- Автор: Кольо Колев
- 10 Sep 2020
- 15148
- 20
Всеки може да си мисли каквото ще за Слави Трифонов. Но това, което е несъмнено, е, че той е един от малкото безжалостни и последователни критици на бойкоборисовщината в продължение на години. Като за капак, референдумът на Слави категорично изигра немалка роля в съкрушителната загуба на ГЕРБ на президентските избори.
От своя страна, Борисов естествено недолюбва Слави Трифонов.
И изведнъж виждаме двамата обединени в една кауза и под едно знаме – „Чиста и свята мажоритарна система в два тура!“. Борисов дори заявява, че е готов да спонсорира съставянето на правителство в името на тази кауза – въпреки че винаги е бил против, знаел, че това е вредно… но било трябвало да се съобразим с волята на народа, изразена именно в референдума на върлия му противник Слави Трифонов. Референдум фактически срещу статуквото, част от което се явява и самият Борисов.
Чудеса! Някои го интерпретират като отмъщение спрямо реформаторите и патриотите, други – като характерната за Борисов „последователност“, трети като гърч на изгубилия имидж властник, стремящ се да се представи отново за изразител на волята на народа.
Разбира се, има по нещо от всичко това. Но в основата е чисто рационален мотив – бъдещата власт, властта след изборите!
Борисов най-сетне осъзна това, което му казаха изборите. Ореола му го няма! Няма го ранния „наказващия Борисов“, който ще вземе колите, парите и жените на „лошите“ и ще облети със самолети имането им. Няма го и „Борисов строителя“, който ще покрие страната с магистрали и спортни зали. Няма го и „Борисов – човекът от народа – ти прост и аз прост!“. Останал е само властникът, който тегли на наш гръб едни милиарди, които, странно как, отиват все в ръцете на „правилните“ хора и зад които неизменно наднича неизменният #Кой.
И Борисов осъзна, че не може да разчита на всенародната любов, а само на… своите „хранени хора“. А те съвсем не са малко. Назначените, уредените и „подкрепените“ от ГЕРБ държавни, общински служители и чиновници заедно със своите семейства са не по-малко от 300 000 човека. Работниците и служителите на фирмите, печелещи системно обществените поръчки (и които могат да бъдат натиснати), са около 150–200 хиляди. Отделно са НПО-та, медии и организации, финансирани от рекламните бюджети на оперативните програми или директно от бюджета.
Както се вижда, една огромна маса от порядъка на 600–700 хиляди гласоподаватели. Да, те са крайно недостатъчни за спечелването на пропорционални избори, защото срещу тях ще застанат едни 3 милиона други, недоволни избиратели. Но са напълно достатъчни за категорична победа при едни 100 % мажоритарни избори в два тура.
Причината е пределно проста. Имаме едни консолидирани и силно мотивирани (в името на запазване на работата и хляба си) 20% избиратели на ГЕРБ. Срещу тях ще застанат кандидатите на 5–6 партии (БСП, патриоти, реформатори, ДПС, АБВ, Марешки и др.), както и неизвестно количество инициативни комитети, част от които инспирирани от Цветан Цветанов. Гласовете естествено се пръскат и кандидатът на ГЕРБ се явява на втори тур. И за да не стане като на президентските избори – всички срещу ГЕРБ – Бойко Борисов предлага т.нар. „френска система“. Там на втори тур се явяват не двама, а трима, четирима и дори повече кандидати – всички преминали 12,5%. Накратко, отново имаме разпръскване на гласовете и печели този с най-консолидирани избиратели и… партията с най-много пари!
Защото извън парите за плакати, реклама, концерти и кебапчета ще настъпи масово купуване на гласове. А в един едномандатен район има около 23–24 хиляди реални избиратели. От тях пред урните ще застанат не повече от 12–13 хил. човека. В случая с ГЕРБ е достатъчно купуването на 3–4 хил. гласа в район, за да се гарантира победа в едни „чисти и свети мажоритарни избори“ в два тура „по френски“.
Или казано простичко, срещу скромната сума от около 30 млн. лева могат да се напазаруват около сто депутати в страната. (По данни на „Медиана“ между 15 и 20% от избирателите са склонни да продадат гласа си в зависимост от сумата.)
И така – коя е партията с най-много свои „хранени“ хора и най-много пари? Можете да си отговорите и сами!
Бойко Борисов чудесно си е направил разчетите. Пропорционалната система вероятно ще е съкрушителна за ГЕРБ на тези избори. „Чистата и свята мажоритарна система с френски привкус“ му дава сериозен шанс да се върне на бял кон във властта, при това с убедително мнозинство. Сега остава да видим дали реформаторите и патриотите са склонни да го обслужат надлежно. Но и да стане, и да не стане, Борисов не губи. Ако правителство в рамките на този парламент не може да се формира, ТОЙ ще се яви като истинския изразител на волята на народа срещу лошите „партийци“ (с надеждата, че ще чопне нещичко от тия 2,5 милиона избиратели, гласували за мажоритарна система). Ако РБ направи правителство дори с хоризонт 2–3 месеца, това ще му трасира пътя за триумфално връщане във властта и ироничната възможност да се надсмее над референдума.
Ето как, парадоксално, Борисов и Слави Трифонов се оказаха обединени в една кауза! Макар и с различни мотиви.
Слави Трифонов с убеждението, че 100% мажоритарната система ще разтърси политическото статукво, ще промени системата.
Бойко Борисов с ясния разчет, че същата мажоритарна система (с френски привкус) е единственият му шанс да запази властта – да запази статуквото.
Остава открит въпросът „Кой се лъже в разчетитеси ?“.
Тъжно ми е да го кажа, но според мен Борисов е много по-близо до истината – или поне до тази „истина“, която ще му позволи да ни потрети!
---------------------
П.П. Дълбокото ми убеждение е, че разумният компромис е смесена избирателна система със 120 пропорционално и 120 мажоритарно избрани депутати (т.нар. „немска система“), което ще намали негативите и на двете системи и ще раздвижи самите партийни елити. И трябва да кажа, че Борисов е прав и за това, че партиите нямат време да „шикалкавят“, за да се произнесат по въпросите на референдума. Независимо че това не е „волята на народа“, а само на значителна част от него.
