Тежката загуба на БСП на парламентарните избори извади на показ истинското състояние на партията и предстои да развенчае някои от най-важните митове, които бяха наложени от нейните функционери по време на прехода. Митът за “безпрецедентната демократичност” на бившата комунистическа партия, която стои в основата на непрестанното й оцеляване, започна да избледнява още докато се подреждаха листите й за европейските и парламентарните избори. Подходът на настоящото ръководство на партията за взимане на решения от тесен кръг хора, всъщност не се различаваше чак толкова много от подхода на предишните ръководства.
Има ли изход за БСП

Този път обаче проблемът беше ясно артикулиран не от политическите противници на БСП, а от знакови фигури вътре в партията, които не просто изразиха мнение, а директно отказаха да участват в поредното представление, организирано от вътрешнопартийните лобита.
Тези действия на вътрешнопартийната опозиция, която не е структурирана организационно, но е по естествен път консолидирана в говоренето си, от своя страна след изборите доведоха до развенчаването на мита за “непоклатимата монолитност на социалистите”, които може и да не се обичат един друг, но никога не изнасят вътрешнопартийните си проблеми пред обществото.

За пръв път от началото на прехода, висши функционери на БСП обвиниха в прав текст и публично действащия председател и посоченото от него ръководство в клиентелизъм и груби грешки в партийното строителство. Обикновено социалистите, от свалянето на Вълко Червенков до днес, стоварваха вината за престъпленията на партията си върху вече сваления от тях партиен ръководител, като голямата част от партийното ръководство рязко се дистанцираше от него. В тази тенденция има две изключения – Александър Лилов, който се оттегли сам от поста председател на БСП, без да е участвал директно в изпълнителната власт, и Георги Първанов, който поради избирането си за президент избегна тежката вътрешно партийна разправа.

Днес нещата стоят по съвсем друг начин – партийното ръководство е атакувано вкупом заедно със своя председател Сергей Станишев, като атаката идва не на закрито заседание на Националния съвет на партията, а от страниците на вестниците и от телевизионния екран. От своя страна Станишев и обкръжението му правят нещо, което никой друг досега не си е позволявал – отказват да поемат мълчаливо отговорността за разгрома на БСП и очевидно няма да се оттеглят без битка от ръководството на партията. Всъщност тази битка започна още преди изборите, когато на избираеми места в листите попаднаха главно приближени на Станишев партийни функционери. Резултатът от това вероятно ще бъде дълбоко разделение вътре в партията и монолитност на най-малката парламентарната група в историята на БСП.

Дори и в близките месеци в партията да се появи ясна алтернатива на модела “Станишев” и тя бъде избрана, то реформите, които минават през публично и искрено признаване на провала, ще бъдат блокирани от парламентарната група, защото ще бъде много трудно хора като Румен Петков, Румен Овчаров и Асен Гагаузов да приемат доброволно ролята на провалени министри. Другият вариант е да бъде намерен типичният за БСП “разумен компромис”, който обаче изисква всички лобита да бъдат задоволени и захранени най-малкото с перспектива за власт, за каквато в момента е невъзможно да се говори.

На фона на разразяващата се вътрешнопартийна война, възможността за ритуално посочване на следващия председател от настоящия, както се случва неизменно от 1991 г. досега, силно избледнява, защото ако следващият председател на БСП е от обкръжението на Станишев, той ще се ползва със същото доверие като него и веротно ще получи същите упреци и обвинения от вътрешнопартийните си опоненти. С всяка следваща медийна изява вътрешнопартийната опозиция декларира, че този път няма да мълчи срамежливо и да се задоволи с подхвърлените й от новото ръководство трохи. Признаването на грешките при управлението и персонализирането им с един човек, което да спаси целостта на партията, както се случи с Тодор Живков и Жан Виденов, вече е невъзможно, защото директно участвалите в управлението на тройната коалиция, които са по-голямата част от парламентараната група на БСП, не си и помислят да се признаят за виновни и са наясно, че без Станишев сложният олигархичен баланс, от който се възползват, може да бъде нарушен.

Те обаче не си дават сметка, че с рязкото намаляване на властовия, а оттам и на финансовия ресурс, на който се крепеше БСП, балансът вече е нарушен безвъзвратно и червената клиентела бавно, но сигурно се насочва към новите управляващи. От друга страна знакови фигури от различни течения в партията, като Татяна Дончева, Младен Червеняков, Добромир Гущеров и Георги Близнашки, са оставени извън парламента и няма как да бъдат държани изкъсо с досегашните методи на контрол. Въпреки че тези хора са с различни разбирания за развитието на партията и имат не малко лични противоречия, те са обречени да артикулират в един глас и на висок тон проблемите на БСП публично. Освен тях  извън борда на властта остават и немалко хора от втория ешелон на партията, които няма да имат какво да губят, а това при всички случаи ще ги направи свободни.

До днес БСП никога не е признавала генерално грешките си и винаги е намирала подходящата изкупителна жертва, която да поеме върху себе си негативите на управлението и да избави партията от политическата отговорност. Днес БСП има сериозен проблем, защото е очевидно, че Сергей Станишев не е Жан Виденов и няма да замълчи за няколко десетилетия, докато съпартийците и политическите му опоненти стоварват цялата вина за провала върху него. Засега Станишев и хората му дават ясни знаци, че ще приемат за своя кауза доказването на тезата, че управлението от 2005 – 2009 година е било успешно и ще изпаднат в ситуацията непрестанно да отговарят на въпроси и персонални обвиненя в корупция, както от страна на десницата, така и от страна на хора от самата партия.

За разлика от 1997 г., когато беше добре укрепена в местната власт благодарение на изборите от 1995 г., днес БСП е далеч по-слабо представена в общинските съвети, което вече втора година отблъсква от местните структури финасовите постъпления, а оттам и задържането на чисто клиентелисткия потенциал по места. И ако през 1999 г. Георги Първанов, като председател на БСП, успя да се опре на тогавашните “червени” кметове и да задържи местната власт чрез модела “Независим, подкрепен от…”, то на местните избори през 2011 г. БСП вече е обречена на загуба, защото изборните резултати от 2007 г. няма как да бъдат сравнявани с резултатите от 1995 г. Когато цяла България беше “почервеняла” и Клара Маринова развяваше пред журналистите червената карта на България, БСП беше спечелила тогавашни сини градове като Бургас и Русе, а през 1999 г. “почервеняха” Варна и Стара Загора, което позволи на партията да се позиционира добре и да оцелее при престоя си в опозиция.

През 2007 г. БСП загуби не само важни големи градове като Бургас и Стара Загора, но и редица по-малки общини, с което моделът, заложен от Георги Първанов през 1999 г. се изчерпи и не малко “независими” кметове от БСП се кандидатираха наистина като независими и на изборите играха срещу издигнатите от социалистите кандидати. Ако БСП се провали на местните избори през 2011 г., а тази перспектива изглежда все по-реална, то партията наистина ще загуби всичко и както прогнозира Татяна Дончева, на следващите парламентарни избори ще се бори да премине четирипроцентовата бариера.

Политиката на Станишев, която през годините беше насочена главно към удържане на баланса на завещаната от Георги Първанов олигархична схема, на практика лиши левицата от идеология. Днес обвиненията в “дясност” към Станишев и неговото ръководство, от страна на някои среди в БСП, са знак за загубата на партийната идентичност, която беше подменена с откровеното обслужване на едри корпоративни интереси. Със сигурност и участитето на Георги Първанов в цялата тази схема няма да бъде подминато, както от вътрешнопартийната опозиция част, от която вече открито го атакува, така и от кръговете около Станишев, които със сигурност разбират, че бяха разгромени на изборите толкова категорично и заради “мъдрите” съвети на техния президент.

Реформирането на българската левица оттук нататък задължително преминава през изживяването на истински политически катарзис. А защо не и през истински разпад на БСП и учредяване на нова и европейска левица, за която въпросите за срамното миналото, геополитическата ориентация и поведението на БСП по време на прехода няма да бъдат неудобни.

 

Още от категорията

17 коментар/a

Иво Христов на 18.07.2009 в 00:27
Браво, Томе! Безупречно точен анализ!
Боряна Калистрина на 18.07.2009 в 01:00
Да ,споделям изводите до които достига авторът . Форматът БСП е изчелпан ,освен това , вече е анахронизъм .В лицето на ГЕРБ бе реализиран Нов Десен Проект ,за да има равновесие на България е необходим Нов Ляв проект или изграждането на европейска лява партия-тогава прехода ще приключи ...
Boril на 18.07.2009 в 03:58
Gerb bili "realiziran Nov Desen Proekt". Shte se spukam ot smiah.Neka da napraviat pravitelstvo parvo, da poupravliavat malko, ta da vidim kolko sa desen i kolko sa realiziran kato proekt.
Боряна на 18.07.2009 в 06:47
реализиран като резултат от изборите ....такива са фактите -истина е че ще трябва да се почака,за да видим на какво всъщност са способни ГЕРБ -но провалът и на СДС и на БСП е явен...
Тома Верний на 18.07.2009 в 19:47
След като в продължение на седмица-две ни продъниха ушите, че сините загубили изборит, тов. Тома Верний и благоверникът му Дачков решиха да ни светнат, че и БСП май се е сгромолясала. Щото никой в царщината не знаеше това, хъ, та добре че е гласовете.При това бесепенцето се е сгромолясала както никога досега. Пък мой и с малко помощчица и от сините, ама нейсе. Ми кво ши прайте сига, ве, ребятушки, я вървете да ви обрежат овреме, ако доганите все още не са ви сайдисали и - действайте...Където и покрай каквото минете - навирайте си го у задниците.
Олеле,е,е ... на 19.07.2009 в 18:05
Oлеле,е,е Томе, не се притеснявай за БСП пич. Какви анализи правиш, като вторият отбор на столетницата - ГЕРБ ще започне да те управлява от другата седмица, с безрезервната подкрепа на третият отбор - ака, на същата столетница. Ама вие с Явор анализаторили сте или алабалисти, а?
bravo!!! на 20.07.2009 в 08:37
PERFEKTEN ANALIZ ! BRAVO !
моряк на 20.07.2009 в 08:53
"Ляв" или "десен" "проект" означава в кой от двата джоба ще влизат крадените пари. Панталонът обаче остава същия от последните 65 години. Както някой по-долу каза: първи, втори, трети отбор, детско-юношеска школа и т.н. и т.н. до гроб
NormanBates на 21.07.2009 в 20:28
Браво на господин Тома, вече отвсекъде личи, че е много по-умен и ниеколко класи над дебелия дачко. Аз само заради добре сиситематизираните му поредици за ДС и горе-долу умните му статии, идвам да четем тука. Иначе другите са пълни умреляци, добре че се е махнала оная боркинята за шлиферна справедливост русева, сега гледам има друга леля тип бубикопф ъв главата, некаква дерменджиева...но господин тома според мене триебва да кара влака тука.
NormanBates на 22.07.2009 в 20:47
ох, объркал съм се...ниемам нищо против госпожата Дерменджиева Мария, тя е умна и съдържателна, не ми се харесва бубикопф джобната "интелектуалка" милена бояджиева, щото е точно като оня ботоксовия вампир пиарката - аня павлова. Откъде ги намира дачко все такива смотани жени с проблеми, дето ако не си сложат отпред пояснителни етикети примерно: редакторка;журналистка; пиарка; политоложка и т.н. човек би ги помислил , че са си най-обикновени нежелани, застарели булевардни "дами" кхи-кхи-кхи
NormanBates на 24.07.2009 в 04:50
Искам да се оплачем, че пак ме пъди дачко оттука, значи отрицателно мнение срещу цел министър председател не ми трие, обаче против некави крадливи плюнки - семейство социолози, ми изтрива систематично оная пача милена бояджиева. Слагам го тука и ако ми го махнат, значи пак ми затваря човката дебелясалия пор дачко и ще си обирам крушите от тука и молям изтрийте ми всички коментари. Пак ли ми триете мнението, а, подлизурки такива. Ако пак ме изтриете, вече наистина ще се знае, че дачко е това за което ъв последно време всички го мислят - охранена затлъстяла свиня, дето се предлага на трапезата на всеки и най-вече на вежди рашидов, да го хапне и преглътне с турски кус-кус. Абе само да попитам, молям...тоя ю.павлов ли е мъжа на ботоксовия вампир, големата политоложка, великата пиарка световно известна с празнодумието си - аня павлова, дето заради нея ми изтъркахте мненията тука...тц,тц,тц, много го е закъсал дачко, щом е принуден да ги публикува тука семейному, ту празните мисли на ботоксовия вампир, ту на мъжа й - фройдистките разсъждения на човека с малката и за сметка на това клюмнала пишка. Значи вече ми става антирекламно за г-н Биков, Тома, че пише тука ъв компанията на това крадливо недоучено семейство павлови...но кво да се прави, на дачко не му е за първи път да целува задници, колко години е целувал циганския г*з на костов, придобил е една зависимост и потребност, да ги облизва и да греят като месечини на небето, а ъв канчето му да подрънкват дребни монетки. Амам, как не съм видел, че интервюто от величествения пророк, първия жрец ъв социологията го е взела подлизурката милена бояджиева, великата бубикопф журналистка, дето интелектуалния й масив се събира ъв джобно тефтерче, кхи-кхи-кхи
Пешо на 24.07.2009 в 18:07
Резултатите за БСП са съвсем нормални след 4 години управление. СДС и НДСВ паднаха до същото ниво след по един мандат.
ludens на 16.09.2009 в 22:39
Да не повтарям и тук казаното от мен в 16.09.2009 г. 15:08 ч http://glasove.com/article.php?aid=3504, та накратко: Отново праводоподобен анализ на Биков. Е, пропуснал е някои фактори за провала на БСП, например заслужава подробен анализ коалиционната политика с НДСВ и ДПС – причини, развитие, последствия. Впрочем, с интерес ще очаквам анализа на Биков за поражението на НДСВ и вероятността съвсем да изчезне от политическата палитра. Подобно на казаното в предишния ми коментар (горния линк), аз мисля, че България има нужда и от силна либерална партия – по същите казани там причини. За целта съм готов да помогна със съвети на онова читаво, останало в либералното пространство, ако бъда помолен. Да не се притесняват – евтино вземам! Даже за приятели - либералстващи и либертарианстващи, като например Аспарух Панов, бих работил без хонорар през ден! Вчера работих, елате утре!
Adele на 09.07.2011 в 20:02
Boy that rlaley helps me the heck out.
ypsljo на 10.07.2011 в 01:16
ij1LeU hfzotmzppmip

Напиши коментар