Европа няма да оцелее, ако Франция излезе от еврото

Когато британците решиха на 22 юни 2016 г. да излязат от Европейския съюз, те в нито един миг не са си представяли, че той може да изчезне. Техният премиер Тереза Мей не спира да повтаря, че е “в интерес на Обединеното кралство Европейският съюз да се развива успешно”. На първо място, икономически интерес, подчертава дипломат на Нейно Величество, докато Европа е и си остава най-големият пазар за британските компании.

Какво ще се случи обаче, ако Франция, една от шестте страни, подписали Римския договор, чиято 60-а годишнина се готвим да честваме на 25 май във Вечния град, реши да се отдели от другите? “Марин Льо Пен иска да убие Европа!”, заяви наскоро в изявление във в. “Монд” Пиер Московиси. Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси по никакъв начин не уточнява обаче каква конкретно би могла да бъде съдбата на еврозоната и на Европейския съюз.

Недостатъкът на всички счетоводни анализи, без изключение, е да смятат, че “Фрекзитът” би се случил в един застинал свят. Институтът “Монтен” например отхвърля всички последствия за Франция: обезценяване на “новия франк” (с 15 на сто), покачване на лихвените проценти, поскъпване на държавния дълг. Също така неприятности, изразяващи се според експертите с намаляване от 2,3 до 3,2 на сто на френския БВП през първата година и със спад от 4 до 13 на сто на същия този брутен вътрешен продукт “дългосрочно”.

Обедняването е значително. По същия начин Франсоа Вильороа дьо Гало, управител на Централната банка на Франция, предупреждава за увеличаване “с повече от 30 млрд. евро годишно” на държавния дълг (1,5 на сто от годишния БВП). Но нито един от тези анализатори не си представя бъдещето на Европа и това е тяхната голяма грешка.

“Въпросът за “Фрекзит”, който далеч не е просто механично решение, е голям политически въпрос със световни последици”, предупреждава Лоранс Бун в анализ, публикуван на 7 март във “Фигаро”, в качеството си на изследователски ръководител в Axa Investment Managers. Лоранс Бун, която беше икономист в Елисейския дворец от 2014 до 2015 г., основателно заклеймява правенето на “бакалски сметки”, докато едно “излизане на Франция от еврото ще доведе до разпадане на валутния съюз като цяло, чиито икономически, финансови, социални последици са неоценими, а политическите последици ще бъдат също толкова важни, колкото бяха някога решенията за изграждане на Европа през 50-те години”.

Нито един национален суверенитет, валутен или политически, не се утвърждава във вакуум. Тереза Мей побърза да отиде във Вашингтон няколко дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп на 20 ануари, за да засили вековната “специална връзка” на своята родина със САЩ. Парадоксално, първото официално пътуване на “Марин Льо Пен президент” ще я отведе в Берлин, както тя повтори неколкократно. “За да обсъди там с Ангела Меркел какво може да се направи, преди въпросът да бъде обсъден с останалите 26 членове на Европейския съюз (без Великобритания)”, прогнозират икономистите от американската банка Citi в бележка за френските президентски избори. И очертават много бързите последствия от тях на финансовите пазари: покачване на еврото, след оттеглянето на Франция, след предварително уравновесяване от страна на Германия, после прегрупиране на валутите в Северна Европа и изключване на онези, които не могат да ги последват.

Някои хора, които са доста далеч от Националния фронт, вече потриват ръце. Така икономистите от OFCE Седрик Дюран и Себастиан Вилмо предлагат “да се остави еврото, за да се спаси Европа”. Те само повтарят тезата на Джоузеф Стиглиц, носителя на Нобелова награда по икономика, в една книга, публикувана през есента на 2016 година. Само че това разпадане на еврото ще се случи в безпрецедентен от 1945 г. насам климат на липса на сътрудничество. 

Превод от френски: Галя Дачкова