Каймакчалан, или технология на братоубийството в предизборен контекст

Каймакчалан, или технология на братоубийството в предизборен контекст
Днес мрежата зажужа като препълнен кошер от съобщенията за новото развитие на събитията около паметната плоча, поставена от български военни на най-високия връх на планината Ниджа между БЮРМ и Гърция. В миролюбивото съобщения на Министерството на външните работи на БЮРМ (вж. в края на текста) кротко се обяснява, че плочата е поставена незаконно, сиреч без съгласуване със скопските власти, каквато е международната практика, което е предизвикало буйното поведение на спортен журналист от Скопие; точно той онзи ден се похвали с чук в ръка, че е разрушил паметника.

 

От ранни зори стотици възмутени граждани оставят мненията си навсякъде в мрежата, където се написа за съобщението на бюрмското външно министерство. Общият тон е истеричен – никакви български паспорти за гражданите на БЮРМ, прекратяване на всякакви преговори, отзоваване на българския посланик в Скопие, оттегляне на българската подкрепа за членство на БЮРМ в Европейския съюз и НАТО. Само твърде нарядко можеха да се открият трезви гласове, които наблягаха на незаконния характер на поставянето на въпросната паметна плоча.

Трудно можеше да се очаква нещо подобно; къде по-сериозни македонски провокации минаваха едва забележимо, а сега министър-председателят чак от Виена се изказа остро, външният министър Митов, който обичайно чака разрешение от „Козяк” 16, за да каже каквото и да е, нетърпеливо поиска извинения. Подозрителното и необичайно поведение на двамата нямаше как и нас да не настрои подозрително.

Впрочем още през май, когато бе съобщено за поставянето на плочата, то ми се стори странно – не беше твърде обичайно да се очаква скопските власти да са дали разрешението за това, а никак не ми хрумна даже, че военните туристи са могли да поставят паметния знак без съответното разрешение; понеже единствено агенция „Фокус” съобщи за това събитие – а нейният собственик (поне по документи) написа миналата година любителско съчинение за боевете при Каймакчалан през септември 1916 г. по време на Първата световна война, реших, че става дума за част от мащабната рекламна кампания за този опус.

Сега вече е ясно – българските военни не са имали разрешение на скопските власти за поставянето на паметния знак; днешното оправдание, че знакът бил поставен „на неутрална територия между Македония [всъщност Бивша югославска република Македония, както е общоприетото за международно ползване название на страната] и Гърция”, е несъстоятелно; между двете държави няма неутрални територии, части от върха се намират на територията и на двете държави, а границата е надлежно маркирана с ясно различими жълти колчета. Преглед на общодостъпните данни в мрежата показва, че паметният знак е поставен на територията на БЮРМ.

Развитието на случая ни увери напълно, че никой от участниците в него не е попаднал случайно там; доколкото познавам част от главните участници в събитията около поставянето и разрушаването на паметната плоча на връх Каймакчалан и следя изявите им, мога да твърдя, че целият случай е нарочно организиран в условията на предизборната битка у нас. Първо, заради светкавичните словесни изяви на Борисов и Митов; второ, заради последвалите изказвания на все познати лица, свързани с бившите специални служби, които винаги вървят ръка за ръка като завързани и в други случаи; и трето, заради нуждата от реклама на едно любителско историческо съчинение, което май не върви твърде добре на пазара, както ме увериха от голяма столична книжарница – венцехваленията и агресивното налагане на произведението явно вече не вършат работа.

Що се отнася до скопския спортен журналист Неделковски, то неговата проява можеше, разбира се, да се очаква рано или късно и на това са разчитали организаторите на провокацията. Да размахваш обаче чук, дори и срещу незаконен паметен знак за загинали войници – много от които впрочем са били наследници на македонски българи, също не е признак на кой знае каква цивилизованост.

Нека да не бъда разбиран погрешно; сраженията при Каймакчалан (вж. Успоредици по-долу) са сред най-героичните за българската войска изобщо, загиналите там почти две хиляди български войници и офицери и ранените над шест хиляди заслужават много повече от малкия паметен знак, поставен през май. Обаче съществуват в цивилизования свят съответните международно признати процедури да се отбележат тези събития – точно сега в Скопие биха се съгласили със сигурност да бъде поставен паметен знак за загиналите български войници, ако бъдат помолени възпитано, понеже са натясно и очакват подкрепата ни за влизане в НАТО и ЕС (те си знаят за какво им е; ние вече ги ручахме жабетата). Наистина, в други случаи и при други обстоятелства в Скопие знаят как да бъдат арогантни – доказвали са го неведнъж, но точно сега и за историческо събитие, което не ги засяга твърде много – понеже сраженията са между българската и сръбската войска, биха били благосклонни; уверен съм.

Та затова твърдя, че става дума за провокация на определени политически нечистоплътни лица, свързани с режима на ГЕРБ, при това в предизборни условия; а трябваше просто да се поиска разрешение за поставянето на тази паметна плоча – така се прави, когато искаш да отбележиш някое място и историческото събитие, което се е случило там, когато то е – така или иначе – на територията на друга държава.

Как бихме се почувствали ние, ако турски военни решат да се правят на туристи и вземат, та сложат някоя и друга паметна плоча на загиналите турски войници и опълченци (башибозук) на Шипка, в Шейново или в Плевен?! Може и в Никопол да сложат паметен знак – тъкмо днес се навършиха 620 години от тяхната победа в Никополската битка.

Нека помислим, какво би било отношението ни например, ако румънски военни, преоблечени като туристи, започнат да слагат паметни плочи на загиналите по време на Първата световна война румънски войници в Тутракан, Добрич или Кочмар, без да питат никого; те вероятно също милеят за загиналите си.

Гръцки военни пък може да се разходят до Кресненския пролом и да сложат там паметна плоча, за да припомнят за събитията от края на Първата световна война. Дали това ще се размине без остра дипломатическа реакция?!

Как ще очакваме някой да се отнася уважително с нас, ако ние не отвръщаме със същото, подтикнати от мерзко политиканстване и изборни машинации?! Няма как...

 

* * *

Успоредици

 

Върхът Каймакчалан, място на кървавото сражение от 12 до 30 септември 1916 г., изглежда ужасяващо, дори и заснето от сръбски фотограф една година по-късно. Народна библиотека на Сърбия – Белград

 

Сраженията при Каймакчалан са сред най-величавите по време на Първата световна война. Именно на Каймакчалан е едно от най-героичните сражения в българската история изобщо – поради височината на върха и многократното му преминаване от сръбски в български ръце и обратно и поради многобройните жертви; и едно от най-безсмислените – в скотобойната на тия двуседмични сражения загиват или са ранени почти 15 хиляди български и сръбски воини – 1927 са загиналите и 6067 са ранените български войници и офицери, 4634 са само убитите сръбски войници и офицери, без от това да има някаква особена военна полза – настъпилите студове от началото на октомври 1916 г. не дават никаква възможност на сръбската войска, която в крайна сметка завоюва върха, да развие военния си успех. Българските и германските военни части бързо се прегрупират и заемат предварително подготвената Кеналска укрепена позиция (Долно Дупени-кота 2094-Кенали-завоя на р. Черна-Еровете-Търнава-Сокол) и се задържат там, без да позволят разгръщането и напредването на сръбските сили (вж. подробно о.з. полковник П. Дошкинов, Есенното сражение на Македонския боен театър [през] 1916 г., София, 1948 г.).

 

Окопи от българската отбрана на Каймакчалан, които са заснети от сръбски фотограф след сраженията. Народна библиотека на Сърбия – Белград

 

След последната снимка очевидно няма какво повече да се добави. Наистина е отвратително именно обикновеният български войник и доблестен офицер – загинал на бойното поле, тежко ранен или платил нашето настояще с военновременните си страдания, да бъде употребяван в предизборни партийни интриги. Точно това се получи в историята с паметната плоча на Каймакчалан; нека историята съди съчинителите на тая гавра...

 

Препратки:

http://glasove.com/categories/novini/news/makedonskite-vlasti-pametnikyt-na-kajmakchalan-e-postaven-nezakonno

 

 

Коментари

  • Съгласна

    25 Sep 2016 22:45ч.

    Ако турците сложат плоча на Шипка интернетът ще гръмне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БатВаню

    26 Sep 2016 11:04ч.

    Петрински, за тебе без съмнение и разводът на Анджелина е предварително организирано предизборно нечистоплътно мероприятие на Герб - не без участието на Козяк 16 - вземи провери в спалнята под леглото!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • харамията

    26 Sep 2016 15:08ч.

    Провокацията очевидно е свързана с предизборните мераци на режима на ГЕРБ, но нищо в крайна сметка не става без разрешението на Големия Шейтан - режима във Фашингтон, който по стар римски обичай разбуни Македония, включително и използвайки прокситата си, едно от които са тяхна милост гербаджийчетата. А иначе за подвига на българската армия на върха на Нидже - две мнения не може да има - поклон пред героите!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моторист

    26 Sep 2016 15:38ч.

    Поклон пред саможертвата на българския войник!Втората снимка е потресаваща.Обаче не може да има съмнение, че и на Каймакчалан българският войник бе употребен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Случката

    27 Sep 2016 11:06ч.

    и реакциите след нея очевидно обслужват политическите интереси и на ГЕРБ, и на ВМРО-ДПМНЕ в Македония. Както отбелязва авторът в сегашните условия на служебно правителство в Македония и поне привидно поет курс за по-бързо изпълняване на условията за присъединяване към ЕС, можеше да се забавят с решение за плоча/паметник/мемориален комплекс, но в крайна сметка след минаване на стогодишнината от битката щяха да дадат официално разрешение от Скопие. Такива като Неделковски има във всяка страна на Балканите - колко време щеше да изкара нелегално ( а и легално ) поставена турска мемориална плоча около Плевен или Шипка например ? 24 часа са много. В крайна сметка от демонстрирането на огромен патриотизъм пак се показаха и проявиха дежурните лица като Божидар Димитров ( професор по всичкознание - от строеж на възрожденска външна тоалетна през личния живот на Анджелина Джоли до космическата програма на Индия ) и подобни от наша страна, а в Македония се представи как Неделковски е строшил нелегално поставена плоча на македонска територия от български военни за загинали други такива ( и съответно го направиха герой за българофобите там ), как Борисов им се кани, че няма да им се помага при наводнения и земетресения заради глупости на няколко човека. В крайна сметка губи мнозинстовото от българите и македонците за сметка на няколко човека в България, Македония и сръбското "влияние" около Вардар.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Алекси Слав

    27 Sep 2016 21:38ч.

    Защо "братоубийство" ? Тези от Скопие не са наши братя. Те не са и македонци, за каквито се мислят, защото не говорят елински.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    27 Sep 2016 22:22ч.

    Покрай Европейския съюз и Българския Лувър почти бях повярвал, че Бай Ганьо трайно е изкоренен от българския дух.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съгласна

    28 Sep 2016 2:44ч.

    Надеждите ти, Васик, са преждевременни.Гениалният Алеко сътвори безсмъртен образ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моторист

    29 Sep 2016 10:17ч.

    Кръвта вода не става. С македонците не сме братя, един народ сме. И това трябва да го имат предвид в правителството- Та по-полека с обидите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ?<DLF

    30 Sep 2016 9:28ч.

    Първо поклон пред геройте и лека им пръст! Браво отново на автора,който е прозрял истинските намерения на управляващите. Браво и на изказването на "харамията" показал задкулисния геополитически играч,който се опира на максимата...че "балканите са буре с барут".....за да осъществи новия световен ред.На него тук не му трябва ни "братя" ни "братовчеди" ни мир а "управляем хаос"/клише/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А ето сега още едно ЛЮБИТЕЛСКО СЪЧИНЕНИЕ по военна история, касаещо събитията от септември 1916-та година в Македония.

    30 Sep 2016 14:14ч.

    На Каймакчалан се срещат двете враждебни армии — сръбската и българската. И двете военни сили са доведени до жалко парцаливо състояние. Световната война е продължила вече твърде много години и „героите“ и от двете страни са гладни, дрипави, останали без амуниции и оръжие. На Каймакчалан се стигнало до примитивен ръкопашен бой, в който юмруците и ритниците вършели повече работа от каквото и да било оръжие — просто защото оръжие вече нямало. Нямало дори и обикновени бойни ножове, да се стигнало до там, та вкопчилите се един в друг „братя по кръв“ — българи и сърби — да въздават справедливостта си (така, както те я разбират, сиреч: съвсем не рицарски) посредством природните си бойни дадености — зъбите. След битката е установено, че и от двете страни е имало много войници, загинали с прегризани гърла. Също като в Централна и Южна Африка четиринайсет години по-рано (в Бурската война), когато за бойни контингенти и от двете страни са били привлечени човекоядни племена. Изобщо — по-голяма гнусота от войната НЯМА! Е добре — така са разбирали „благородството“ тези унизени до краен предел сърби и българи, заставени да воюват в състояние на крайно изтощение и свиреп недоимък (какъвто се полага по време на война да има само в тила, но не и по фронтовете). Било каквото било — това е история! Има обаче нещо, което никога няма да бъде само история. БРАТСКАТА ЛЮБОВ между българите и „другите българи“ — населението на Македония. Ако българи и сърби са само братовчеди, то българите и македонците действително би трябвало да бъдат кръвни братя. Но нещата се оказват доста по-сложни. През Първата Световна война българия има зад гърба си няколко десетилетия на «Османско ОТСЪСТВИЕ» (извоювано през последната Руско-Турска война). Македония обаче е до този момент реално турска провинция, която макар да е преобладаващо населена с носители на типично българска култура, изминало е достатъчно време, че мнозина от тези „македонски българи“ да могат да си дадат сметка, че те не биха могли от тук нататък да продължат по пътя на България. България в много отношения е разочаровала тези простодушни създания, които търсят някаква идейна опора и я намират много повече в Сърбия, за която сме свикнали да казваме, че била провеждала „асимилаторска политика“. Това за асимилаорската политика на сърбите не е съвсем вярно, защото ако сърбите бяха наистина асимилатори, днес те щяха да пеят онази изсмукана от пръстите фалшиво звучаща песен за „македонците, които били ЮЖНИ СЪРБИ“. Днес повечето сърби обаче реалистично оценяват македонците като много по-близки в културно отношение до българите, отколкото до себе си. Но проблемът е в това: не какво мислят сърбите по този въпрос, а какво мислят македонците. А македонците си казват: „Да, ние не сме сърби, но не искаме да бъдем и българи, защото българите допуснаха (и продължават да допускат) в политическия си живот такива извращения, че никой не би искал да има каквото и да било общо с тях!“ Ето — това е истината!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи