- Автор: Анастас Добрев
- 10 Sep 2020
- 6286
- 26
Но нека да проследим фактите.
На 4 март в британското градче Солсбъри са открити в безпомощно състояние бившият шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Три дни по-късно британските власти вече са установили, че Скрипал е отровен с нервно-паралитично вещество, наречено „Новичок“, произвеждано уж само в Русия в края на миналия век. На 12 март британският премиер Тереза Мей дава 24-часов ултиматум на Москва да си признае. Русия, естествено, отрича. Отказът на Москва да „даде показания“ по случая е изтълкуван като самопризнание. Конкретни доказателства за руска намеса не се съобщават. Скрипал и дъщеря му, които биха могли да хвърлят светлина по случая, са дълбоко покрити и никой няма достъп до тях. Обвиненията са само на думи: "Щом ви казваме, значи е така, вервайте ни".
23-ма руски дипломати са изгонени от Лондон в отговор на ... незнайно какво. На 22 март вече целият ЕС се солидаризира с истерията на Великобритания. Чуват се дори призиви за бойкот на световното първенство по футбол в Русия, но никой не смее да предприеме рискованата мярка – все пак печалбите от футбола са свещени, пък и забраната би предизвикала широко масово недоволство, особено сред феновете на Острова. Остават икономическите санкции. И тук вече ще си проличи кой пали искрата на поредната русофобска кампания по света.
Няма никакво съмнение, че тази настървена атака, лишена от доказателства, но пренаситена с емоции и внушения и заплатена, уви, със здравето, ако не и с живота на двама души, има своята крайна цел. Както през 2003 г. флакончето с бял прах, размахвано от Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН, трябваше да легитимира войната срещу Ирак. Както наемните стрелци на киевския майдан трябваше да оправдаят незаконния преврат в страната. Както сваленият малайзийски самолет над Украйна трябваше да послужи като уважителна причина за международната изолация на Русия и повод за нови санкции.
Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл размахва епруветка с "химическо оръжие", уж притежавано от Саддам Хюсеин. Последвалата разрушителна война в Ирак отнема живота на стотици хиляди невинни хора, но американските компании се докопват до въжделените петролни кладенци.
Две семици след драмата в Солсбъри целите на атаката започват постепенно да се проясняват. Реакциите в Европа и отвъд Океана стават все по-издайнически.
На 17 март група от 39 американски сенатори призоваха администрацията на Доналд Тръмп да използва всички средства, с които разполага, за да предотврати строителството на газопровода "Северен поток 2". Писмото им е адресирано до министъра на финансите Стивън Мнучин и заместник-държавния секретар Джон Съливан. Сенаторите подчертават, че проектът ще направи европейските партньори на САЩ по-уязвими за пагубното влияние и "политиката на принуда от страна на Москва", както и че този проект би бил крачка назад по отношение на диверсификацията на енергийните доставки за Европа. Наред с това авторите на писмото изразяват загриженост, че осъществяването на "Северен поток 2" ще навреди на Украйна. "Този газопровод, заобикалящ Украйна, ще премахне една от най-значимите причини, поради които Русия избягва широкомащабен конфликт в Източна Украйна", се казва в документа.
Два дни по-късно, на 19 март, Полша - верен сателит на САЩ, призовава Германия да преразгледа решението си за разширението на „Северен поток“ на фона на случая с отровения бивш агент от ГРУ Сергей Скрипал. Според Полша случилото се в британския град Солсбъри поставя Европа пред „нова ситуация“. „Трябва да помислим отново дали Русия е партньор, който заслужава доверие“, коментира зам.-министърът на външните работи Конрад Шимански.
Германия, която е най-заинтересована от изграждането на газопровода, побърза да отхвърли зловредното предложение. „Германия не свързва совето участие в проекта „Северен поток 2“ със случая „Скрипал“, заяви германският външен министър Хайко Мааса. И обясни, че между двете няма връзка, тъй като „Северен поток 2“ е чисто икономически проект.
Същевременно САЩ продължават упорито да натрапват шистовия си газ на европейските си партньори, преследвайки строго икономическия си интерес, който е в пряко противоречие с този на Европа. Но какво му дреме на „световния хегемон, който гледа на ЕС като на заден двор.
Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от доставките на американски втечнен газ или на газови доставки от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната й срещу „Северен поток 2“ ще продължи с всички възможни средства, въпреки, че американският интерес се разминава с този на основния й европейски партньор – Германия.
През 2016 г. в Европа (Норвегия) акостира първият танкер с втечнен шистов газ от САЩ. Стратегическа цел на Америка е да измести Русия от европейския пазар, като принуди страните от ЕС да купуват двойно по-скъпото американско гориво.
В борбата срещу „Северен поток 2“ бяха хвърлени и всички сили на европейските сателити - Литва, Латвия и Полша вкупом се обявиха против изграждането на газопровода с общо изявление на своите парламенти. В него се казва, че „Северен поток 2“ се използва като политически инструмент, който ще увеличи зависимостта на ЕС от един единствен доставчик на енергия – Русия“. Към този хор се присъедини и Естония, която нарече газопровода „политически проект“.
Какво общо има това с делото „Скрипал“ ли? Постепенно става ясно кой има интерес от него. Кой има сметка за пореден път да представи Русия и нейното ръководство като злодеи, които убиват чужди граждани с химическо оръжие, без да им мигне окото. И каква е крайната цел.
Впрочем подготовката за случващото се днес започна още преди година. На 25 юли 2017 г. САЩ приеха законопроект ("Закон за противодействие срещу противниците на Америка", HR3364) за разширяване на санкциите срещу Русия. Така периодично удължаваните и разширявани санкции бяха законово скрепени, за да е сигурно, че няма да бъдат отменени.
Законопроектът предвижда замразяване на активите и забрана да се работи с широк кръг руски банки, компании от военния и енергийния сектори, конкретни бизнесмени и държавни чиновници, както и санкции срещу участниците в изграждането на газопровода "Северен поток 2". А основната му отличителна особеност, в сравнение с всички санкционни мерки, приети от Вашингтон през последните години е, че той позволява на Конгреса да блокира всеки бъдещ опит на президента на САЩ да отмени наложените санкции.
САЩ са твърдо решени да не допускат сближаване между Русия и Германия, а при евентуална реализация на проекта „Северен поток 2“ Берлин ще увеличи своята автономия от Съединените щати", обяснява руският политолог Павел Святенков.
„САЩ се опитват да привържат здраво към себе си европейските държави и така да си осигурят послушанието на ЕС, независимо от това дали Съюзът ще се запази в сегашния си вид или ще се федерализира, както предвижда планът „Макрон“, твърди Святенков пред агенция ФАН.
Според него в създалата се ситуация на Русия не й остава нищо друго, освен да продължи усърдно работата си над „Северен поток 2“ като повиши интереса на чуждестранните партньори към него.
„Обикновено до подобни провокации се прибягва, за да бъде предотвратено някакво важно събитие, което представлява препятствие. Да припомним, че когато САЩ предложиха раширяване на санкциите срещу Русия, които до онзи момент бяха само персонални – срещу „приятелите на Путин“, и въвеждането на икономически ограничения за цели сектори на руската икономика, Европа първоначално се противопостави. И точно тогава, не щеш ли, бе свален малайзийският "Боинг", последваха заглавия от рода на „Путин уби нашите деца“ и Европа бе принудена да демонстрира „евроатлантическа солидарност“ под натиска на обработеното обществено мнение“, обяснява политологът и публицист Леонид Крутаков.
Останките от сваления през 2014 г. над Донецк малайзийски пътнически "Боинг" с 239 души на борда.
Според него случаят "Скрипал" има пряко отношение към „Северен поток 2“. Всички досегашни действия на САЩ – гласуването на санкционния закон, опитите за оказване на натиск върху Германия, Франция и Австрия, не дадоха резултат. Парите на международните консорциуми, които имат 50% участие в проекта, вече са отпуснати, и понеже това се случи преди приемането на американския закон срещу руския газопровод, те няма как да бъдат санкционирани, тъй като законът няма обратна сила. А когато липсват достатъчно икономически и правни инструменти за спирането на „Северен поток 2“, на помощ идват политическите, обяснява Крутаков.
„Убеден съм, че „делото Скрипал“ е пряко свързано със „Северен поток 2“. Вижте, британците дори не се свенят да изглеждат като идиоти, само и само за да „издействат“ изгодното за САЩ съдействие от страна на Европа за блокиране на „Северен поток 2“ и запазването на транзита през Украйна. В това е цялата игра. Дали Европа ще клекне, зависи от по-нататъшното развитие на събитията. На първо време европейците със сигурност ще се съпротивляват, ще настояват за доказателства, за разследване от страна на Организацията за забрана на химическите оръжия и т.н. Не мисля, че Борис Джонсън и Тереза Мей ще успеят да „прокарат“ американския интерес“, смята политологът.
„Меркел и Макрон не са глупаци и много добре знаят какви ще са последствията, ако се присъединят към всичко това и градусът на конфликта рязко се покачи. Да, те заявяват, че са солидарни, че използването на нервно-паралитично оръжие в Европа е недопустимо, но кой спори по този въпрос? В същото време казват: докажете първо, че става дума за химическо оръжие, и второ – че го е направила Русия. Мисля, че такава координирана пиар-кампания като за Боинга, когато все пак „размахваха“ някакви доказателства и данни от „подслушването“, този път няма да се получи. Засега пищят само англичаните, американците, разбира се, ги подкрепят, но позицията на Европа е по-скоро въздържана“, смята Крутаков.
.jpg)
Според анализа на експерта, ако Европа не клекне веднага, то с времето проблемът ще се „замотае“, разследването ще бъде засекретено, както стана с „Боинга“ и с делото на Литвиненко.
„Съдейки по всичко, машината забоксува, Европа няма да се огъне, да се пречупи и да се присъедини към тази кампания. Скоро ще се наложи всичко да бъде закрито, разследването вече бе засекретено. И то в демократична страна, която твърди, че информационната откритост е гаранция за обективност. Защо тогава засекретиха разследването? Обясненията, че това се прави от съображения за „националната сигурност“, звучат наивно. Помните какво беше с Литвиненко, как демонстративно го показваха по телевизията, с окапалата коса и в безпомощно състояние – и картинката подейства. Ами как показваха кадрите от мястото на катастрофата с „Боинга“? Медийният образ винаги работи в полза на едни или други политически действия. В случая със Скрипал или много избързаха, или бяха неподготвени, или провалиха заданието, но най-общо изглежда като пореден опит да се повтори старият фокус с „Боинга“ и Литвиненко, само че нещо не им се получава. А не се ли получи веднага – с времето нещата съвсем ще забоксуват.
С Боинга се опитаха да добутат случая до международен трибунал, за да разполагат с постоянна политическа трибуна, от която да „громят“ Русия, но не се получи, затова постепенно всичко затихна. Ако действително разполагаха с някакви доказателства, щяха да ги използват“, анализира Крутаков.
Според него "делото Скрипал" няма нищо общо с търсенето на истината, а става дума за откровена провокация, „подпалване на Райхстага“ с цел да се предизвика истерия и да бъдат предприети враждебни действия срещу Русия.
