Как да пишем за дела, маскирани като съдебни

<p>Не е много ясно какво трябва да прави журналистиката, ако я изправят пред поредица фарсове и през цялото време й казват, че става дума за драма. През седмицата този въпрос за пореден път възникна в Москва, където приключва делото срещу Ходорковски. Това е второто дело срещу бившия бизнесмен. Неговата разлика с първото дело, по което Ходорковски вече има присъда, е само една: сега фарсът е видим дори и от първокласници.</p> <p>Първото дело срещу олигарха беше далеч по-сложно. Човек трябваше да познава не просто руския наказателен кодекс, но и скритите капани в него, за да може да направи извода, че това е един инсцениран икономически процес срещу политически противник. През 2003 г., когато атаката срещу Ходорковски едва започваше, човек даже можеше да си помисли, че съдят някакъв руски Ал Капоне &ndash; автор на куп престъпления, сред които обаче е доказуемо само най-малкото: неплатените данъци. Да, вярно, от самото начало се говореше и за това, че Ходорковски е лично и при това силно мразен от президента Путин, който стои зад целия процес, но на това не се отдаваше особено голямо значение. И така, докато Дело номер едно не се разгърна в цялата си мощ и не приключи. Ходорковски беше признат за виновен в престъпления, които или не бяха доказани, или изобщо не представлявяха престъпление по смисъла на наказателния кодекс. После го пратиха да си изтърпи наказанието точно на място, където според руския НПК един московски осъден не бива да бъде изпращан. После, докато беше в лагера, му наложиха наказания за извършването на действия, позволени от вътрешния лагерен правилник. И накрая, когато наближи времето, в което той имаше право да иска предсрочно освобождаване, направо му образуваха второ дело, заради което го докараха в Москва и го вкараха в нова съдебна зала не как да е, ами затворен в клетка.<br /><br />Сега обаче нещата стоят по съвършено различен начин. Няма нужда от специални познания, нито от часове наред разяснителни интервюта с юристи, нито даже има нужда да се чака краят на делото. Това, в което Ходорковски е обвинен, може на сериозно да бъде разказано само във вестник &bdquo;Стършел&ldquo;. И точно затова възниква въпросът какво да прави журналистиката, която е изправена пред всичко това. Ама не като пред вестник &bdquo;Стършел&ldquo;. А като пред истински наказателен процес &ndash; шумен, гръмък и същинско олицетворение на справедливостта.<br /><br />Ето кратък преразказ на най-впечатляващия елемент от този сериал:<br /><br />Ходорковски е обвинен в това, че в периода 1998&ndash;2003 г. е откраднал 350 милиона тона нефт от собствената си компания. Прокурорите посочват, че това е целият добив на нефт на компанията ЮКОС през посочения период. Разбира се също така, че за добития нефт е получен огромен приход и върху този приход ЮКОС е платила общо над 40 милиарда долара данъци.<br /><br />Значи първия път го осъждат за това, че не е платил данъци, а втория път го съдят за това, че е откраднал онова, върху което все пак е платил данъци.<br /><br />Друга забележителна част от това дело се дължи на текста от Наказателния кодекс, по който е повдигнато обвинението &ndash; този текст се отнася до хора, на които е поверено разпореждането с чуждо имущество и които открадват въпросното чуждо имущество тайно от собственика. Само че Ходорковски е тъкмо собственик на тези 350 милиона тона нефт. Как би могъл тайно да ги открадне от себе си (а после с другото си &bdquo;аз&ldquo; да им плати данъците, сякаш нищичко не е открадвал), наистина е въпрос за часовете по логика.<br /><br />Впрочем в делото е заложен и интердисциплинарен урок по география и геометрия. Понеже от обвинението излиза, че нефтът е откраднат и изнесен физически (а не просто на хартия), някакви ентусиасти бяха успели да изчислят, че за да се случи това, са били нужни товарни вагони с дължината на линията на екватора, умножена по три.<br /><br />Ей такива истории прокурорите са успели да съберат в цели 14 тома. Надали има жива душа, която да е изчела всичките наведнъж. Ходорковски сам си каза, че не ги е чел и че няма да ги чете, а адвокатите са ги чели на порции и казват, че това дело е за &bdquo;Гинес&rdquo;, понеже от 14-те тома не е възможно да се извлече нито едно истинско обвинение, което внятно да може да се преразкаже и да има смисъл. Не е ясно какво точно е чел съдията, понеже за него се запомни съвсем друго нещо, разказано от защитата: че когато следователите си предавали безбрежното дело, те си били забравили вътре една бележка, в която пишело на кой съдия трябвало да се разпредели въпросното дело. (И да, накрая делото точно в тези ръце отишло.)<br /><br />... Но ето така се увлича човек, когато започне да разказва за случая &bdquo;Ходорковски&ldquo; &ndash; все иска да разкаже още и още. Просто делата са вече две, историята продължава вече осма година и няма нито една част от това дело, която да не е привлекателна за разказвача. Всичко е пълно с подводни камъни, версайски интриги и бразилски завръзки. Само че важният въпрос е наистина друг: какво да правят средноразумните и среднограмотните журналисти, когато им се наложи да опишат това? Ако го описваш хладнокръвно, ще излезеш идиот ти самият. Нито един смислен човек не би могъл със сериозен тон да каже, че някой е откраднал тайно нещо от себе си, след като не му е платил данъците, които му е платил. Ако тръгнеш да разясняваш нещата, ще излезе, че те са някаква изключителна нередност, която спешно трябва да се поправи. Все едно цялото дело е злощастно стечение на абсурдни обстоятелства. Нали точно това е разяснението на нередност &ndash; открояването й на фона на някакво благоприличие. Докато в делото &bdquo;Ходорковски&ldquo; не е много сигурно кое е истинският проблем: конкретното дело или фонът, на който то стана възможно. Ако пък тръгнеш да се гневиш, съвсем ще станеш част от безобразието. Кой би си губил времето да се гневи срещу обречена кауза? Социалният гняв е всъщност много благотворна проява. Тя внушава усещането, че нещата са поправими. А колко поправими са нещата тук? Впрочем това го каза и самият Ходорковски: никой, според него, не заслужава да си губи времето да оборва тези текстове и да пледира нещо по тях. Щеше ли да каже точно това, ако неговото дело беше едно необяснимо изключение от общата картина на една справедлива система?<br /><br />Ако се върнем на журналистите, те отдавна вече стоят пред въпроса как да пишат за всичко това. Репортерката на &bdquo;Свободна Европа&rdquo; например каза, че повече няма да прави прогнози (макар че точно това би трябвало да е част от нейната работа), защото вече е сбъркала с първото дело: тогава разсъждавала логично и стигнала до извода, че Ходорковски ще получи максимум пет години условно. Само че той не само получил 8 години ефективно, ами и бил признат за виновен в извършването на несъстояли се престъпления. Но ето че дори и тя не издържа и при цялата си отстраненост все пак спомена още една абсурдна проява в хода на &bdquo;делото&ldquo;: надявам се, каза репортерката, все някога да разбера защо в продължение на цяло едно съдебно заседание в този процес беше разглеждано антимонополното законодателство на Република Кипър.</p>