Британия и ЕС: Краят на аферата

Британия и ЕС: Краят на аферата
Независимо от крайния резултат на изборите Британия върви към края на своята мимолетна афера с ЕС. Тя започна с големия рестарт на Тони Блеър през 1997 година, който се опита да вкара Европа в проекта си ‘cool Britannia’. Неговото политическо меню трябваше да включи променения лайфстайл на средната класа в Англия, бързо привикнала на уикендските шопинг набези с „Евростар” в шикозен Париж. Това отваряне към „континента”, както самите островитяни наричат Европа, е една от най-мащабните културни промени в тяхното масово съзнание след демократизацията на летния туризъм в посока Южна Испания. Блеър се зае да постави Британия „в сърцето на Европа” и доразви идеята за своята страна като уникален мост между Америка и Стария континент.
<p>Първите години на Даунинг Стрийт той посвети на формулата &bdquo;по-влиятелни в ЕС, по-влиятелни спрямо САЩ&rdquo;. Заредиха се различни инициативи, реториката за Европа стана по-приятелска, посещенията при европейските лидери се редуваха едно след друго. 11 септември 2001 година обаче промени Блеър. Той се опита да примири постепенно разделящите се &bdquo;стара Европа&rdquo; и неоконсервативна Америка, но основното, което направи, бе да върне Британия там, където тя винаги е била: недалеч от &bdquo;континента&rdquo;, но много по-близо до Америка.<br />На теория наследникът на Блеър, Г. Браун, продължава завещаната линия. Думите и понятията са същите, но поведението и тонът са други. За Браун предстоящите избори са еманципиращи във всяко отношение. Той наследи властта, както и цялата й рамка и идеология. В същото време още като финансов министър Браун имаше склонност да използва срещите със своите колеги като възможност за лекция.</p> <p>Глобалната криза пък окончателно го накара да загърби ЕС за сметка на Г-20, превръщайки се в ключов архитект на антикризисния пакет през пролетта на 2009 година. И по време на кампанията сегашният лидер на лейбъристите неохотно повтаря наследената мантра за &bdquo;силна Британия в силен ЕС&rdquo;, но нищо в предлаганите идеи не подсказва подобни намерения. Единствената конкретна идея е за създаване на еврокорпус на мира, а другите повтарят добре известни позиции: реформа на селскостопанската политика, продължаване на разширяването на ЕС и ангажимент за референдум за членство в еврозоната, което на практика изключва възможността за такова.</p> <p>Най-позитивна е еврореториката на досегашната изненада на кампанията, либералдемократите. Тяхната претенция за политическа свежест във времена на трайна скука и отвращение обаче се изчерпва с няколко добре звучащи идеи, но и под тях се крие нарастващо нежелание за дълбока обвързаност с ЕС. Техният лидер, Ник Клег, е интересен със своето нетипично образование в Колежа на Европа в Брюж, Белгия, но в рамките на тази кампания все повече прилича на някогашния член на университетската асоциация на консерваторите в Кеймбридж. Клег също настоява за силна Британия в Европа и &bdquo;пребалансирано&rdquo; отношение със САЩ, но извън реториката стоят вече добре познати, традиционни британски идеи като реформа на селскостопанската политика, референдум при следващи промени на европейските договори, референдум за приемане на еврото. Все пак либералите се отличават със своето виждане, че еврото може да е от полза за страната в &bdquo;дългосрочен план&rdquo; и желанието за по-активно сътрудничество в борбата с организираната престъпност. Но отдалеч е видимо, че това са по-скоро мисловни свободи и упражнения на партия, която не е участвала във властта от десетилетия, и ще бъдат сред първите, които тя ще жертва, ако влезе в преговори за управление.</p> <p>Вероятните победители от консервативната партия най-отчетливо дават израз на нарастващото недоверие към ЕС. Те не допускат евентуална полза от еврото, подкрепят разширяването, но ясно заявяват, че интеграцията е стигнала твърде далеч и трябва да бъдат върнати правомощия на Британия (в социалната политика, заетостта, хартата на правата, криминалното право). Партията на Камерън ще поставя на референдум всички предложения за нови правомощия на ЕС и ще му попречи да използва сегашния лисабонски договор, за да прави подобни опити. Тези идеи като че ли в най-голяма степен отразяват британските настроения в момента и правят всичко това да прилича на един урок по демокрация. В крайна сметка, романтичните уикенди в Париж нямат нищо общо с реалностите на европейската политика и стресът на британците от объркалата се глобализация няма как да бъде лекуван с внезапен еврооптимизъм. За разлика от други държави островитяните имат повече от една стратегии за успех. Европа може да им помогне, но само донякъде, и това подсещане е наистина важно във време, когато всички трябва да си задаваме големия въпрос: а сега накъде?</p>

Коментари

  • Консерватор

    01 Май 2010 16:08ч.

    Long Live the Queen, искам и аз при тия бели хора

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вуте Граовски

    01 Май 2010 17:09ч.

    Малейййй, колко е умен афтаро! Мимолетна афера, а? Санким, бърза далаверка? Големия рестарт? cool Britannia? Не стига, че преписано, ами и непреведено.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • genadi

    16 Май 2010 8:16ч.

    ЕС - организация, управлявана от крадливи левичарски дегенерати, педофили и хомосексуалисти. Изобщо не е чудно, че ЕС е в криза! http://www.extremecentrepoint.com/?p=3811 http://www.extremecentrepoint.com/?p=6016 http://www.extremecentrepoint.com/?p=4669 http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162906

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи