Анкара - Москва: ледовете се топят

Едва ли широката общественост ще научи на този етап повече за конкретните договорки и направени компромиси от двете страни, но няма съмнение, че от нормализирането на отношенията между двете стари империи, които добре се познават от векове, ще зависят процесите и решенията в Близкия изток. Пък и не само там.

Продължилата повече от 30 минути среща между външните министри всъщност е брънка от проточил се дълго период на дълбока криза, взаимни обвинения и задкулисни действия за намиране на изход, защото, каквото и друго да говори Ердоган, Турция се оказа потърпевша от наложените санкции и ограничения от страна на Москва заради „ножа в гърба“, както президентът Путин определи свалянето на руския самолет.

Не само потокът от руски туристи секна /с 96% е намалял за година/, но и турските плодове и зеленчуци загниваха по пристанищата, енергийните проекти отидоха в небитието, турските строители на територията на Русия не са желани и като цяло това допълнително нагнети ситуацията в икономиката, която определено буксува. Сигурно затова и Чавушоолу след разговора с Лавров на първо място като тема е посочил, че са разгледани отношенията в търговията, икономиката и енергетиката. После е подчертал пред „Интерфакс“, че има необходимост от съвместна работа за намиране на политическо решение за Сирия и че Анкара в това отношение ще осигури по-близка координация с Кремъл.

Съобщил е, че има вероятност през август президентите Путин и Ердоган да се срещнат в Сочи, което е по желание на Ердоган, и то преди вече потвърдена среща в рамките на Г-20 в Пекин през септември. Било ред на Москва да е домакин и затова се предвиждат разговори в Сочи, за които подготовката била започнала. „Възстановяването на диалога е важно за бъдещето на Сирия“, казва Чавушоолу и допълва, че е необходимо спиране на огъня и хуманитарни доставки за населението там. „Най-доброто решение за Сирия е политическото“, подчертава турският външен министър.

Някак изненадващо звучат думите, че има единомислие по отношение запазване целостта на Сирия и че режимът, който ще я ръководи след това, ще е светски. Ако наистина има такава договорка, Москва изпада в деликатна ситуация, но не поради светския характер на Сирия. Тя си беше светска държава и преди войната.

Но сирийските кюрди са съюзници по суша и на руските въоръжени сили на територията на Сирия и воюват успешно с ИД и други радикални групировки, разширяват обхвата на териториите, които са под техен контрол, и няма как да няма уговорки за бъдещо решение на техния основен проблем - независимост, право на самоопределение в рамките на собствена държава. Нещо, което държи под силно напрежение Анкара и е причина за действия с цел спиране ефекта на доминото, т.е. да не се получи същата ситуация и на територията на Турция, където живеят близо 20 млн. кюрди. Неслучайно Ердоган си позволи гражданска война с ПКК в Югоизточна Турция, като забрави за т.нар. мирно уреждане на кюрдския въпрос.

В Сочи Чавушоолу признава, че съществуват различия с Москва по отношение дали си отива, или остава сирийският президент Асад. „Трудно може да се каже, че сме на едно и също мнение, даже сме на различни мнения, но трябва открито и искрено да разговаряме“, е становището на турската страна. Допълнението е, че „в момент, в който отношенията ни се връщат към старите дни, с руските ни партньори можем да разговаряме по всяка положителна или отрицателна тема“.

В своето изявление много дипломатично заобикаля въпроса за сирийските кюрди, като казва, че „нямам достатъчно сведения за отваряне на офис на IPG /организация на сирийските кюрди/ в Москва“, но „за нас няма разлика между ПКК и IPG“. Той е припомнил, че според Анкара атентатите в турската столица са били дело точно на тази организация на сирийските кюрди и че точно това ще бъде споделено с Москва.

Позицията на Турция във връзка с кризата в отношенията е определена като „ние бяхме търпеливи по отношение на взетите от Русия решения, не направихме неблагоприятни стъпки, не премахнахме безвизовото пътуване на руските граждани и ще бъдем щастливи през следващите периоди да видим нашите руски приятели в страната ни“. Убеден е, че „те знаят, че никъде няма да намерят толкова качествени услуги“.

Няма съмнение, че турската дипломация е в състояние бързо да „обръща палачинката“, когато обстоятелствата я притискат, и става толкова гъвкава, че наблюдателите може и да се замислят дали този път „Москва ще повярва на сълзи“. А дали руските туристи ще се решат да пътуват до Анталия например след тези кръвопролитни атентати в Турция, е съвсем друг въпрос. Липсата на сигурност и нестабилната обстановка в дадена страна изгонват първо туристите, а после и инвеститорите.

А ситуацията в Турция напоследък се определя от повечето коментатори точно като нестабилна и с голяма вероятност атентатите да се множат. За Чавушоолу е било важно да информира, че подобряването на отношенията на Турция с Израел и Русия е в полза на региона и че Азербайджан и Казахстан са изиграли положителна роля за постигане на желано нормализиране. Интересно е, че не е пропуснал в своето изявление да посочи, че Турция счита ИДИЛ /„Ислямска държава“, ИД/ и „Ал Нусра” за терористични организации. Според него Анкара воюва с ИД и поради тази причина е цел на терористите.

За сравнение изявлението на Лавров след срещата с Чавушоолу е доста лаконично и с подчертаване повече на различията в становищата, отколкото на постигнато единомислие по дадени теми. Той е посочил, че трябва да се сложи край на използването на турски територии от страна на терористи, и се надява това да става в действителност. „Руските граждани трябва да вземат под внимание, избирайки Турция за място за почивка, състоянието на сигурността в страната.“

Все пак Русия не е премахнала предупрежденията към своите граждани да не пътуват до Египет след ситуацията със сваления пътнически самолет там над египетска територия. Други въпроси, по които няма съгласие, са голямата степен на различия относно кои са терористичните групи в Сирия и под чий контрол са всъщност, както и по отношение на сроковете за нормализиране на отношенията. Москва счита, че ще се провеждат срещи, които ще продължат месеци или „още повече“.

Разбира се, че изявленията на Лавров и Чавушоолу заслужават особено внимание, защото наистина от това зависи омиротворяването на обстановката в Близкия изток, без да се забравя за ролята на САЩ и Запада като цяло в арабската главоблъсканица. Но и в самата Турция вече доста наблюдатели задават въпроси, които очакват отговор от управляващите там. Защото и политическата обстановка е напрегната, и икономиката е в застой, и атентатите зачестяват. „Стигнахме до положение на нежелана страна“, казват някои анализатори.

Търсят причината в сбърканата външна политика на управляващата ПСР, включително и заради войната в Сирия. „Навсякъде, където си пъхнахме носа, останахме с пръст в устата“, е чест извод. Считат, че на всичкото отгоре е дошла „белята с ИД“. Преобладават мнения в опозиционната преса /доколкото я има в Турция/, че „начело с Франция и Германия всички от ЕС ни държат на дистанция“. Убедени са, че не са желани в ЕС, и то защото Турция е държава, в която няма демокрация, не е правова държава и няма свобода на словото.

Припомнят, че даже Великобритания, стар съюзник, е излязла от ЕС, по-скоро е избягала с лозунга „Турците могат да дойдат“. Някои определят случващото се като „срамно положение за нашата страна“. Не забравят, че Ердоган е посочил като причина ЕС да не иска Турция в своите редици, защото е мюсюлманска страна. Изразяват се становища, че това не отговаря на истината, защото по времето на Ататюрк „целият свят начело с Европа признаваше Ататюрк за лидера на ХХ век, и то на една мюсюлманска държава, а мюсюлманска Турция наричаха звездна страна“.

Не е забравено, че през 1978 г. ЕС е поканил Турция и Гърция едновременно за преговори за членство. Но тогава премиерът Еджевит е направил историческа грешка и не е приел. В Анкара специално пристигнал белгийският външен министър Тидеманс, за да убеждава Еджевит да приеме поканата за членство, но тя била отхвърлена с думите „не желаем да влизаме в Европейската общност, тъй като те ще са ортаци, а ние ще сме пазар“. Затова и изявлението, че не приемат Турция, защото е мюсюлманска страна, не е правилно, казват турски наблюдатели.

Друг е въпросът дали Еджевит не е казал нещо, което днес повтарят все повече граждани на по-късно приетите в ЕС държави. Не е лесно в Турция да се чуят думи на Мартин Шулц, че „няма да се махнат визите, защото Турция не спазва демократичните изисквания“. Но като се следят промените в геополитиката, като сме свидетели на объркването в Брюксел след миграционната криза и Брекзита, никой не може да бъде сигурен дали и ЕС няма да бъде гъвкав по начин, който не приляга на интересите му. Невинаги правилото „врагът на моя враг е мой приятел“ носи онези дивиденти, които се предполагат. Важното е да се разчитат сигналите, които идват от главните действащи лица, и да се търси онзи път, който съответства на собствените интереси, идеи, приоритети и цели. Ще успее ли ЕС, включително и ние? Защото Турция не бива да я мислим, има достатъчно опит и е голяма. Видно е и колко е повратлива. Тъжното е, че става след тежки сътресения и след човешки жертви.