Джихадът се завръща: Европейските невести на "Ислямска държава"

Близкоизточната драма е далеч от развръзката. Макар в най-горещия й участък - Сирия, да е налице известна промяна на ситуацията. Изглежда, съпротивата на така наречените бойци на ИД (Ислямска държава) бе окончателно сломена. Има съобщения, че масовото изселване на екстремистите и техните семейства продължава от ъгъла на границата между Сирия и Ирак. САЩ обявяват "окончателната победа над ИД" и са готови да започнат, най-накрая, извеждането на войските си, обявено от Доналд Тръмп.

В това отношение европейските страни, които вече почувстваха последиците от войната в Близкия изток под формата на бежанска криза през 2015 г., се сблъскват с неочакван проблем. Става дума за онези, които имат европейско гражданство, след като се присъединиха към ИД, и сега искат да се върнат обратно. Най-ясен е примерът с така наречените „Невести на ИД” и това е феномен, станал възможен поради мащабната промяна в националния и културния състав на населението на стара Европа, за сметка на всичките избягали от Близкия изток и от другите ислямски региони в света.

Каква е реакцията на европейското общество към този проблем? Какво се прави от нейните държавни институции? Какви изводи са направени и как това може да повлияе на развитието на самата Европа?

Да се опитаме да разберем това с пример за една от тези "невести на ИД", случаят в момента е най-показателен, както и за решенията, взети по него, които също могат да се окажат решаващи.

Невестата беше в черно

Шамима Бегум е британска гражданка. Преди четири години, на 15-годишна възраст, тя изчезна заедно с две свои приятелки от училището, в което учи - академията Бетнал Грийн в Източен Лондон. Тя е търсена по целия свят, но в крайна сметка се изяснява, че е заминала да се присъедини към ИД.

Нейното местоположение стана известно едва наскоро, след като бе открита от журналиста на британския "Таймс" - Антъни Лойд, в бежанския лагер Ел Хол в провинция Ел Хасака в североизточна Сирия.

Шамима се превърна в лице без гражданство, тъй като нейният британски паспорт трябва да бъде анулиран скоро с решение на правителството на Обединеното кралство. Тя няма ни най-малко съчувствие към никого. На първо място, към самата Великобритания. Сега Бегум е на 19 години, но не отрича, че направеният от нея избор преди четири години е бил доброволен и съзнателен. През това време тя успява да роди три деца, с едно от които, родено преди три дни, сега дава интервюта на журналистите от западните издания.

"Аз не съм глупавата петнадесетгодишна ученичка, която избяга от Лондон преди четири години и не съжалявам за нищо, защото това напълно ме промени като човек. Станах по-силна. Омъжих се за човек, който не бих срещнала във Великобритания. Имам деца. Бях щастлива там. Накрая обаче стана трудно да се живее там, аз вече не издържах и реших да напусна“, казва тя.

И това е само малка част от изповедта й, в която няма и следа от разкаяние. Тя говори със спокоен поглед и овладян глас, че ни най-малко не се е „разстроила“ да види „отрязана глава в кошчето за боклук“. Тя моли за съчувствие, но когато я питат за екзекутираните заложници, отговаря, че те вероятно са „шпиони“. Шамима твърди, че не знае за престъпленията на джихадистите и за поробването на язидите, клането на християни и шиити и много други неща, които са се случили по това време в Ирак и Сирия. Единствените емоции, които проявява по време на интервютата, са към нейните деца, две от които са починали. Но в същото време оправдава терористичната атака в Манчестър на концерта на Ариана Гранде през 2017 г., където жертвите са 22 души, включително и деца, казвайки, че това е било „възмездие“.

Въпреки това, тя иска да се върне в Обединеното кралство с единственото си оцеляло дете - новороденото момче. Не е изненада, че интервюто й в британското общество предизвика много остра реакция.

Ето какво казва Куентин Съмървил, британски журналист, работещ в Близкия изток: „Като репортер интервюирах много бойци от ИД, включително хора, обвинени в обезглавяването на американския журналист Джеймс Фаули и британските доброволци Алън Хенинг и Дейвид Хейнс. Това също предизвика възмущение, но не в такъв мащаб, както е в случая с Шамима Бегум. Не, тя не е обвинена в убийство, но хората са възмутени от това, че е предала Обединеното кралство, подслонило нейното семейство - емигранти от Бангладеш, както и от нейното престъпление – присъединяването й към ИД. Хората бяха много ядосани, че й даваме ефирно време, че излъчваме нейните скандални отговори, в които тя се опитва да оправдае такива неща като организираното масово изнасилване на жените язиди. А пълната липса на покаяние и съжаление  беше особено дразнеща".

Случаят на Шамима Бегум не е изолиран и това е особено неприятно за британското общество.

Нулева толерантност

Лицата с британско гражданство изиграха важна роля за формирането и дейността на групировката ИД. Разбира се, има голям брой бойци и от други европейски страни, но по своя фанатизъм и жестокост британците държат първенството в тази мрачна "европейска класация". Британско гражданство имаше и боецът, известен като "Джихадиста Джон" (Jihadi John) - Мохамед Емвази, за който се знае, че е главният екзекутор на ИД. Този, който убиваше пред камера. През 2015 г. той беше убит след удар с дрон в Рака.

Тези факти са широко известни и в самото Обединено кралство. Така, че реакцията на медийното отразяване на тежкото положение на един от „доброволците“ на ИД беше предвидимо безжалостна. "Съчуствие ли? Да не би да се шегувате!”, възкликва The Sun.

Осъзнаването, че тя се е радикализила не в Сирия, а във Великобритания, предизвика допълнително възмущение и, в резултата на това, британското правителство реши да отговори на искането на хората като обяви намерението си да анулира гражданството на Шамима Бегум. Въпреки факта, че само няколко дни по-рано министърът на правосъдието Дейвид Гок заяви, че „не можем да оставим хората без гражданство“.

Би Би Си съобщи, че според информация от правителствени източници, 19-годишната "невеста на ИД" може да бъде лишена от британско гражданство, тъй като "тя има право на гражданство и на друга държава".

Всъщност, като дъщеря на мигранти, до 21-годишна възраст тя има право и на бангладешко гражданство. И тази „юридическа вратичка“ се оказа достатъчна, за да се анулира британския й паспорт.

Самата Шамима Бегум смята, че решението е „несправедливо“ и твърди, че ще го оспорва. Освен това тя може да кандидатства и за холандско гражданство, защото съпругът й от ИД, също е гражданин на ЕС. Само 10 дни след пристигането си в Рака, тя се омъжва за 27-годишния холандски боец на ИД Яго Ридейк и има три деца от този брак.

Но нито Бангладеш, нито Холандия са демонстрирали желание да ги приемат. Тя, разбира се, намери доброволци сред британските адвокати, но гласът й не бе чут. Сред основната маса граждани от нейната вече бивша страна тя не среща съчувствие и това, в обществената и политическата практика, се нарича режим на нулева толерантност.

Обществеността е възмутена не от това, че тя, като тийнейджър, съзнателно се е присъединила към ислямистите. Недоволството е предизвикано от две неща. Първо, Шамима не се покайва и не иска прошка. Тя не твърди, че е била привлечена в Сирия чрез измама. Напротив, заявява, че не съжалява за нищо. И второ, нейното предизвикателно поведение, характерно за много мигранти в ЕС, в тази ситуация предизвика специални вълни на раздразнение. Много от „новите граждани” са свикнали да се държат така, сякаш тяхната „нова родина” и всички нейни жители са им задължени. Но с поведението си Шамима Бегум премина всички граници.

Поради тази причина, за Великобритания, която все още е част от ЕС, тази ситуация се оказа особено болезнена. Въпреки че сега не само Великобритания е изправена пред този общ проблем.

Позиция без връщане

Повечето от лицата, които бяха заедно с Шамима Бегум в лагера Ел Хол, бяха преместени там от района на Ел Багуз Ел Фокани, една от последните крепости на ИД в Сирия. През седмицата от там бяха евакуирани над 2000 души. И почти всички от тях са членове на семействата на бойците от ИД и които, за разлика от цивилното население, изпратено на 300-километров марш пеша, по договорка с американците, бяха транспортирани с автобус.

Те все още не са преминали през процедури за филтриране, но сирийските специални служби предполагат, че Шамима Бегум няма да бъде единствената британска жена в този лагер. Както и няма да е единствената представителка на друга държава. Наистина, сред бойците цари истински интернационал. Въпросът за връщането на много от тях в техните държави скоро ще бъде повдигнат.

Изправени пред подобна ситуация, Русия, Казахстан и САЩ прибраха своите граждани и гражданки от районите под контрола на ИД. Европейските страни все още не са. Ирак и Тунис се споразумяха да позволят на бившите бойци от ИД да се върнат. Обединеното кралство и много други страни от ЕС не го правят.

Изглежда, че тези частни случаи започват да се превръщат в ясна позиция.

Която за много от тях ще бъде присъда. Сирийските кюрди искат създаването на международни трибунали. И това ще е най-хуманното решение, защото ако международните сили и журналистите напуснат тези региони, никой няма да е в състояние да спре вълната от наказания без съд и присъда. И безопасността на такива като Шамима Бегум трудно ще бъде гарантирана.

Нищо добро няма да ги очаква и ако попаднат в ръцете на силите на президента Башар ал-Асад, неговите представители ще бъдат особено доволни от такива „западни пленници“.

В близко бъдеще Шамима Бегум и други като нея могат просто да изчезнат и те го знаят. И най-вероятно разбират, че няма да има прошка. От никоя страна.

Преди четири години Шамима, заедно с двете си приятелки - Хадидже Султан и Амира Абас, бягат в Сирия, която тогава открито се наричаше "Ислямският Дисниленд" и мястото, където всеки ислямист може да постигне мечтите си. Сега Хадидже Султан е мъртва, а местоположението на Амира Абас е неизвестно.

Шамима Бегум загуби всичко - гражданство, бъдеще, деца. Единият й син умира преди три месеца, на 8-месечна възраст, от недохранване и неизвестна болест. Дъщеря й почива само преди месец, на годинка и 9 месеца. Третото й дете -  също момче, се ражда няколко дни, преди европейските журналисти да я открият. Съдбата и на двамата е неясна и най-вероятно ще бъде много тъжна.

Но със сигурност може да се каже, че решението по нейния случай ще бъде определящо по много въпроси. Такива като нея - "невести на ИД", в момента са 145 само от Великобритания и те имат около 50 деца. Всички те не изглежда да се разкайват, но дори и да го показват, е съмнително, че това ще се посрещне с доверие, още по-малко с разбиране. Сега огромното мнозинство от британското общество е солидарно с министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство Саджид Джавид, който предложи да се анулира гражданството на онези мъже и жени, които са се присъединили към терористите.

Общественото мнение е очевидно и непоклатимо: точно тези хора представляват заплаха за националната сигурност, няма гаранция за тяхното успешно съдебно преследване или за дерадикализацията след завръщането им. Те просто ще се върнат и ще създадат нови терористични клетки у дома.

Но проблемите не са само в тях или ситуацията около тях.

Повече от прост избор

Разбира се, че решението на британското правителство все още не е окончателно. Най-малко, защото сериозността на последствията може да е твърде голяма. Прецедент, който позволява лишаването на британското гражданство от тези, които го притежават, може да доведе до тектонични промени в британската правна система. А оттам, и в обществено-политическата система.

Така че, теоретично, Шамима Бегум все още може да бъде реабилитирана. Самата тя вече заяви, че е готова да приеме всяко наказание, включително затвор, само за да се върне.

Но британското общество едва ли ще промени мнението си. Най-малкото, защото за него решението в случая на Шамима Бегум е нещо повече от прост избор.

И още по-важно - това е повече от избор за по-нататъшната съдба на група граждани, които са извършили престъпление. И тук не става въпрос за "милосърдие“ или „строгост на закона“.

За да осъзнаем с какво си имаме работа, е необходимо да разберем защо същата ситуация не предизвика никакви емоции в Русия и Казахстан, защото тези страни са изправени пред фундаментално различен набор от въпроси, които пораждат и други проблеми. Сред тях няма абсолютно никаква съществена промяна в националната, културната и религиозната структура на населението и това беше споменато по-горе.

Промяната, все още не е станала критична, но вече е заплашителна. Защото именно тя произведе не само „невести на джихада“, но и много джихадисти. И гледайки в това огледало, британското общество, както и цялото общество на Европа, внезапно започна да осъзнава, че може да се превърне в новия Близък Изток и не е далече времето това да се случи. В тази връзка създаването на прецедент за лишаване от гражданство и действителното депортиране на хора от Азия, включително и тези, родени на британска земя, наистина може да има много сериозни последици. За британското общество това е важна стъпка в много отношения, разклащайки основите на онази система, която се оформи през последния половин век.

Да, за Великобритания това наистина е нещо повече от избор. Ще стане ли това повратна точка в нейната съвременна история? Кой знае.

Всъщност, процесът на осъзнаване в голямата Европа вече се развива доста интензивно. В Германия от няколко години започна тихо, без да се шуми и без да се рекламира по никакъв начин политика на депортиране.

Може би сега идва ред и на Обединеното кралство?

Превод за "Гласове":  Павел Марков

Източник:  http://zavtra.ru/blogs/nalozhnitci_nenavisti