Епитафия за сервилността

Епитафия за сервилността
Или как БНТ в предаването „Денят започва с култура“ замаза плагиатството на проф.Владко Мурдаров при превода на Йозеф Рот.

Проф. Владко Мурдаров води редовната рубрика "Език мой" за правоговор и правопис по БНТ, което явно обяснява сервилното поведение на журналистите от "Денят започва с култура".

 

На 18 юни се навършиха 202 години от битката при Ватерло. На 23 юни 2017 г. гледахме поредния брой на предаването "Денят започва с култура" на БНТ - едно от малкото добри предавания за култура у нас, ръководено от екип с доказан интелектуален капацитет. Водещи бяха доц. Георги Лозанов и Анна Ангелова. Последният гост на предаването бе проф. Владко Мурдаров, който успоредно със седмичната си рубрика "Език мой" трябваше да отговаря и на отправените към него обвинения за директно заимствани чужди преводи на съчинения на Йозеф Рот, направени преди повече от тридесет години от проф. Ана Димова. Заимствания, които в литературните и научните среди се наричат плагиатство.

 


Срещу недопустимото заимстване на чужди текстове от страна на проф. Вл. Мурдаров аргументирано се изказаха както проф. Ана Димова, първият преводач у нас на произведения на Йозеф Рот - "(Не)познатият Йозеф Рот - превод или препис" ("Литературен вестник", бр. 11/22-28.03.2017 г.), така и д-р Гергана Фъркова-Ангелова - германист, литературен преводач и познавач на творчеството на Йозеф Рот, на която УС на Съюза на преводачите в България (СПБ) възложи изготвянето на експертно становище по случая (https://www.bgtranslators.org/). УС и Комисията по професионална етика на СПБ излязоха с нарочно становище по въпроса, в което остро осъждат това явление, както и нарушаването на авторските права на проф. Ана Димова от страна на проф. Владко Мурдаров (https://www.bgtranslators.org/).



Какво общо обаче има между битката при Ватерло и споменатата вече рубрика?



Колкото и комично да звучи, а темата съвсем не е забавна, свързващото звено е анекдот, разпространяван у нас преди промените от 10 ноември 1989 г.



Разговарят французин, немец, англичанин и българин за исторически събития, променили хода на историята. Французинът споменава с въздишка за битката при Ватерло. Немецът го уверява, че ако бяха разполагали със заводи като тези на Круп, французите никога нямаше да загубят битката. Англичанинът подчертава, че ако имаха нестандартната мисъл на сънародниците му, французите нямаше да загубят. Българинът е още по-категоричен - ако французите имаха българската журналистика, никой нямаше да разбере, че са загубили битката при Ватерло...



Докато гледаме предаването от 23 юни, въпросът "Какво се е променило за толкова много време?" възниква без да го каним. Разбира се, далеч съм от мисълта да поставям всички братя по перо под един знаменател. Известни са ни немалко случаи, при които журналисти са притискани, заплашвани, малтретирани, осъществявано е посегателство срещу движимото и недвижимото им имущество. И това е живо доказателство, че професията у нас е адекватна на времето си. Доколко обаче е защитена? Далеч съм от мисълта и да вменявам колективна вина на екипа на предаването "Денят започва с култура", наложил се във времето със стремежа си към обективност и широтата на разискваната тематика. В случая, уви!, този стремеж неоправдано е загърбен. Резултатът е потресаващ. Изправяме се пред истинска "машина на времето" - влизаме в студиото и... се връщаме с тридесет-четиридесет години назад. Дали точно подобен тип поведение на водещи журналисти не дава основание на "Репортери без граници" за едно десетилетие от 35-то място по свобода на словото да ни отпратят на 113-та позиция в световната класация? Спомням си друго предаване на "Денят започва с култура" от 26.04. 2016 г., озаглавено "Свобода на словото в България", в което участваше и доц. Г. Лозанов. По неговите думи на тази негативна тенденция влияят различни фактори, но: ... основното идва от самите хора, които работят в медиите. И ние нямаме никакво основание да се съмняваме в искреността му.



Думата ми тук не е за директните заимствания, извършени от проф. Мурдаров, възлизащи на десетки страници. Те бяха посочени достатъчно нагледно в 20-страничното експертно становище на д-р Фъркова-Ангелова. Думата ми е за тенденциозния начин, по който водещите "отразиха" случая с присвоените текстове. Темата се оповести с половин уста. С накъсани, приглушени изречения се спомена за какво е спорът. Доц. Г. Лозанов преформулира угодно становището на СПБ като подозрение. Сякаш медийният експерт не се е запознал със становището и с неоспоримите заключения в него. Дали някой непосветен зрител разбра за какво всъщност иде реч? Беше ли достатъчно ясно и разбираемо артикулиран проблемът? Съмнявам се. Нямаше нито едно позоваване на становището на д-р Фъркова-Ангелова, нямаше и намек за статията на проф. Ана Димова, нямаше и следа от равнопоставеност на гледните точки, нямаше я съответно и журналистическата пристрастеност към обективното дирене на истината. На проф. Вл. Мурдаров просто му се предостави думата за защитно слово, в което той не бе никак силен, но и не прие обвиненията на проф. Ана Димова, не прие и оценката на експертизата на СПБ, защото, представете си: ... там общо взето вниманието е повече насочено към приликите, а не толкова към различията. Не прие и становището на УС на СПБ. Последва още един удобно зададен въпрос от Анна Ангелова: Случайни ли са приликите в превода на тези изречения? Няма как да са случайни, г-жо Ангелова. Няма как! Или не сте прочели експертното становище или пък сте го забравили, след като сте го прочели. На финала обвинението в плагиатство хрисимо бе представено не като друго, а като професионални разминавания, като професионален спор...

 

Ако трябва на студентите в специалност "Журналистика" да посочим пример за конформистко, раболепно и непрофесионално поведение на водещи журналисти, това ще е именно въпросното предаване по БНТ. А ако не го посочим като такова, това ще означава, че приемаме подобно поведение за нещо съвсем естествено в настоящето ни. Пред нас бе разиграна добре репетирана сценка със слаб сценарий, слаби актьори, с предварително отработени въпроси, заобикалящи основния. Дори в сутрешния анонс на предаването не бе съобщено за темата, по която ще се разговаря с проф. Мурдаров. Да не говорим за неприлично бързото претупване на въпроса. Преценете, можем ли с един-единствен пример за различие в превода на кратка иронична епитафия да бъдем убедени в добросъвестността на проф. Мурдаров? Срещу многобройните примери за съвпадение, посочени в експертното становище на д-р Фъркова-Ангелова. Но за тях и дума не стана. Дори от кумова срама! А как да възприемем въпроса на доц. Лозанов дали има някакъв умисъл в тази кампания? Разбира се, че има, доц Лозанов, разбира се! И той е пределно ясен на всеки непредубеден зрител и по-късен читател - решителното неприемане на плагиатството.



Нека все пак припомним на водещите на предаването през въпросната сутрин някои от основните принципи на журналистическата професия и да видим как те бяха приложени от тях в "Денят започва с култура".



Да предоставят обективна и безпристрастна информация - В действителност станахме свидетели на крайно субективно, едностранчиво и манипулативно излагане на въпросния казус. Не бе обърнато почти никакво внимание на становището на Управителния съвет и Комисията по професионална етика на СПБ, на експертното становище на д-р Фъркова-Ангелова.



Да уважават и защитават човешките права - По какъв начин, уважаеми водещи, защитихте достойнството, нарушените авторски права на проф. Ана Димова, кражбата на нейна интелектуална собственост?



Да работят за своевременното и оптимално решаване на обществени проблеми - Плагиатството не е ли обществен проблем? При това събеседникът ви е обвинен именно в такова деяние - с недвусмислена аргументация. Аргументация, подкрепена от цяло едно професионално съсловие.



Да изразяват мнения без страх от цензура - Какво видяхме на практика? Цензура, автоцензура, угодливост пред езиковия капацитет, пред дългогодишния колега-водещ, криворазбрана защита на медията, илюзорно запазване на престижа ? Навярно от всичко по малко, но твърде печално за журналистическата професия.



Журналистът не трябва да бъде зависим под никаква форма - това е основен принцип в професията. Нещо, в което водещите не бяха никак убедителни! Всеизвестно е, че голям брой ТВ канали са обвързани в една или друга степен с различни политически, икономически и корпоративни интереси. Друг е въпросът, че това трудно се доказва. Но в случая думата ни е за Българската национална телевизия.



За БНТ, доц. Лозанов! Точно Вие сте безспорен медиен експерт и дългогодишен председател на СЕМ.



Изложеният случай дискредитира предаване с несъмнено висок авторитет. Колегиалните взаимотношения в него не би следвало да прикриват прояви на непрофесионално поведение на даден негов член. В името на същия този авторитет и на журналистическото призвание.



Извинете!


----------

Доц. д-р Иво Панов е председател на Съюза на преводачите в България, ръководител на специалност "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" , член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти

Авторът изказва лично мнение и не ангажира по никакъв начин с него институциите, в които работи и членува.

 

 Източник: http://www.segabg.com/article.php?id=860560

 

 

Коментари

  • зяпаща

    27 Юни 2017 11:19ч.

    Доц. д-р Иво Панов направи това, което от десетилетия не се прави в България - фактите, фактите и само фактите, а не сервилното, раболепно и безпардонно замитане на поредното проявление на кощунството, наречено плагиатство. Благодарности към доц. д-р Иво Панов и сайта Гласове - аз и мои приятели, занимаващи и прехранващи се с литература, преводи и журналистика, гледахме тази сладникава гадост по Националната ни (уж) телевизия и се чувствахме за пореден път безсилни идиоти, но ... за съжаление, отново възмутено си замълчахме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Магелан

    27 Юни 2017 12:00ч.

    Мнооого обширно разобличение на практики, съществуващи от десетилетия. Но който паднал от небето, сега ги вижда. Защо премълчахте суперогромния скандал с приказките на Братя Грим? Ако Съюзът на преводачите е толкова чак прецизен и честен, трябваше направо да разгони фамилията на издателство Сиела и окопалите се там самомнителни, но невежи момци и девойки. Ясно, решили сте да рушите авторитети - Мурдаров ви е на мушката. Едни други глупаци посегнаха на Венци Константинов и на Любо Илиев, но си изгориха пръстите. Така че, внимателно, никому неизвестни храбреци!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гражданин

    27 Юни 2017 12:03ч.

    Поздравления за доц. д-р Иво Панов и сайта Гласове. Чудя се с какви очи застава Мурдаров пред студентите си?!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • whit

    27 Юни 2017 18:32ч.

    Нещо не виждам в тв интервю нито с проф. Ана Димова, нито с проф. Фъркова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Преводач

    27 Юни 2017 18:44ч.

    Г-н/г-жа Магелан, "суперогромният скандал с приказките на Братя Грим" се състоеше в това, че преводът е некадърен и (може би) не от оригинал. Дразнещо, но често срещано и определено не престъпно. (И между другото именно "никому неизвестните храбреци" насочиха вниманието към този въпрос, писаха статии, организираха конференции и дискусии. Затова по-добре не лъжете.) Плагиатството, от друга страна, е престъпление. Очевидно е за всеки, освен това е доказано и с научен апарат, стига да си направите труда да прочетете статията на д-р Фъркова. Колкото до "авторитета", Мурдаров го е изгубил още когато е писал гнусните си доноси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • К.Кабакчиев

    19 Дек 2017 15:02ч.

    Може да прозвучи като злорадство, но аз съм доволен от ставащото! Днес научих, че лицето Мурдаров до неотдавна дори е било директор на така наричащия се Институт за български език при БАН - кръстен на името на отявлен сталинист (Любомир Андрейчин) в нарушение на Закона за обявяване комунистическия режим в България за престъпен. Това означава че лицето Мурдаров е било избрано от научния му състав - научни сътрудници и старши научни сътрудници - и то дълги години след като лицето беше изобличено като доносник на Държавна сигурност! Сега е изобличено и като плагиат! Днес заявява, че щяло да оспорва обвинението в съда! Чудесно! Ще чакаме с интерес да видим резултата! Но възниква въпросът: а няма ли да оспори в съда и статута си на доносник на Държавна сигурност? Както и да е, всичко това води до категоричния извод, че борбата ми срещу т.н. институт през годините и дори десетилетията - множество разобличителни статии, фейлетони, изказвания в медиите и прочие - е била съвсем праведна! Браво на мен! Даже не просто съм доволен от това, което става, аз съм много доволен!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съюз на преводачите :))

    06 Фев 2020 20:55ч.

    Само че, господин Панов, експертните заключения не са доказатетлства, нали? Типичното повърхностно писане днес, с "артикулиране" на проблеми. Ако трябва на студентите в специалност "Журналистика" да дадем пример как се пише нещо, без да е доказано, това е този текст.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи