Демокрацията срещу демократите

<p>Разликата от 2&ndash;3% позволява на губещата страна да представи поражението си изключително в светлината на изборните машинации на противника. Представителите на Юлия Тимошенко в избирателните комисии вече получиха подробни инструкции как да се обжалват резултатите в отделните секции и се очаква лавина от съдебни спорове, които трябва да създадат подходяща атмосфера за цялостно компрометиране на изборите. Проблемът е, че всички нарушения бяха фиксирани само от губещата страна и това накърнява сериозно достоверността на техните вопли. Международните наблюдатели признаха изборите за честни.</p> <p>Че борбата ще продължи и след 7 февруари си личи и по поведението на победителите. Партията на регионите и нейният лидер загубиха преди 5 години, защото подцениха ролята на улицата и решиха, че с края на втория тур са си свършили работата. Очевидно днес са си взели съответните поуки. Вместо да изпадат в еуфория, те опънаха палатков лагер пред сградата на ЦИК, а постъпват и сведения, че служители на охранителни фирми от източните и южните райони на страната се насочват масово към Киев. След като няма изгледи за спонтанна подкрепа, ще се разчита на добре режисирана и платена масовка.</p> <p>И за Янукович, и за Тимошенко загубата изключва възможността за политическа реабилитация. Това е техният звезден час, който впрочем предопределя и техния антагонизъм. В изгорените им мостове за почтено отстъпление се крие и най- голямата опасност за политическата стабилност в страната.<br />За Янукович обаче е налице и обреченост от победата. За изминалите 5 години Украйна направи решителни, макар и недостатъчни крачки в своята демократизация. Мудното, флегматично поведение на вероятния нов президент трудно ще се впише в съществуващата динамична политическа среда, още по- малко ще е в състояние да я променя. Ако успехът му се дължи на разочарованието от Оранжевата революция, то изграждането на политическа алтернатива, която да е в състояние да консолидира обществото и да повиши ефективността на институциите, изглежда просто невъзможно. Янукович не разполага нито с визията, нито с куража, нито се ползва с особена подкрепа, за да реализира подобен проект. Това, което може максимум да постигне, е да изгради свое мнозинство в парламента, да си създаде определен властови комфорт, но очевидно ще трябва да затъне в междупартийните и котерийни борби, които ще му отнемат и малкото енергия, с която разполага.</p> <p>Янукович ще трябва да съчетае в своето поведение две определено противоположни политически черти. Той трябва да дава постоянно доказателства, че не е марионетка на Москва, а едновременно с това да осигури необходимото удовлетворение на проруските региони, които го избраха. Политическата стабилност на кариерата му и политическата ефективност от управлението му изискват той да върши определено несъвместими неща. Очакванията на неговите избиратели включват много повече от това Ю. Тимошенко да не е победител. Те обхващат широк периметър от проблеми, чийто общ знаменател е отношението към и със Русия. Нерешителност и склонност на Янукович да взема половинчати решения най-вероятно ще радикализира опонентите и едновременно ще разочарова симпатизантите му.</p> <p>За да избяга от този омагьосан кръг, Янукович се опитва да пренасочи вниманието към решаването на тежките икономически проблеми в Украйна. Без да държи определена сметка за конституционните си правомощия, той налага внушението, че знае как да изкара страната от тежката ситуация, в която тя се намира. Неизбежно ще трябва да се изпълняват суровите предписания на МВФ, които няма да носят политическа популярност, особено когато става въпрос за либерализиране на цените на енергосуровините за населението. Досега фондът си затваряше очите за неизпълнението на това условие, за да не дестабилизира прозападната власт в навечерието на изборите, но новите управляващи няма да се радват на подобен толеранс. Още отсега се заражда очакването, че Янукович и подкрепящите го политически сили нямат нужния капацитет да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени, и за да се провалят, просто трябва да бъдат оставени да поуправляват. Обратната страна на този процес ще се изразява в консолидация и реабилитация на прозападните сили.</p> <p>Сравними с проблемите, които стоят пред победителя, са и тези на победената страна. За блока на Юлия Тимошенко няма нищо фатално ако признае загубата &ndash; но не и за самата Юлия. Поемането на персонална отговорност ще означава да признае, че не е била готова да изпълни мисията да бъде лицето на демократична Украйна &ndash; нещо, с което се справи преди 5 години Виктор Юшченко. Нейната амбициозност и решителност очевидно я тласкат да взема решения, които да й позволят да запази водещи позиции в украинската политика. Не само като статус, но и като рубеж да се атакува отново властта. Голяма е вероятността тя да се опита да трансформира протестите срещу изборните резултати в перманентен протест срещу бъдещото управление. Така неусетно ще излезе от образа на загубил кандидат и ще се превърне във водач на опозицията.</p> <p>Въпросът е дали ще намери нужната подкрепа за това свое начинание. Дори хора от нейния лагер като вицеспикера на парламента Николай Томенко призоваха да се признаят резултатите. Личното й его едва ли ще е достатъчно, за да мобилизира хората да мръзнат денонощия по улиците. Без да им се плаща, разбира се. И много ще зависи от мегасъдебния спектакъл, който ще се разрази в страната. Украинската практика е такава, че винаги може да се намери съд, който да постанови провеждането на трети тур. Че и на четвърти.</p>