Известно е, че Тръмп многократно критикуваше лидерите на страните-членки на НАТО заради отказа им да харчат за военни нужди приетите 2 прочента от БВП. Освен това, през последните месеци Берлин не одобри исканията на Вашингтон да ограничи доставките си на газ от Русия, да забрани на Китай да доставя комплектуващи за немските телекомуникационни мрежи и да се откаже от деловите връзки между германските компании и Иран.
Появи се и още един признак за независим геополитически курс на Европа, за който настоява Берлин. Както заявиха в понеделник някои дипломати, Меркел планира през следващата година да проведе безпрецедентна среща на върха между лидерите на държавите от Евросъюза с лидера на Китай Си Дзинпин. Миналата година канцлерът обеща да увеличи военните разходи на Германия до 1.5 процента от националния БВП, като така ги доближи до заложения показател от 2 процента, който бяха договорили членовете на НАТО. Това обещание беше предшествано от все по-мощния и неприкрит натиск от страна на Тръмп. Сега Берлин харчи за отбрана около 43 млрд. евро, което е малко повече от 1.2 на сто от БВП. Според новия проектобюджет, за който в понеделник съобщи Министерството на финансите, през тази година военните разходи ще се увеличат до 1.37 процента от БВП. Но след това те отново ще започнат да намаляват, като още през 2019 г. ще намалеят до 1.33 на сто, до 2022 г. ще се понижат до 1.29 на сто, а през 2023 г. ще бъдат 1.25 на сто. Проектобюджетът предвижда разходите на Министерството на отбраната да бъдат 44.7 млрд. евро, което е много по-малко от поисканите от министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен 47.2 милиарда.
Германия вече съобщи на НАТО сумата от бюджета, която ще бъде отделена за военни разходи, като същевременно високопоставен правителствен чиновник заяви: „Ние поехме ангажимент пред членовете на НАТО, че ще увеличим разходите си до 2 процента, ако условията позволяват. Не се отказваме от тази цел, но ще бъде много трудно да я постигнем, макар че федералното правителство иска да направи това“.
Правителството все още не е утвърдило проектобюджета и цифрите още не са окончателни. Но промяна в проектобюджета е малко вероятна, защото икономическият ръст в страната се забавя и може да окаже негативно влияние върху данъчните приходи, а политиците и от двете партии нямат намерение да се борят за приемане на непопулярни военни разходи, само за да угодят на Тръмп.
Полемиката за бюджета се развива на фона на подготовката за честването на 70-годишнината от основаването на Алианса, която лидерите от НАТО ще отбележат във Вашингтон. Действията на Германия засилват напрежението в трансатлантическите отношения, които устойчиво се влошават, след като на власт дойде Доналд Тръмп. През последните месеци Берлин упорито се противопоставя на натиска от страна на администрацията на Тръмп, която много настоява Берлин да спре строителството на газопровода „Северен поток 2“, защото увеличава обема на доставки на руски газ в Германия. Освен това германското правителство е против американското искане да забрани на китайската компания „Хуауей“ да участва в изграждането в Германия на електронна мрежа от поколението 5G.
Посланикът на САЩ в Германия Ричард Гренел заяви: „Членовете на НАТО твърдо обещаха към 2024 г. да се доближат до целевия показател от 2 процента, а не да се отдалечават от него. Това, което правителството на Германия замисля да съкрати и без това неприемливо ниските си разходи за обезпечаване на боеспособността, е тревожен сигнал за 28-те съюзници на Германия в НАТО“.
Съкращаването на военните разходи за НАТО също така означава, че Германия едва ли ще купи американски самолети за обслужване на намиращия се на нейна територия американски ядрен арсенал, за което съобщиха политиците и от двете партии. През януари военното ведомство заяви, че има намерение да купи 45 самолета от компанията „Боинг“ модел F/A-18. Що се отнася до решението на Меркел през следващата година да организира среща с китайския лидер и ръководителите на страните-членки на ЕС, това отчасти е отговор на опита на Тръмп да презареди отношенията на САЩ с тази засилваща се свръхдържава. Лидерите на страните от ЕС рядко провеждат колективни срещи с ръководители на други държави. Такива срещи на високо равнище обичайно се правят на ниво регионални обединения, такива като Азиатско-Европейския съвет или Лигата на арабските държави, които Германия ще председателства през втората половина на 2020 година. От прес-секретаря на Меркел за ега няма коментар.
Според някои дипломати планът на Меркел свидетелства за недоволството й от нееднозначното отношение на ЕС към недобросъвестните практики на Китай да изисква от европейските компании, работещи в Китай да му предоставят технологиите си, да не ги допуска до работа по държавни китайски поръчки, а така също Меркел се безпокои за сигурността на Германия при използване на китайски нови технологии, като например мрежата G5.
Китай вече има подписани споразумения за икономическо партньорство с 13 страни от ЕС, но детайлите по тези споразумения не са напълно известни на чиновниците от Брюксел. Съответствието на съгласуваните проекти с правилата на Евросъюза за прозрачно и честно съперничество в борбата за държавни поръчки остава под въпрос. Очаква се по време на поредната си визита в Европа Си Дзинпин да подпише четиринадесето споразумение, този път с Италия. Понякога китайските компании получават изгодни договори за довършване на финансирани от ЕС проекти на територията на КНР. Европейските чиновници казват, че това е възможно само по една причина, тъй като китайските компании имат достъп до евтини държавни кредити и субсидии, което им позволява да намалят рязко себестойността си.
Превод: Никола Стефанов