Прочетох във Фейсбук страницата на „Епицентър“ любопитен коментар oт Огнян Минчев за конституционната криза във външната политика на САЩ, за която писах преди няколко дни.

 

 

Там се казва, че руските стратези, подведени от теориите на брадатия евразийски философ Дугин и традицията на силна и неделима царска власт, тъй и не могли да проумеят сложността на американското разделение на властите и възможностите за съпротива срещу евентуални кандидат-диктатори. Затова наивно разчитали, че ако арогантно се намесят в американските избори и турят свой човек в Белия дом, той щял да може да обърне нещата в тяхна полза: 

 

„Опитът на руските спец-служби да се намесят в изборите за президент на САЩ, за да осигурят победа на „нашия човек“ още веднъж демонстрира дълбокото когнитивно затъмнение в официалните руски визии за света и в частност за Запада.“ 

 

Но жизнената американска политика ги опровергала: 

 

„Изправени пред системно предизвикателство за функционирането на федералната държава, представителите на двете основни партии в институциите загърбиха своите драматични различия и почти всички сфери на националната и международната политика и се обединиха зад закона за санкциите с почти 100 процентово мнозинство.“ 

 

С какво не мога да се съглася? 

 

На първо място, 

 

„опитът на руските спец-служби да се намесят в изборите“ в САЩ не е доказан факт, 

 

въпреки шестте или седемте – изтървах им края – приключили безуспешно разследвания по въпроса и продължаващата работа на независимия прокурор (independent counsel) и бивш шеф на ФБР Робърт Малър, който вече сезира и две големи журита (колегии от съдебни заседатели) във Вашингтон и в щата Вирджиния. И това разследване ще завърши с неопределени – inconclusive – заключения. 

 

„Руската връзка“ е продукт на елитистко groupthink, групово митологично мислене. Пропагандна измислица на щаба на Хилари, разтръбена от дълбоката държава и корпоративните медии и станала параноя на деня, чиято цел е да се отклони вниманието от конфузната и според мнозина пагубна за страната загуба на демократите на президентските избори през ноември и от причините за нея, които са очевидни. 

 

Мнозина интелигентни американци, мои доскорошни съпартийци и съмишленици, също са в плен на тази параноя, защото им се натрапва от медиите и защото виждат в нея само удобен ъгъл на атака срещу омразния им по други причини (расизъм, мизогиния, Обамакеър, екология, глупост, фукливост) Тръмп, а Русия няма никакво реално значение за тях. Не се съмнявам, че един ден, след като сегашното умствено затъмнение отмине, всички що-годе разумни американци ще проумеят как стоят нещата. 

 

Не съм запознат с кухнята на руската външна политика, но доколкото разбирам, там липсват елементите на параноичен лов на вещици, които характеризират американското мислене за „руската връзка“. 

 

На второ място, оптимизмът на Минчев за усточивостта на американската политическа система към диктатурата е преекспониран. Обратното, 

 

Америка никога не е била свободна от страха от тирания. 

 

Декларацията на независимостта, втората поправка, цялата ранна история на страната е просмукана с него, води се постоянна борба с призрака на тиранията, за реално разделение на властите, ефективна система ограничения и противотежести. 

 

В 30-те години на ХХ век, Голямата депресия, имало реално усещане, че нещата всеки момент ще тръгнат към диктатура – имало влиятелни популистки политици като луизианския губернатор Хюи Лонг, колоритно описан от Р. Пен Уорън в „Цялото кралско воинство“ (All the King’s Men). В историко-фантастичния роман на Филип Рот „Заговорът срещу Америка“ (The Plot Against America, 2004), знаменитият авиатор Чарлз Линдбърг, почитател на фюрера, печели честно изборите срещу Ф.Д. Рузвелт в 1940 г. и започва масови репресии срещу евреите. Големият индустриалец Хенри Форд държал снимка на Хитлер над писалището си. 

 

В миналото Америка имаше шанса да бъде управлявана във време на война от умерени президенти като Дж. Вашингтон и Ф.Д. Рузвелт, които можеха при желание да станат пожизнени диктатори без съпротива. Линдън Джонсън се стремеше към неограничени правомощия, за да придвижи прогресивния дневен ред за защита на онеправданите – гражданските права на черните, десегрегацията – често насилствена и против желанието на двете страни, „Великото общество“ със Социална сигурност и „Медикеър“. Като пенсионер Джонсън мечтаеше да стане „диктатор на света“, за да подари на всяко бедно семейство по една къща (cottage) – при условие, че им раздаде и противозачатъчни хапчета. Никсън и режимът Буш-Чейни открито и нагло – а Рейгън по-перфидно – се стремяха към диктаторска власт, за да обслужат реакционния дневен ред в защита на привилегированите.  

 

В „Упадъкът и сгромолясването на американската република“ (The Decline and Fall of the American Republic, 2010) Брус Акерман писа, че съвременната президентска институция страда от „структурен (а не цикличен) екстремизъм“ и че умереността на Обама не бива да подвежда никого – следващият президент-революцонер (insurgent president) може да не е така „конституционно сдържан.“ Президентството от само себе си обраства с „имперски“ функции, става „имперско президентство“. 

 

В последните години положението стана още по-„волатилно“ с всобщия взрив на популизма и растящото всенародно презрение към елитите. За мнозинството граждани всички политици са корумпирани, парите купуват демокрацията. Неодобрението към Конгреса е рекордно – 80%, при Обама републиканците безнаказано блокираха работата на правителството, Върховният съд е политизиран и разделен, външната политика е неориентирана, люшка се от провал към провал, мястото на Америка в света е разколебано. Това сякаш неотвратимо води към популистка тирания, която да разчисти Авгиевите обори – вашингтонското блато. Евентуалната победа на Тръмп в очите на милиони носеше реална опасност от несистемна диктатура. Очакваше се също, че при загуба Тръмп няма да признае резултатите от изборите и ще вдигне популистко въстание с вили и брадви срещу елитите. 

 

Но стана тъкмо обратното! Тръмп победи – между другото сега все повече се чува, че бил взел и народния вот, но имало тежки изборни нарушения в негова вреда – но щабът на Хилари с подкрепата на администрацията на Обама не призна резултатите от изборите. Не Тръмп, а Хилари с помощта на Обама, дълбоката държава и корпоративните медии, контролирани от службите, подеха пълномащабен 

 

антиконституционен преврат срещу законно избрания президент. 

 

Борбата за надмощие между изпълнителната власт и Конгреса винаги е била ожесточена, особено от 60-те години насам. До миналото лято обаче се смяташе, че механизмът на установяването на диктатурата ще е тъкмо чрезмерното овластяване на президента. Но и тук победата на Тръмп ни изненада! Вместо президент-диктатор – яви ни се 

 

революционен конвент: парламент-диктатор 

 

Конгресът също се включи в антиконституционния преврат срещу президента! Просто беше нужно малко повече време да бъдат надлежно обработени и шантажирани от неоконсервативното лоби и службите на дълбоката държава всички политици в двете палати и да се запечата в съзнанието им обединителният призрак на „руската връзка“. 

 

С почти единодушното гласуване на закона на санкциите войната между Конгреса и Тръмп кой да води външната политика завърши с разгромна победа на първия – в нарушение на конституцията. 

 

 

За Огнян Минчев поуката от станалото е, че Русия била „болно бита по муцуната“, а какви последствия щяло да има, „остава да видим“. 

 

В реалния свят първото последствие от станалото бе, че Русия ще изгони близо хиляда служители от американските дипломатически мисии в Русия, с което по мнение на запознати тук напълно ще лиши САЩ от възможността да извършва каквито е да е тайни операции там, особено свързани с отглеждането на руска либерална опозиция. 

 

Второто последствие беше сериозно и дългосрочно изостряне на отношенията на САЩ с ЕС. 

 

Конгресът не можа да прецени добре тези и други ефекти от действията си, защото е некомпетентен, корумпиран и под разнородни лобистки влияния, няма нужните информационни и организационни ресурси за формулиране и водене на външна политика. Т.е. при революционния конвент се очаква рязко влошаване на и без това лошото и хаотично управление на външната политика на САЩ. 

 

Вече казах, че циркулират и съмнения, че Путин взел решението си за изгонването на служителите по молба на Тръмп, който от началото на мандата си преследва курс на обръщане на Държавния департамент с хастара навън. 

 

Във външната политика на САЩ всъщност се водят няколко паралелни войни. 

 

Ако войната на Конгреса с президента завърши с победа, войната на президента срещу чиновническия апарат във Фоги ботъм (квартала край р. Потомак, дето е централното управление на Държавния департамент) продължава с ожесточение. 

 

Препоръчвам публикацията „Как администрацията на Тръмп разби Държавния департамент“ (How the Trump Administration Broke the Department of State) в сп. „Форин полиси“ от 31 юли, която обобщава богата информация от журналистическо разследване на редакцията сред дипломатите и други интересни сведения от вътрешни източници. 

 

Според авторите й никога досега моралът на служителите в ДД не бил падал толкова ниско. Кадровите експерти били напълно изолирани, не планирали политика и бюджет, не вземали решения, не се правело дори минималното, за да се получат вече отпуснали пари от Конгреса и Пентагона. Бюрократичният процес бил напълно блокиран. Истинската работа се вършела паралелно (или по-скоро не се вършела) от политическия „преториански“ кабинет на Тилърсън, който бил увеличен три пъти по брой спрямо досегашния, а също от Белия дом и Пентагона. 

 

Самият държавен секретар бил недостижим за кадровите дипломати и очевидно не разбирал и не ценял естеството на работата им. Планирал масови чистки на дипломати, бил наел външна частна консултантска компания – така се правят съкращенията в корпорациите. Тази компания разпратила на дипломатите въпросник с аматьорски въпроси какво в работата им можело да се съкрати. Половината дипломати не отговорили. Бил ликвидиран процесът на набиране на способни млади кадри от водещите университети. Бюджетът, който се определя от Белия дом, се предлага да бъде свит с до 31%. За фактическото ликвидиране на USAID и свързаните с нея дейности по износ на демокрация вече сме чели. 

 

Всички старши дипломатически длъжности, овакантени от хората на Обама, били незаети, включително посланици на важни места – например в Близкия изток, не са утвърдени и нови регионални заместник министри за Европа и Евразия, Близкия Изток, Азия и Африка. В момента няма посланик и в Москва, както и руски във Вашингтон, по вина на Конгреса. Чужди посланици във Вашингтон не можели да се свържат с никого в ДД, познатите им ги нямало, обажданията им оставали без отговор. Говорело се, че да свършиш нещо, трябва да звъниш направо в Белия дом на зетя или дъщерята на президента. 

 

Трета паралелна война от известно време се води и между хората на Тръмп и Рекс Тилърсън, 

 

който се очаквало в скоро време да подае оставка. Свикнал доскоро със свободата и блясъка като СЕО на „Ексон Мобил“, той така и не могъл да се примири с подчиненото си, зависимо и често унизително положение във Фоги ботъм – характеризирано от нашите български опитни чиновници като положение „казва ли ти некой?“ Освен това и Тръмп не го харесвал вече и явно го избягвал. 

 

Както при късния Обама, сега дори още повече 

 

Америка е външнополитически „недоговороспособна“ 

 

– руски термин, който е и български. Липсва елементарна управляемост на външнополитическите процеси. Не става дума за „демокрация“, от каквато, разбира се, там няма и помен, а за елементарна техническа управляемост и надеждност. 

 

Това положение се разбира от всички компетентни правителства в света, включително в Западна Европа, Израел и Саудитска Арабия. Трябва вече да се разбере и в София. И от правителството, и от десните пишещи и говорещи колеги, а и от левите.  

 

Това положение има убийствено негативен ефект върху образа и ролята на Америка като световен хегемон и фактически отзнаменува края на хегемонията й. Той впрочем настъпи още през есента на 2015 г., но е нужно още време да се разчуе, че живеем в постамерикански свят. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

25 коментар/a

Атлантик сити на 07.08.2017 в 08:38
Хубав анализ на Фичо. За съжаление никой не е пророк в собствената си страна , мнозина не разбират смисъла на написаното. Минчев като самостоятелно мнение е нула. Тази дебелина не е налята с независими анализи...
водач на МПС на 07.08.2017 в 08:45
В блога на Николай Гацев има достатъчно занимателни и поучителни статии относно всичко онова кое и как е. Интересно момче е Николай Гацев! Аз, въпреки придобитата информация/неведоми са пътищата Господни/, не бих желал да навлизам в такава територия, колкото и вълнуваща да е!
легисти на 07.08.2017 в 10:17
САЩ подготвят сценарий за разпалване на военен конфликт в Източна Европа, но не са наясно с манталитета на народите, въобразявайки си, че народите с като елитите. В сублимния момент народите ще се обърнат срещу продажните проамерикански елити и няма да изпълняват заповедите им. Никой няма да вдигне оръжие срещу руските ни братя, дори и най-яростните русофоби по форумите - ще се покрият веднага като стой та гледай. А ако на САЩ все пак толкова много им се иска ТСВ, ще се наложи да направят невъзможното - да се изправят срещу поне две руски общовойскови армии, които за 10 дена ще прегазят канадската тайга и ще нахлуят в САЩ без всякакви сантименти. Защото САЩ могат всичко друго, но не и да надделеят над Русия в открит, честен и мъжки двубой.
шива на 07.08.2017 в 13:05
"Това положение има убийствено негативен ефект върху образа и ролята на Америка като световен хегемон и фактически отзнаменува края на хегемонията й. Той впрочем настъпи още през есента на 2015 г., но е нужно още време да се разчуе, че живеем в постамерикански свят. " Да ама си живуркаме кротичко в омразното САША и нема начин да не подлапваме от некое социално фондче. Това всичкото написано от живеещ в тази страна е показател за духовната му същност. Представяте ли си ако го нтямаше САШАТО как щяха да се вихрят рашките.
Алекс на 07.08.2017 в 14:33
По - горе прочетох как България била печелила от разполагането на голям контингент с чужди войски. Та исках само да отбележа, че това се нарича окупация!
Човек не си избира къде да се роди, на 07.08.2017 в 16:02
други избират вместо него. След като поживее, може да си избере да замине (от там където се е родил)... Въпроса с връщането е по-сложен. Като се огледа човек на 'новото място' обикновено осъзнава, че е вярно твърдението, че тревата изглежда много по-зелена от другата страна на оградата... И какво да се връщаме тогава... да, но междувременно живота му и този на зависещите от него, му е наложил ограничения и адаптивната му жизнена енергия е изразходена за да оцелява, да "пуска коренче" на голата скала... Така че, ако се сърдите на автора, (и на всички коментатори тук, които ви ясдосват с позицията си, различна от вашата), че е заминал - сърдете му се, имате право. Но да му се сърдите, че не ви харесват представените от него неща както ги вижда през неговата зрителна леща - просто не е разумно. След като професията му е да пише - считайте че написаното от него е връщане на задължението му към Родината. Ако ви е интересно - четете. Ако не - четете официалната версия представена от официалните медии там. А пък да се обиждате от името на американския данъкоплатец за това че може би е ползувал някакви социални програми в някакъв етап от живота си, докато е пускал тъничко коренче на голата скала - съвсем не е правилно, защото всеки, който живее и работи някъде, задължително внася поне 30 % от доходите си към същите тези социални системи, които може да му се е наложило да ползува... Изборът е изцяло ваш - просто игнорирайте написаното от него. Следва ли да не четем или гледаме нищо хубаво и интересно написано и сътворено от евреин, само защото евреите са по целия свят, и може би в някакъв момент от живота си са "подлапали от некое социално фондче" там където живеят?
observer на 07.08.2017 в 19:05
Аз Чичо Фичо го ценя още от времето, когато Сега не бяха почнали да замразяват мислещите форумци, та да се докарат до сегашния хор от единомишленици. Има право на мнение, с което не всеки път съм съгласен, което пък си е мое право. Едва ли Русия е предопределила избора на американците, които твърде малко се влияят от събитията зад граница. По-вероятно Хилъри да не им е харесала, а и след два мандата на някакъв чернокож, на консервативните бели народни маси една жена щеше да им дойде много. И сглупиха, защото избраха вероятно най-неподготвения републиканец.
А ако бяха избрали Нея, Х. на 07.08.2017 в 19:21
до сега да беше лумнала вече ТСВ.
чугун на 07.08.2017 в 23:55
Американците избраха Тръмп от немай къде. Хилари беше тръгнала към коронация, към интронизация. Тя, съпругът й, дъщеря й са семейство на служба при глобалистите. Скоро ще видим да лансират и Челси Хилари, която , мисля, междувременно се отказа от христянството. Но да си дойдем на думата - избор между Тръмп и Хилари не е никакъв избор и говори, че американската изборна машина е силно и съзнателно дефектна. Толкова за демократичния избор. Атаката срещу Тръмп, непризнаването му и делегитимацията му показва, че изборният процес въобще е делегитимиран, той няма никакво значение и тежест. Президентите се назначават, а ако стане грешка, се премахват - политически или физически, както дойде по сгодно.
Умен на 08.08.2017 в 15:22
Общо взето глупости. Кой кого подслушва и саботира? Тръмп - ЦРУ и НСА или обратно? Дълбоката държава публикува разговорите от кабинета му по-бързо, отколкото Доналд успява да приказва. Тези институции по закон са му подчинени, а всъщност подчиненият е президентът. За първи път, откакто съществуват, това се случва открито. И той е безсилен. Всъщност във Вашингтон бе извършен преврат. Преторианската гвардия е на власт. Засега тя изчаква да повехне рейтингът на Императора, за да го импичне чрез хората си в Конгреса. Станалото няма нищо общо с "баланс между клоновете на властта", защото Дълбоката държава е към изпълнителната власт. Дали тази реална власт успява да поддържа капковото напояване на безбройните си мющерии и поклонници в Източна Европа, не е ясно. Ясно е само, че се появи конгресен бюджет за доносници, съставящи списъци на инакомислещите в медиите. Оги може да е подминат. Важното е, че стратегията продължава да се изпълнява. Новата Студена война върви неудържимо напред. Бившите соцстрани ще бъдат бойно поле. ЕС е отписан.

Напиши коментар