Изборите в Украйна в контекста на църковния разкол

Изборите в Украйна в контекста на църковния разкол
Политическото рождение на неканоничната Порошенкова силова структура Православна църква на Украйна (ПЦУ) той провъзгласи за свой личен успех и сърцевина на постигнатите русофобски цели, в случая кореспондиращи с укро-фашистката и бандеровска идеология, в които се пропагандира незабавно историческо и духовно прекъсване на общението с държавата Русия, посредством сформираната политическо-религиозна групировка, чиито „Символ Верую“ е националният химн. Показателни в тази връзка са авторитарната забрана на руския език в редица области (66), както и обявяването за национален празник на рождения ден на фашиста Степан Бандера от Върховната Рада на 19.12.2018 г. (67). За съжаление всичко това са белези на един украински богоборчески олигархо-фашизоиден модел на управление, срещу който световния политически елит си затваря очите в задкулисно съпричастие и съучастническо мълчание. През политическия конструкт, управляван от президента Петро Порошенко, който използваше „ПЦУ“ с афиширането на „томоса“ в своята кампания, атакуваше посредством всячески репресии срещу каноничната УПЦ-МП и нейните членове, започва да прозира една добре подсигурена отвън геополитическа спецоперация с цел по-нататъшно разкъсване и окончателно разбиване на всякакво наследство и всенародна памет от духовно-историческа Русия, което освен УПЦ-МП включва Църквата и православната вяра във вселенски мащаб.

"Причастяване“ на Порошенко при униатите

 

Седмица след проведените президентски избори в Украйна, протекли при активност 62,8% (1), ЦИК официално обяви окончателните резултати от първия тур (2), като на балотаж отиват спечелилият със значителна преднина шоумен-комедиант Владимир Зеленски („Слуга на народа“) с 30,24% и Петро Порошенко („Блок на Петро Порошенко „Солидарност“) с 15,95%, като след тях са Юлия Тимошенко („Баткивщина) с 13,40% и Юрий Бойко („Опозиционна платформа – За живот“)  с 11,67% (3).

 

 

В резултатите от задграничните избирателни секции се наблюдава парадокс, където Петро Порошенко печели в 53 от 72 държави (4), при положение, че профилът на гласоподавателите там е предимно на милионите (5), (6) икономически емигранти, които едва ли симпатизират на режима на Порошенко, тъй като в противен случай щяха да си бъдат у дома.

 

Над 20-годишната политическа биография на Порошенко започва през 90-те години в Молдова, като са известни връзките му с тогавашната организирана престъпност. Партийният му старт е като социалдемократ – член на СДПУ („Социално-демократична партия на Украйна“), като бива изгонен от партията за предателство на своите съратници и корупция.

 

Впоследствие участва в различни партийни формати и коалиции, като в годините придобива известност с изключителната си некоректност, нелоялност и използване на властта единствено за собственото си обогатяване. Още през времето на „Оранжевата Революция“ (2005 г.) започва с обещания, които към момента (2019 г.) все още не е изпълнил.

 

През 2014 г. президентът Петро Порошенко стъпва на власт след „кървавия майдан“ и политически преврат, обезпечен тогава от пряката американска намеса, подпомагана директно от ЦРУ и с подкрепата на Барак Обама и Хилъри Клинтън. 

 

В рамките на изтеклия мандат политиката на Порошенко е белязана от пълен провал в социално-икономическата и военната сфера и държавата буквално е в процес на разпад. 

 

Украйна е обявена в доклад на МВФ от 2018 г. за най-бедната страна в Европа, с най-ниска официална средна заплата (7), а в доклад на ООН от същата година е констатирано, че без прехрана в Украйна са над един милион души (8). Наред с това Украйна е в топ 30 на най-корумпираните държави в света за 2018 г. по данни на Transparency International (9).

 

За периода на управлението на президента Порошенко драстично, дори в пъти са се повишили цените на битовите услуги (10), (11) и хранителните стоки (12). Същевременно гривната се е обезценила близо трикратно спрямо щатския долар (10), поради което въпреки привидното повишение на заплатите и пенсиите в гривни, реално те силно са понижени, като минималната пенсия е намалена двойно (10).

 

Предприетата от него и подпомагана от Запада братоубийствена война в Донецка и Луганска област причини десетки хиляди загинали и ранени, сред които най-уязвимата част от населението, предимно деца, жени и старци, като по данни на ООН от края на 2017 г. общият брой пострадали е 4,4 милиона (13) и Украйна е на първо място в света по брой на загиналите от мини (14).

 

В следствие от това населението на Украйна в последните години освен че драстично намалява (15), като живее на ръба на мизерията, под прага на бедността, пред нов „Голодомор“, многомилионна част от работоспособното население е принудено да емигрира към съседните Русия, Полша, Румъния, Европа и света.

 

За своя пълен мандат Порошенко не промени в страната нищо към по-добро, управлението му ще остане в историята като пример за деградация на държавността и унижаването на президентския авторитет, дискриминирането на неприкосновеността на законите, Конституцията и суверенитета на Украйна. 

 

Порошенковата петгодишна милитаристична реторика бе привнесена и в предизборната му „church haters” кампания, като в нея използваше основно няколко заклинателни думи – „война“, „НАТО“, „ЕС“, „томос“, „автокефалия“, което дори не би могло да се нарече популизъм, тъй като тези послания не кореспондират с автентичните нагласи и настроения сред народа.

 

Към момента в действията на Порошенко се забелязва една безапелационна категоричност и претенция внушаваща, че той е лидер „украинска перестройка“. Това поведение може да бъде обяснено с факта, че той изпълнява проектирани навън трансатлантически задачи, с които е ангажиран още от началото на своята майданна кариера.

 

През изминалата предизборна кампания Петро Порошенко не излезе на нито един дебат със своите опоненти, като с това избегна отговорите на множеството натрупани базисни въпроси и неизпълнени обещания, включително безработицата, стигнала висок процент. Управлението на държавата и животът на народа са оставени практически на автопилот, а Върховната Рада предимно обслужва тясно партийни и лични интереси на властта. 

 

Типично за вече изминалото Поршенково управление е, че под маската на президентско-парламентарна република се наблюдава един авторитаризъм, ръководен от олигархично-политически кланове, в които овластеният Порошенко и неговата клика за петгодишния мандат драстично забогатява за сметка на бедстващия и опустошен от братоубийствената война народ. По официални данни декларираното личното състояние на Петро Порошенко само за изминалата 2018 г. е нараснало близо 100 пъти (16).

 

Затова убедителната преднина на шоумена Зеленски, наричан за краткост „Зе“ (от еврейски „този“) представлява един типично наказателен вот спрямо Порошенко. Докато президентът с вече изтекъл мандат разчиташе предимно на укро-фашистката си политика, то от Зеленски като чист евреин (17) беше неутрален в тази реторика и не се очаква да поддържа подобен неонацистки курс за утвърждаване на Порошенковия укро-райх. 

 

Още повече, че Порошенко беше тясно обвързан с бившия президент на САЩ Барак Обама и демонстрираше близки отношения с тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън, с тяхната ултра-либерална и агресивна геополитика, която инвестираше във всякакви военни операции за прекрояването на света. Бившият американски президент и неговата силова администрация са вече в историята, което обезсилва позициите на неговите партньори, какъвто беше Порошенко. Убедителната победа на президента Доналд Тръмп и заявената от него диаметрално противоположна политика не включва в своите планове Украйна по модела на своя предшественик Обама.

 

В предизборната надпревара на олигарсите Петро Порошенко и Юлия Тимошенко се очертава, че в поведението им спрямо каноничната УПЦ-МП се очакват само разлики в нюансите и степента на вече предначертаната антицърковна политика. Докато при Зеленски е известно, че е продукт на олигарх с друга предистория – Игор Коломойски (също евреин) (18), за който се предполага, че би могъл да има предразположение за диалог с Русия и който публично критикува Порошенковия „томос“ (19). Претендентът „Зе“ в синхрон с това отношение и неприкрит сарказъм окарикатуряваше „томоса“ с наименованието „термос“ (20).

 

Противоборството на „термоса“ на „Зе“ спрямо „томоса“ на Петро очертава финал, който да постави точка на законотворческата вакханалия на държавната Рада, използвана от Порошенко като инструмент за политически репресии спрямо каноничната Църква посредством серията противоконституционни закони и подписания договор с Вартоломей.

 

Злостните и дори цинични критики по адрес на Зеленски след изборите от страна на разколническите псевдоцърковни лидери (21) и паниката, която е обзела щаба на Порошенко, са добра индикация за това, че Зеленски е опасен за тях и скоро предстои политическа промяна.

 

Кандидатът за президент и комедиант „Зе“ е продукт на задкадърна режисура на хибридната имидж-мейкърска политтехнология. Неговият образ в голяма степен е илюзорен, тъй като той казва това, което хората отдавна искат да чуят, и като професионален актьор успява да артикулира мечтите на народа. Надсмиването над злободневието, което с години е отравяло мислите на хората, чрез сатира формира обещания, като успява да  създаде илюзията, че от разказвач на фантазии би могъл да се превърне в реален политически субект. В негова полза е и фактът, че дълго време преди изборната кампания е играл филмов персонаж именно в ролята на „добрия президент“.

 

Предизборният  образ на „Зе“ разчита на това, че е млад, енергичен, има свежо излъчване, и говори с езика на народа, освен това зад гърба си има професионален екип, който знае как с творчески подход да промотира своя продукт. Докато Порошенко, макар да има финансова империя, е изцяло фиксиран върху своята томосоцентрична и в случая ретроградна стратегия, която с всичките му напъни е запечатана върху натоварената с негативизъм повяхваща осанка на един задъхан човек, страдащ от Елцинов или, по-еврокоректно казано, Юнкеров синдром, с който комедиантът „Зе“ успешно се заиграва.

 

Влиянието на виртуалната реалност в днешния свръхдигитализиран и все по-отчужден от реалността и живите възприятия свят поражда нови явления, които намират своята проекция и в политическия сегмент. Например, известни са социални експерименти в азиатски държави, включващи Китай и Япония, където обществото (публиката) в продължение на години заживява с програмирани илюзорни холограмни образ, за които дори се плащат немалко пари, за да може да ги гледат и слушат, като това е мултимилиарден (22) бизнес за доброволно моделиране и управление на човешкото съзнание и психика. 

 

Стига се до там, че в момента в който обществото (публиката) бива лишена от възможността да чува и вижда желания „виртуален идол“, в резултат се случват патологични емоционални реакции, психични разстройства, стигащи до крайност, и всичко това защото изкуствено изграденият образ, макар и лъжовен запълва огромен дефицит на човешки потребности от различно естество.

 

От гледна точка на това ново социално инженерство отборът на „Зе“ е уловил наличието на подобни перспективи и нагласи сред немалка част от украинското общество, затова експериментират безпроблемно и успешно с неговия предизборен персонаж. 

 

В общи линии ситуацията прилича на един еврейски анекдот, който накратко звучи така:

- „Извинете, може ли да си поръчаме храна по телефона?“, а в отговор се чува: „Да, разбира се, с голямо удоволствие, доставката ще получите по телевизора.“

 

Определено очертаващата се междуизборна ситуация не е лишена от хумор, сатира и забава, дори стига и до проверка на уменията в цирковото клоунадно изкуство. Затова говори отправеното от Зеленски към Порошенко ултимативно видеопредизвикателство за дебат (23), не къде да е, а на Олимпийския стадион на Украйна, като му беше даден срок 24 часа, и където за рефер беше посочена Юлия Тимошенко (24), а в обръщението беше заявено, че на държавата не са нужни алкохолици и наркомани. 

 

Едва седмица след изборите фазата между двата тура набира зрелищна скорост във стихията на създадения от Зеленски предизборен ток-шоу формат, Порошенко беше погълнат така, че не му остана време да мисли и се втурна в изкушението да се състезава. Той подцени фактът, че актьорът-комедиант „Зе“ и вероятен бъдещ президент се намира в свои добре познати води. Идейната постановка на двамата е крайно различна, защото ако Порошенко от позицията на олигархичен властелин обещава „светло бъдеще“ с инерцията на властовия си тон и неизпълнени обещания спрямо електората, то Зеленски с актьорска лекота рисува идеята за същото „светло бъдеще“, но с пожелателен и предразполагащ към съпричастност тон.

 

Само за броени часове в отговор на видеопредизвикателството на „Зе“  Порошенко, освен че се съгласи на дебата (25), още на следващия ден отиде не къде да е, а на Олимпийския стадион, където в лекарски кабинет пред журналисти даде кръвни изследвания за наличие на алкохол и наркотици в кръвта (26), като немедлено от страна на шоумена „Зе“ последва  същото (27). Жалко, че от екипа на Зеленски не са предложили и психотест, но в бъдеще може да се очаква и това.

 

Създаденият беззаконен и олигархичен антицърковен контекст на предизборния процес в Украйна от страна на Петро Порошенко, както и вероятността да няма осезаема промяна в ситуацията след изборите, независимо кой ще ги спечели, доведе до обяснимата предпоставка кандидатът за президент Владимир Зеленски да постигне убедителна преднина. 

 

Предвид че Украйна не е независим геополитически субект, нито един от челните кандидати за президент на страната, ползващи се с политическа подкрепа и поради тясната обвързаност с настоящото статукво и задкулисна външна навигация не би искал и едва ли би могъл да поведе към по-различен от предопределения курс, обвързан с политическо-олигархичните кръгове и техните задокеански покровители.

 

Този трудно преодолим факт донякъде обяснява избраният от народа комедиен персонаж, който освен на думи, се очаква и на дело да разчупи конюнктурата на дотегналото статукво. На практика народът е изправен пред дилемата: смешният или кървавият президент?

 

Извън чисто наказателния вот, в чиито фокус е фигурата „Зе“, в предизборната битка от общо 39-те кандидати за президент на Украйна като безкомпромисна алтернатива на управлението на Петро Порошенко, се появи една различна перспектива в резултат на чисто рационален и прагматичен вот в лицето на двамата православни кандидати за президент, ползващи се с благословение от каноничната УПЦ-МП: Александър Вилкул (28) от „Опозиционен блок“ и проруският фаворит Юрий Бойко (29) от „Опозиционна платформа – За живот“.

 

Юрий Бойко получи 11,67% от гласовете, като печели на първо място с убедителна категоричност в Донецка и Луганска области (30), в Естония и Молдова (31), и второ място в 6 области, включително Одеска, докато Александър Вилкул получава 4,15% (3), което е добра предпоставка за създаването на общ православен блок между техните партии. Такъв  общ формат, ако беше представен в изминалите избори, сумарно би съставлявал около 15,82% или само с незначителните 0,13% (около 25 241 гласа) по-малко от гласувалите за Порошенко, като вероятността да го надминат е съвсем основателна.

 

Въпреки силната протекция на политико-олигархични структури, с чиито материални ресурси се ползват техните опоненти, спечелили предизборната надпревара, православните кандидати получиха немалка подкрепа, предвид мобилизирания вот конкретно срещу майданната томосо-центрична право-секторна политика на президента Порошенко.

 

Тази реалност е действително обнадеждаваща за Украйна с дългосрочна перспектива, очертаваща убедителна тенденция за съвместен успех в сериозната политика на терен извън медийния екран. Такъв категоричен потенциал въпреки загубата на тези избори е стабилна основа за една действена алтернатива, която би могла да даде много скоро своите добри плодове на предстоящите парламентарни избори на 27 октомври 2019 г.

 

В дневния ред на президентско-парламентарната република на украинската държава присъствието на църковни теми и по-конкретно въведената религиозна реторика от страна на Петро Порошенко не беше никак случайна, предвид традиционно силното влияние и авторитет на Църквата, който властта се опита да подчини, използвайки това за политически цели.

 

Православната Църква духовно може да обединява идеологически разделените народи, включително и в пределите на историческа Русия, като един мъдър държавнически подход всячески би използвал този стабилен фактор за трайна основа, която да окаже благотворно влияние не само за църковното единство и всенародно благоденствие, но и в политически план.

 

Принципно ако една държавна политика е в синхрон с Църквата, то успехът би бил сигурен, ако политическите цели съвпадат с волята на народа и не са в противоречие на църковния живот, тогава благополучието на такова управление би било съвсем естествено. Що се касае църковният дискурс на Петро Порошенко той беше съвсем различен и отиде твърде далеч, тъй като понятието църква за него е извън параметрите на Богоустановения ѝ статус.

 

Несъмнено църковният въпрос в продължение на векове е бил от възловите и проблематични теми за Украйна, която от историческа гледна точка е била винаги неделима част от пределите на Западна Русия, като този църковен въпрос очевидно все още е от геополитическо значение предвид региона.

 

В исторически план от времето на княз Даниил Галицки през XIII в. западните държави многократно са опитвали да подчинят духовно и политически именно тази западна част на Русия, която включва Малорусия и Украйна. Достатъчно е да си припомним Брестката уния от 1596 г. и последвалия погром над православието от латиняни и униати в земите на тогавашните Малорусия и Белорусия, бранени от армията на Запорожките православни казаци.

 

Днес ставаме свидетели на опит за съживяване на тази черна в историята антиправославна линия, която в момента посредством политиката на Порошенко се намира в остра фаза и свидетелства за същия опасен процес. За жалост този път атаката идва отвътре, от държавната власт, която по брутален начин служи на западни интереси, като разпалва поредна, но този път вътрешно-религиозна война, и гонение срещу своя народ и православната Църква, под предлог, че всичко това било, за да се прекратят връзките с обвиняваната в агресия Русия. От гледна точка на реалността такъв аргумент е не само русофобски, но и неадекватен и неминуемо е обречен на провал, защото кореспондира единствено с антируската световна пропаганда и в същината си е най-вече украинофобски.

 

Разколническият т.нар. „обединителен събор“

 

 

Хронология на Порошенковата „автофекалия“ (32)

 

На 19.04.2018 г. украинският президент Петро Порошенко започна своята предизборна кампания чрез обявление пред Върховната Рада, че еднолично е изпратил писмо до Константинополския патриарх Вартоломей с искане за автокефалия (33). Въпреки че президентът представлява украинския суверен, това е негово противоконституционно действие, което представлява разколнически групи, тъй като нито е правено допитване до народа, нито каноничната УПЦ-МП е заявявала желание за промяна на своят автономен статут.

 

Още повече, че изпращането на писмото е безпрецедентно нарушение на чл. 35 от украинската Конституция и на международното право, и се явява пряка намеса в църковните дела чрез насаждане на религиозна омраза и дискриминация, като това са престъпления по чл. 161 и 364 на Наказателния кодекс на Украйна. С това действие Порошенко пренебрегна сериозен процент потенциални гласоподаватели, принадлежащи на УПЦ-МП – най-многочисленото (34) традиционно православно вероизповедание в Украйна.

 

След изпратеното писмо от страна на Порошенко последваха совалки и президентско-патриаршески колаборации в Истанбулския квартал „Фенер“  за сметка на Украйна, като в резултат на 07.09.2018 г. Константинополската патриаршия побърза да назначи и изпрати антиканонично в Киев двама свои „екзарси“, което е вмешателство в чужда църковна юрисдикция и е правно-канонично престъпление, извършено в пределите на чужд диоцез (35). 

 

Двамата Константинополски „екзарси“ 

 

Скандалното относно въпросните Константинополски „екзарси“архиеп. Даниил Памфилийски от САЩ и еп. Иларион Едмънтънски от Канада е, че до изпращането им в Киев са служили в приети вече в общение от Вартоломей украински разколнически структури в САЩ и Канада. „Екзарх“ Даниил е известен със защитата на ЛГБТ (36), като е бивш украински униат, завършил римокатолически университет в САЩ и служил там като офицер в корпуса на капеланите (37), а „екзарх“ Иларион от ранни студентски години е тясно обвързан с Константинополската патриаршия (38).

 

На 11.10.2018 г. Константинополският Синод взе инспирирани от Вартоломей антиканонични решения (39) за ново вмешателство в УПЦ-МП, включващо създаване на „Киевска Ставропигия“, приемане в Църквата чрез еднолично противосъборно „сваляне“ на анатемите – „възстановяване“ в духовен сан на украинските разколници, пристъпване към предоставянето им едностранно на автокефалия, и обявяването за анулирана на Грамотата на Константинополската Патриаршия от 1686 г. за предаване на Киевската Митрополия на Московската Патриаршия (40).

 

На 03.11.2018 г. Порошенко подписа самолично с патр. Вартоломей от името на държавата „Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Украйна и Вселенската Константинополска Патриаршия“ (41), което близо половин година беше пазено строго секретно. Едва на 12.03.2019 г., в края на предизборната кампания, споразумението беше публикувано (42), като според текста украинската държава трябва да се намесва в църковните дела заедно с новосформираната вселенска религиозна структура, управлявана от Вартоломей (турски гражданин), като безвъзмездно предоставя сгради, помещения и други обекти (43) на духовната, културната и историческата идентичност на украинския народ (44), включително собственост на УПЦ-МП, като с това несъмнено е в опасност и националната сигурност и суверенитет на държавата.

 

На 25.11.2018 г. последва зле скалъпена провокация с корабите в Азовско море (45). С тази невиждана акция Порошенко постави под риск живота на моряци от армията, на която е върховен главнокомандващ и само благодарение на мъдростта и търпението от страна на руската морска охрана моряците останаха живи, тъй като при такова нарушение всяка държава би следвало да открие огън. Задържаните моряци обяви за военнопленници, при положение, че няма война и въпреки че от руска страна те са арестувани за нарушение на морските граници.

 

На 28.11.2018 г. президентът Порошенко обяви едномесечно военно положение (46) в държавата, като не пропусна да използва, че то позволява безпрепятствени действия от страна на военни и полиция, които насочи срещу УПЦ-МП и нейните клирици. 

 

На 15.12.2018 г. в катедралата „Св. София“ в Киев се състоя разколническият т. нар. „обединителен събор“, чиито почетен председател е отново президентът Порошенко. За масовката на площада пред катедралата бяха извозвани с автобуси и влакове (47) административни чиновници на държавни заплати (48), повечето от които не ходят на църква, както и всякакви разколници, униати, католици, мюсюлмани, атеисти (49), само не и православни, като дори въпреки че е период на Рождественския пост на видеокадри в медиите се забелязваха тълпи от хора с колбаси, алкохол и цигари, участващи не в провежданата т. нар. служба, а като част от публика, превозена за майданния концерт в подкрепа на Порошенковия „събор“ (50).

 

Председателстващият насред храма Порошенко (51), сякаш римски цезар, беше с лъжеархиереите 90-годишният анатемосан Михаил Денисенкоагент „Антонов“ от КГБ, т. нар. „Филарет, почетен патриарх на православната църква в Украйна“, и новия разколнически продукт Сергей Думенко, т. нар. „Епифаний, митрополит Киевски и на цяла Украйна“, отлъчени от Църквата цивилни лица, представители на различни разколнически и сектантски групировки, като някои от тях дори не са и разколници в класическия смисъл на думата, тъй като не са били част от Църквата, за да изпаднат от Нея (52).

 

Денисенко има множество канонични нарушения, заради които през годините преминава през различни църковни санкции, като поради липса на покаяние и затвърждаване на упоритите действия срещу съборността на Църквата е отлъчен и не само не е със статут на духовно лице, а дори на обикновен мирянин (53), (54).

 

Що се касае 40-годишния гражданин Думенко, „избран“ на „събора“ за „митрополит Киевски и на цяла Украйна“, той е разколник в т. нар. „Киевска патриаршия“ от над 20 години и също е извън Църквата като също е лишен от благодатната Апостолска приемственост. За по-малко от 2 години става от „монах“ – „епископ“, а след само още 4 става „митрополит“ и „патриаршески наместник“ на Денисенко (55). Едва седмица след „избирането“ му на „обединителния събор“ открито заявява, че е необходимо да се работи по приемане на ЛГБТ в украинското общество (56).

 

На 06.01.2019 г. последва официално връчване от фенерския патриарх в Истанбул на т. нар. томос за „автокефалия“ на президента Порошенко и „митрополит Епифаний“, където присъстваше председателят на Украинската Рада униатът Андрей Парубий, който „позираше“ за фотосесия с „томоса“ не с кой да е, а с представител на украинската организирана престъпност – Александър Петровски с прозвище „Нарик“ (57).

 

Връчване на „томоса“ и снимка с престъпника „Нарик“

 

Към момента в поведението на президента Петро Порошенко спрямо каноничната Църквата се демонстрира фундаментално погрешен подход не само от духовна гледна точка, но и от законов и конституционен характер. Дали това се случва по чисто човешка заблуда или е резултат от едно духовно заслепение поради съблазънта за присвояване на повече власт и финансови придобивки, бъдещето ще покаже, но е безспорен фактът, че той има силно безпринципен еклектично изразен подход във всички направления от своето политическо и религиозно житие.

 

За това говорят и неговите показни „причастявания“ при украинските униати (58) (т.нар. гръко-католици), както и при различните разколнически и сектантски събирания, където с приповдигнато предизборно настроение пристъпваше, свидетелствайки своята съпричастност по икуменически образец.

 

 

Показните „причастявания“ на Порошенко при униатите

 

Затова Порошенко предпочете да запечата финала на своята кампания с ритуална „молитва“ с участието на разколници, мюсюлмани, протестанти, римокатолици и униати (59), с което затвърди своя политически тренд, включващ антицърковност и икуменизъм. В общи линии резултатът бе създаден забъркан микс от духовен „джендъризъм“ с аромат на турско миро.

 

 

Икуменическата „молитва“, с която Порошенко завършва предизборната си кампания 

 

 

Чрез инфилтрирането на религиозната тема в политиката на страната, Петро Порошенко оглави един георелигиозен експеримент, чиито следствия неминуемо се отразиха и на неговия изборен резултат. От негова страна спрямо каноничната УПЦ-МП беше предприета с невиждана дързост една безпрецедентна, агресивна, беззаконна и престъпна антицърковна кампания на всички нива в държавата.

 

Съвсем целенасочено Порошенко предприе серия от антицърковни и антиконституционни закони: 5309 за преименуване (60) на каноничната УПЦ-МП, приет от Върховната Рада на 20.12.2018 г. (61), още преди получаването на „томоса“, а след него и № 4128 (62) за смяна на принадлежността на религиозните общини, приет на 17.01.2019 г. (63). 

 

Тук освен, че бяха потъпкани светите съборни канони на Църквата, бяха пренебрегнати действащи закони, касаещи религиозната свобода и отделеността на Църквата от държавата, чиито гарант по конституция би трябвало да е президентът на Украйна.

 

В пълно потвърждение на антиконституционните действия и гласувани закони последва осъдителното и справедливо произнасяне на Окръжния административен съд на гр. Киев от 05.04.2019 г. (по-малко от седмица след изборите), което според Вадим Новински, православния депутат от „Опозиционен блок“, е „знаково събитие в най-новата история на Украйна“. (64)

 

Съдът постанови да се признаят действията на председателя на Върховната Рада на Украйна униата Андрей Парубий за противозаконни, удовлетворявайки иска на депутата от „Опозиционен блок“ Александър Долженков, заведен срещу приетия от Върховната Рада законопроект „За внасяне на изменения в Закона на Украйна „За свободата на съвестта и религиозните организации”, целящ насилственото преименуване на УПЦ-МП в „Руска църква в Украйна“.

 

Тепърва операцията по създаването на т. нар. „автокефална“ „Светейша Църква на Украйна“ (СЦУ) предстои да бъде изобличена, защото тя не е нищо друго освен едно безпрецедентно и дръзко организиране на политическо-религиозна групировка, лишена от духовно съдържание и смисъл. Поради шокиращо неблагозвучие и смисъл на името групировката бе преименувана на „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ). Това политическо формирование представлява обединение от две разколнически – доскоро враждуващите неканонични групи („Киевска патриаршия“ и УАПЦ („Украинска автокефална православна църква“), които никога не са били в лоното на Църквата и които на фона на каноничната УПЦ-МП са с подчертано малобройна численост, като от канонично-правна гледна точка статутът им е изцяло със сектантски и безблагодатен характер.

 

Оказва се, че едва три месеца след създаването на въпросната ПЦУ в редиците ѝ вече се е случил „църковен преврат“, като тази новина бе обявена наскоро от разколническият „митрополит Иоасаф“ с думите: „пред очите ни и с нашето неволно участие е станал църковен преврат“, при който чрез „измама са сменили не само предстоятеля на църквата, но и самата църква са насочили по някакъв лъжлив път“ (65).

 

Политическото рождение на неканоничната Порошенкова силова структура ПЦУ той провъзгласи за свой личен успех и сърцевина на постигнатите русофобски цели, в случая кореспондиращи с укро-фашистката и бандеровска идеология, в които се пропагандира незабавно историческо и духовно прекъсване на общението с държавата Русия, посредством сформираната политическо-религиозна групировка, чиито „Символ Верую“ е националният химн. Показателни в тази връзка са авторитарната забрана на руския език в редица области (66), както и обявяването за национален празник на рождения ден на фашиста Степан Бандера от Върховната Рада на 19.12.2018 г. (67). 

 

За съжаление всичко това са белези на един украински богоборчески олигархо-фашизоиден модел на управление, срещу който световния политически елит си затваря очите в задкулисно съпричастие и съучастническо мълчание.

 

През политическия конструкт, управляван от президента Петро Порошенко, който използваше „ПЦУ“ с афиширането на „томоса“ в своята кампания, атакуваше посредством всячески репресии срещу каноничната УПЦ-МП и нейните членове, започва да прозира една добре подсигурена отвън геополитическа спецоперация с цел по-нататъшно разкъсване и окончателно разбиване на всякакво наследство и всенародна памет от духовно-историческа Русия, което освен УПЦ-МП включва Църквата и православната вяра във вселенски мащаб.

 

Не е никак случайно, че в подкрепа на „автокефалията“ публично се обявиха Майк Помпео, държавният секретар на САЩ, който беше сред първите приветствали връчването на „томоса“, Джо Байдън, вицепрезидент на САЩ в управлението на Барак Обама, чиито син е директор в най-голямата украинска частна газова компания „Бурісма Холдингс“ (68), Кърт Уолкър, специалният представител на САЩ за Украйна, агитиращ украинците да гласуват за Порошенко (69), Самюъл Браунбек, посланикът на САЩ по въпросите на международните религиозни свободи, Джек Девайн, бившият заместник-директор на ЦРУ, награден от Денисенко за заслуги за „автокефалията“ (70), (71), (72).

 

Характерна черта за новосформираната от Порошенко псевдоцърковна структура и принадлежащата ѝ инфернална апология е, че тя съществува обезателно срещу Путин и Русия, без да е ясно на кой бог служи, като при нейното учредяване в потвърждение на това се чуваха възгласи прославящи не Бога, а нацията Украйна. 

 

Тази неонацистка политико-религиозна организация е основана едновременно от един президент на светска държава в лицето на Петро Порошенко, един вселенски патриарх в лицето на Вартоломей, и един цивилен гражданин на държавата Украйна в лицето на „митрополит Епифаний“, предрешен в епископско одеяние (73) и същевременно набеден за митрополит на Киев и на цяла Украйна.

 

От гледна точка на медицинската, политическата и духовната наука тази картина е с безспорно девиантен статус, като за претенциите на тези лидери медицината има диагноза. 

 

От друга страна според светското право ситуацията също се усложнява поради факта, че въпросният „томос“ е поръчан и впоследствие предоставен на президент, представител на светската власт, която по конституция е отделена от Църквата и това е инициатива без никакви църковни и законови основания, това не е естествено волеизявление на Богоспасаемия украинския народ Божий и на неговото архипастирско ръководство, а обслужва единствено целите, които изпълнява политическият антиправославен проект, оглавяван от Петро Порошенко.

 

Още повече, че Украйна има своя свят и благодатен по Апостолска приемственост действащ Блаженейши митрополит Онуфрий (55), Предстоятел на каноничната УПЦ-МП, която по Устав е автономна, напълно самостоятелна и независима в своето управление и устройство (74), като зависимостта от Истанбул на т. нар. ПЦУ е в пъти по-голяма от символичната обвързаност на УПЦ-МП с РПЦ.

 

Митрополит Онуфрий

 

В предизборния период Петро Порошенко направи опит да използва т.нар. „томос“ за автокефалия на новосъздадената схизматична псевдоцърковна структура за политически цели, като в много отношения си позволи да манипулира общественото мнение чрез спекулативни внушения по време на неговия „томос-тур“ относно статута на този лъжовен и несъстоятелен спрямо църковното канонично право томосен текст, набеден за документ, за който каноничният Блаженейши Онуфрий, Митрополит Киевски и духовен баща на цяла Украйна недвусмислено каза така:

 

„Този печално известен „томос“ е „томос“ на робството, а не на свободата. Всички  важни въпроси трябва да се съгласуват с Константинополския патриарх, който с удоволствие ще казва какво и как да се случва, комедия... Перспективата на тази комедия е друга – по-нататък да има уния с гръко-католиците под омофора на римския папа, а още по-нататък – още по-мрачни перспективи.“ (75)

 

Учредяването на структурата ПЦУ и съпътстващия „томос“ се оказват опит за политическа маневра, целяща да демонстрира лоялност пред Запада, като използва радикалния и атеистичен националистически електорат за съпричастност към русофобски план за „свободна и независима” Украйна и скъсването на пъпната връв с Русия по всички направления – икономически, исторически, културни и духовни. Същевременно всичко това чрез високодецибелен медиен шум се опитваше да осигури необходимия информационен поток, с който да се отклони вниманието на обикновените украинци от едва поносимите и натрупани в годините тежки социално-битови, финансови и всячески проблеми в страната.

 

В заключение излиза че Порошенковата конструкция на новосформираната ПЦУ е резултат от една безцеремонна и безпрецедентна противоконституционна и еднолична намеса в неприкосновения религиозен живот на украинските граждани, ползваща за своите цели държавната власт като репресивен апарат срещу УПЦ-МП.

 

На свой ред предоставянето на т. нар. „томос” от страна на Константинополския патриарх Вартоломей е акт на грубо погазване на църковните канони чрез престъпно навлизане на територията на чужд диоцез, включващо и „свалянето“ на анатемите от разколници, признати за такива от всички поместни Църкви и от самата Константинополска патриаршия.

 

Сформираната антицърковна колаборация между властта в Украйна и Фенер духовно е предвождана от позиционирания в Истанбул вселенски патриарх Вартоломей, който към момента оправдава своите действия единствено въз основа на превратно и неканонично тълкуване на църковни документи. Това е лишено от здрава аргументация, защото Грамотата от 1686 г. за предаване на Киевската Митрополия на Московската Патриаршия (76) недвусмислено доказва, че Киевска Митрополия е неделима част от Московска Патриаршия и нищо друго.

 

Към момента Вартоломей многократно отказва да чуе призивите на поместните църкви (77) – Синодалните позиции на Антиохийската, Руската, Сръбската, Румънската, Кипърската, Албанската, Полската, на Чешките земи и Словакия, и Американската, както и множеството все още братски призиви от стана на митрополити, говорещи в един глас от Александрийската, Йерусалимската, Българската и Грузинската патриаршии, Еладската Архиепископия, и дори от Константинополската  патриаршия като фенерският първойерарх поставя себе си над всички останали по типично папски модел и дори отказа в писмен вид да преговаря по темата (78). 

 

С това антисъборно поведение вселенският патриарх Вартоломей съвсем открито постави себе си в ролята на източен папа (79), като дори официално се самопровъзгласи за наследник на руските царе (80).

 

С тази поредица от действия Димитриос Архондонис – вселенски патриарх Вартоломей видимо брани и прокарва чужди на Църквата интереси като с това се затвърждава като печален продължител на своите предшественици патриарсите и масони Мелетий Метаксакис (1921-1923 г.), причинил разкол с необоснованата смяна на календара (1923 г.), и Атинагор (1949-1972 г.), еднолично и противно на съборността „свалил“ анатемите (1965 г.) срещу римокатолиците, като и двамата са завършили трагично живота си – Мелетий изгубил разсъдъка си, а от Атинагор се разнасяло зловоние и бил погребан в оловен ковчег. 

 

И всичко това г-н г-н Архондонис прави под предлог, че помага да се преодолее религиозно напрежение, въпреки че на практика го катализира, като ефектът е твърде опасен не само в църковна перспектива, но и в геополитически план.

 

В случая и Архондонис, и Порошенко освен че пренебрегнаха драстично нормите на светското международно и църковното канонично право, конституцията и законите на държавата Украйна, игнорираха официалната позиция на УПЦ-МП, начело с нейния законен предстоятел митрополит Онуфрий и Богодаруваното многомилионно паство, които представляват внушителна гражданска част от украинския народ.

 

Призивите на патриарх Вартоломей от турския град Истанбул и квартала Фенер, с които той настоява за мирно разрешаване на всички въпроси, звучат съвсем нелепо и по фанариотски, предвид факта, че именно неговите действия способстваха за разпалването на религиозна война и разколническа радикализация в Украйна, породила серия от физически, вербални и писмени разправи, включително от страна на Службата за безопасност на Украйна (СБУ) (81), (82), (83), насилствени и незаконни превземания и погроми над храмове (84), (85), (86), съпътствани от масови побоища, извършвани безнаказано върху миряни, духовници и дори архиереи (87), (88), (89), (90),  (91), с участие на укро-фашистки групировки и с негласно одобрение и видимо бездействие на полицията и властите, с което практически гонението срещу УПЦ-МП придоби нечуван по сериозност мащаб като с всеки изминал ден този процес не само, че не се разрешава, а повсеместно се задълбочава.

 

Порошенко на „томос-тур“

 

Фактически т. нар. „томос“ и изфабрикуваната „автокефалия“ целят да нанесат тежък удар не само върху каноничната УПЦ-МП, но болезнено да се атакува цялото православие, включващо всяка поместна автокефална църква, чиято неделима част е БПЦ. Опасен факт е претенцията на текста от „томоса“, където недвусмислено се чете, че всички поместни църкви попадат под пряка зависимост и подчинение на волята на Фенер (92) и де факто се оказват подвластни на задкулисните поръчители на това георелигиозно спецмероприятие. 

 

Към момента посредством всички писмени и устни заявления на Истанбулския патриарх Вартоломей се разбира, че според него всяка автокефалия находяща се извън древната „Пентархия“, включваща Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, трябва да му бъде подвластна. Не е за подминаване и въпросът за опасните послания на Вартоломей относно антидогматичните му претенции и неканонични действия, които поставиха началото на настоящия църковен разкол.

 

На практика демонстрираната на думи доброжелателност от патриарх Вартоломей (Архондонис) и към нас, българите, не би следвало да заблуждава никого, защото се оказва привидна и изглежда, че е лицемерен и дори лукав тактически ход, подготвен спрямо всяка поместна църква чрез стратегия и планомерен сценарий. Това включва упражняване на натиск чрез дестабилизация, който да бъде задействан поетапно във всеки един момент, като това се чете в прав текст в неговите писмени послания до всички Синоди по повод т. нар. ПЦУ и предоставената му едностранно „автокефалия“ (93).

 

Изходът от създадената ситуация на църковно ниво би могъл да се състои в това: семейството на православните автокефални църкви на Всеправославен или чрез Поместен Събор единодушно да осъдят неканоничните и противоцърковни действия на Фенерската патриаршия (94) и украинската светска власт, като с това да защитят не само единството на православната Църква, но и собствения си каноничен статут. 

 

Липсата на убедителна църковна реакция в комбинация с проявената нетипична за Църквата дипломация се явява форма на мълчаливо съгласие и приемане на новата еклезиология на Вартоломей, а жалост казано е „С мълчание се предава Бог“. 

 

Очевидно трябва да осъзнаем, че проблемът не е в действията на един турски гражданин, вселенски патриарх и подчинен на американски политически кръгове, в комбинация с не по-малко подвластния на същите сили президент на Украйна Порошенко. Те биват овластявани поради липсата на подобаващ църковен отпор, посредством който тази георелигиозна агония би получила своя неизбежен завършек.

 

От гледна точка на каноничното право евентуалното признаване на разколническата ПЦУ от страна на която и да било от поместните църкви би означавало, че автоматично ще изпадне в разкол. Практически това сега се случи според канона с Константинополската патриаршия, начело с Вартоломей, която оглави не само разколническите структури в Украйна, но изпадна в позицията на проводник на вселенски разкол, и макар че това официално не е оповестено, то е неизменен факт според Апостолските правила 10 и 11 (95) и други свети канони и следва да бъде обявено на скорошен  Събор.

 

В случая освен архипастирите, миряните също са поставени в не по-малко сериозно изпитание, защото трябва да изберат по съвест дали да следват епископи, които не изповядват православната вяра и са вече отпаднали от Църквата, посредством общение с разколници, и като наемници са оставили паството на духовните вълци. За войнстващата Църква това е немислимо, в противен случай Тя няма да е нито спасително, нито Христова.

 

Нашата родна БПЦ има опита от преживяния тежък разкол (макар и с коренно различен характер), като се очаква от целия православен свят да даде своята авторитетна и канонично-издържана обосновка, както това се случи с достойната позиция (96) по повод проведения в Крит през 2016 г. т. нар. „Свят, Велик и Всеправославен Събор“, свикан от вселенския патриарх Вартоломей отново без необходимото канонично издържано покритие.

 

Без значение кой ще спечели изборите и каква ще бъде политическата власт в Украйна, Църквата, която не е подвластна на земни закони, не трябва да се ръководи от тези процеси, така че, ако възможно най-скоро БПЦ не заяви позиция, ще започне да губи своята Богодарувана идентичност.

 

Опасен сигнал за това, че БПЦ има от какво да се опасява, е създадената скандална ситуация от Вартоломей преди броени дни в българския храм в Одрин в безмълвното присъствие на Старозагорския митрополит Киприан, където Вартоломей си позволи да обяви, че „Първородна дъщеря на Константинополската Църква е най-светата Българска православна църква, с която Майката Църква, Константинопол, се гордее“ (97), което на практика означава, че сме „дъщеря“, подвластна на „майката църква“, а не независима сестринска автокефална Църква. Може би има основание за това, тъй като вече четири поредни заседания Синодът не обявява своята позиция по повод вселенския разкол.

 

Настъпило е време да признаем, че сегашният църковен разкол, започнат в Украйна, и съпътстващата го политическа криза не са просто следствие от конфронтация и геополитическо противопоставяне между Москва и Фенер посредством русофобската политика на Запада, и насочена срещу православните славянски народи, сред които и българският. 

 

Компромис по въпроса, касаещ опазването на православието и бъдещето на Църквата е невъзможен. По-скоро камъните ще завикат, благовестейки че Църквата Христова ще пребъде и портите адови няма да ѝ надделеят, за да се знае, че Нейният Мандатоносител е Вечният Бог!

 

Източници

 

1. https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp063pt001f01=719.htm

 

2. https://www.unian.net/elections/10507689-oglasheny-oficialnye-rezultaty-pervogo-tura-prezidentskih-vyborov-video.html

 

3. https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp300pt001f01=719.html

 

4. https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp312pt001f01=719.html

 

5. https://regnum.ru/news/2591611.html

 

6. https://newsone.ua/vazhno/velikoe-pereselenie-naroda-kuda-i-pochemu-uezzhajut-ukraintsy-iz-ukrainy.html

 

7. https://ru.tsn.ua/ukrayina/otchet-mvf-ukraina-samaya-bednaya-strana-evropy-1232496.html

 

8. https://kp.ua/politics/599528-oon-v-ukrayne-holodauit-12-myllyona-chelovek

 

9. https://vctr.media/ukraine-top-30-corruption-8142/

 

10. https://ru.slovoidilo.ua/2018/11/21/infografika/jekonomika/godovshhina-revolyucii-dostoinstva-kak-izmenilis-ceny-strane-pyat-let

 

11. https://ukraina.ru/exclusive/20180221/1019969050.html

 

12. https://strana.ua/news/106178-tseny-v-ukraine-2013-2017-kak-dorozhala-zhizn-posle-evromajdana.html

 

13. https://gordonua.com/news/war/v-oon-zayavili-chto-v-hode-voennogo-konflikta-na-donbasse-postradali-okolo-44-

 

14. https://gordonua.com/news/war/ukraina-zanimaet-pervoe-mesto-v-mire-po-kolichestvu-pogibshih-ot-vzryvov-min-oon-

 

15. https://antikor.com.ua/articles/151745-ukraintsy_vymirajut_po_80_chelovek_v_chas_a_nashi_mediki_begut_v_poljshu_i_chehiju

 

16. https://ria.ru/20190401/1552276230.html

 

17. https://jewishnews.com.ua/politics/zelenskij-i-antisemitizm-vozmozhen-li-v-ukraine-prezident-evrej

 

18. https://jewishnews.com.ua/society/prezidentu-oeou-igoryu-kolomojskomu-ispolnilos-56-let

 

19. https://www.youtube.com/watch?v=n6ldTbx13HU

 

20. https://www.youtube.com/watch?v=DvFARcGJ0f0

 

21. https://spzh.news/ru/news/61301-klirik-pcu-dal-zelenskomu-24-chasa-na-izvinenija-za-tomos

 

22. http://www.nbdpress.com/articles/2018-03-19/4224.html

 

23. http://news24ua.com/zelenskiy-vyzval-poroshenko-na-debaty-na-nsk-olimpiyskiy-pered-vsem-chestnym-narodom

 

24. https://ria.ru/20190404/1552399679.html

 

25. https://pravdainform.com.ua/main-news/petr-poroshenko-prinyal-predlozhenie-vladimira-zelenskogo-o-debatah-na-stadione-nsk-olimpijskij.html

 

26. http://news24ua.com/po-rezultatam-ekspress-testa-analizov-poroshenko-ni-odnogo-psihoaktivnogo-veshchestva-ne-nashli

 

27. https://russian.rt.com/ussr/news/618525-zelenskii-rezultaty-analizy

 

28. https://replyua.net/news/138593-kandidat-v-prezidenty-vilkul-provel-vstrechu-s-onufriem.html

 

29. https://news.rambler.ru/other/41966344-medvedchuk-zayavil-o-podgotovke-partii-yuriya-boyko-k-vyboram-v-verhovnuyu-radu/

 

30. https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp301pt001f01=719.html

 

31. https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp314pt001f01=719.html

 

32. https://www.youtube.com/watch?v=KM6-SCJBeqE

 

33. https://strana.ua/news/136666-poroshenko-prishel-v-radu-s-predstavleniem-ob-avtokefalii.html

 

34. http://news.church.ua/2017/06/13/soglasno-dannym-ministerstva-kultury-upc-imeet-samyj-bolshoj-religioznyj-potencial-v-ukraine-video/?lang=ru

 

35. https://spzh.news/ru/news/55822-konstantinopolyskij-patriarkhat-naznachil-svoih-ekzarkhov-v-kijeve

 

36. http://ren.tv/blog/340891

 

37. https://www.uocofusa.org/bishop_daniel.html

 

38. https://orthodoxwiki.org/Hilarion_(Rudnyk)_of_Edmonton

 

39. https://www.patriarchate.org/-/communiq-1

 

40. https://spzh.news/ru/news/56521-konstantinopoly-priznal-upc-kp-i-uapc-kanonichnymismi

 

41. http://spzh.news/ru/news/57255-poroshenko-i-patriarkh-varfolomej-podpisali-soglashenije-o-sotrudnichestve

 

42. http://www.dsnews.ua/politics/obnarodovan-tekst-soglasheniya-poroshenko-i-varfolomeya-ob-12032019121900

 

43. https://ukranews.com/news/619019-v-obmen-na-tomos-poroshenko-obyazalsya-peredat-varfolomeyu-zdaniya-pomeshheniya-i-druguyu

 

44. https://spzh.news/ru/news/56781-verkhovnaja-rada-progolosovala-za-peredachu-andrejevskoj-cerkvi-fanaru

 

45. https://nahnews.org/1007916-provokaciya-v-azovskom-more-voennoe-polozhenie-i-usilenie-obstrelov-dnr-ili-chto-na-samom-dele-zadumal-poroshenko

 

46. https://lenta.ru/news/2018/11/28/zakon/

 

47. https://spzh.news/ru/news/58326-dlya-podderzhki-tomosa-lyudej-svozyat-v-kijev-vagonami

 

48. https://spzh.news/ru/news/58325-dlya-podderzhki-tomosa-vlasty-svezla-v-kijev-lyudej-za-schet-adminresura

 

49. https://spzh.news/ru/news/58345-podderzhaty-tomos-prijehali-v-kijev-greko-katoliki-i-ateisty--nishhuk

 

50. https://spzh.news/ru/news/58311-na-sofijskoj-ploshhadi-projdet-koncert-v-podderzhku-tomosa

 

51. https://spzh.news/ru/zashhita-very/58362-itogi-sobora-poroshenko-v-prezidiume-filaret-na-kone-neudacha-mitr-simeona

 

52. https://spzh.news/ru/zashhita-very/58786-rozhdenije-pcu-kanony-bezzakonije-i-vybory-prezidenta

 

53. http://www.makeevdon.ru/2010-05-29-22-09-19/543-2014-04-01-00-28-38?start=1

 

54. http://www.pravoslavie.ru/120018.html

 

55. https://spzh.news/ru/socseti/58404-sravnenije-biografij-glavy-upc-i-pcu

 

56. https://spzh.news/ru/news/58614-jepifanij-o-vozmozhnoj-podderzhke-lgbt-eto-dolgij-puty

 

57. https://nahnews.org/1008678-narik-i-tomos-ili-sataninskoe-sborishe-v-stambule-vozle-poroshenko-zamechen-kriminalnyi-avtoritet-ukrainy-on-lichno-blagoslovil-avtokefaliyu

 

58. https://spzh.news/ru/zashhita-very/53876-ukrainskaja-avtokefalija--shag-k-kanonicheskomu-jedinstvu-ili-k-unii-s-rimom

 

59. https://www.president.gov.ua/news/glava-derzhavi-z-druzhinoyu-pomolilisya-za-zberezhennya-yedn-54454

 

60. https://spzh.news/ru/news/58607-spiker-upc-pereimenovanije-cerkvi--te-zhe-zvezdy-dlya-jevrejev-v-germanii-30-kh

 

61. https://spzh.news/ru/news/58521-verkhovnaja-rada-prinyala-anticerkovnyj-zakonoprojekt--5309

 

62. https://spzh.news/ru/zashhita-very/59244-rejderu-v-pomoshhy-kak-novyj-zakon-pozvolit-otnimaty-khramy-i-lavry-upc

 

63. https://spzh.news/ru/news/59227-rada-so-vtorogo-raza-prinyala-zakonoprojekt-4128

 

64. https://ria.ru/20190406/1552444115.html

 

65. https://ukranews.com/news/624516-predlozhennyj-fanarom-ustav-antikanonichen-i-vreden-dlya-ptsu-mitropolit-ioasaf

 

66. https://strana.ua/news/175459-hde-v-ukraine-zapreshchali-russkij-jazyk-i-kulturu.html

 

67. https://tass.ru/obschestvo/5929622

 

68. https://burisma-group.com/uk/rada-direktoriv/

 

69. https://www.pbs.org/newshour/show/as-nato-turns-70-alliance-increases-aid-to-ukraine-to-confront-russia

 

70. https://spzh.news/ru/zashhita-very/60669-taktika-dvojnyh-standartov-kak-ssha-vmeshivajutsya-v-zhizny-pravoslavnoj-cerkvi

 

71. https://spzh.news/ru/news/58262-filaret-nagradil-eks-zamdirektora-cru-ordenom-za-podderzhku-pomestnoj-cerkvi

 

72. https://spzh.news/ru/news/61279-glava-pcu-pozdravil-nato-s-70-letijem

 

73. https://spzh.news/ru/news/58614-jepifanij-o-vozmozhnoj-podderzhke-lgbt-eto-dolgij-puty

 

74. https://spzh.news/ru/zashhita-very/59048-upc-i-scu-u-kogo-bolyshe-nezavisimosti

 

75. https://spzh.news/ru/news/61151-mitropolit-onufrij-pcu-poluchila-tomos-rabstva-a-ne-svobody

 

76. https://spzh.news/ru/zashhita-very/57204-ta-samaja-gramota-tak-peredaval-li-konstantinopoly-cerkovy-ukrainy-moskve

 

77. http://news.church.ua/2019/04/03/zayavlenie-svyashhennogo-sinoda-ukrainskoj-pravoslavnoj-cerkvi-o-situacii-v-ukrainskom-i-mirovom-pravoslavii/?lang=ru

 

78. https://spzh.news/ru/news/60527-fanar-otkazalsya-ot-vsepravoslavnogo-obsuzhdenija-ukrainskogo-voprosa

 

79. https://spzh.news/ru/news/60935-mitr-luka-rasskazal-o-4-priznakah-papizma-v-tekste-tomosa

 

80. https://tsargrad.tv/news/patriarh-varfolomej-objavil-sebja-preemnikom-imperatora-konstantina_188307

 

81. https://spzh.news/ru/news/59890-svyashhennikov-iz-rovenskoj-jeparkhii-upc-snova-vyzyvajut-na-doprosy-v-sbu

 

82. https://spzh.news/ru/news/60530-sotrudniki-sbu-proveli-besedu-s-klirikami-khustskoj-jeparkhii-upc

 

83. https://spzh.news/ru/news/60789-za-kritiku-tomosa-sbu-otkryla-delo-protiv-pisatelya

 

84. https://t-34-111.livejournal.com/914615.html

 

85. https://t-34-111.livejournal.com/914222.html

 

86. https://spzh.news/ru/news/61096-juridicheskij-otdel-upc-sozdal-interaktivnuju-kartu-zahvatov-cerkvej

 

87. https://spzh.news/ru/news/60866-svyashhennik-pcu-dal-komandu-vykinuty-menya-za-ogradu-cerkvi--vl-varsonofij

 

88. https://spzh.news/ru/news/57914-sbu-nachala-obyski-u-nastojatelya-kijevo-pecherskoj-lavry

 

89. https://spzh.news/ru/news/57647-mitropolit-luka-prokommentiroval-svoju-besedu-s-sbu

 

90. https://spzh.news/ru/news/60240-mitr-mitrofan-prokommentiroval-prichiny-jego-zaderzhanija-pravoohranitelyami

 

91. https://spzh.news/ru/news/60622-deportirovannyj-jepiskop-upc-v-ukraine-narushajutsya-vse-normy-demokratii

 

92. http://glasove.com/categories/skandalyt/news/ukrainskiyat-tomos-kapan-za-svetovnoto-pravoslavie

 

93. https://spzh.news/ru/news/59051-gruzinskij-mitropolit-my-ne-dolzhny-speshity-priznavaty-avtokefaliju-pcu

 

94. http://glasove.com/categories/skandalyt/news/vartolomeev-majdan

 

95. http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=apostol_decree.xml

 

96. http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=220554

 

97. https://bgnesagency.com/bulgaria/%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B9-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82/.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Васисуалий Лоханкин

    10 Апр 2019 14:40ч.

    Що за бълвоч е това?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пеця Валцман

    10 Апр 2019 18:01ч.

    Вярно и точно описание на антиправославните "подвизи" на Петро Порошенко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Игроег Митрофанов

    10 Апр 2019 20:46ч.

    Задълбочен и справедлив анализ, който осветлява очевадни истини и гръмогласно тръби истината! Който има очи да гледа, който има уши да слуша!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Василианна Мерхеб

    10 Апр 2019 21:15ч.

    Православна славянка с еврейска фамилия, определяща се сама като грешница във фейсбук. Обича главните букви и пълния член. Проявява обществена активност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Православни

    11 Апр 2019 0:38ч.

    Изключително точен, задълбочен и навременен анализ. От край време врагът на човешкия род води борба с последователите на Христос – християните. В лицето на ставащото в Украйна всеки запознат с написаното в Библията християнин вижда началото на небивалото гонение срещу Христовата църква. От край време врагът на човешкия род води борба с последователите на Христос – християните. Според Библията кулминацията на тази борба ще бъде по време на антихристовото царство, когато на всеки човек на планетата ще бъде поставен печат (подкожен радио чип за личностна идентификация, без който никой няма да може да продава и купува – RFID (Radio Friquensi Identification) – виж Откр. 13:16-18. В книга Откровение, Бог алегорично – с образи и картини ни е представил както бъдещата съдба на Църквата Си, така и събитията предшестващи края на света и Неговото Второ и страшно идване отново на земята, а именно: обединението на всички държави чрез хитрост, със силата на парите на много богати хора (666), в една с общо правителство: "Te имат една мисъл и ще предадат своята сила и власт на звяра" – виж книга Откр. 17:13, т.е. звярът (антихристът) ще бъде поставен от тях за шеф на тайното им за сега правителство, с което задкулисно управляват света (решават къде да има войни, атентати и т.н. злини). В светлината на Библейските пророчества действията им са видими и абсолютно предвидими. И малките дечица знаят кои са ТЕ. За да сте наясно със ставащото в света, си четете Библиите, братя и сестри българи!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куца ни здравеопазването, куца...

    11 Апр 2019 4:27ч.

    Народът изтрещя, на едната божия помощ остана, а и тя се не види.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Народът изтрещя, на едната божия помощ остана

    11 Апр 2019 13:12ч.

    Епа он триесе години се надяваше на Невидимата ръка на пазара, ма се оказа, че то било комбинация от три пръста, със среден доминантен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КАЗАХ!

    12 Апр 2019 8:48ч.

    Към всички вие,които се изказвате с насмешка към описаната истина! Ще дойде време,когато кървави сълзи ще леете и няма как да се спасите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SIMO

    12 Апр 2019 18:56ч.

    Украйна е руската Македония или Молдова или Абхазия или Осетия.......Както си изберете.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Svetlscs

    30 Окт 2021 20:34ч.

    Многие из нас перестали смотреть TV, так как интернет источники дают намного больше правдивой информации и можно выбирать кого читать, а кого нет. Но в последнее время большая часть новостных источников подает неправдивую информацию, поэтому приходится искать очень аккуратно . В поисках хороших СМИ я наткнулся на 2 качественных источника: ukr-life.com.ua и sylnaukraina.com.ua. Рекомендую и Вам выбирать только качестенные новостные источники СМИ чтоб не остаться обманутым. Кстати, совсем недавно прочитал Важную новость, которая относится к каждому из нас: https://sylnaukraina.com.ua/ https://sylnaukraina.com.ua/vidpochynok/religiyni-svyata/pravoslavni-svyata-u-veresni-2018-roku.html https://sylnaukraina.com.ua/novini/rik-ogolosheno-v-ukra%D1%97ni-rokom-matematichno%D1%97-osviti.html https://sylnaukraina.com.ua/kalendar/kalendar-farbuvannya-volossya-na-listopad-2018-roku.html https://sylnaukraina.com.ua/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи