Как (не) се прави бюджет

Как (не) се прави бюджет
Или как Дянков направи прогнозата, че растежът за 2011 г. ще бъде 3,6 %Принципът за правене на бюджет е един и същ, независимо какъв точно бюджет се структурира. Винаги се започва от прогнозиране на приходите, след това се отчитат разходите и на тази база се получава дали този бюджет е на дефицит или на излишък. Този принцип не се променя, независимо дали става дума за личния, семейния или държавния бюджет. Единствената разлика е само в мащаба. За разлика от нормалната практика при изготвяне на бюджет, в проектобюджета за 2011 г. можем да видим един абсолютно „новаторски” и лишен от всякаква финансова логика начин на формиране на бюджет от страна на ръководството на финансовото министерство. В какво се състои „новаторският“ подход на специалиста от Световната банка Симеон Дянков.
Отправната точка, от която се тръгва, не са очакваните приходи, а разходите, които ще бъдат направени, а именно 27,8 млрд. лв. Тези разходи се съобразяват единствено с дефицита, който не трябва да надхвърля 3%, защото ако бъде надхвърлен този процент, Европейската комисия ще глоби България. <br /><br />При формирането на бюджета е прието, че дефицитът ще бъде 2,5%, или в номинално изражение около 1,93 млрд. лв. Последното число е получено на база очаквания за 2010 г. дефицит в размер на 2,252 млрд. лв., намален с цел на широката общественост да се покаже, че правителството все пак има стратегия за управление. <br />&nbsp;<br />На база разходите и така приетия дефицит са изчислени приходите за догодина, без значение, че тези приходи може изобщо да не бъдат достигнати и не се базират на прогнози за развитие на икономиката или на стратегическо планиране за подобряване на ефективността в събираемостта на приходните агенции.<br /><br />От това, че дефицитът не трябва да надхвърля 3% и че е заложен да бъде 2,5%, с помощта на елементарно уравнение е получен Брутният вътрешен продукт на България за 2011 г., който, за да излязат сметките на Дянков, е решено да бъде 77,113 млрд. лв.<br />&nbsp;<br />От последното веднага започваме пропаганда, че България е излязла от кризата още през 2010 г. и ГОТОВО. Останалото е въпрос на една екселска таблица, в която наместваме откъде ще дойдат приходите, като така получаваме дори увеличението на чуждестранните инвестиции. <br /><br />Като извод казваме, че догодина Българската икономика ще има 3,6% ръст.<br /><br />Горепосочената сметка математически е абсолютно вярна и не може да бъде оспорена. Основният проблем е, че реалният живот не е математика и икономиката не може да бъде описана единствено с помощта на уравнения. Още по-страшно става, когато се приеме, че съдбата на хората може да бъде описана във вид на уравнение.<br /><br />След всичко това обаче трябва да бъде зададен ясният въпрос: кой ще понесе политическата отговорност за некомпетентността на екипа на финансовото министерство и в частност на финансовия министър? Защото е пределно ясно, че бюджетът за 2011 г. е абсурден и нереалистичен. Проблемът е, че екипът на МФ става заплаха за икономическата стабилност на България, а последствията от тази некомпетентност ще понесат всички български граждани.

Коментари

  • ТУРЦИЯ Е ВАРВАРСКА СТРАНА, ЗАПЛАХА ЗА ЕВРОПА И ОСОБЕНО ЗА НАС!

    11 Окт 2010 22:43ч.

    Ислямистът Ердоган дойде у нас със султанско високомерие Понеделник, 11 Октомври 2010г.Автор: Димитър В. Аврамов Претенциите на Ердоган към ЕС са цинични, кабинетът му е полицейско-ислямска хунта Визитата на турския премиер Реджеп Ердоган бе още една възможност някои наши късогледи политици, набедени анализатори и целият доморасъл слугинаж на Високата порта да проумеят (ако могат), че той дойде у нас с точно определени цели в ущърб на националните ни интереси. И ги постигна. Зад тях стои имперската политика на Анкара, която не от вчера гледа със султанска носталгия на България като на турски вилает и прави всичко необходимо, за да осъществи своето широко, многопосочно икономическо, религиозно, разузнавателно, политическо и културно проникване в него. Това е пътят към т. нар. интегриране на съседните държави около нейния скиптър в името на вече прокламираната от ислямското правителство идея за възстановяване на Османската империя. Докато гостът - поклонник на шериата, маскиран на югоизток като политически ислям, с школувано лукавство за пореден път се намесваше във вътрешните ни работи и налагаше в София своите искания и тези, други говореха за &quot;европейското бъдеще&quot; на Турция - което би било краят на българската държавност. А докато правят мили очи на Високата порта, тя (заедно с шериатски държави от Близкия изток) финансира на наша територия ислямски екстремисти и терористични организации, поддържа явни и тайни мюсюлмански училища, строежа на джамии и медресета. Под нейна диктовка и при странното мълчание на властите страната ни се превърна в удобен център за провеждане конгреси на турския език, на всевъзможни сборища с участието на неоосманистите от &quot;Туран&quot;, емисари на фундаменталистки групировки, пантюркисти, понислямисти и &quot;сиви вълци&quot;. Затова символичният протест на парламентарната група на АТАКА и словото на нейния лидер Волен Сидеров в Народното събрание бе пореден опит да се назове истината и да събуди от летаргията разни заспали мозъци, пред очите на които българската национална сигурност се изправя пред гибелна заплаха. Преди няколко дни Държавната агенция по национална сигурност и МВР проведоха широка операция в Благоевградска, Смолянска и Пазарджишка област, обискираха и иззеха ислямска литература (главно на арабски език) от частни домове и &quot;офиси&quot; на нерегистрираната у нас фундаменталистка организация &quot;Ал Уакф ал Ислями&quot;, финансирана от Анкара и Саудитска Арабия. Една от многото радикални групировки, които от началото на 90-те години на миналия век шетат в т. нар. смесени райони и Родопите За тях вестник &quot;Атака&quot; писа многократно с множество документални доказателства за антибългарската им и антихристиянска дейност, улеснена от престъпното безхаберие на няколко български правителства. В стотици разследвания в последните пет години публикувахме хълмове от факти, че във Велинградско, Сърница, Доспат, Мадан и Рудозем, от Гоце Делчев до Кърджали и Лудогорието са пръснати метастазите на опасни терористични организации, включени дори в &quot;черния&quot; списък на ЦРУ, на германски, френски и английски тайни служби. Сред тях са &quot;Ал Вакъф ал Ислями&quot;, &quot;Мюсюлмански братя&quot;, &quot;спящите клетки&quot; на Ал Каида, напоследък се появиха и пратениците на &quot;Джамаа Ислями&quot;, прочула се с терористичните акции срещу граждански обекти в Индонезия и други държави в региона. Сред тази компания са и тайните ислямски емисари на Анкара от терористичната групировка &quot;Сивите вълци&quot; и действащият в дълбока секретност &quot;Фронт на бойците на Великия ислямски Изток&quot; (ИБДА-Ц). Сегашната акция на нашите специални служби е само поредно потвърждение на всичко това. То е потвърждение и на друго: че Анкара (подпомогната и от някои шериатски държави в Близкия изток) остава вярна на своята мракобесна доктрина, известна като турско-ислямски синтез. В основата й стои идеята ислямът да се използва като политическо оръжие за промиване мозъците на мюсюлманите в съседните страни и приобщаването им към &quot;майката-родина&quot;. Тази изключително опасна тенденция получи особено силен тласък при правителството на Реджеп Ердоган, който се оказа достоен ученик на своя духовен баща Неджметин Ербакан, свален от власт в средата на 90-те години с т. нар. парламентарен преврат, инспириран от Генералния щаб. Добре известно е, че като кмет на Истанбул сегашният премиер попадна под ударите на закона за публично разпространение на догмите на Корана. А когато седна на управленското кормило последователно започна да срива светските устои на обществото в полза на шериата и дори негласно протежираше проникването на изключително опасната секта &quot;Нурджу&quot; по етажите на властта, включително и във военната йерархия. После обяви своята и на неговия външен министър, яростният неоосманист Ахмет Давутоглу великодържавна стратегия за възстановяване на империята на султаните, чрез пълното интегриране на нейните бивши вилаети &quot;под крилото&quot; на Високата порта. С това се обяснява и безпрецедентната дипломатическа инвазия в Близкия изток и на Балканите - особено там, където има по-големи мюсюлмански общности. Това е и причината за несекващите воаяжи у нас на височайши делегации от югоизток, включително и на специални съветници на сепаратистката партия ДПС. Между тях бяха и бившия шеф на Дирекцията по сигурността Неджет Мензир и скандално известният вътрешен министър в кабинета на Тансу Чилер - Мехмед Агар. Тази персона бе обвинена в тайни връзки с мафията, със &quot;Сивите вълци&quot;, а после стана известен и като баща на т. нар. Легиони на смъртта, създадени като групировки за премахване на неудобни на тамошните власти политици, бизнесмени, общественици, интелектуалци, правозащитници. Най-законспирираната между тях носи прозвището &quot;Шести флот&quot;, съставена от професионални убийци добре подготвени и за подривно-терористични операции. Финансирането им се извършва от тайни фондове на Турция, като в компанията на тези закриляни от Анкара шайки стоеше и т. нар. Контрагерила - Управлението за тайни военни и терористични операции, контролирано от Генералния щаб и специалните служби. Разбира се всичко това е скрито от очите на любопитната публика, а Ердоган и огромната пропагандна машина на Турция ни засипват с порой от заблуди - за някакво илюзорно демократизиране, което отваряло пред нея вратите на Европейския съюз. При тази анадолска &quot;демокрация&quot; броят на задържаните в тамошните следствени арести без повдигнато обвинение е достигнал над 350 хиляди души, само за една година цифрата е 120 000 - според изследване на Националния съюз на адвокатските колегии. Страната се очертава и като абсолютен европейски &quot;лидер&quot; по жалби на нейни граждани до Международния съд по правата на човека в Страсбург. И звучи цинично, когато Анкара претендира за членство в ЕС, след като шериатските тенденции там все повече доминират, а нейното правителство се превръща в полицейско-ислямска хунта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Georg

    23 Окт 2010 20:19ч.

    Този принцип не се променя, независимо дали става дума за личния, семейния или държавния бюджет. - пише авторът. И оттам насетне всичко може да се нарече несериозно, защото тезата е дълбоко невярна. Семейният, фирменият, или организационен бюджети не се финансират от данъци, мита, такси, глоби и още 1000 пера и перушинки. И това не е най-голямата разлика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи