Европейските Оскари за предприемачество, на които България ще е само сред публиката

<p>В това време ние продължаваме да стоим пред едно от най-тежките наследства: паразитната поява на държавно отгледани капиталисти, чийто основен &bdquo;предприемачески&rdquo; ход е бил да си намерят подходящ политически патрон, за да се откърмят с безнаказаната злоупотреба с публичните финанси.</p> <p>По отношение на европейската програма за стимулиране на предприемачеството на хартия администрацията е свършила своята работа. Направен е специален сайт, който популяризира конкурса и дава пълна информация за него: http://www.enterprise-bulgaria.eu. Обяснени са целите, критериите, категориите за участие. Дадени са конкретни имена на хора за връзка с телефонни номера и имейли. Странен е обаче съставът на журито, който на практика не включва хора с предприемачески опит в българска фирма, а предимно служители на чуждестранни компании. Особено любопитно е включването в него (в &bdquo;подпомагаща&rdquo; функция) на професионален гримьор! По-знаков е обаче фактът, че на практика са подадени едва три кандидатури, като само една от тях е собствено местна, българска инициатива: проект на община Казанлък за местно икономическо развитие и маркетинг. Останалите две са инициативи на представителства на чужди организации, които просто прилагат тук разработени навън общи модели. Именно те обаче са избрани като победители и са изпратени като български, в крайна сметка неуспешни кандидатури за самите награди.</p> <p>Дори най-бързият поглед върху останалите европейски кандидати за предприемачески Оскари показва, че повечето са регионални проекти, в които активни участници са местният бизнес и общините. Но докато активните страни членки се опитват да измислят нови начини да развият местните си икономики, ние в България се занимаваме предимно да се ориентираме и класифицираме местните феодали: по-лоши (&bdquo;братя&rdquo; Галеви), по-добри (Йордан Лечков). Основната икономическа &bdquo;иновация&rdquo; в тези икономики е как по-плътно да бъдат навързани в мрежа близки, приятели и съдружници, за да осигурят по-ефективно паразитиране върху публичните ресурси. На местните власти пък никой им няма доверие и желаната децентрализация постоянно бива отлагана. Дискусията стои заклещена между все по-ясната необходимост от реално овластяване и култивиране на тези власти и усещането, че децентрализацията просто ще замрази дълбоко корумпираните конфигурации в по-малките градове и ще ги направи необратими. Не е ясно как ще излезем от тази патова ситуация, но е ясно, че европейските стратегии за иновации и предприемачество са все по-децентрализирани и предполагат относително здрави и работещи местни институции и икономики.</p> <p>През последните години и в България постоянно се увеличават инициативите, изследванията и конференциите по въпросите на иновациите и предприемачеството. Вече се изготвят доклади, от които човек може да прочете какво правят фирмите, за да вкарват нови продукти, или пък колко инвестират в тези дейности. Дори можете да намерите дефиниция за &bdquo;автентичен иновативен предприемач&rdquo;. От няколко години се правят и годишни иновационни форуми, които неизменно са под патронажа на съответния премиер. Раздават се и ежегодни награди на предприятия, които са инвестирали в такива дейности. Всичко това е безспорно полезно и трябва да се прави, сигурно с годините ще даде и някакъв резултат. По-тежкият пъзел е този за промяната на обръщането на културните модели на успеха, при които най-краткият път е този на силиконовите, пластмасови същества, стероидните юнаци или полепналите върху властта паразити. Докато не разплетем поне малко този възел, награди за иновации ще си правим само в центъра на София. На тези из Европа ще изпращаме някой държавен служител или спонсорирана медия, които после да разказват на някоя тукашна конференция, посветена на поредното догонване, с което сме се захванали.</p>