- Автор: Тони Стефанов
- 10 Sep 2020
- 1459
- 38
Снимка: http://www.dnevnik.bg
Нещо повече! Прекалено еднакви са тези двамата! Като се започне от ужасяващата липса на обща култура , нисък образователен ценз и незнанието на западен език и се свърши с дебелашкото народнячество, което демонстрират под път и над път. И двамата имат претенции, че създават качествен продукт, а пробутват прозрачна пиар опаковка под мотото „Аз съм тъп и вие сте тъпи, затова се разбираме“.
За Слави Трифонов не е проблем да се заяжда с успешен изпълнител в „Евровизия“ само защото той самият няма успех на същата „Евровизия“, а Бойко Борисов така и не схвана, че надутият балон за собствената му неосъществена спортна кариера няма общо с успехите на Христо Стоичков. Между другото, много е вероятно самозаблудите на Слави Трифонов и Бойко Борисов да са съвсем реални. И те да си вярват. Преди няколко години Бойко Борисов игра тенис мач с Борис Бекер и беше откровено вбесен от загубата си. Втрещеният Бекер попитал присъстващите наоколо: „Вашия премиер наистина ли си вярва, че може да ме победи на тенис?“. Тук всеки отговор е възможен, но утвърдителният най-малкото е логичен – да, Бойко Борисов си вярва, че може да победи Борис Бекер!
В интерес на истината, и за двамата има оневиняващи обстоятелства. Слабостите на системата толерират точно такива хора (а не личности), напористи в отстояването на правото на посредственост. В нейно име те са готови на всичко, разбирайки демокрацията като възможност за налагане на всеобхватен кич всеки в неговата си сфера на влияние. Феноменът е в световен мащаб и не касае само България – Доналд Тръмп е достатъчно емблематичен пример.
Всички знаем, че Слави Трифонов е музикант, колкото Бойко Борисов е политик, но това не им пречи да опошляват заедно или поединично и музиката, и политиката. Напротив, точно защото са посредствени, двамата служат толкова ефективно на собствената им кауза да пречат на реализацията на истинските професионалисти! В този смисъл те даже са съюзници! Пречат със завиден хъс и постоянство, а чалгизацията на живота ни вече отива отвъд тесните рамки на реализацията на тези двамата. Свидетели сме на чалгизирани национални ценности, налагащи чалгизиран изборен кодекс и даже чалгизирано православие, наслаждаващо се на Христовото възкресение с фойерверки.
И все пак можем да си позволим малко оптимизъм. Казват, че през годините всеки продукт на изпростяването става все по-лъскав, но това не го спасява от влизане в историята, превръщайки се в… пример за назидание. Всъщност народът е достатъчно мъдър да не дава пълна власт нито на единия, нито на другия. Те печелят битки, но губят всички войни, които са започнали! Номинациите на Слави Трифонов за „Евровизия“ са точно толкова, колкото и пълните мандати на Бойко Борисов – нула! Вярно е, че хората ходят с хиляди на концертите на единия, както и гласуват с хиляди за другия, но какво от това? Обществото ни, колкото и да е склерозирало, почти инстинктивно усеща, че тези двамата не са опоненти, а са двете страни на една и съща монета. Че са част от система, толерираща точно такива като тях – ако не е Нане, ще е Вуте, и така до края на света. На техния свят обаче!
Защото винаги има един друг свят, в който музикалната гордост се измерва с величието на Борис Христов, а достойнствата на премиера се равняват по наследството на Александър Малинов. Именно този свят е истинската алтернатива и рано или късно тя ще се случи! Нищо че по-скоро ще е късно! Защото хората по света се забавляват, като си правят музеи с восъчни фигури, а ние позволяваме на самите восъчни фигури да превръщат собствения ни пълнокръвен живот в мухлясал балкански музей!
В края на краищата наистина има нужда от еталон – някой прекрасен ден, като изпращате детето си да учи музика или в университет да учи политически науки, те ще имат нагледен пример какво НЕ трябва да правят, за да НЕ приличат на Слави Трифонов или Бойко Борисов. Жалкото е само, че точно нашето поколение изтегли късата клечка и се наложи да изтърпим цялото това чудовищното количество глупост, което ни залива като пълноводна река.
Жилаво поколение се оказахме ние. Само Бог знае колко още еталони ще завещаем на бъдещето!
