Докато вулканът къкри

<p>Затова слушам много внимателно този вулкан с непроизносимото име, надавам ухо, за да чуя както тихото му бърборене, така и бъбривото мълчание на континента. Какво научаваш, докато един вулкан къкри.<br /><strong>Научаваш най-напред, че Земята е (още) жива.</strong> И нещо в нея къкри. Не е лошо да си го държим в главата.<br /><br />Научаваш, че тя не е само обект на нашия свръхактивен гений, не е само гора, която да изсечеш, не е само озонов слой, на който да пробиеш дупка с бургията на безхаберието си, не е само добродушен слон - да го закачаш по хобота.<br /><br />Природата може да е субект, да се събуди, да разтърси хобота си и тогава... <strong>Тогава човешкият гений става пасивен. Моторните птици свиват крила и опразват небето. Светът изведнъж става сухоземен.</strong><br /><br />Научаваш, пробиват ти ушите с това, по колко губят авиокомпаниите на ден. Всички сайтове, вестници, телевизии непрекъснато те информират. Чувстваш ли се виновен? Очакваш в един момент компаниите да обявят банкови сметки за дарения от пътниците.<br /><br />Да, сумите, които губят, са наистина огромни, трудно ми е да оперирам с такива големи числа, но може да се прочетат.<strong> Покрай внимателно калкулираните загуби обаче научавам и по колко печелят авиокомпаниите на ден без вулкани. А, слава Богу, все още такива дни преобладават.</strong><br /><br />Научаваш също или започваш да разбираш колко абсурдно е да осчетоводяваш събуден вулкан.<br /><br />Той не е от страната на парите, не разбира от тях, не можеш да го обвиниш, осъдиш и накараш да плати. Както е абсурдно да смяташ, че природни бедствия се лекуват лесно с пари. Земетресението в Хаити го показа.<br /><br />На фона на това земетресение вулканът с непроизносимото име е направо невинен.<br />Преди време летях за пръв път до Португалия. Като пристигнах, записах в един малък зелен тефтер: <strong>"Днес прекосих целия континент"</strong>. И тогава си дадох сметка, че преди сто години това нищо и никакво изречение би било невъзможно.<br /><br />Но не съм съвсем сигурен за хубаво или за лошо. Спомням си го сега, защото къкрещият вулкан с непроизносимото име върна 19 век за шест дни. <strong>Земята се върна в естествената си големина. Разстоянията получиха времето, което им се полага.</strong><br /><br />В кратката шестдневна война бавното победи свръхбързото. Винаги сме търсили машината на времето в технологията, а тя се оказа в природата. Един вулкан с непроизносимо име, който къкри до нас. Впрочем в някакъв форум прочетох, че докато не научим името му, той нямало да спре. Ейяфятлайокутл.</p> <p><em>Текстът е публикуван във в. "Дневник" </em></p>