От ранни зори стотици възмутени граждани оставят мненията си навсякъде в мрежата, където се написа за съобщението на бюрмското външно министерство. Общият тон е истеричен – никакви български паспорти за гражданите на БЮРМ, прекратяване на всякакви преговори, отзоваване на българския посланик в Скопие, оттегляне на българската подкрепа за членство на БЮРМ в Европейския съюз и НАТО. Само твърде нарядко можеха да се открият трезви гласове, които наблягаха на незаконния характер на поставянето на въпросната паметна плоча.
Трудно можеше да се очаква нещо подобно; къде по-сериозни македонски провокации минаваха едва забележимо, а сега министър-председателят чак от Виена се изказа остро, външният министър Митов, който обичайно чака разрешение от „Козяк” 16, за да каже каквото и да е, нетърпеливо поиска извинения. Подозрителното и необичайно поведение на двамата нямаше как и нас да не настрои подозрително.
Впрочем още през май, когато бе съобщено за поставянето на плочата, то ми се стори странно – не беше твърде обичайно да се очаква скопските власти да са дали разрешението за това, а никак не ми хрумна даже, че военните туристи са могли да поставят паметния знак без съответното разрешение; понеже единствено агенция „Фокус” съобщи за това събитие – а нейният собственик (поне по документи) написа миналата година любителско съчинение за боевете при Каймакчалан през септември 1916 г. по време на Първата световна война, реших, че става дума за част от мащабната рекламна кампания за този опус.
Сега вече е ясно – българските военни не са имали разрешение на скопските власти за поставянето на паметния знак; днешното оправдание, че знакът бил поставен „на неутрална територия между Македония [всъщност Бивша югославска република Македония, както е общоприетото за международно ползване название на страната] и Гърция”, е несъстоятелно; между двете държави няма неутрални територии, части от върха се намират на територията и на двете държави, а границата е надлежно маркирана с ясно различими жълти колчета. Преглед на общодостъпните данни в мрежата показва, че паметният знак е поставен на територията на БЮРМ.
Развитието на случая ни увери напълно, че никой от участниците в него не е попаднал случайно там; доколкото познавам част от главните участници в събитията около поставянето и разрушаването на паметната плоча на връх Каймакчалан и следя изявите им, мога да твърдя, че целият случай е нарочно организиран в условията на предизборната битка у нас. Първо, заради светкавичните словесни изяви на Борисов и Митов; второ, заради последвалите изказвания на все познати лица, свързани с бившите специални служби, които винаги вървят ръка за ръка като завързани и в други случаи; и трето, заради нуждата от реклама на едно любителско историческо съчинение, което май не върви твърде добре на пазара, както ме увериха от голяма столична книжарница – венцехваленията и агресивното налагане на произведението явно вече не вършат работа.
Що се отнася до скопския спортен журналист Неделковски, то неговата проява можеше, разбира се, да се очаква рано или късно и на това са разчитали организаторите на провокацията. Да размахваш обаче чук, дори и срещу незаконен паметен знак за загинали войници – много от които впрочем са били наследници на македонски българи, също не е признак на кой знае каква цивилизованост.
Нека да не бъда разбиран погрешно; сраженията при Каймакчалан (вж. Успоредици по-долу) са сред най-героичните за българската войска изобщо, загиналите там почти две хиляди български войници и офицери и ранените над шест хиляди заслужават много повече от малкия паметен знак, поставен през май. Обаче съществуват в цивилизования свят съответните международно признати процедури да се отбележат тези събития – точно сега в Скопие биха се съгласили със сигурност да бъде поставен паметен знак за загиналите български войници, ако бъдат помолени възпитано, понеже са натясно и очакват подкрепата ни за влизане в НАТО и ЕС (те си знаят за какво им е; ние вече ги ручахме жабетата). Наистина, в други случаи и при други обстоятелства в Скопие знаят как да бъдат арогантни – доказвали са го неведнъж, но точно сега и за историческо събитие, което не ги засяга твърде много – понеже сраженията са между българската и сръбската войска, биха били благосклонни; уверен съм.
Та затова твърдя, че става дума за провокация на определени политически нечистоплътни лица, свързани с режима на ГЕРБ, при това в предизборни условия; а трябваше просто да се поиска разрешение за поставянето на тази паметна плоча – така се прави, когато искаш да отбележиш някое място и историческото събитие, което се е случило там, когато то е – така или иначе – на територията на друга държава.
Как бихме се почувствали ние, ако турски военни решат да се правят на туристи и вземат, та сложат някоя и друга паметна плоча на загиналите турски войници и опълченци (башибозук) на Шипка, в Шейново или в Плевен?! Може и в Никопол да сложат паметен знак – тъкмо днес се навършиха 620 години от тяхната победа в Никополската битка.
Нека помислим, какво би било отношението ни например, ако румънски военни, преоблечени като туристи, започнат да слагат паметни плочи на загиналите по време на Първата световна война румънски войници в Тутракан, Добрич или Кочмар, без да питат никого; те вероятно също милеят за загиналите си.
Гръцки военни пък може да се разходят до Кресненския пролом и да сложат там паметна плоча, за да припомнят за събитията от края на Първата световна война. Дали това ще се размине без остра дипломатическа реакция?!
Как ще очакваме някой да се отнася уважително с нас, ако ние не отвръщаме със същото, подтикнати от мерзко политиканстване и изборни машинации?! Няма как...
* * *
Успоредици
Върхът Каймакчалан, място на кървавото сражение от 12 до 30 септември 1916 г., изглежда ужасяващо, дори и заснето от сръбски фотограф една година по-късно. Народна библиотека на Сърбия – Белград
Сраженията при Каймакчалан са сред най-величавите по време на Първата световна война. Именно на Каймакчалан е едно от най-героичните сражения в българската история изобщо – поради височината на върха и многократното му преминаване от сръбски в български ръце и обратно и поради многобройните жертви; и едно от най-безсмислените – в скотобойната на тия двуседмични сражения загиват или са ранени почти 15 хиляди български и сръбски воини – 1927 са загиналите и 6067 са ранените български войници и офицери, 4634 са само убитите сръбски войници и офицери, без от това да има някаква особена военна полза – настъпилите студове от началото на октомври 1916 г. не дават никаква възможност на сръбската войска, която в крайна сметка завоюва върха, да развие военния си успех. Българските и германските военни части бързо се прегрупират и заемат предварително подготвената Кеналска укрепена позиция (Долно Дупени-кота 2094-Кенали-завоя на р. Черна-Еровете-Търнава-Сокол) и се задържат там, без да позволят разгръщането и напредването на сръбските сили (вж. подробно о.з. полковник П. Дошкинов, Есенното сражение на Македонския боен театър [през] 1916 г., София, 1948 г.).
Окопи от българската отбрана на Каймакчалан, които са заснети от сръбски фотограф след сраженията. Народна библиотека на Сърбия – Белград
След последната снимка очевидно няма какво повече да се добави. Наистина е отвратително именно обикновеният български войник и доблестен офицер – загинал на бойното поле, тежко ранен или платил нашето настояще с военновременните си страдания, да бъде употребяван в предизборни партийни интриги. Точно това се получи в историята с паметната плоча на Каймакчалан; нека историята съди съчинителите на тая гавра...
Препратки: