Прочетох във Фейсбук страницата на „Епицентър“ любопитен коментар oт Огнян Минчев за конституционната криза във външната политика на САЩ, за която писах преди няколко дни.

 

 

Там се казва, че руските стратези, подведени от теориите на брадатия евразийски философ Дугин и традицията на силна и неделима царска власт, тъй и не могли да проумеят сложността на американското разделение на властите и възможностите за съпротива срещу евентуални кандидат-диктатори. Затова наивно разчитали, че ако арогантно се намесят в американските избори и турят свой човек в Белия дом, той щял да може да обърне нещата в тяхна полза: 

 

„Опитът на руските спец-служби да се намесят в изборите за президент на САЩ, за да осигурят победа на „нашия човек“ още веднъж демонстрира дълбокото когнитивно затъмнение в официалните руски визии за света и в частност за Запада.“ 

 

Но жизнената американска политика ги опровергала: 

 

„Изправени пред системно предизвикателство за функционирането на федералната държава, представителите на двете основни партии в институциите загърбиха своите драматични различия и почти всички сфери на националната и международната политика и се обединиха зад закона за санкциите с почти 100 процентово мнозинство.“ 

 

С какво не мога да се съглася? 

 

На първо място, 

 

„опитът на руските спец-служби да се намесят в изборите“ в САЩ не е доказан факт, 

 

въпреки шестте или седемте – изтървах им края – приключили безуспешно разследвания по въпроса и продължаващата работа на независимия прокурор (independent counsel) и бивш шеф на ФБР Робърт Малър, който вече сезира и две големи журита (колегии от съдебни заседатели) във Вашингтон и в щата Вирджиния. И това разследване ще завърши с неопределени – inconclusive – заключения. 

 

„Руската връзка“ е продукт на елитистко groupthink, групово митологично мислене. Пропагандна измислица на щаба на Хилари, разтръбена от дълбоката държава и корпоративните медии и станала параноя на деня, чиято цел е да се отклони вниманието от конфузната и според мнозина пагубна за страната загуба на демократите на президентските избори през ноември и от причините за нея, които са очевидни. 

 

Мнозина интелигентни американци, мои доскорошни съпартийци и съмишленици, също са в плен на тази параноя, защото им се натрапва от медиите и защото виждат в нея само удобен ъгъл на атака срещу омразния им по други причини (расизъм, мизогиния, Обамакеър, екология, глупост, фукливост) Тръмп, а Русия няма никакво реално значение за тях. Не се съмнявам, че един ден, след като сегашното умствено затъмнение отмине, всички що-годе разумни американци ще проумеят как стоят нещата. 

 

Не съм запознат с кухнята на руската външна политика, но доколкото разбирам, там липсват елементите на параноичен лов на вещици, които характеризират американското мислене за „руската връзка“. 

 

На второ място, оптимизмът на Минчев за усточивостта на американската политическа система към диктатурата е преекспониран. Обратното, 

 

Америка никога не е била свободна от страха от тирания. 

 

Декларацията на независимостта, втората поправка, цялата ранна история на страната е просмукана с него, води се постоянна борба с призрака на тиранията, за реално разделение на властите, ефективна система ограничения и противотежести. 

 

В 30-те години на ХХ век, Голямата депресия, имало реално усещане, че нещата всеки момент ще тръгнат към диктатура – имало влиятелни популистки политици като луизианския губернатор Хюи Лонг, колоритно описан от Р. Пен Уорън в „Цялото кралско воинство“ (All the King’s Men). В историко-фантастичния роман на Филип Рот „Заговорът срещу Америка“ (The Plot Against America, 2004), знаменитият авиатор Чарлз Линдбърг, почитател на фюрера, печели честно изборите срещу Ф.Д. Рузвелт в 1940 г. и започва масови репресии срещу евреите. Големият индустриалец Хенри Форд държал снимка на Хитлер над писалището си. 

 

В миналото Америка имаше шанса да бъде управлявана във време на война от умерени президенти като Дж. Вашингтон и Ф.Д. Рузвелт, които можеха при желание да станат пожизнени диктатори без съпротива. Линдън Джонсън се стремеше към неограничени правомощия, за да придвижи прогресивния дневен ред за защита на онеправданите – гражданските права на черните, десегрегацията – често насилствена и против желанието на двете страни, „Великото общество“ със Социална сигурност и „Медикеър“. Като пенсионер Джонсън мечтаеше да стане „диктатор на света“, за да подари на всяко бедно семейство по една къща (cottage) – при условие, че им раздаде и противозачатъчни хапчета. Никсън и режимът Буш-Чейни открито и нагло – а Рейгън по-перфидно – се стремяха към диктаторска власт, за да обслужат реакционния дневен ред в защита на привилегированите.  

 

В „Упадъкът и сгромолясването на американската република“ (The Decline and Fall of the American Republic, 2010) Брус Акерман писа, че съвременната президентска институция страда от „структурен (а не цикличен) екстремизъм“ и че умереността на Обама не бива да подвежда никого – следващият президент-революцонер (insurgent president) може да не е така „конституционно сдържан.“ Президентството от само себе си обраства с „имперски“ функции, става „имперско президентство“. 

 

В последните години положението стана още по-„волатилно“ с всобщия взрив на популизма и растящото всенародно презрение към елитите. За мнозинството граждани всички политици са корумпирани, парите купуват демокрацията. Неодобрението към Конгреса е рекордно – 80%, при Обама републиканците безнаказано блокираха работата на правителството, Върховният съд е политизиран и разделен, външната политика е неориентирана, люшка се от провал към провал, мястото на Америка в света е разколебано. Това сякаш неотвратимо води към популистка тирания, която да разчисти Авгиевите обори – вашингтонското блато. Евентуалната победа на Тръмп в очите на милиони носеше реална опасност от несистемна диктатура. Очакваше се също, че при загуба Тръмп няма да признае резултатите от изборите и ще вдигне популистко въстание с вили и брадви срещу елитите. 

 

Но стана тъкмо обратното! Тръмп победи – между другото сега все повече се чува, че бил взел и народния вот, но имало тежки изборни нарушения в негова вреда – но щабът на Хилари с подкрепата на администрацията на Обама не призна резултатите от изборите. Не Тръмп, а Хилари с помощта на Обама, дълбоката държава и корпоративните медии, контролирани от службите, подеха пълномащабен 

 

антиконституционен преврат срещу законно избрания президент. 

 

Борбата за надмощие между изпълнителната власт и Конгреса винаги е била ожесточена, особено от 60-те години насам. До миналото лято обаче се смяташе, че механизмът на установяването на диктатурата ще е тъкмо чрезмерното овластяване на президента. Но и тук победата на Тръмп ни изненада! Вместо президент-диктатор – яви ни се 

 

революционен конвент: парламент-диктатор 

 

Конгресът също се включи в антиконституционния преврат срещу президента! Просто беше нужно малко повече време да бъдат надлежно обработени и шантажирани от неоконсервативното лоби и службите на дълбоката държава всички политици в двете палати и да се запечата в съзнанието им обединителният призрак на „руската връзка“. 

 

С почти единодушното гласуване на закона на санкциите войната между Конгреса и Тръмп кой да води външната политика завърши с разгромна победа на първия – в нарушение на конституцията. 

 

 

За Огнян Минчев поуката от станалото е, че Русия била „болно бита по муцуната“, а какви последствия щяло да има, „остава да видим“. 

 

В реалния свят първото последствие от станалото бе, че Русия ще изгони близо хиляда служители от американските дипломатически мисии в Русия, с което по мнение на запознати тук напълно ще лиши САЩ от възможността да извършва каквито е да е тайни операции там, особено свързани с отглеждането на руска либерална опозиция. 

 

Второто последствие беше сериозно и дългосрочно изостряне на отношенията на САЩ с ЕС. 

 

Конгресът не можа да прецени добре тези и други ефекти от действията си, защото е некомпетентен, корумпиран и под разнородни лобистки влияния, няма нужните информационни и организационни ресурси за формулиране и водене на външна политика. Т.е. при революционния конвент се очаква рязко влошаване на и без това лошото и хаотично управление на външната политика на САЩ. 

 

Вече казах, че циркулират и съмнения, че Путин взел решението си за изгонването на служителите по молба на Тръмп, който от началото на мандата си преследва курс на обръщане на Държавния департамент с хастара навън. 

 

Във външната политика на САЩ всъщност се водят няколко паралелни войни. 

 

Ако войната на Конгреса с президента завърши с победа, войната на президента срещу чиновническия апарат във Фоги ботъм (квартала край р. Потомак, дето е централното управление на Държавния департамент) продължава с ожесточение. 

 

Препоръчвам публикацията „Как администрацията на Тръмп разби Държавния департамент“ (How the Trump Administration Broke the Department of State) в сп. „Форин полиси“ от 31 юли, която обобщава богата информация от журналистическо разследване на редакцията сред дипломатите и други интересни сведения от вътрешни източници. 

 

Според авторите й никога досега моралът на служителите в ДД не бил падал толкова ниско. Кадровите експерти били напълно изолирани, не планирали политика и бюджет, не вземали решения, не се правело дори минималното, за да се получат вече отпуснали пари от Конгреса и Пентагона. Бюрократичният процес бил напълно блокиран. Истинската работа се вършела паралелно (или по-скоро не се вършела) от политическия „преториански“ кабинет на Тилърсън, който бил увеличен три пъти по брой спрямо досегашния, а също от Белия дом и Пентагона. 

 

Самият държавен секретар бил недостижим за кадровите дипломати и очевидно не разбирал и не ценял естеството на работата им. Планирал масови чистки на дипломати, бил наел външна частна консултантска компания – така се правят съкращенията в корпорациите. Тази компания разпратила на дипломатите въпросник с аматьорски въпроси какво в работата им можело да се съкрати. Половината дипломати не отговорили. Бил ликвидиран процесът на набиране на способни млади кадри от водещите университети. Бюджетът, който се определя от Белия дом, се предлага да бъде свит с до 31%. За фактическото ликвидиране на USAID и свързаните с нея дейности по износ на демокрация вече сме чели. 

 

Всички старши дипломатически длъжности, овакантени от хората на Обама, били незаети, включително посланици на важни места – например в Близкия изток, не са утвърдени и нови регионални заместник министри за Европа и Евразия, Близкия Изток, Азия и Африка. В момента няма посланик и в Москва, както и руски във Вашингтон, по вина на Конгреса. Чужди посланици във Вашингтон не можели да се свържат с никого в ДД, познатите им ги нямало, обажданията им оставали без отговор. Говорело се, че да свършиш нещо, трябва да звъниш направо в Белия дом на зетя или дъщерята на президента. 

 

Трета паралелна война от известно време се води и между хората на Тръмп и Рекс Тилърсън, 

 

който се очаквало в скоро време да подае оставка. Свикнал доскоро със свободата и блясъка като СЕО на „Ексон Мобил“, той така и не могъл да се примири с подчиненото си, зависимо и често унизително положение във Фоги ботъм – характеризирано от нашите български опитни чиновници като положение „казва ли ти некой?“ Освен това и Тръмп не го харесвал вече и явно го избягвал. 

 

Както при късния Обама, сега дори още повече 

 

Америка е външнополитически „недоговороспособна“ 

 

– руски термин, който е и български. Липсва елементарна управляемост на външнополитическите процеси. Не става дума за „демокрация“, от каквато, разбира се, там няма и помен, а за елементарна техническа управляемост и надеждност. 

 

Това положение се разбира от всички компетентни правителства в света, включително в Западна Европа, Израел и Саудитска Арабия. Трябва вече да се разбере и в София. И от правителството, и от десните пишещи и говорещи колеги, а и от левите.  

 

Това положение има убийствено негативен ефект върху образа и ролята на Америка като световен хегемон и фактически отзнаменува края на хегемонията й. Той впрочем настъпи още през есента на 2015 г., но е нужно още време да се разчуе, че живеем в постамерикански свят. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

25 коментар/a

Неееее_знам! на 06.08.2017 в 12:48
Така ли е било винаги? Земята ли е ада/
observer на 06.08.2017 в 13:28
Огнян Минчев просто повтаря тезата на руските опозиционни анализатори. Не е стигнал сам до тази мисъл. Дали е вярно, не знам. В Кремъл има достатъчно умни хора, но понякога началници на нивото на Шойгу и Рогозин се налагат. Възможно е Русия наистина да се е опитала да повлияе на изборите, както финансира и льо Пен, но от друга страна Хилъри едва ли загуби заради това. Прилича повече на оправдание на демократите, Хилъри просто не беше вдъхновяващия кандидат. Така или иначе по време на избори всички се обвиняват и клеветят един друг. А симпатиите към Хитлер са съвсем друга тема, Форд е само един производител на Фордове, но до него се нарежда и британското кралско семейство, а и Сталин е изпращал честитки на Фюрера за рождени дни и завладяването на Париж. Което пък може да не е нищо повече от дипломатическа любезност. Трябва да се гледа крайния резултат.
А високо развита държава ли е Русия? на 06.08.2017 в 14:05
По какво се различава Русия от Северна Корея? По по-голямата си територия. По нищо друго. По какво си прилича със Северна Корея? По слабото си, почти никакво развитие. По изстрелването на някакви ракети, изцеждайки силите на народа си до последно. По дрънкането на оръжие и заплахи към САЩ, поглеждайки страхливо зад ъгъла, и скривайки се бързо. Не говоря за самите руснаци, за този изстрадал и прекрасен народ. Говоря за управлението, за властващите в Русия мафиоти. Те са смазали този народ. Ако руснаците си харесват управлението и отново и отново си го избират, както ние избираме боко-тиквата, то нека си продължават така. Това си е техен избор. Но ще продължават да бъдат бедни и неразвити като нас. Вместо да са като петролни шейхове, за каквото имат достатъчно ресурси, но не и умно управление, мислещо за народа си.
от цялата им вътрешнополитическа каша на 06.08.2017 в 14:09
ние можем да се облажим с още някоя военна база и още повече техника и жива сила... Майк Пенс шета по Балканите, регистрира грижа и съпричастие... Ще обграждаме/неутрализираме вражески настоената неутрална Сърбия...
observer на 06.08.2017 в 14:32
Но пък на Дерибасовской хорошая погода, докато на Брайтон-Бич опять идут дожди.
Муйо на 06.08.2017 в 15:30
observer, интересно какво е общото между Огнян Минчев и руските опозиционни анализатори? Майката или кесията с трийсетте шекела/сикли/антиохийски тетрадрахми? И не се прави на нещипана госпожица - Хилари Клинтън, в нарушение на всички действащи разпоредби, е съхранявала лична и служебна кореспонденция на частен сървър. "Ако от това не са настъпили вредни последици", изкуфялата любимка на Сорос трябва да лежи две години. "Ако са настъпили вредни последици", изкуфялата любимка на Сорос трябва да лежи десет години. Dura lex, sed lex. А Форд, освен че изобретил "потосмукачната система" (с) Мордехай Леви, нагледно изобразена от Чарли Чаплин, взел, че затворил производствения цикъл - построил родилни домове, в които работели доказали се професионалисти - гинеколози и акушерки. Построил общежития, в които ергените имали мъничка стая с кухничка, а семейните - две стаи с кухня. Построил технически училища, в които дечицата на американците (вж филмченцето на Чарли Чаплин) се учели как се държи чук и как да се търкаляме между зъбни колела. (Чарли Чаплин, хумор). Построил и домове за безполезни старци-магарци, за своя сметка. После Форд взел, че публикувал книжката "Международното еврейство", След което скоро се споминал. ПъПъ - симпатиите към Шекелгрубер се изразяват в многомилионни безлихвени заеми. От тия същите банкери, дето от името на САЩ и Англия наложиха на Германия непосилни контрибуции.
@ Муйо на 06.08.2017 в 15:34
Невероятно, но факт - оказва се, че цяла партия гласува против президента, избран от тая партия! Това се случва в момента в уса.... При последното гласуване за санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея, всички гласуваха срещу Тръмп. Включително и Tulsi Gabbard, представител от Хавайските острови, ветеран от Ирак (три мисии там), която през есента отиде на частно посещение в Сирия и дори се срещна с Б. Асад! Ей така, на своя глава и разноски отиде за да види с очите си какво става в Сирия... След това внесе проектозакон да се спре въоръжаването и подкрепата (от уса) за терористки групировки, който не беше приет.... Явно това частно посещене и е излязло през носа, сега послушно подкрепи санкциите, което неминуемо ще доведе до още по-голяма конфронтация в света и приближаване до глобален военен конфликт; на огромно давление са подложени и сенатори и всички политици в уса, но това е, някои хора искат война и я искат, и я искат. И не искат Тръмп... Така че, Муйо, доверете се на автора, защото е прав, и в този случай...
Муйо на 06.08.2017 в 16:03
"observer на 06.08.2017 в 14:32 Но пък на Дерибасовской хорошая погода" - тъпичко. Питай Беня Нетаняху, дето газ пикае от есента на 2015 година.
Муйо на 06.08.2017 в 17:21
@ Муйо на 06.08.2017 в 15:34 - на мама златното (цензурирано), как си представяш цялата партия на избрания президент да се опълчи срещу него? А дали ти е ясна разликата между shall и should?
Желателно е... на 06.08.2017 в 17:40
...под статиите на Хаджийски да няма възможност за коментари, за да не се излагат коментиращите. Напъните им са излишни. Далеч, далеч са от нивото на автора.
От САЩ на 06.08.2017 в 18:18
Муйо и досега не е разбрал, че Тръмп не е кандидата на републиканците, а тяхното проклятие. Всички останали републикански кандидати бяха, а този не е. Простотиите на Хилъри срещу Сандърс и абсолютната не управляемост и егоцентризъм на Тръмп разрушиха партийната система в САЩ. В момента сякаш няма републиканци и демократи, а тълпа обединена за да властва. Тези хора се обединяват във всичко. Идването на Тръмп им свали драпериите на леви и десни. В Капитолия стоят група парцалени кукли помръдващи само при изпълнения на задачите на определени силни корпорации. Пълен морален разпад. При това положение съвсем скоро ще има революция - най-малкото на младите партийци срещу старите предатели на идеи и каузи.
observer на 06.08.2017 в 19:49
Муйо, хем не си разбрал, хем си се разпалил нещо. Темата е статията, все пак, не собствените ни персони. Отговарям ти единствено за О. Минчев - тезата му, цитирана от Хаджийски, е преписана от руски опозиционни източници. Не е негово дело.
В критичен момент като сегашния, на 06.08.2017 в 22:05
без прецедент, професионалните политици от двете официални партии в уса са се обединили с намерение да запалят следващата Голяма Война - уж с цел запазване на статуквото (световна хегемония на уса, изключителна нация и пр. глупости), а в същност да отвлекат вниманието на народа си от възцаряването на Соросленд, т.н. Нов Световен Ред.... За това всички блокират действията на избрания от народа президент, защото той най-наивно се опитва да спасява нацията, и пречи на глобалистите... Не че реално може да направи нещо за страната си, но поне се опитва да избегне тежка конфронтация с Русия, Китай и Иран... Най-лошото е, че при война т.н. 'театър на военните действия' ще се разрази отново в Източна Европа, и пак ние ще пострадаме най-много... Бившите робовладелци от ЕС ще си запазят културната и арх. историческа материална среда, а нашата територийка не се знае кой ще я владее. Не знам дали можем да обявим неутралитет, както Сърбите се опитват да останат извън формиращите се 2 противникови лагера. Но и тях ги обграждат, Майк Пенс, заместника на Тръмп, затова шета по Балканите, за това ни уредиха/наредиха да се сдобрим с Македонците - за да си осигурят участието им на страната на НАТО, за това и Макрон се срещна с бмб...Тежки времена се задават, запасявайте се със сухи храни, вода и предмети от първа необходимост!
Damian на 07.08.2017 в 03:00
Русия подкрепяше Тръмп , което сега сигурно се отчита като грешка , но руската намеса е силно съмнителна. Намесваха се ,точно толкова, колкото Франция и Германия натискаха за Хилари. Със сигурност във фондацията на Хилари може да се открият доста повече чуждестранни финанси, включително и саудитски, които се опитваха да решат изборите. Демократите сами се убиха с манипулативното тикане на Хилари напред и саботирането на Б.Сандърс,подкрепата от Уолстрийт и всички мейнстрийм медии. Просто изгубиха вота. Ама и в това не вярват и сега тръбят за руската "намеса". Не мога да намеря нищо достоверно как точно Русия е могла да "избере" Тръмп! Ако някой може - да обясни! Браво на автора!
Ами че доверявайте им се (на ЕС и уса) на 07.08.2017 в 08:31
Bgр на 06.08.2017 в 22:27, кой ви пречи? Рано или късно животът ще ви свали розовите очилца. Някои хора си остават наивници до края, други като понесат няколко шамара си отварят очите и ушите. Измислайте си цени, тролски възнаграждения.... Това е свободна страна, имате право.

Напиши коментар