Американските избори: За някои първи дами и „техните” президенти (част IV)

Снимка: "Дневник"

VI

За някои първи дами и „техните” президенти

Марта е родена в една плантация на щата Вирджиния, но през май 1758 г. се запознава с командира на местната доброволческа организация за осигуряване сигурността на гражданите /милиция/ – Джордж Вашингтон. Като млада се е занимавала с традиционните за тогавашното време бродиране и музика. До края на живота си остава неграмотна. Намира голямото си призвание по време на войната за независимост, като организира подпомагане на ранените, болните и техните семейства. След избирането на Джордж Вашингтон за президент тя е неотстъпно до него и въвежда строги домашни правила – забрана да се говори за политика и задължително лягане за сън в двадесет и един часа.

През 1814 г. британският експедиционен корпус обсажда столицата на САЩ. Вследствие на продължителната канонада голяма част от резиденцията на американския президент е разрушена. В този критичен момент Доли Мадисън влиза в огъня и спасява големия портрет на Джордж Вашингтон, който и до днес е една от реликвите на Белия дом. Тя се обявява против идеята на съпруга си – президента Джеймс Мадисън, столицата да бъде върната във Филаделфия. Когато умира на осемдесет и една години, тогавашният държавен глава Закари Тайлър казва в надгробното си слово: „Никога няма да я забравим!”.

Сара Полк е дълбоко вярваща християнка, която отказва да танцува дори на бала по повод встъпването в длъжност на съпруга си и забранява категорично сервирането на спиртни напитки в резиденцията на президента Джеймс Полк.

Джеймс Бюканън остава в историята като единствения президент на САЩ, който е ерген. Твърди се, че в младостта си е бил сгоден за кратко за дъщеря на богат бизнесмен от Пенсилвания. Ан Колеман обаче развалила годежа и скоро след това починала. Въпросът за сексуалната ориентация на президента няма сигурен отговор, но е известно, че в продължение на двадесет години е живял съвместно със сенатора от Алабама Уилям Кинг. Последният обаче починал, преди партньорът му да бъде избран на най-високия пост. Ролята на първа дама за Джеймс Бюканън изпълнявала неговата племенница Нанси Лейн.

През 1842 г. Мери Тод била една от най-красивите девойки в Кентъки, но впоследствие се променила. Не била вече нито мила, нито снизходителна, станала сприхава и нетолерантна. Често страдала от депресии и имала чувството, че хората я пренебрегват и не се държат подобаващо с нея като първа дама на президента Ейбрахам Линкълн. Имала свръхподозрителност към всички околни, а особена ревност проявила спрямо съпругата на генерал Юлисис Грант. Нейните недоброжелатели я обвиняват, че е глупава, лекомислена и екстравагантна. Най-критичният момент идва, когато по време на Гражданската война била обвинена в шпионаж в полза на Южните щати и се налага личната намеса в нейна защита на Ейбрахам Линкълн. Независимо от това, тя продължила да има абсолютна непоносимост към чуждото мнение, включително това на нейния съпруг, и както се твърди, често го биела с пантофите. 

Поради неизчерпаемата си страст към скъпите тоалети и други луксозни вещи Мери Линкълн натрупала колосални дългове. Фаталният изстрел през 1865 г. „спасява” съпруга ѝ от сигурен банкрут. Бързо забравена от американската общественост, тя умира в санаториум за душевно болни във Франция. 

Когато след смъртта на Ейбрахам Линкълн Андрю Джонсън поел държавните дела, неговата дъщеря поела от своя страна ролята на домакиня в резиденцията. Първата ѝ мярка в това отношение била настаняването на две крави, за да снабдява семейството с мляко и масло. 

Съпругата на Ръдърфорд Хейс, без да е толкова ревностна християнка като Сара Полк, става известна с прозвището Лимонадената Люси, тъй като не допуска сервирането на алкохол. 

Грувър Кливланд е единственият американски президент, който си довел булка по време на мандата си. Повече от година ролята на домакиня играела сестра му Роуз, но през 1886 г. той се оженил за по-младата от него само с 27 години Франсис Фолсъм. Когато той не бил преизбран след първия си мандат, тя се обърнала към обслужващия персонал с поръчението да пазят „всичко чисто и подредено”, защото ще се върне след четири години. Впрочем това се осъществява напълно. Общоизвестен е фактът, че понятието „първа лейди” се появява през 1887 г., но не е ясно дали това е следствие на хрумване на един американски журналист, или е повлияно по някакъв начин от тази амбициозна жена. 

Съпругата на Уилям Тафт – Илейн, много приличала по външен вид на Мария-Антоанета, но тази аналогия с кралска особа не ѝ пречила през 1910 г. да пасе кравата си на моравата пред Белия дом. Крайно суеверна, тя се страхувала от хора с бради и пред прислужниците мъже стояла алтернативата или да се бръснат изрядно, или да напуснат работа.

Съвременниците са единодушни, че Едит Уилсън е изявена волева натура. След инсулта, който покосява Удроу Уилсън през 1919 г., тя получава допълнителни възможности да движи лостовете на управлението. Неслучайно във Вашингтон започват да я наричат „госпожа президента” или „първия джентълмен”.

Амбициозна, но много лесно податлива на внушения е Флорънс Клинг Хардинг. Тя не оставя трайни следи в общественото съзнание, защото здравословното ѝ състояние много бързо се влошава след влизането в Белия дом.

Като добра домакиня, Грейс Кулидж водела строго счетоводство, лично теглела месото за кухнята и дори построила кокошарник в Белия дом с оглед съкращаване на разходите. 

Истинска аристократка била Лоу Хувър, която поради недостиг на средства от официалния бюджет плащала от собствения си джоб разходите за организиране на балове. Когато според изискванията на протокола трябвало да придружи Елинор Рузвелт из Белия дом при предаването на властта, тя я довела само до вратата на официалните апартаменти и я предала на грижите на обслужващия персонал, защото се е заклела никога повече да не пристъпи там.

Елинор Рузвелт учи много – политология, конституционно право, френски език, история на женското движение… Заради противопоставянето ѝ на расовата дискриминация спечелва прозвището „негролюбка” и дори получава заплахи за убийство. След напредването на заболяването на Франклин Делано Рузвелт от полиомиелит той е на път да се откаже от политиката, но съпругата му го убеждава да проведе избирателните си кампании от инвалидния стол. Активно го подпомага, като редактира речите му, пише във вестниците и говори по радиото. Посещава болници и гета, затвори и бедняшки квартали. Тя има обаче един куриозен недостатък – сервираната храна от „кухнята на Елинор Рузвелт” е била известна като най-лошата във Вашингтон още от времето, когато съпругът ѝ е бил заместник-министър на военноморските сили. След това, по време на мандатите му като губернатор или президент, тя се влошава още повече. 

Елизабет Труман никога не изявява публично мнението си: „Не съм аз избраната и затова нямам какво да ви кажа”. Тя обаче е най-близкият съветник на президента при вземане на такива фундаментални решения като атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и интервенцията в Корея. Бес е ласкаво умалително име от Елизабет, но неслучайно съпругът ѝ я нарича Бос. Според тогавашно изследване на института „Галъп” попада сред 20-те най-влиятелни жени в американската история. Тя е и най-дълго живялата първа дама – умира на 97 години. 

Мем Айзенхауер не е запомнена с особено присъствие, ако не броим нареждането ѝ след влизането в Белия дом да бъдат сменени всички картини, покривките на канапетата, току-що поставените от Бес Труман завеси и изнасянето от официалните помещения на портретите на всички президенти от Демократическата партия. 

Жаклин Бувие заявява: „Преди да срещна Джон, никога не съм гласувала и не мога да дам никакъв съвет на съпруга си”. Независимо от напрегнатата международна ситуация по време на мандата на Джон Кенеди тя се въздържа от вземане на отношение към Студената война и Кубинската криза. Вниманието ѝ обаче е обсебено в по-малка степен от вътрешния вид на Белия дом, който тя обзавежда с мебели от епохата на Ейбрахам Линкълн, отколкото от превръщането му в притегателен център на духовността. „Новият Версай” привлича такива фигури на науката, изкуството и културата като Андре Малро, Труман Капоти, Ленърд Бърнстейн, Пабло Казалс, Леонтин Прайс, Каунт Бейси, Марлон Брандо, Джон Кенет Гълбрайт… Неслучайно, когато са на посещение във Франция, Джон Кенеди казва за пресата: „Аз съм тук само да придружавам Джаки в прародината ѝ”.

Противоречиви впечатления остави Нанси Рейгън, която бе приемана само като декорация. По-късно обаче тя успя да отстрани от властта Ричард Алън , Уилям Кларк и Доналд Ригън – хора от най-близкото обкръжение на Роналд Рейгън. Има славата на последователна привърженичка на разоръжаването, като някои автори ѝ приписват заслуги за постигането на договора между САЩ и СССР за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег на действие от 1987 година. 

Мнозина наблюдатели окачествяват следващата първа дама Барбара Буш като „незабележителна – такава влезе, такава и излезе”.

След избирането на Уилям Клинтън за президент Хилъри е определяна като „скована и плашеща се от камерите”, но се превърна в една от най-елегантните дами на американския политически елит. По време на инагурацията му през 1993 г. тя извървя пътя от Капитолия до Белия дом, държейки го за ръка. Продължи да бъде „ръка за ръка” с него по време на изпитанията в съвместния им живот. От своя страна на изборите 2000 г. Хилъри Клинтън извървя своя път на бъдещ сенатор сама. 

Преди да се срещнат, Лора Уелч е доста различна от бъдещия си съпруг Джордж Буш-младши. Тя предпочита книгите, а той – забавите на ергенския живот. Сравнявайки я с предшественичката ѝ, медиите често я подценяват и изтъкват нейния провинциализъм. Въпреки това тя успява да демонстрира твърд характер и върна традиционния стил на повечето първи дами – да задържа вниманието върху себе си точно толкова, колкото е необходимо, за да не хвърли сянка върху главното действащо лице.

Мишел Обама винаги се е радвала на отлично медийно присъствие. Забележителен е фактът, че в навечерието на президентските избори през 2012 г. тя има по-висок рейтинг от този на съпруга си. Редица анализатори считат, че именно активното ѝ участие в кампанията допринася за извоюването на втори мандат за Барак Обама.

Следва продължение

Първата част можете да прочетете тук

Втората част можете да прочетете тук

Третата част можете да прочетете тук

---------------------------

Маргарит Ганев е роден през 1959 г. в гр. Попово. От 1991 г. е главен секретар на Българската асоциация по международно право, а от 2010 г. член на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право – Лондон. Заместник-председател на Националния организационен комитет на Седемдесет и петата световна конференция по международно право в София – 2012 година. От 2004 г. е член на българската национална група в най-стария международен правораздавателен орган – Постоянния арбитражен съд в Хага. Съставител на издадения през 1995 г. сборник с политически мисли и афоризми „Изречено-останало”.