Екипът на кандидатурата на Ирина Бокова (отдясно наляво) - Мария Донска, Мария Павлова, Райко Райчев, Борислав Костов, Данаил Чакъров, Мария Спасова
Изумлението ми достигна връхната си точка, когато г-н Митов безогледно прехвърли отговорността за назначаването на Райко Райчев за шеф на работната група, която трябва да води кампанията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.
Бързам да уточня, че пиша тези редове без никаква идеологическа презумпция. Не е тайна факта, че г-н Райчев е действащ генерален директор за ООН в Министерство на външните работи.
Очевидно работи от много години в това министерство и в този момент това се случва с ясното благоволение и доверие на г-н Даниел Митов и косвеното благоволение на президента Плевнелиев - като хора, отговорни за външната политика на България. Кому беше нужен този йезуитски подход да се прехвърля отговорността за тази изключително сериозна задача на българската дипломация към човек, който повече от 12 години не живее в България и няма правомощията да кадрува?
Усещанията за лицемерие и оправдания се засилват, когато станат ясни и подробности от кухнята (имам привилегията или нещастието да получавам информация от роднини, работещи в същото ведомство). Г-н Райчев е предложил балканска обиколка за набиране на подкрепа, но господин министърът е отказал такава...
Интересно къде ли смята да събере поддръжници за българската кандидатура с този „колосален бюджет“? Ако се върнем малко назад във времето, е редно да припомним предишното интервю на министър Митов, веднага след номинацията на г-жа Бокова, когато поиска помощта на всички авторитетни личности, които могат да са от полза за кампанията.
Част от тях веднага са предложили услугите си, но все още никой не ги е потърсил. Защо ли? Тук има два възможни отговора – или капацитетът на Външно е огромен и няма нужда от никого, или целенасочено се работи за провал на българската кандидатура за ООН.
Всеки средно грамотен дипломат е наясно, че за големи национални задачи отговорността се споделя и с премиера, и с президента на Републиката, както и с Народното събрание. Никой от нас не е чул за подобна активност на министър Митов.
Нещо повече – при наличие на големи национални каузи, се наемат лобистки компании. Така постъпи страната ни, когато се борехме за членство в НАТО, а след това и за членство в Европейския съюз. Всяка цивилизована страна ангажира при подобни начинания бивши министри, премиери или президенти, за да се опре косвено на техния авторитет. Дори България има скромен опит в това отношение, когато ставаше дума за председателството на ОССЕ през 2004 г. или при кандидатурата ни за Съвета за сигурност на ООН през 2001 г. Нищо подобно не се случва в момента. Защо ли?
Изглежда някой е заблудил министър-председателя, че можем да си позволим просто да маркираме кампания, без да полагаме реални усилия. Но трябва да е ясно, че г-н Бойко Борисов и неговият министър Даниел Митов носят лична отговорност за стратегията, тактиката и провеждането на кампанията на номинираната от Република България кандидатура.
Никой друг не е отговорен повече от тях. Пред страната ни никога не се е отваряла по-сериозна възможност за успех, след членството ни в НАТО и Европейския съюз. Налага се да бъдат на висотата на историческия момент.
Пиша това просто като българин, за да спестя усилията на тези, които ще ме търсят в партийните редици, а и трябва да съм сигурен, че казвам истината на моите студенти.
Що се отнася до историческата истина – за да не се занимаваме с политически еквилибристики – човекът, който Ирина Бокова пожела да ръководи работната група от името на България, беше видният атлантик и бивш външен министър на страната ни Соломон Паси - който, за неудобство на родната политическа естетика, не може да бъде свързан нито с Русия, нито с органите на бившата Държавна сигурност.
С пожелание за спорна работа на хората, които получават заплати за това.