България, Гърция, Словения и Турция биха предпочели Русия пред САЩ

България, Гърция, Словения и Турция биха предпочели Русия пред САЩ
Мултинационално проучване на WIN/Gallup International, публикувано в навечерието на годишната среща на трансатлантическата общност по сигурността, проведена в Германия в петък

 

На кого ще се обадите? За гражданите на четири държави, членки на НАТО, запитани чия военна сила биха искали да се бие на тяхна страна, ако бъдат нападнати, отговорът е прост – Русия.

 

Това беше една от констатациите на мултинационалното проучване на "Галъп", публикувано тъкмо в навечерието на годишната среща на трансатлантическата общност по сигурността, проведена в Германия в петък. Целта бе да се набележат промени в алиансите за сигурност след Студената война и попаднаха под нов натиск и контрол след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

 

Засега най-голям брой страни, анкетирани от WIN/Gallup International, избират САЩ за свой партньор по отбраната, което предполага, че тя остава единствената в света военна сила с наистина глобален обхват и съюзи.

 

В същото време обаче Китай и Русия се избират взаимно, разкъсваната от война Украйна и Ирак се разделят наполовина, докато тези четири членки на водената от САЩ Организация на Северноатлантическия договор – България, Гърция, Словения и Турция – са категорично за Русия.

 

Докато секретарят на отбраната на САЩ Джеймс Матис обикаля Европа, предавайки съобщения за трудна любов към съюзниците от НАТО – увеличете разходите или подкрепата на САЩ ще стане „по-умерена” – анкетата демонстрира постепенната политическа реорганизация на света около различни полюси за сигурност според Кънчо Стойчев, вицепрезидент на WIN/Gallup International.

 

„Не е изненадващо, че руснаците и китайците се избират взаимно, но е нещо ново - каза Стойчев. - То ни показва нещо много важно - че политиката на САЩ през последните 20 години изпрати Русия в прегръдката на Китай, което е доста странно, защото Русия е коренна част от Европа.“

 

Придвижвайки се по-нататък

 

В същото време някои от резултатите в европейските страни на НАТО показват как техните основни възможности за сигурност се движат извън съюза, казва той. България и Гърция например виждат най-голямата заплаха за своята сигурност като идваща от Турция.

 

Въпреки че Турция също е член на НАТО и поради това теоретично е съюзник, нейната инвазия и окупация на Северен Кипър през 1974 г. показа, че тези страни не могат да разчитат на НАТО, за да ги защити, така че поглеждат към Русия.

 

По същия начин в Западна Европа някои членове на НАТО все повече се ориентират към други европейци за своята сигурност според Стойчев. Въпреки че според проучването 30 на сто от белгийците са избрали САЩ, повечето избират европейски партньори – 25% Франция и 12% Великобритания – докато почти толкова шведи избират Великобритания (29%), колкото и САЩ (31%).

 

Канцлерът Ангела Меркел, която трябва да говори на конференцията в Мюнхен в събота, предупреди САЩ срещу отстъпването от глобалната им роля и настоя, че НАТО е източник на американската сила. Говорейки пред репортери в Берлин, тя каза, че Германия е поела ангажимент евентуално да достигне целта да заделя 2% процента от БВП, но освен това добави, че „въпросите за помощта за развитие, предотвратяването на кризи и други са също толкова важни.“

 

Докато политическите и икономическите реалности предполагат, че за повечето съюзници в НАТО ще отнеме години да постигнат целта от 2%, както изисква Матис, „европейците са уплашени до смърт “ от възможността НАТО да се разпадне в момент, когато Русия става все по-настоятелна, казва Джеймс Дейвис, декан на училището по икономика и наука на Университета в Сент Гален, Швейцария, говорейки в рамките на годишната Конференция по сигурността в Мюнхен.

 

„Ако знаете нещо за историята на последните 200 години в Европа, изявлението от тази седмица, че румънците и чехите ще поставят основни свои военни части под германско командване, е шокиращо“, каза Дейвис.

 

Православният християнин

 

И все пак, докато тези страхове би трябвало да събират заедно членките на НАТО, има твърде много различни представи за заплахите и други сили, които ги разделят, и това може и да не се случи, каза Дейвис. Той отбелязва, че анкетата на Gallup до голяма степен отразява разделение между православния християнски свят и западното християнство, като православните в Гърция и България избират Русия, докато Украйна и Босна и Херцеговина – които са религиозно разделени – се разцепват по средата.

 

Католическа Словения, която до голяма степен избегна бруталните войни, които съпътстваха разпадането на Югославия през 90-те години, е изключение в тесния си избор на Русия. Същото се отнася за Румъния, една преди всичко православна християнска нация, която предпочита САЩ. Но тези промени и разцепления се разпространяват и доста извън Балканит според Дейвис.

 

„Когато преподавам, аз имам 18-годишни ученици пред мен и мога да ви кажа, че добрите стари времена, когато имаше солидарност пред лицето на съветската заплаха, са древна история за тях“, казва Дейвис. Той добавя, че съгласието от страна на европейското население, че САЩ трябва да играе водеща роля на световната сцена, е изключително ерозирало в резултат на войната в Ирак и може допълнително да бъде подкопано с Тръмп в Белия дом.

 

-----------

 

WIN/Gallup International анкетира по около 1000 души във всяка от 66 страни по целия свят в периода между октомври и декември 2016 г. Допустимата граница на грешка на проучването е плюс/минус 3.5 до 5%.

 

Със съдействието на Майкъл Уинфри

Превод: Трансмедия

Източник: http://www.transmedia.bg

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи