Голямото външнополитическо междучасие

<p>Заучената реторика на вътрешния министър се удари челно в трънливия терен на европейската дипломация и крушира тежко само за няколко дни. Аналитичните му откровения за ромската престъпност предизвикаха официални реакции на ЕК. В интимната среда на фондацията &ndash; инкубатор на ГЕРБ пък, Цветанов пожела да бъде увековечен механизмът за контрол над България с &bdquo;аналитично&rdquo; признание, което граничи с емоционалността на безпомощен поданик към неговия суверен. Завършеност на този външнополитически потоп даде тезата му за неподготвеността на страната за членство в ЕС, след което той бодро заяви увереността си в скорошното членство на страната в Шенген, без очевидно да намира някакво напрежение между тези две тези. И най-прилежно зазубрената реторика обаче се разпада рано или късно, когато зад нея просто отсъства разбиране, идея, опит. Опитът за самостоятелно европейско присъствие на Цветанов беше пълно фиаско.</p> <p>Проблемите не спират дотук. На малко хора например им прави впечатление, че след несръчните критики на С. Дянков към комисаря Оли Рен той загуби всякакъв апетит към брюкселската дипломация и избягва да пътува дотам. Един бърз поглед на архива на Съвета на ЕС показва, че не е присъствал на 3 от последните 4 срещи и очевидно няма намерение да промени това си поведение. Наскоро пък в Съвета на ЕС имаше изключително важен дебат относно регулацията на ГМО продуктите. Отсега се вижда, че силните лобита в големите страни и ГМО индустрията ще попречат на съюза да се меси реално в тази сфера. Независимо от участието на земеделския министър обаче отникъде не стана ясно какво България е казала по този въпрос. Такава информация не може да бъде официално открита нито от Министерски съвет, нито от МВнР. Премиерът Борисов пък впечатли с конфузната си реч пред ООН, шегата за полезния български опит, нелепото поведение по време на дадената от турския президент вечеря и поредната серия роден задграничен ентусиазъм за бащата на нацията от части на нашата американска диаспора.</p> <p>На фона на всички тези маневри, външният министър Н. Младенов предвидливо пое на северноамериканска обиколка, която имаше продължителността на лятна ваканция. В нея изпъква добре познатия ни жанр на срещи с &bdquo;местната българска общност&rdquo;. От това, което вече знаем за съдържанието на тези соарета, е видно, че на българските министри се гледа като на подвижни гишета за консулски услуги и те по никакъв начин не приличат на събития, които раждат някакъв ентусиазъм за връщане в България. За вплътняване на програмата сякаш по азбучен ред бяха подкарани за срещи африканските държави. В това обаче не личи много ясна идея, ресурс и капацитет какво и как точно ще правим с тях, особено в момент, в който не е много ясно как дори ще изглежда българската дипломация през идната година.</p> <p>В това разклащане на външната политика на правителството започва да потъва настояването за нейното качество. Разбира се, тя единствено може да допълва по-общи провали или успехи на правителството, но не може да бъде основна причина за тях. От тази гледна точка кабинетът едва ли ще е много притеснен. Лошото е, че в цялата тази неразбория потъна една смислена идея, която българското общество трябва да чуе, да разбере и в крайна сметка да подкрепи. Европейската политика не е достатъчна, светът става все по-динамичен, с нови места на растеж и инвестиции, с нови изисквания пред националната външна политика. Без да го направят системно и аргументирано, Борисов и Младенов поне загатнаха за това, но после всичко потъна в едни рокли, ролс-ройсове, плюш и вечерни менюта. Но това е позната лента.</p>