- Автор: Саймън Тисдал, "Гардиън"
- 10 Sep 2020
- 2409
- 7
Доналд Тръмп торпилира ядрената сделка с Иран с изключително сложни и заблуждаващи основания и това е акт на необичаен дипломатически вандализъм, изпълнен с опасности. Въпреки че споразумението от 2015 г. все още не е напълно потопено, то се намира под водолинията. Мнозина в Техеран ще видят в повторно поставените обширни американски санкции обявяването на война. Що се отнася до Тръмп, той отново се оказа господар на хаоса.
Тази агресивна оферта за бъдеща изолация на Иран, изглежда е проектирана така, че в крайна сметка да наложи промяна в режима. В краткосрочен план тя ще унищожи малкото останала взаимна репутация на добра воля, ще подкопае прозападното мнение в Иран, ще даде сила на хардлайнерите, ще предизвика криза в цените на петрола и ще увеличи риска от конфликти между Сирия и Израел. Това ще изправи наново призрака на регионалната надпревара по ядрено въоръжаване и ще навреди на ЕС в полза на Русия. Това е взрив с размерите на Крим от първостепенно значение за международното право.
Късогледото безумие на Тръмп далеч не е безпрецедентно и напълно съответства на дългата история на подобни политически катастрофи в Близкия изток от предишните американски президенти. Районът е препълен с труповете на погрешно ориентираните и неправилни политики на САЩ, възникнали от същата вредна смес на невежество и арогантност, която сега е проникнала в Белия дом. В това отношение Тръмп не се различава от много от съвременните си предшественици.
Иран, както винаги, е на прицел. Кризата със заложници в Техеран от 1979 до 1981 г. се споменава от онези, които искат да обяснят трайната официална враждебност на САЩ. Вярно е, че националното унижение на Америка беше значително и Джими Картър заплати политическата цена. Но истинското престъпление на иранския народ не беше обсадата на посолството, а свалянето на автократичния, проамерикански режим на шаха в революцията от 1979 г.
САЩ и Великобритания имаха много проблеми през 1953 г., за да запазят Иран в техния кръг на влияние, като тайно се опитаха да свалят демократично избраното правителство на премиера Мохамад Мосадед. Тяхната загуба на влияние, според аятолах Хомейни, е продукт на собствените им машинации. Тук е генезисът на смъртоносната подкрепа на САЩ за Саддам Хюсеин във войната между Иран и Ирак през 1980-1988 г.
Борбата за отблъскване на войските на Саддам отне 300 000 ирански живота. Тази цена и причините за нея не са забравени. В близост до мавзолея „Хомейни”, на юг от Техеран, има добре оформени гробове на стотиците „мъченици”, погребани в гробището Бехещ-е Захра. Войната беше национална травма, но все още няма извинение от страна на САЩ, макар че САЩ най-накрая се обърнаха и срещу Саддам през 1990 г. Иран помогна на САЩ да проследи Ал Кайда след атентатите от 2001 г. и, макар че ядрената сделка предизвика значителни отстъпки, отвратителната и ирационална американска враждебност продължава.
Сред многото американски позорни катастрофи в Близкия изток, е тази на Джордж Буш-младши през 2003 г., когато нахлу в Ирак без план, в неудобен момент, с несравнима стратегическа несъгласуваност и с поразяваща некомпетентност. Той дестабилизира териториално и икономически Ирак. Реториката на Буш за „оста на злото” и „глобалната война срещу тероризма” подхрани сектантското насилие и джихадизма и изигра ролята на акушерка на Ислямска държава. Последвалата продължителна окупация не успя да укрепи всеобхватното демократично управление и това бе демонстрирано на изборите в Ирак този уикенд.
Роналд Рейгън използва Близкия изток за скрити продажби на оръжие и финансиране на незаконната си война в Никарагуа през 80-те години на миналия век. Освен това, САЩ въоръжиха афганистанските муджахидини, които след това се превърнаха в талибани. Джордж Буш-старши освободи Кувейт през 1991 г. само за да предаде Ирак на кюрдите и шиитите, когато те поискаха свободата и автономията си.
Бил Клинтън се опита да сложи край на конфликта между Палестина и Израел със своя голям оптимизъм. Спомням си, че стоях на южната поляна на Белия дом през 1993 г., когато Клинтън физически изтласка Ясер Арафат и Ицхак Рабин заедно заради нежеланото от тях ръкостискане, което отне много десетилетия преди това. „Достатъчно кръв и сълзи, достатъчно ... Дойде времето за мир”, заяви Рабин тържествено.
Но времето не беше дошло. Кръвта продължаваше да тече. Усилията на Клинтън да играе като честен брокер се провалиха, както усилията и на други американски президенти, защото в крайна сметка справедливите претенции на палестинците винаги се оказваха неравностойни за политическото, емоционалното и финансовото влияние на Израел във Вашингтон. Далеч от постигането на мир в Палестина, политиката на САЩ се ангажираше със задълбочаващото се разделение, разширяването на незаконните израелски селища, а сега с провокативното признаване на Йерусалим за столица на Израел. Арафат и Рабин са мъртви, така както почти мъртво е и решението за двете държави.
Десетилетията след кризата в Суец през 1956 г., когато Великобритания и Франция бяха отстранени последователно, всички американски администрации, без изключение, си играеха на война в Близкия изток с техния най-голям стратегически съперник - Съветския съюз. Ако тази игра означаваше да се подкрепят прозападните диктатори като египетския Хосни Мубарак и монарсите на Саудитска Арабия и на Залива, тогава това нека е така. Бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс си призна в Кайро през 2005 г., че това е самоунищожаваща се политика. „В продължение на 60 години моята страна - САЩ, преследваше стабилността за сметка на демокрацията в този регион, тук в Близкия изток, и ние не постигнахме нищо с това”, каза тя.
В друга известна реч в Кайро, през 2009 г. Барак Обама обеща „новото начало”. „САЩ винаги са третирали страните от Близкия изток като упълномощени представители на САЩ или като техни врагове”, каза той и затова Обама обеща да се справи с религиозния екстремизъм, Палестина, разпространението на ядреното оръжие, демократичните дефицити и правата на жените. Но всичко това, което обеща, не се промени много в годините на Обама. Само сделката с Иран може да се отбележи като една промяна, докато Тръмп не я унищожи.
В много отношения проблемите на региона се увеличават и става все по-зле под американското опекунство. Свидетел за това е Сомалия, неуспешна операция за специални сили на САЩ. Свидетел за това е Йемен, една хуманитарна катастрофа, извършена от въоръжения от американците саудитски режим. Свидетел за това е Либия, анархистичен продукт на промяна на режима от типа „Произведено в Америка”. Свидетел за това е Турция, където подобно на Гуантанамо човешките права се смятат за нищо.
Не е изненада, че тероризмът, във всичките му форми, се разраства, както миграцията, бедността и младежката безработица. И всичко това, без да споменаваме за сирийския холокост, който след 2011 г. донесе на тази страна половин милион мъртви. Съдбата на Сирия е символ за може би най-големия американски провал. Упоритият отказ на САЩ да подкрепи арабските пролетни въстания, въпреки обещанията на Обама, за демократичното им самоопределение.
Нищо незнаещият Тръмп е пряк наследник на тази мрачна хипотеза от катастрофални прегрешения на президента. Но това съвсем не означава, че Великобритания и Европа трябва да толерират още една катастрофа в Близкия изток, която може да бъде успешно избегната. Русия каза, че някои действия са неприемливи и ще доведат до болезнени последици, ако не се вземе точното, но противоположно на взетото от САЩ решение за иранската криза.
Европейските съюзници трябва с всички възможни средства да осуетят, да провалят и да подкопаят опита на Тръмп да разруши иранската сделка. Необходимо е да се търсят и преследват по-тесни връзки с Техеран, докато Вашингтон налагат ескалиращи, наказателни дипломатически и икономически санкции. Също така трябва да се предприемат съвместни действия, за да бъде осъден САЩ в ООН. Трябва да бъде платена цената за това вероломство.
Тереза Мей може да стартира с това, като оттегли неблагоразумната си покана към Тръмп да посети Великобритания. С подстрекателството си към война в Близкия изток, както и с отказа от споразумението за промените в климата, и другите си опасни и раздразнителни политики, Тръмп заплашва не само британските интереси, но и международния мир и сигурност.
Вече не е достатъчно просто само да се оплачете и да го осъдите. Дойде моментът за активна съпротива.
Превод: Павел Марков
