- Автор: Дарина Григорова
- 28 Окт 2020
- 128
- 23
На Рождество винаги се говори за чудеса, повечето в стила на рекламно-захаросани повторения, притъпяващи чувствеността към този ден, примамващи празнуващите в поредния мол и свеждащи го до трапезните домашни обредности на празничното безвремие. Потребността от чудеса е и своеобразно бягство от битието на постоянния преход (“Живот без маска и без грим – озъбено, свирепо куче”). Чудото, или ирационалното, обаче присъства като пример на положителна национална идентичност (без врагове – външни или вътрешни) в историята, което не я прави по-малко аналитична и рационална.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46136_elPf4nGGkNehPS7usgaquA47N72KXK.jpg" style="height:480px; width:479px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Националното съзнание е нещо крехко и податливо повече на ирационални обединителни фактори<span style="font-family:helvetica">, </span>които се съпротивляват на масирана политическа инвазия<span style="font-family:helvetica">, </span>и обратно – реагират на наноимпулси като едно изречение на Паисий “О<span style="font-family:helvetica">, </span>неразумний и юроде<span style="font-family:helvetica">, </span>поради что се срамиш да се наречеш болгарин<span style="font-family:helvetica">!</span>”<span style="font-family:helvetica">, </span>на заклинанията на един поет като Христо Ботев <span style="font-family:helvetica">(</span>непопулярен за времето си, за разлика от еднодневния поетичен дар на Стефан Стамболов<span style="font-family:helvetica">, </span>но кодирал вовеки възрожденския български дух<span style="font-family:helvetica">) </span>или на една сакрална фигура като Васил Левски<span style="font-family:helvetica">, </span>следвал ирационалното поведение да възпламени сам борбата за освобождението на България<span style="font-family:helvetica">, </span>докато настроенията на мнозинството българи са били далеч от революционните<span style="font-family:helvetica">. </span>Захарий Стоянов в “Записките” щрихира най<span style="font-family:helvetica">-</span>добре масовите настроения на българите<span style="font-family:helvetica">, </span>когато Бенковски призовава панагюрци да се включат в Априлското въстание и се отварят едни кепенци<span style="font-family:helvetica">, </span>а после се хлопват – и толкова<span style="font-family:helvetica">, </span>но пресипналият глас на Бенковски става част от националната ни идентичност<span style="font-family:helvetica">, </span>а не еснафската охранена примиреност със статуквото<span style="font-family:helvetica">. </span></p>
<p> Историческата ни съдба<span style="font-family:helvetica">, </span>за щастие<span style="font-family:helvetica">, </span>ни е спестила болезненото дуалистично съзнание<span style="font-family:helvetica">, </span>каквото донякъде имат съвременните македонци <span style="font-family:helvetica">(</span>може да не се изговарят<span style="font-family:helvetica">, </span>но няма как да се забравят българските корени<span style="font-family:helvetica">, </span>дори и когато се заличават артефакти от средновековната българска държавност по днешните македонски земи<span style="font-family:helvetica">) </span>и каквото е националното осъзнаване на украинците още с началото на тяхното възраждане през Х<span style="font-family:helvetica">I</span>Х в<span style="font-family:helvetica">. </span></p>
<p> Украинският дуализъм е<span style="font-family:helvetica">, </span>от една страна<span style="font-family:helvetica">, </span>украинско<span style="font-family:helvetica">-</span>руски<span style="font-family:helvetica">, </span>а от друга<span style="font-family:helvetica">, </span>галицийско<span style="font-family:helvetica">-</span>малоруски<span style="font-family:helvetica">. </span>За руско<span style="font-family:helvetica">-</span>украинската двойственост най<span style="font-family:helvetica">-</span>добрият пример е семейството на руския философ Николай Бердяев – двама родни братя – две нации – руска и украинска<span style="font-family:helvetica">. </span>Сергей Бердяев избира да бъде украинец<span style="font-family:helvetica">, </span>докато Николай Бердяев се осъзнава като руснак<span style="font-family:helvetica">. </span>И това не е специфика на края на Х<span style="font-family:helvetica">I</span>Х в<span style="font-family:helvetica">., </span>нито за извънсъветския емигрантски ХХ в<span style="font-family:helvetica">., </span>когато Георгий Вернадски<span style="font-family:helvetica">, </span>преподавател в Йейл по история на Русия<span style="font-family:helvetica">, </span>се възприема “едновременно и като украинец<span style="font-family:helvetica">, </span>и като руснак”<span style="font-family:helvetica">. </span>Същият феномен е нещо естествено и за съвременна Русия – радио журналистката Анастасия Оношко е с руска идентичност<span style="font-family:helvetica">, </span>докато родната й сестра – с украинска<span style="font-family:helvetica">, </span>и това не предизвиква никакви разногласия или комплекси – въпрос на избор и себеусещане<span style="font-family:helvetica">.</span></p>
<p> </p>
<p><strong>Фадей Рилски<span style="font-family:helvetica"><em>: </em></span>полякът<span style="font-family:helvetica"><em>, </em></span>в който се пробужда украинецът<span style="font-family:helvetica"><em>, </em></span>католикът<span style="font-family:helvetica"><em>, </em></span>който покровителства православните украинци </strong><strong>от десния бряг на Днепър</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> На фона на конструирането на отрицателна идентичност от украинските националисти <span style="font-family:helvetica">(</span>с неизменния образ на врага – Русия<span style="font-family:helvetica">, </span>и останалите според ситуацията – Полша<span style="font-family:helvetica">, </span>Германия<span style="font-family:helvetica">) </span>Фадей Рилски е удивителен пример за изграждане на положителна украинска идентичност от десния бряг на Днепър <span style="font-family:helvetica">(</span>и то не само теоретично и умозрително по интелигентски маниер на сладка раздумка с чашка чай<span style="font-family:helvetica">, </span>а като начин на живот с всичките рискове<span style="font-family:helvetica">, </span>които последват<span style="font-family:helvetica">). </span></p>
<p> Трансформацията от полски шляхт в украински народник не е рядко явление през <span style="font-family:helvetica">60-</span>те години на Х<span style="font-family:helvetica">I</span>Х в<span style="font-family:helvetica">., </span>когато революционните идеали на руските и полските народници вдъхновяват младата интелигенция и от десния бряг на Днепър <span style="font-family:helvetica">(</span>получава се тази сплав между демократични идеи и романтичен порив на национално възраждане<span style="font-family:helvetica">). </span>Народничеството <span style="font-family:helvetica">(</span>идейното течение на социалистите и на демократите без разлика в националната принадлежност и вероизповедание<span style="font-family:helvetica">) </span>се възприема от мнозина негови съвременници като “освободителна епоха” <span style="font-family:helvetica">(</span>освобождение от самодържавието<span style="font-family:helvetica">, </span>от една страна<span style="font-family:helvetica">, </span>и от имперската национална рамка – било то руска или полска<span style="font-family:helvetica">). </span>Народниците от <span style="font-family:helvetica">60-</span>те години са част от украинофилските среди<span style="font-family:helvetica">, </span>които ги припознатат като “дълбоко искрени и идеалистично честни”<span style="font-family:helvetica">.</span></p>
<p> Фадей Рилски, подобно на много негови състуденти от Историко<span style="font-family:helvetica">-</span>филологическия факултет на Киевския университет<span style="font-family:helvetica">, </span>въпреки че е от семейство на полски шляхт<span style="font-family:helvetica">, </span>се сближава с колегите си малоруси и става член на украинската “громада” <span style="font-family:helvetica">(</span>общност<span style="font-family:helvetica">), </span>което предизвиква “духовното му прераждане” от поляк в украински народник<span style="font-family:helvetica">. </span>Баща му е потресен от новината <span style="font-family:helvetica">(</span>“за хлопските идеи и чувства на сина”<span style="font-family:helvetica">) </span>и се надява това да премине като поредния бунт на млади срещу стари<span style="font-family:helvetica">, </span>дори решава да го прати от Киев в Санктпетербургския университет<span style="font-family:helvetica">, </span>но бързо се отказва<span style="font-family:helvetica">, </span>защото в столичните университетски среди от <span style="font-family:helvetica">60-</span>те години и до края на Х<span style="font-family:helvetica">I</span>Х в<span style="font-family:helvetica">. </span>руската интелигенция симпатизира на украинското възраждане<span style="font-family:helvetica">. </span>В Санкт Петербург през <span style="font-family:helvetica">60-</span>те г<span style="font-family:helvetica">. </span>украинофилите <span style="font-family:helvetica">(</span>“холопоманите”<span style="font-family:helvetica">) </span>създават свой печатен орган – списание “Основа”<span style="font-family:helvetica">, </span>където публикува и Фадей Рилски<span style="font-family:helvetica">. </span>След Полското въстание <span style="font-family:helvetica">(1863) </span>Фадей Рилски е щял да бъде изселен в Казан<span style="font-family:helvetica">, </span>но му се разминало<span style="font-family:helvetica">. </span>Той обаче не се отказва от просветителската си мисия по завръщането към националните корени на украинците <span style="font-family:helvetica">(</span>в неговата представа полското дворянство от десния бряг на Днепър “е не нещо друго<span style="font-family:helvetica">, </span>а полонизирани украинци”<span style="font-family:helvetica">). </span></p>
<p> Фадей Рилски живее като истински народник – остава католик<span style="font-family:helvetica">, </span>но попечителства православно селско училище<span style="font-family:helvetica">, </span>където преподава наравно със свещеника<span style="font-family:helvetica">. </span>Местните представители на полската шляхта пишат доноси срещу него<span style="font-family:helvetica">, </span>като едно от обвиненията е<span style="font-family:helvetica">, </span>че се жени за селянка и “твърде добре живее със селяните”<span style="font-family:helvetica">, </span>които подкрепя и в поземлените им искове срещу шляхтата<span style="font-family:helvetica">. </span>Народническото поведение на Фадей Рилски<span style="font-family:helvetica">, </span>доказал на дело<span style="font-family:helvetica">, </span>че католици и православни от една нация могат да съжителстват в мир и любов<span style="font-family:helvetica">, </span>изгражда на практика модела на положителна национална идентичност<span style="font-family:helvetica"> (</span>търсеща обединителни сили не във врага<span style="font-family:helvetica">, </span>а приемаща различията като даденост<span style="font-family:helvetica">, </span>която само обогатява<span style="font-family:helvetica">). </span></p>
<p> </p>
<p><strong>Ромуалд – как една песен<span style="font-family:helvetica"><em>, </em></span>възпяваща Богородица<span style="font-family:helvetica"><em>, </em></span>сродява за миг православни, католици<span style="font-family:helvetica"><em> </em></span>и юдеи</strong></p>
<p> </p>
<p> Уникалната съдба на прадядото на Фадей Рилски – Ромуалд<span style="font-family:helvetica">, </span>е в основата на този негов просветителски порив за национално възраждане<span style="font-family:helvetica">. </span></p>
<p> Семейната история за “Колиивщина” <span style="font-family:helvetica">(</span>“Клането” на полско население по десния бряг на Днепър от казаците – “гайдамаци”<span style="font-family:helvetica">, 1768) </span>се оказва в основата на личността на Фадей Рилски през Х<span style="font-family:helvetica">I</span>Х в<span style="font-family:helvetica">. </span>Прадядото на Фадей Рилски – Ромуалд<span style="font-family:helvetica">, </span>е бил ученик в гимназията в Уман<span style="font-family:helvetica">, </span>когато градът е бил нападнат от казашките орди<span style="font-family:helvetica">. </span>Преди да избият полско<span style="font-family:helvetica">-</span>еврейското население на града<span style="font-family:helvetica">, </span>казаците връзват на стълба и <span style="font-family:helvetica">14-</span>годишния Ромуалд<span style="font-family:helvetica">, </span>който точно преди разстрела започва да пее на малоруски народния псалм “Пречистая Диво<span style="font-family:helvetica">, </span>Маты руського краю”<span style="font-family:helvetica">. </span>Гласът му е школуван от песнопенията в униатската църква в Уман<span style="font-family:helvetica">. </span>Атаманът се трогва и дарява живота на всички<span style="font-family:helvetica">. </span>Следва усмиряване на казаците гайдамаци от руските войски<span style="font-family:helvetica">, </span>дълги перипетии <span style="font-family:helvetica">(</span>описващи жестокостите<span style="font-family:helvetica">, </span>превърнати в ежедневие между поляци и казаци<span style="font-family:helvetica">, </span>религиозната нетърпимост<span style="font-family:helvetica">, </span>от която го спасява знанието на руски език наравно с полския<span style="font-family:helvetica">) </span>до щастливото завръщане на Ромуалд при семейството си<span style="font-family:helvetica">. </span></p>
<p> Историята на Фадей Рилски е един от примерите<span style="font-family:helvetica">, </span>развенчаващи казашкия мит в украинската национална идея<span style="font-family:helvetica">, </span>поетизиран от Кондратий Рилеев и Тарас Шевченко<span style="font-family:helvetica">, </span>сакрализиран в картинната проза на Николай Гогол и накрая в историографията на Михайло Грушевски<span style="font-family:helvetica">. </span>Панталеймон Кулиш – съратникът <span style="font-family:helvetica">(</span>макар и не винаги единомишленик<span style="font-family:helvetica">) </span>на Николай Костомаров в Кирило<span style="font-family:helvetica">-</span>Методиевското братство<span style="font-family:helvetica">, </span>е един от малкото украинофили<span style="font-family:helvetica">, </span>които дават адекватен <span style="font-family:helvetica">(</span>незахаросан<span style="font-family:helvetica">) </span>образ на казаците<span style="font-family:helvetica">, </span>основан върху исторически документи<span style="font-family:helvetica">. </span>П<span style="font-family:helvetica">. </span>А<span style="font-family:helvetica">. </span>Кулиш отличава “великоруските” от “малоруските” казаци<span style="font-family:helvetica">, </span>но обобщава и двата типа като “украински пирати”<span style="font-family:helvetica">, </span>изповядващи показно християнство с поведение на “тъмно езичество”<span style="font-family:helvetica">, </span>поради което ги нарича “религианти” и “башибозук”<span style="font-family:helvetica">. </span>Колиивщина <span style="font-family:helvetica">(</span>Клането<span style="font-family:helvetica">, 1768) </span>е само едно от потвържденията на нееднозначните казашки нрави<span style="font-family:helvetica">, </span>което обаче не пречи казашкият мит да е жив и до днес<span style="font-family:helvetica">. </span></p>
<p> Напомних тази история за ирационалната сила на песента<span style="font-family:helvetica">, </span>възпяваща Богородица<span style="font-family:helvetica">, </span>примирила православните казаци гайдамаци<span style="font-family:helvetica">, </span>хайдути по поведение<span style="font-family:helvetica">, </span>със заклетите им врагове <span style="font-family:helvetica">(</span>поляците и евреите<span style="font-family:helvetica">), </span>вързани на стълба за разстрел само защото не са казаци<span style="font-family:helvetica">, </span>защото животът не само на хората<span style="font-family:helvetica">, </span>но и на народите всъщност е наниз от такива ирационални моменти <span style="font-family:helvetica">(</span>ако има <span style="font-family:helvetica">30-</span>ина<span style="font-family:helvetica">, </span>това вече е половин минута от вечността<span style="font-family:helvetica">). </span>Но това е лирика<span style="font-family:helvetica">, </span>историята си я позволява само като изключение<span style="font-family:helvetica">, </span>но не и като масов процес<span style="font-family:helvetica">.</span></p>
<p> Какъв е алхимичният баланс между рационални и ирационални фактори за украинската дуалистична идентичност обаче, е трудно да се прецени<span style="font-family:helvetica">. </span>Напомня на компютър<span style="font-family:helvetica">, </span>който при всяко влизане в мрежата променя айпито си и оставя различни виртуални следи<span style="font-family:helvetica">, </span>като при това може и да те изненада с токов удар<span style="font-family:helvetica">. </span>Украинският казус онагледи инфантилността на въпроса “как може да се случва това през ХХ<span style="font-family:helvetica">I </span>век<span style="font-family:helvetica">?</span>” – по календара на маите годината и векът ще са други<span style="font-family:helvetica">, </span>по летоброенето на евреите – също<span style="font-family:helvetica">, </span>развитието на човека донякъде е илюзия<span style="font-family:helvetica">. </span></p>
<p> Както гласи великолепната максима на Леонид Радзиховски “древните гърци не са знаели<span style="font-family:helvetica">, </span>че са древни”<span style="font-family:helvetica">. </span>Същото е и с нациите<span style="font-family:helvetica"> </span>и митологичното мислене<span style="font-family:helvetica">, </span>съчетано с хай тек технологиите<span style="font-family:helvetica">, </span>което може да произведе като резултат или възторжен урко с айфон<span style="font-family:helvetica">, </span>или ренесансово поколение<span style="font-family:helvetica">, </span>незащитено обаче от примитивния свят на бита<span style="font-family:helvetica">, </span>но и едните<span style="font-family:helvetica">, </span>и другите повтарят “мита за вечното завръщане” <span style="font-family:helvetica">(</span>на Мирча Елиаде<span style="font-family:helvetica">), </span>защото човешкият живот е с ограничена времева отсечка и няма никаква гаранция<span style="font-family:helvetica">, </span>че натрупаните опит<span style="font-family:helvetica">, </span>познания<span style="font-family:helvetica">, </span>вътрешно развитие<span style="font-family:helvetica"> </span>ще се предадат напред<span style="font-family:helvetica">. </span>В този смисъл всяко ново поколение е готово за своя митология – било то национална или друга <span style="font-family:helvetica">(</span>формите на общност се променят<span style="font-family:helvetica">); </span>и всяка нация <span style="font-family:helvetica">(</span>ако перифразирам Михаил Булгаков<span style="font-family:helvetica">) </span>е смъртна<span style="font-family:helvetica">, </span>но това е половин беда<span style="font-family:helvetica">, </span>тя е внезапно смъртна… обаче внезапно може да се пробуди… от една песен за Богородица<span style="font-family:helvetica">...</span></p>
<p> </p>
<p><span style="color:#000000"><em>1</em> </span><em>"...Панайотъ Хитовъ се оттеглилъ въ Бѣлградъ подъ височайшата милость на правителството, хвърковатиятъ Тотю станалъ кръчмарь въ Одеса, Желю почналъ да лѣе керемиди въ Браила, баснословниятъ Дишлия вардѣлъ кръчмаритѣ да не наливатъ въ виното вода, Раковски отдавна почивалъ въ гроба, Касабовъ публикувалъ официално, че той е Касабияно, а не Касабовъ — съ една речь, всички били разочаровани, всѣки търсѣлъ да се бори не съ Турция, а съ собственото свое сѫществувание... ...Навсѣкѫде апатия, страхъ предъ турското величие и самопризнание, че българитѣ трѣбва съ търпение и молби предъ босфорския великанъ да изкупятъ своитѣ грѣхове.</em></p>
<p><em>Единъ Левски не искалъ да направи компромисъ съ духа на епохата...":</em> </p>
<p>З. Стоянов. Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му.<span style="color:rgb(0, 0, 0); font-size:12px"> </span><a href="http://www.promacedonia.org/zs/zs_9.htm"><u>http://www.promacedonia.org/zs/zs_9.htm</u></a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><em>2 “Вратите и кюпенците на дюгените заплющяха ужасно, като че всичката чаршия да беше изпълнена с ковачи, и в две или три минути всичко опустя напредя ни [...] “Бунт, бунт! Хайде излязвайте! Пет часа става, как се бият коприщени!” - викахме ние и разделени двама по двама, навлязахме в махалата, Бенковски и Волов от една страна, а ние двама с Икономова от друга из пазарджикския път. Напусто си деряхме гърлата да викаме „бунт“ и „на оръжие!“ Ни един мъж се не виждаше по улиците; само любопитни жени и деца се трупаха по стените, които ни изглеждаха с голямо внимание. Всичко живо беше успяло вече да се прибере на къщата си, всеки бягаше от гласа ни, като че да бяхме зли духове”: </em>Захари Стоянов, Записки по българските въстания. <a href="http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=5774&Level=3"><u>http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=5774&Level=3</u></a></p>
<div> </div>
<div> </div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
