Европейско ДНК

Европейско ДНК
Трескавото търсене на формули за европейска нормалност, макар и доста банализирано, продължава. Фиаското на кандидат-комисар Румяна Желева драматично ни припомни нуждата от дълбока, същностна промяна в начините ни на мислене и поведение, на търсене и изграждане на нашето европейско ДНК. Неговите мерни единици не са в броя на златните съкровища или в тяхната античност, нито в напоителните „културтрегерски” приноси в жанра „и ний сме дали нещо на света”. Търсенето на основания за европейската ни идентичност сякаш вече е станало запазена територия на културната ни археология. Така погледнато, летните откривателства по разкопките носят повече добри политичеки новини, отколкото който и да било доклад или класация на ЕС или някоя друга организация.
<p>Разбира се, наше право е да изберем кое да използваме, за да си дадем отговор на въпроса за тази идентичност: културните открития или фрапиращата готовност българския (бивш) външен министър да излъже в своята автобиография, когато я дава на председателя на ЕК. Но след времената на &bdquo;големите задачи&rdquo; за влизане в различните организации на Запада е крайно време да се вторачим именно в подробностите и детайлите на нашето ежедневие. Там няма да открием &bdquo;дълга ръка&rdquo;, която да ни казва това &bdquo;да&rdquo; или това &bdquo;не&rdquo;. Там трябва да открием нашата способност сами да създаваме европейски норми и поведение, а не да се строяваме според поредни препоръки от пореден доклад.</p> <p>България всъщност се оказва особено полезен член на ЕС, защото постоянно го принуждава да се въоръжава с процедури за неща, които досега не са били проблемни. Заради страни като България и Румъния Комисията промени начина на водене на преговори за членство. Преди нас всички си мислеха, че приетият закон е спазеният закон, че писменият ангажимент е наполовина изпълнен ангажимент. Това не се оказа така и сега преговорите са много по-сложни и тежки, по-бавни и трудни. После дойде ред на &bdquo;механизма за сътрудничество&rdquo; в частта организирана престъпност и правосъдие, от който и това правителство ще се чуди как да се освободи. Влязохме в Евросъюза, но при условие, че наистина се захванем с тежката престъпност и направим работеща съдебна система. Казусът &bdquo;Желева&rdquo; пък ще помогне за още едно изобретение вътре в съюза. Вихреното й пътешествие из европейските институции сега може да накара ЕК да си разработи процедура, с която да провери дали някой кандидат-еврокомисар не е излъгал в своите документи, когато е номиниран. В познатия ни жанр &bdquo;и ний сме дали нещо на Европа!&rdquo;.</p> <p>Интеграционният път на България е белязан от разбирането, че основното, което ни липсва, е знание, а главното, което ни трябва, е прилежност. Знание за европейските закони и практики и прилежност при тяхното преписване. Постепенно става ясно за всички, че това далеч не стига. Знанието на директивите и регламентите не води задължително до тяхното прилагане. Знанието не ни и променя особено много. Прилежността пък изглежда още по-парадоксална. България е толкова прилежна в преписването, че неизменно заема челно място в &bdquo;таблиците за хармонизация&rdquo;, тоест бързичко напъхва в законите си евронормите без много-много да мисли какво и за кого ще има последствия. Тук всъщност липсата на активни граждани изцяло работи в полза на &bdquo;все по-успешната&rdquo; ни европейска интеграция. Тъй като хората и бизнесът не са добре организирани, чиновническият апарат скоростно &bdquo;тиква кутийките&rdquo;, без засегнатите да са много наясно какво точно се случва. Така, малко парадоксално, не особено европеизираното ни гражданско общество се оказва с принос в интеграцията ни. По тази причина еврознанието трябва да излезе от бюрокрацията и да &bdquo;тръгне&rdquo; по неправителствените организации, браншовите организации, фирмите. Вярно, интеграцията ще е по-трудна, но пък по-полезна.</p> <p>Социологическата наивност на западните ни партньори е разбираема. Те нито ни познаваха достатъчно, нито пък бяха склонни да си задават твърде много въпроси. Работеха под императива да обединят континента и да създадат ново пространство за развитие на собствените си икономики. Техните оценки продължават да бъдат важни, но наша е задачата да си доизградим онова европейско ДНК, което ни е нужно, за да живеем добре. Него сега можем да моделираме по-бавно и търпеливо, без ненужните исторически притеснения, че ще &bdquo;изпуснем влака&rdquo; или че &bdquo;ще ни изтече времето&rdquo;. Скромният принос на текстовете, които ще излизат тук, ще бъдат, надявам се, именно в тази посока.</p>

Коментари

  • !

    07 Фев 2010 4:31ч.

    &quot;Социологическата наивност на западните ни партньори е разбираема. Те нито ни познаваха достатъчно, нито пък бяха склонни да си задават твърде много въпроси. Работеха под императива да обединят континента и да създадат ново пространство за развитие на собствените си икономики&quot;. -край на цитата. ==================================== Гжосподина съм го гледал по телевизията.В списъка е за допуск до мас медиите, но му липсва още задълбочена АНАЛИТИЧНА мисъл и има да работи още много върху себе си.По вече да чете ФОРУМА и учи от него. Тук са стойностните АНАЛИЗАТОРИ. ....... И така! ....... Много добре ни познава ЕС и никак не им се щеше да ни вземат но сме им НЕОБХОДИМИ с оглед на техните интереси. Чисто и просто България ЗАТВАРЯ ВЪНШНАТА ГРАНИЦА НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ.Сиреч отредили са ни ролята на ПАЗАЧИ. Е, сега няма да развивам в дълбочина за какви &quot;ПАЗАЧИ&quot; става въпрос.Това бе главната причина.Много добре знаят ТЕ що за птици сме, но няамаха друт избор.И сега нямат!!! Младият ШОПОВ казах да чете и учи по вече, ако иска да напредне. София,06.02.2010г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи