Когато Бастилията пада на 14 юли, в нея има неколцина затворници, символичността обаче остава до днес, защото е знак за краха на стария режим и за началото на новото време. За джихадистите Европа е Бастилия на неверници, които са и безбожници, беззащитни със слаба съпротива, изразена в липсата на дух и наличието на сантиментална краткопаметна емпатия, траеща, докато изгори свещичката и дойде време за поредния аватар.

 

Снимка: Антоанета Киселинчева  

 

Джихадистите презират европейците от ЕС като либерален вид, обречен на изтикване от зоната му на комфорта в суровия пояс на "око за око, зъб за зъб" по инстинкта на войната като право на смърт, не на живот. За европееца от ЕС правото на смърт е право на евтаназия (застраховка за нирвана), за да няма мъка, усилия, нещо дискомфортно и далеч не funy.

 

Европейците презират емигрантите от n-то поколение като обслужващ персонал, чието място е в гетото. Но гетото е общност с общ враг, европеецът от ЕС е индивидуалист, не му пука, ако не е пряко въвлечен, няма общност – има своя среда, или прайд, измамно стерилна.

 

Гетото прониква с варварството на насилието, застраховано от европейското автонасилие с политкоректно премълчаване, че престъпленията имат етнически, идеологически и социален характер и че зависят от политиката. Защото гетото е много предпочитан електорат, компактен, политически непретенциозен, но дисциплиниран.

 

Когато духът е прогонен от кредитната карта на престижния егоист, идват варварите, защото виждат, че царят е гол и горд нудист, който кара колело, боядисан в синьо, или си изсипва ледена кофа върху главата – селфито на човека без история, щото за неолибералите тя е приключила, пазарът е вездесъщ, няма алтернатива, има цифровизирана задънена улица на потребители с потребителски потребности, пардон, ценности.

 

Варварите са тук, защото нас ни няма, защото дух с дух се сражава и така е било винаги. Потребителят – типът човек на неолибералната утопия, не е дух, той е ампутиран от мисълта за жертва за другия (благотворителността не се брои, защото е кампанийна и е част от селфито на престижа).

 

Духът на новите варвари е пасионарен (по често използвания термин на Лев Гумильов) не защото има силата на бъдещето чрез разрушението, издигнато в култ от джихадистите, а защото ние нямаме цел, преситени от самодоволството на цивилизационното “предимство” над туземците смятаме себе си за идеални, непогрешими, илюзията на пазарната гордост, победила социалната чувствителност и на идеологическо равнище.

 

Готови ли сте да умрете за ЕС? Готови ли сте да жертвате всичко за ЕС? Не. А остана ли ви родина, за която ще го направите, или тя се размива сред траекториите на временната космополитна месторабота, или обратно –  закрепостена е в локалните граници на безизходно умиращо селце?

 

Варварите са готови, защото нямат нищо насреща освен заедно по асфалта, хванати за ръце, опечалени политически лидери, боричкащи се за еврофондове, чиновници средна ръка без фантазия или мисъл за ден напред, какво остава за мисия – това е натовска прерогатива, Гуантанамо е натовската Бастилия, но тя е политкоректна, цивилизационна, за всякакви варвари.

 

Европа умря, да живее ЕС? До следващия атентат…

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

23 коментар/a

Geko tiles на 17.07.2016 в 01:44
Opit da se govori. Ne spolu4liv! Izvinete niamam kirilica!
до Петя Николова на 17.07.2016 в 08:37
Консумацията на готова и добре обработена (смляна) информация в западните общества е едно от нещата, срещу които авторката въстава с този материал. Знанието изисква жертва и напрягане, приподнасянето му не следва - като всичко останало - да си остава форма на консумеристко удоволствие. На Запад трябва по някакъв начин да събудят простолюдието от дрямката, или най-малкото да си сменят критерологията - да престанат да обгрижват профаните и да ги считат за "сила" и "извор на легитимност".
кривата краставица на 17.07.2016 в 11:15
Петя Николова е права. Знанието "изисква жертва и напрягане", но споделянето му не изисква това.
Мери до Петя на 17.07.2016 в 12:43
Когато нещо е написано "елитарно" (смятай неразбираемо), си прави заключение.... Петко Славейков преди 100 и повече години казва, че коментарът трябва да е кратък и ясен за всички...
Ислямисткото презрение на 18.07.2016 в 20:44
Поздравления за доц. Дарина Григорова! Всяка мисъл и дума са верни и проникващи в същността на терора, който се повтаря на все по-кратки интервали. Това, което не могат да разберат консуматорите от западните общества (вкл. българското) е, презрението, което ислямистите изпитват към ВСИЧКИ неверници и религията е идеологическият мотив по пътя към целта им - световен халифат, за чието осъществяване те са готови да жертват не само материалното си благополучие, но и живота си. Години наред, известен водещ в Нова ТВ с досада отхвърляше като „глупости” всяко твърдение, че у нас, а и другаде, може да има радикален ислям. Със същото неразбиране и едва ли не с подигравки, той се отнася към всеки, който твърди, че заради любов към България, се е отказал от високи доходи и уреден живот в чужбина. За водещия понятие „Родина” не съществува, а „космополитна месторабота” (Д.Гр.) и тя е там, където човек е материално задоволен. И това се внушава на аудиторията от години.
Консуматори без дух и идеали на 18.07.2016 в 20:46
Дарина Григорова подчертава този консуматорски дух: „Когато духът е прогонен от кредитната карта на престижния егоист, идват варварите, защото виждат, че царят е гол и горд нудист, който кара колело, боядисан в синьо, или си изсипва ледена кофа върху главата - селфито на човека БЕЗ ИСТОРИЯ, щото за неолибералите тя е приключила, ПАЗАРЪТ Е ВЕЗДЕСЪЩ, няма алтернатива, има цифровизирана задънена улица на потребители с потребителски потребности, пардон, ценности. Варварите са тук, защото НАС НИ НЯМА, защото дух с дух се сражава и така е било винаги.” Защото неолибералите живеят с „илюзията на пазарната гордост, победила социалната чувствителност и на идеологическо равнище.” Техните ценности и идеология са потребление и все повече потребление, „боричкане за еврофондове”. Тяхно олицетворение са чиновници като Барозу, получили постове в банките, чиито интереси са обслужвали начело на ЕК, а посещението му заедно с Кристалина Георгиева на сбирка на Билдербергите беше повече от красноречиво.
кривата краставица на 18.07.2016 в 21:43
Западният либерален модел на обществото (според Дарина Григорова) е разделение между посветени (магьосници, умни и красиви) и профани (мъгъли, лузъри). Посветените пазят знанието за себе си и презират профаните. Нашият модел е друг. Ние се делим на просветители и последователи, между които има внимание и почит. За съжаление нашият псевдо-интелектуален елит иска да ни наложи западния модел, затова нашите „авторитети“ говорят натруфен и тромав език, често пъти неразбираем – било за да прикрият липсата на мисъл, било за да се самоизтъкнат, че са нещо по-така, дето простите не го разбират. Що се отнася до Дарина Григорова – ей надо определиться, както казват руснаците, на чия страна е. С този елитарен (или по-скоро маниерен) стил не може да бъде на страната на просветителите
Някога Рим загина под шамарите на варварите на 19.07.2016 в 19:30
поради една твърде простичка фраза, която се беше оказала основен маркер във философията на дохристиянската империя на Цезарите: «Уби бене иби патриа» — «Където е хубаво, там е родината». Тази фраза превърна простолюдието на Рим в бунище от разлагащи се мекотели. Когато дойдоха варварите, някой трябваше да им се противопостави. В такива случаи не от патрициите, не от цезарите, не от жреците на Юпитер, не от Сенека, Вергилий или Цицерон, не от епикурейците или стоиците, а именно от грубите и диви обитатели на низшите етажи на обществената сграда се очаква да изправят ръст и да отстояват СВОЕТО. Но тази малка мръсна фразичка, която изразява цялата философия на разложението и упадъка — където е хубаво, там е родината — накара дивите и груби (и според логиката: единствено способни на съпротива) «низши» да се окажат НЕСПОСОБНИ, защото те вече не знаеха кое им е «СВОЕТО». Не знаеха кое е родината им, защото предпочитаната «родина» за тях се оказаха вертепите на Вечния Град, с прогнилите си блудници, разгул, перверзии и леност. Хубаво ми е в боклука, на сметището, където сутрин изтрезнавям сред смрадта; следователно моята родина е там — сред бездомните кучета… И тогава дойдоха варварите…

Напиши коментар