Да бъде ли отрязана главата на президента?

<p>Вероятно има резон в орязването на някои от правомощията на президентската институция и в твърдението, че трябва да бъдат отнети всички директни власти на президента, свързани с отбрана и сигурност. Не бива да забравяме обаче, че според Конституцията именно &bdquo;Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили&rdquo;.&nbsp; <strong>Така че основният закон акцентира върху способността за поемане на отговорност и демонстрирането на политическа воля от страна на управляващите, а не върху всесилието на държавния глава. </strong></p> <p>Всъщност въпросът за президентските правомощия трябва да бъде разглеждан в контекста на конституционно установения принцип за разделение на властите, а не с оглед на негативното присъствие и облик на тази или онази персона. <strong>В този контекст няма как да не признаем, че президентската институция неведнъж и особено в кризисни моменти е реализирала конституционното си предназначение да олицетворява единството на нацията и да бъде коректив на останалите власти.</strong> Нека си припомним отказа на президента Желю Желев да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство в началото на 1997 г. и авторитета на Петър Стоянов, който внесе успокоение по време на януарските събития през същата година.</p> <p>Много положителни примери за взаимното ограничаване на властите, подсигурено от конституционния принцип за тяхното разделение, могат да бъдат дадени и за президентските правомощия в сферата на законодателната власт. За последните два-три месеца българският президент изрази готовност да наложи вето върху промените в Закона за генномодифицираните организми (ГМО), закани се да наложи вето върху Закона за митингите и събранията и атакува текстовете за т.нар. резервен защитник и възможността осъдителната присъда да се основава само на данните от специални разузнавателни средства и показания на свидетел с тайна самоличност в Закона за изменение и допълнение на НПК, първо като наложи вето, а след това като сезира Конституционния съд заради гласуваните повторно от парламента спорни текстове.<strong> Не бива да забравяме и факта, че преди около година депутатите от Демократи за силна България се обърнаха именно към президента с призив да използва конституционните си правомощия в сферата на законодателната власт и да наложи вето върху някои текстове от приетите преди това промени в Закона за електронните съобщения.</strong> Разбира се, има и негативни примери като решението на Георги Първанов да върне за преразглеждане в парламента Закона за отбраната заради орязаните му правомощия като главнокомандващ и популистките твърдения, че трябва да бъде запазено правото на военните да закупуват жилища от фонда на Министерството на отбраната.</p> <p><strong>Конституционни разпоредби на България обаче се грижат не за това институциите да бъдат управлявани от съвършени политици и изградени демократи, още повече, че в страна като нашата подобен феномен би изглеждал като НЛО, а залагат фундамента на всяка демокрация &ndash; разделение на властите и възможност те да се ограничават взаимно.</strong> Последното е в интерес както на самите власти, така и на обществото. Нищо страшно няма в това, че някоя от институциите, включително и президентската, използва своите правомощия, за да води своя собствена политика, &bdquo;паралелна или алтернативна на политиката на мнозинството и неговото правителство&rdquo;.</p> <p><strong>Изпълненият с ужас хленч, че сблъсъкът между институциите е нещо страшно, а България се нуждае от политическо разбирателство е несъстоятелен и вреден.</strong> Да, Първанов е чистокръвен популист и придърпва към себе си ролята на единствена опозиция и алтернатива, надявайки се да оглави нарастващото недоволство на гласоподавателите. В подобно констатация обаче няма нищо чудовищно още повече, че именно заради Конституцията той е принуден да прави това в среда на конкуренция и взаимно съобразяване. <strong>Тъкмо тази среда принуждава дори средноазиатски типаж като настоящия ни държавен глава да се съобразява с демократичните принципи&nbsp; и ценности.</strong> Далеч по-неприемливо е тоталитарното управление на Тато и липсата на каквато и да е сериозна съпротива срещу неговия диктат.</p>