- 10 Sep 2020
- 31
- 2
Премиерът-слънце навлиза в нова фаза на слънцестоене. Той вече е уморен, тъжен и наранен от хорската неблагодарност. Но и огорчен от негодността на "материала", който сам подбра да зида новата държава. Ето, Анна-Мария Борисова своеволно говори за доплащане в болниците. Вежди Рашидов пътува до Венеция, без да знае на чии разноски. Дянков има трески за дялкане. Непрекъснато се сърди на Божидар Димитров и има защо.
С кого да се занимае по-напред?
Надолу по вертикала положението също е тревожно. Цецките и Фидоските се трудят здраво, но не се знае кога и как в парламента ще избухне лобистки скандал. Доста бушони изгоряха, но в един момент ще настане остър дефицит на бушони. Към нервите, които му образува всеки един министър или депутат, се прибавя и базисен проблем – скоро просто няма да има откъде да се пълни "банката с кадри" на ГЕРБ.
<p>Още по-плачевна е ситуацията в общините. Добрата новина засега е, че бурите по върховете отнемат общественото внимание и не се забелязва ниската купеста облачност над села и паланки. Но от нея пада град и удря хората право по главите. Идват местни избори, Борисов не може да се позволи да е безучастен. Ще трябва да се занимава и с този проблем.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Във Велико Търново<br /></strong></p>
<p><strong>местната структура е в разпра за кокала<br /></strong></p>
<p>В Свищов лидерът е разследван за далавери. В Ямбол се вихрят мащабни кадрови чистки, във Варна лекари и артисти протестират срещу откровените опити да се узурпират болници и театри. Протекцията над Лечков в Сливен е огромен автогол на ГЕРБ и понеже бе дадена лично от Цветан Цветанов, Борисов ще трябва и там да омайва хората. Ще се наложи да обиколи и смесените райони, където герберите отдавна партнират с ДПС. Навсякъде ГЕРБ се оплита в корупция и партийно кадруване, ще трябва лично да убеждава хората, че туй, което виждат, е обратното.</p>
<p>За капацитет като Борисов няма невъзможни неща, но е прав – тази работа коства усилия и нерви. И колкото повече интервюта дава, толкова повече зрителите наистина виждат един уморен човек – иска, клетият, да оправи нещата, ама не може, защото батакът е голям, пък и хората, с които трябва да го свърши, не стават.</p>
<p>Не знам дали образът на "изморения от всеобщата поквара и некадърност премиер" не е нова тактика в публичното му поведение. Защото – един такъв отчаян, пък и леко заслабнал, наистина почва да буди съчувствие. Но може този образ да не е преднамерено търсен, а Борисов наистина да се отчайва от кадровия си подбор.</p>
<p><strong>Доста некачествен "материал" ще трябва да скрие зад широкия си гръб.</strong></p>
<p>Да видим обаче на кого точно трябва да се сърди Борисов. Уморен ли е и от какво. Ясно е, че ако успее той, успяват всички. Ако се провали, проваля цялата държава. Отделните фигури в ГЕРБ нямат значение, важен е само той, това е огромна отговорност. Но кой точно структурира така партията? Кой подбира хората три години? По какви критерии? Лично Борисов.</p>
<p><strong>Още от самото начало бе издигнат водещият принцип, че<br /></strong></p>
<p><strong>слънцето в тази партия е едно, а другите са флора и фауна,</strong></p>
<p>които трябва да са благодарни, че ги е дарило с живот. Тук главният въпрос е дали Борисов може въобще да бъде слънце, но нека отчетем, че по дефиниция в ГЕРБ не се поставят под съмнение качествата на лидера. По-големият проблем бе, че и най-малкото кадрово решение бе съобразено с нуждите и страстите на Борисов – в парламента не се изисква интелект, а просто дисциплина; министрите е хубаво да са инициативни, но имената и постовете им нямат значение, той си ги размества; специално здравният трябва да е световно безизвестен, тъй като винаги е на дузпата; кандидати за кметове и съветници трябва да бъдат тези, които му звъннат и се помолят.</p>
<p>Вторият "принцип" бе максималната представителност, но не на хората, в чието име бе обещавана генералната промяна, а на корпорациите и кръговете по интереси, които винаги гравитират около властта. Така бяха подредени депутатските листи, така бяха разпределени министерските кресла, така и много хора от старата власт запазиха постовете из различните ведомства. Това личи непрекъснато от лобистките скандали, личи в общинските коалиции.</p>
<p><strong>Спонсори се уредиха с длъжности и мандати</strong></p>
<p>И най-важното, всички трябваше да бъдат достатъчно анонимни и жертвоготовни, за да може винаги да блести той.</p>
<p>Днес повечето хора като че ли се прощават с илюзиите, че ГЕРБ може да донесе промяна. Но май и Борисов искрено се учудва, че за да си премиер, не се изисква само "натискане на копчетата". Вероятно повече от всеки желае нещата в България да потръгнат, тъй като растящите като лавина проблеми стесняват политическия му хоризонт. Но на какво ли е разчитал, след като избираше хора по критериите, с които работеха старите партии?</p>
<p><strong>Такъв избор винаги е грешен.</strong></p>
<p>Занапред Борисов едва ли ще дава интервюта на Сашо Диков, а ще засили присъствието си в медиите, които знаят как да го обгрижват. Но едва ли може да си представи какви проблеми още могат да му създадат кадрите, особено по места. Там корупцията и игричките на функционерите на ГЕРБ не могат да се прикрият с медийни упражнения. Но такава чаша си наля Борисов, такава ще пие.</p>
<p>Коментарът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com">в. "Сега".</a></p>
