- Автор: Анастас Добрев
- 10 Sep 2020
- 18905
- 9
Събитието под наслов „Мисия учител“ има и друга цел – чрез финансовия подарък да спечели одобрението на учителското съсловие за спорния нов закон за училищното образование, който рискува да доразгради системата чрез пълната й либерализация. Рекламната мисия е финансирана с държавни средства – за автобуси, брошури, листовки и пр. Медиите реагират положително. Ефектът е постигнат.
По-късно министерството на образованието подписва, под одобрителния поглед на синдикатите, анекс към Колективния трудов договор в системата на средното образование за 10-процентното увеличение на учителските заплати. Предвижда се минималните възнаграждения на педагогическите специалисти да се вдигнат от 600 на 660 лв. Старши учителите и възпитатели ще взимат минимум 688 лв., а главните – 726 лв. Директорите на училища, детски градини и обслужващи звена ще получават най-малко 825 лв. заплата, а заместниците им – 770 лв.
Кунева се изживява като борец за правата на учителите. Описва битката като трудна. Кахъри се, че 10% не са много и няма да решат проблемите на учителите, но са знак за грижата на държавата към зле платеното съсловие.
На учителския хепънинг в "Арена Армеец" присъства и тогавашният президент Росен Плевнелиев, за да подчертае грижата си за българското образование.
Четири месеца по-късно, при гласуването на държавния бюджет в парламента, става ясно, че увеличението ще е по-малко от обещаното – средно с 8%, но синдикатите не реагират.
Минават още четири месеца, преди учителите да си получат обещаното. Процентите са изплатени със задна дата от 1 януари 2017 г. А равносметката е печална.
Оказва се, че заплатите на повече от 1300 учители са си останали същите, а причините за гафа тепърва щели да се изясняват. Отделно от това учителите в 40 училища и детски и 54 детски градини са получили мизерна горница, далеч под обещаните 8 процента. 23 училища и 246 детски градини не са успели да дадат увеличение на заплатите за своите учители.
Хвалбите на ГЕРБ са отдавна забравени, изборите – и президентски, и парламентарни минаха. Останаха проблемите.
Според обясненията на чиновници от МОН потърпевши от измамата са най-вече новоназначените учители, за които важели някакви си вътрешни правила за работна заплата. Тоест на директорите на училища и детски градини е дадено правото сами да преценяват кой от подчинените им каква заплата да получава, което напълно обезсмисля правителствените решения. Този субективизъм можело да бъде преодолян чрез оптимизация на училищните бюджети, оправдаха се от МОН. Нали се сещате кога директорите ще се лишат от „полезни“ харчове в името на общото благо?
Наяве излезе и друг проблем. В селата и малките градове, където броят на учениците не покрива „стандартите“ на МОН, повишението на учителските заплати трябва да се поеме от общините. А те, както е добре известно, са на санитарния минимум и всеки допълнителен разход ги изправя пред неразрешим поблем. Така например, община Тунджа трябва да доплати над 180 000 лева от собствения си приходен бюджет, ако не иска учителите да останат без увеличени заплати. Местните общинари обясниха, че средствата, осигурени от държавата не стигат за заплати, тъй като стандартите, по които са правени, не отчитат дългия стаж на учителите и по-малобройните паралелки. Неадекватните критерии са заложени в онзи анекс към Колективния трудов договор, с който Кунева толкова се хвалеше, и са задължителни. Така се оказва, че малките общини трябва да оберат финансовия вакуум като обеднеят още повече. Порочният кръг се затваря. В резултата - селата и малките градчета обезлюдяват, а училищата затварят.
Според Синдиката на българските учители без повишение на заплатите са учителите в детските градини в Попово, Сливен, Симитли и половината от учителите в Първомай, Ардино, Мадан и Кърджали. Преди дни стана ясно, че 100 учители от 11 детски градини в Благоевград също излизат на протест, тъй като не са получили дължимото. От общината обясниха, че за да изпълнят обещанието на държавата, трябва да съкращават учители.
246 детски градини не са успели да дадат увеличение на заплатите за своите учители.
Решението, което предлагат местните управници, е просто – гъвкава политика и диференцирани стандарти, съобразени със спецификата на населеното място. Но кой се интересува от малката правда – важното е, че изборите са спечелени, а Борисов продължава да се рекламира като бащицата, спасил българския даскал от нищета. Нещо повече – разхвърля нови гръмки обещания за двойно увеличение на учителските възнаграждения. Този път дори не издребнява с проценти, а кара ангро. Кога и как – не е съвсем ясно, но лозунгът му заработи гласове в предизборната кампания.
Обещанието се отнася за края на мандата, разбира се. А дотогава – трай, даскале, за герберски дарове.
