- Автор: Ивайло Тодоров
- 10 Sep 2020
- 151
- 16
Оказва се, че нито юристите на опозицията, нито на президента са забелязали в рамките на 6 месеца какъв точно текст е приело управляващото мнозинство. Беда ли е да го опишеш – изборите не бива да противоречат на основния закон, може да бъдат касирани. Освен всичко, така написаният изборен кодекс дава предимство на Цецка Цачева, за която се предполага, че като кандидат на ГЕРБ ще събере най-много гласове.
Миньорите от рудник „Бабино” (ако въобще им е останало време), майките с деца из парковете, старците по сборове и седенки се чудят днес отде толкова малко акъл в депутатите, че да натресат такъв огромен проблем, или пък обратно – отде толкова голям у ГЕРБ, че да измислят такава схема в полза на Цачева. Право е народонаселението да разсъждава за народните представители. Има обаче още една група хора, която дейно им помогна. Днес са притихнали по-ниски от тревата. До оня ден бяха на площада, днес – из коридорите и будоарите на властта. Без тях нямаше днес всички да сърбаме кашата. Досетихте се – протестърите.
Най-напред нека разясним какъв точно е проблемът с изборите. Хаосът идва от квадратчето „Не подкрепям никого”, което за първи път на този вот ще бъде вкарано в интегралната бюлетина. Депутатското мнозинство е записало в изборния кодекс, че това са действителни гласове. И реално са такива, защото показват ясна позиция на гласуващия. Като действителни, те участват във формирането на избирателната активност. Същият изборен кодекс обаче разглежда и втори път тези гласове, този път като недействителни – при преброяване на резултата. Те ще се вадят при пресмятане на актива на Цачева, Радев, Трайков и т.н. Така тези бюлетини са хем действителни, хем не.
Според Конституцията обаче такова положение няма, действителните гласове са си само действителни, а резултатът от изборите се определя след преброяване на всички такива бюлетини – т.е. „Не подкрепям никого” следва да участва в пресмятането на кандидатския актив. Как изборният кодекс ще се отрази практически сега? Просто е – предимство получава Цецка Цачева. При по-малък обем преброявани гласове тя ще е по-близо до 50-те процента на първи тур. Тя наистина може да стане президент още на 6 ноември, защото другото условие освен половината гласове да са за нея, е избирателната активност да стигне 50%. А активността дори по-висока може да е при задължително гласуване и след прибавяне на гласовете „Не подкрепям никого”. Да припомним – при избирателната активност те се смятат за действителни, добавят се при изчисляването й.
А сега да разплетем казуса стъпка по стъпка. Най-напред да се запитаме защо въобще бе нужна опцията „Не подкрепям никого”? Както ще стане ясно по-долу, тя бе приета с оглед на задължителното гласуване. Специално заради него. А кой ни натресе задължителното гласуване? Помним ли?
Дълги години задължителното гласуване бе най-устойчивият евъргрийн на прехода – нищо повече от песничка. Бе многократно припявана от БСП, НДСВ, СДС, „Атака”, ВМРО, ГЕРБ, основно когато са в опозиция. На никого никога не му бе хрумвало да го приема. И така до 2014 г., когато референдум за задължително гласуване поиска… президентът Росен Плевнелиев, флагман на протестърите.
Пресни в паметта са трите въпроса, нали? „Задължителното гласуване e инструмент, с който ще противодействаме на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот”, написа в мотивите си държавният глава (виж тук https://www.president.bg/cat49/516/motivi-kam-predlojenie-na-prezidenta-republika-bulgaria-za-proizvejdane-na-nacionalen-referendum.html).
Искането му бе отхвърлено от парламента на БСП и ДПС. Но протестърите не мирясаха и организираха подписка в подкрепа на трите въпроса. Като голям приятел на задължителното гласуване се прояви самият им лидер тогава – проф. Георги Близнашки. „Това е мярка, която ще стабилизира демокрацията”, уверяваше той депутатите. (http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2067/reports/ID/4863). Тогава се гледаше „Кодексът Мая Манолова”.
Протестърите не просто искаха задължително гласуване. Те настояваха дори за задължителна преференция (каквото и да значи). „Парламентът трябва да я въведе”, написа в специална декларация „Протестна мрежа”. (http://www.protestnamreja.bg/preferential_voting/) И понеже никога не се знае тази организация истинска ли е, фантом ли е, има ли я в правните регистри, няма ли, кои точно са нейните членове, цитираме активно протестиращ гражданин в този период, възприеман единодушно като голям изборен експерт – Антоанета Цонева. „Изборната преференция трябва да има задължителен характер в новия изборен кодекс”, заявява тя пред БНР на 22 януари 2014 г. (http://bnr.bg/post/100288858/antoaneta-coneva-izbornata-preferencia-trabva-da-ima-zadaljitelen-harakter-v-novia-izboren-kodeks). И не само пред националното радио – половин година Цонева активно настоява за задължителна преференция.
Две години по-късно ГЕРБ и коалиционните й партньори въведоха задължителното гласуване. Защо не – нали бе поискано от президента и „гражданското общество”. Да обобщим дотук – квадратчето „Не подкрепям никого” бе измислено заради задължителното гласуване, а за задължително гласуване и друг вид принудителни форми настояваше Росен Плевнелиев в коалиция с „умните и красивите”.
Можеше ли все пак вотът да е задължителен, но без опцията „Не подкрепям никого”? Разбира се, че да. Който иска да гласува протестно, може да нарисува среден пръст, да напсува кандидатите или просто да зачеркне няколко имена – както досега. И нямаше да се стигне до днешната какофония. Но не и според експерта Цонева. Датата е 19 април 2016 г., Правната комисия на парламента.
Разглежда се за последно настоящият изборен кодекс. Освен депутати присъства цветът на изборната експертиза – от администрацията на президента, на МВР, ЦИК, гражданските НПО…. Думата е дадена на Антоанета Цонева. „И тъй като очевидно гласуването става задължително, съпроводено с някакъв вид санкция чрез дерегистрация, тези, които не искат да бъдат дерегистрирани от списъците, ще трябва да се явят пред урните и ако не искат да гласуват за никого, трябва евентуално да унищожат бюлетината.
Искам да попитам ще има ли възможност, както е в други страни, в които има задължително гласуване, да има бяла бюлетина или пък гласувам срещу всички”, пита тя. „Квадратче „не подкрепям никой” или „не гласувам за никой” ще има. Като стигнем до бюлетината, лично ще го предложа”, обещава й председателят на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) (http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4197)
Ето го и отговора на втория въпрос – кой иска квадратче „Не подкрепям никого”; как кой – Антоанета Цонева.
А сега третото питане – можеше ли все пак протестното квадратче да го има в бюлетината, но да липсва този абсурд с недействителния глас, т.е. такъв тип вот да си остане само действителен. И въобще да го няма конституционния хаос – да, категорично. И точно така са смятали да направят депутатите. Тук обаче се намесва представителят на Реформаторския блок Димитър Делчев (виж същата стенограма).
Той е загрижен, че ако протестното квадратче участва в преброяването на резултата, при парламентарни вотове се вдига 4-процентовата бариера – прав е, тъй като при по-голяма обща съвкупност се увеличава прагът за влизане в парламента. Съответно Делчев е загрижен за малки партии като ДСБ, ДБГ, СДС… Реформаторския блок. „Имам против това гласовете на тези хора, които не харесват никой, да се изчисляват към 4% бариера”, казва той. И настоява да се приеме днешното конституционно противоречие. Кирилов от ГЕРБ се опъва, Делчев не се дава, стига се до гласуване, искането на реформатора е отхвърлено… Но следва… изненада. „Новият изборен кодекс ограничи малките партии, пази статуквото”, „Депутатите се погрижиха за интереса на големите партии”, гръмват протестърски (и не само) сайтове. На 26 април гневът е от излят по площадите, „Протестна мрежа” е начело.
Шествието е „срещу опраскването на изборите”. Една от протестните точки е „парламентът пази статуквото” (разбирай вдигането на 4-процентовия праг). На другия ден парламентарната коалиция се събира и решава да не дразни протестърите, а и да задоволи своя член РБ – приема предложението на Делчев гласовете „Не подкрепям никого” да се смятат за недействителни при преброяване на резултатите. Всички са доволни, ракът е станал риба, избирателите и Конституцията са без значение.
Трети въпрос – кой напираше за антиконституционния текст; отговор – Димитър Делчев от РБ, подпомогнат от протестърите.
Това е историята на днешния скандал. Почна се от задължителното гласуване, мина се през опцията за протестен вот и се стигна до поправката „Делчев”, сторена заради парламентарните вотове. Но тя няма как да важи само за тях, отнася се и за президентските. Те предстоят, държавата е в хаос. Нека всеки сам прецени кой на кого е подавал топката, как се е разигравала, колко много глупост има в основата. Или и хитрост?
