Когато преди двайсетина дена минаха изборите в Германия, си позволих оценката, че макар да ги спечели, Ангела Меркел ще направи неизбежната стратегическа грешка да предпочете за коалиционни партньори Зелените и либералите. Грешка, защото това ще я остави част от миналото, а не от бъдещето на Европа. Неизбежна, защото поради историческата обремененост на Германия, правилният избор – коалиция с приеманата за крайнодясна, а всъщност просто консервативна "Алтернатива за Германия", все още не е възможен. Прогнозата се оказа вярна и Меркел още същия ден, без дори да допусне подобен „български“ вариант, започна да води коалиционни преговори със силите вляво от ХДС. Тогава обаче дойде Австрия...

 

 

Точно, както и в Германия, в съседна Австрия големите победители се оказаха дясноцентристите от Австрийската народна партия и радикалните консерватори от Австрийската партия на свободата. И нещо повече, политическите наблюдатели във Виена са единодушни, че решаващата роля за успеха им са изиграли темите за мигрантите и сигурността. Всъщност, през последните години, младият австрийски лидер Себастиан Курц се превърна в любимец на австрийските избиратели именно с

 

твърдата си позиция срещу безконтролното приемане на мюсюлмански бежанци в Европа.

 

Каква е вероятността при това положение, Курц да не се поддаде на дежурния брюкселски натиск и да последва примера на Бойко Борисов, сключвайки коалиция не с провалената левица, а с антиимигрантската Партия на свободата? Познавачите казват, че огромен...

Кои са предимствата на „българския“ вариант?

Първият очевиден плюс е, че при него австрийците ще получат това за което гласуваха – ограничаване на притока на мигранти, защита на традиционните европейски ценности, сигурност. В условията на все по задълбочаваща се криза на представителната демокрация, изборът да се следва волята на суверена, вместо лабораторните експерименти на политическите технолози, никак не е за пренебрегване.

Вторият позитив отново е свързан с

 

демокрацията и нейното спасяване.

 

Учебникарска истина е, че демократичният режим функционира успешно единствено тогава, когато успява да интегрира максимално широк кръг от идеи, включително такива, които са гранични за самата демократична идея. Вкарани в плуралистичен дебат, проблемните идеи и доктрини постепенно губят част от остротата си, но преди това оказват благотворно влияние и запълват празнините в идеологиите на системните политически партии. Именно това би се случило ако в Австрия и други европейски страни, партии от по-консервативния спектър станат част от дясноцентристки управленски коалиции. В България прочее, коалицията с Обединените патриоти извади ГЕРБ от дългогодишната им деидеологизираност и им придаде ясен политически облик.

Третият и най-важен положителен резултат от една евентуална коалиция на Австрийската народна партия и Австрийската партия на свободата би бил отказът на крайнодесните от евроскептицизма и постепенното им изместване към една по-скоро еврореалистична позиция, която критикува европейската бюрокрация, но не и самата идея за европейско обединение. Всъщност това, което радателите за федерална Европа пропуснаха да видят през последните години беше, че не друго, а именно мигрантската вълна, в която европейските нации за пръв път се сблъскаха с образа на другия, зададе първоначаните контури на

 

общата европейска идентичност.

 

Идентичност, която вместо да отрича отделните национални култури и ценности, ги обединява и надгражда над тях. Именно този процес преди време даде основание на лидера на полските консерватори Ярослав Качински да изрече думите „Днес ние сме истинската Европа!“

 

Това е накратко кръстопътят, пред който 31-годишният бивш външен министър на Австрия се намира. Ако тръгне по пътя на Меркел, той гарантирано ще събере овациите на ляволибералните елити, но с още по-голяма сигурност популярността му ще се спихне бързо така, както се случи с рейтинга на президента Макрон във Франция. Ако обаче се престраши да направи решителната крачка вдясно, Себастиан Курц ще започне да пише историята на нова Европа. Предстои да видим.

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

Ех Петърчо, Петърчо, след СДС, ДСБ, Движение България на гражданите, Обединените патриоти ..., на 16.10.2017 в 10:38
нищо чудно, че "коалицията с Обединените патриоти извади ГЕРБ от дългогодишната им деидеологизираност и им придаде ясен политически облик".
Нора на 16.10.2017 в 12:06
Правилно разсъждава момчето - ако ползват нашия почин "всички на масата" ще се спасят от истинска опозиция и ще омаскарят навреме противника си, който почти ги догонва по подкрепата на избирателите. И ще останат най-дълго време на власт! Това е номерът на Бай-Ганьо, а избирателите - ами да му мислят те!
Учебникарска истина е, че един демократичен режим може да функционира успешно на 16.10.2017 в 13:27
единствено тогава, когато успеем да смесим вода и олио и след като ги остави за малко, видим, че те не са се разделили — водата отдолу, олиото отгоре.
Васил Здравков на 16.10.2017 в 18:13
Австрия ми е през дедовия. В България борисов ще направи коалиция и със Сатаната и всичките му дяволи за да станат закъснелите милиционери-милионери от герб мултимилионери за наша сметка.
Гуда от доло на 16.10.2017 в 21:01
Толокова много лъжи, глупости и фантазии на едно място не е по силите на всеки, ама на петърчото му се е отдало за кой ли път!
байо Петко на 17.10.2017 в 14:28
Абе - много е младо момчето да ръководи държава. Все пак - добре е, че 60% от австрийските избиратели класуваха за консервативната кауза (ако приемем НЕОС за партия с консервативни тенденции). На хората им е писнало от турчеля, шиптари, араби, босненци - кой от кой по-агресивни, нагли, мързеливи и крадливи. Но... Големите Братя едва ли ще оставят един народ да определя с демократични избори съдбата си, па бил той и австрийския.

Напиши коментар