Изборите във Великобритания: От Уинстън Чърчил до Тереза Мей – II част

Харолд Уилсън с неизменната лула в ръка.

1. Ренесансът на лейбъристите

Харолд Уилсън /1916–1995/ е депутат от Лейбъристката партия от 1945 година. Като ревностен привърженик на социалните реформи, подава оставка от авторитетния пост на председател на Комитета по търговия поради наложените в бюджета за 1951 г. рестрикции от правителството на Клемент Атли. Този кабинет и без това си отива само след няколко месеца.

Партиен лидер на лейбъристите е от февруари 1963 г. и остава известен с факта, че в това си качество единствен е печелил четири пъти парламентарни избори. Както вече стана дума, мнозинството за Лейбъристката партия през октомври 1964 г. е символично, но то е затвърдено през април 1966 година.

Според авторитетни специалисти неговите правителства развиват идеята за въвеждане на модерни технологии в индустрията повече от всичко, направено по-рано. Макар и иновативен, Харолд Уилсън не се ползва с подкрепа от страна на масмедиите, които дори в определени моменти са откровено враждебни към инициативите му.

През 1970 г. претърпява поражение от консерваторите, но остава активна фигура на политическата арена.

1. Кратък гастрол, завършил с още един сексскандал

Едуард Ричард Джордж Хийт /1916–2005/ е от поколението на реформистите в Консервативната партия. Изпитва симпатии към републиканска Испания и остава силно резервиран към режима на Франсиско Франко.

Едуард Хийт и Маргарет Тачър

От 1940 до 1950 г. е на различни постове в армията, като достига до звание подполковник.

От 1950 до 1974 г. е непрекъснато член на Камарата на общините.

След като изпълнява важни организационни функции в Консервативната партия, включително като министър на търговията и промишлеността в кабинета на Алек Дъглас Хюм, закономерно стига до лидерския пост през юли 1965 година.

След спечелването на парламентарните избори през юли 1970 г. става министър-председател. Той е вторият ерген след Артър Балфур, който влиза на Даунинг Стрийт 10 през ХХ век.

Едуард Хийт има редица чудатости, но като най-голяма от тях се сочи възлагането на Британския институт по океанология на изследване при какви условия трябва да живеят стридите, за да бъдат щастливи и вкусни.

При всички случаи ще остане в историята, тъй като по време на неговия мандат Обединеното кралство е прието в Европейската общност.

Същевременно влиза в остър конфликт със синдикатите, особено предвид ярко изразеното агресивно отношение на миньорите. През януари 1974 г. въвежда тридневна работна седмица в промишлеността!

Паралелно с това избухва и пищен сексуален скандал. Двама от министрите в кабинета – Антъни Лембтън и лорд Джелико, си падат по момичетата от мрежата на Джеймс Хъмфри в Сохо. Според някои версии полицията намира имената на политиците в търговските дневници на сутеньора, според други проститутката Норма Леви се разприказва. Така или иначе, докато разкритията набират ход, съпругът на Норма Леви, който е таксиметров шофьор, обикаля редакциите на авторитетните медии и предлага снимки на жена си в интимни пози  за скромната сума от 30 000 паунда.

Ексцентричният лорд Антъни Лембтън

Е, какво друго? Правителството пада в резултат на парламентарните избори през 1974 г. и настъпва реабилитацията на Харолд Уилсън.

На 11 февруари 1975 г. Едуард Хийт губи и лидерската позиция в партията – заменен е от Маргарет Тачър, която убедително е изкачила стъпалата до този пост.

Като политик от кариерата, той остава несменяем титуляр на парламентарните избори през 1983, 1987, 1992 и 1997 г., което го поставя сред рекордьорите по престой в Камарата на общините. Отстоява резервираност спрямо „тачъризма” и трайна привързаност към европейските ценности.

1. Пировите победи на Лейбъристката партия

След извънредните парламентарни избори през 1974 година Харолд Уилсън застава начело на правителство на малцинството. Проблемите стават все по-отчетливи на фона на конфликтите със синдикатите, които контролират в голяма степен електоралната база на лейбъристите. Според някои оставката му на 5 април 1976 г. е неочаквана, защото има славата на утвърден политически боец. Всъщност, което е малко известно, той предугажда възможността за скандал вследствие на изтичане на конфиденциална информация от членове на екипа му.

Само за сведение на любознателния читател – един месец по-късно оставка подава и канцлерът на ФРГ Вили Брандт заради доказаната принадлежност на един от най-близките му сътрудници към разузнавателните служби на ГДР /т.нар. афера „Гюнтер Гийом”/. Това обаче ще го нищим, живот и здраве, през септември 2017 г.!

По-важното е, че Харолд Уилсън остава с името на добър политик. От 1983 г. е пожизнен член на Камарата на лордовете.

Ленард Джеймс Калахан /1912–2005/

Ленард Джеймс Калахан

След служба във военноморския флот по време на Втората световна война през 1945 г. става член на Камарата на общините. Първият му сериозен опит за влизане във високата йерархия на Лейбъристката партия е през 1963 г., когато е победен безапелационно от Харолд Уилсън. Това не пречи да бъде включен на високи постове в правителството на своя опонент – министър на финансите /1964–1967/, министър на вътрешните работи /1967–1970/ и министър на външните работи /1974–1976/.

При обявеното оттегляне на Харолд Уилсън от лидерския пост кандидатства за заемането му и успява да спечели едва на третия тур със 176 на 137 гласа срещу Майкъл Фут.

Резонно става министър-председател и заема поста от април 1976 до май 1979 година. След тежкото поражение на лейбъристите остава лидер за още година и половина, но кредитът на доверие към него е изчерпан и на 15 октомври 1980 г. се оттегля от ръководната си позиция, като все пак остава член на Камарата на общините.

Следва продължение...

Още по темата: http://glasove.com/categories/komentari/news/izborite-vyv-velikobritaniya-ot-uinstyn-chyrchil-do-tereza-mej