Дори върлите противници на президента не могат да отрекат факта, че Радев е автентично и последователно различен от предшествениците си и от 99 на сто от нашите политици. В момента няма друг български високопоставен деец, който да може дори да се доближи до способността му смело, ясно и точно да назовава явленията с истинските им имена, почти винаги на основата на солидни факти и доказателства. Това се възприема и одобрява от мнозинството българи, най-вече защото президентът не се преструва, а "играе" себе си. Понякога казаното от него поражда горчивина или негодувание, но, както пише в Еклесиаста, знанието носи печал. Безгрижно щастливо е невежеството (и лицемерието).

 

Към края на втората година от мандата си - независимо от някои слабости и пропуснати възможности, президентът Румен Радев  доказа най-важното: че не само на теория, но и на практика може да има алтернатива на политическото статукво. (Ако под това неясно понятие разбираме най-вече утвърдените властови субекти и наложената система от отношения и практики между тях и обществото).

 

Този генерален резултат от дейността на държавния глава заслужава още по-категорично признание, отчитайки доминиращата характеристика на периода. В международен план това бе изключително сложна, напрегната и противоречива година, която донесе болезнени загуби на почти всички световни и европейски политици. Във вътрешен план 2018-а бе време на скандали и стремително пропадане на ефективността и ефикасността на държавното управление, довело до рязък ръст на гнева и възмущението в българското общество. В такова "интересно време" (по смисъла на китайското проклятие) повечето ръководители биха предпочели да се крият на завет зад стените на формалните си правомощия. Но не и Радев.

 

Най-общо казано, алтернативността в политиката има няколко съществени измерения. Първото, което се забелязва и признава (или отхвърля) от обществото, е изграждането на собствен, наистина различен публичен образ (стил, начин на говорене, характерни черти на политическото поведение).

 

Дори върлите противници на президента не могат да отрекат факта, че Радев е автентично и последователно различен от предшествениците си и от 99 на сто от нашите политици. В момента няма друг български високопоставен деец, който да може дори да се доближи до способността му смело, ясно и точно да назовава явленията с истинските им имена, почти винаги на основата на солидни факти и доказателства. Това се възприема и одобрява от мнозинството българи, най-вече защото президентът не се преструва, а "играе" себе си. Понякога казаното от него поражда горчивина или негодувание, но, както пише в Еклесиаста, знанието носи печал. Безгрижно щастливо е невежеството (и лицемерието).

 

Типичен пример бе новогодишното приветствие на държавния глава. То наистина бе прецедент в жанра и затова породи толкова много коментари. Ако изключим първосигналната, инстинктивна злоба на уязвените от сравнението и техните слуги, критиките бяха от два типа. Първият тип - носталгично-патриархалният, признавайки истинността на посланието, акцентира, че мястото и поводът не са били подходящи (на нова година се говорят само "хубави неща"). Вторият тип - от позициите на евро (по-точно транс) атлантическата правоверност - клейми президента, че не е направил задължителния ритуален поклон пред новите ни божества ЕС и НАТО. И едните, и другите стигат до извода, че по този начин Радев разединява нацията. Така стигаме до ключов момент, който свързва собствения политически стил на президента с основните му политически послания и намерения.  

 

Румен Радев пръв сред президентите и въобще сред политиците на прехода дава алтернативен отговор на въпроса за смисъла на националното единение и по-точно - кои и на каква основа трябва да се обединяват. Вместо да търси баланс и спогаждане с елитите и партийните лидери на базата на частните им интереси, той предлага единение на широкото мнозинство от българите на основата на политика и управление, работещи за благоденствие на всички, а не на малцина. А това наистина е единственото реално и устойчиво национално единение, способно да ни мобилизира за посрещане на огромните предизвикателства.

 

Ако навръх Нова година президентът бе съобщил на нацията - както предлага един уважаван учен - че лошото е зад гърба ни и ни очакват по-добри времена, щеше да е умилително, но нямаше да е вярно и честно. Защото най-лошото тепърва предстои и ще стане факт, ако я караме, както досега.

 

За да не се случи най-лошото - стопяването на българската нация, са нужни радикални промени на модела на управление на държавата и на отношенията между нея и обществото. Радев вече няколко пъти ясно посочва основните елементи на политическата си визия за тази промяна - държавното управление безусловно да се подчинява на изискванията за прозрачност, отчетност и отговорност на властта. Това не са празни думи, а прагматична алтернатива на статуквото, в което например правителството възприема собствената си програма като несъществена формалност - нито я изпълнява, нито се отчита пред обществото, да не говорим за носенето на някаква отговорност. И така - от горе до долу - в цялата пирамида на властта.

 

Решаващ тест за тези намерения на президента ще бъде следващото служебно правителство, което е вече зад ъгъла. При всичките си конституционни и времеви ограничения  то трудно ще постигне големи резултати, но трябва да докаже, че може да се управлява по друг начин. Включително и  като използва за основа затлачената заварена правителствена програма - още повече че поне тя би трябвало да бъде ресурсно и проектно обезпечена. Ако следват този път, президентът и неговите сподвижници ще начертаят пътната карта за смяна на модела на управление и ще покажат на гражданите какви конкретни безусловни искания да отправят към следващите правителства.

 

Накрая - последният и най-важен елемент на алтернативността, заявена от президента в последните месеци на изминалата година, бе обосноваването на необходимостта от нова стратегическа перспектива за България, която да служи за основа на единението на нацията. Това означава да бъде предложена, обсъдена в обществото и общоприета като насока за действие ясна, голяма и жизненоважна стратегическа цел, около която да се обединят стремежите и усилията на мнозинството от българите, а не  конюнктурните интереси на политическия и другите елити. Става дума наистина за трудна, но крайно необходима задача, която има различни възможни решения. Независимо от вариантите  същността е ясна - цел, чието постигане осигурява преди всичко избавление на нацията от заплахата да изчезне, а с това полага условията за устойчиво развитие в името на добруването на хората, а не като самоцелни статистически показатели.

 

Намерението на президента да предложи такава стратегическа алтернатива няма нищо общо с вменяваните му антиевропейски или антидемократични замисли. Точно обратното - когато България формулира и започне да осъществява дългосрочните си цели и приоритети, тя ще бъде наистина пълноценен партньор в съюзите, в които участва; само на тази основа може да бъде изградена демократичната уредба, чието уродливо подобие днес ни представят за неприкосновено царство на свободата и благоденствието. Това е смисълът на набиращата популярност идея за "смяна на системата".  

 

Алтернативността на президента не е по необходимост насочена срещу днешните партии, но резултатът ще зависи от тяхното реално поведение. Засега партиите (донякъде с изключение на БСП предвид опита с "Визия за България") показват неспособност и нежелание да вървят в тази посока. Така те са напът да пропилеят последния си шанс. Ако това стане, ще се очертае реална потребност и обществена нагласа за по-радикални обществени промени.

 

Третата година от мандата на Румен Радев се очертава като още по-сложна от изтичащата. Вероятно той ще се изправи пред своя (и нашия) Рубикон. Историческите аналогии винаги са условни, но за да предотвратим погрешни тълкувания, нека припомним известния факт, че Гай Юлий Цезар е прекосил граничната река не за да унищожи републиката, а за да я спаси от политическите властогонци и комбинатори.

 

Източник: banker.bg

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

18 коментар/a

Да ни е жив и здрав на 14.01.2019 в 14:43
Единственото, което ме тревожи е, че някак си е прекалено качествен за българската действителност.
milevan на 14.01.2019 в 14:58
браво, да е жив и здрав
До висок на 14.01.2019 в 15:36
Дребно , злобно , уродливо джудже тролче си ти ! Нямаш аргументи , а само плюнки , но и тия дето ти плащат нямат акъл за градивна критика , защото никой не е идеален , а храчките ви падат на вашите глави!
Ехо на 14.01.2019 в 16:29
Напълно подкрепям изнесеното в статията!
Мосю Воланд на 14.01.2019 в 16:33
Като лице на държавата , президента говори умно и премерено. Както и трябва. Засега има одобрение от повечето българи според мен. Поне изглежда и се държи достойно, а не като охлюв.
Евалла висок! на 14.01.2019 в 16:47
Проблемите на Бойко Методиев Борисов са от ПСИХОЛОГИЧЕН характер. Силната му КОМПЛЕКСАРЩИНА и ЖЕЛАНИЕ ДА БЪДЕ ХВАЛЕН непрекъснато извеждат на преден план чувството му за НЕПОГРЕШИМОСТ до последната степен на това проявление – САМОВЛЮБЕНОСТ (НАРЦИСИЗЪМ). В случай на отправени критики или нападки към него, то той достига до най-високи нива на РАЗДРАЗНЕНИЕ, което от своя страна предизвиква у него първобитен „нагон” на ОМРАЗА и животински стремеж за ОТМЪЩЕНИЕ.
Мильо Лудия на 14.01.2019 в 17:44
да е жив и здрав Иво Христов, който му пише речите. да е жив и здрав другия Иво Христов, който ще е следващия президент.
Мосю Воланд на 14.01.2019 в 18:01
Българите , както и повечето хора на малката ни планета са дребни, злобни, прости душици, заради които Христос слезе на Земята уж да им покаже пътят и истината и животът, пък тези същите хорица го разпънаха на кръста. Заслужават ли си труда изобщо ? По скоро - не, обаче Бог си има свои планове и те не се влияят от човешките такива.
избирател на 14.01.2019 в 18:02
Радев не е Алтернатива! Радев няма Алтернатива! Освен един физкултурник, който не може едно коремно да направи, но който чрез мъртвите души в избирателните списъци и чрез подставени лица в секционните комисии може да фалшифицира тотално всякакви избори! Затова Служебното правителство, назначено от Радев трябва да изчисти мъртвите души от избирателните списъци, да въведе машинното гласуване както е по закон и да сложи камери във всяка избирателна секция за непрекъснато наблюдение на изборния процес и осигуряване на публичност както е по закон! Само така ще може да говорим за честни избори и за законов изход от мутренското статукво!
до Мосю Воланд на 14.01.2019 в 19:39
Напълно съгласен, че Христос слезе, за да покаже пътят, истината и животът, а пък те взеха, че го разпънаха. Но мисля, че Божественият свят не трябва да спира да праща свои пратеници. Макар и бавно племената еволюират. И тези божествени пратеници им помагат по пътя. Пълзим като охлюви, но все-пак вървим напред.
Кака Мара на 14.01.2019 в 20:12
Онази лъжа, дето като я повториш 100 пъти и ставала истина.
Бегемот на 14.01.2019 в 21:57
Месир, не ви отива така да хулите обикновените хорица, за които някога в театър "Вариете" казахте: "Хора като хора ...е, лекомислени, но какво от това ... "
Sin на 15.01.2019 в 01:11
Аз му забравих името преди няколко дни, те го величаят колко бил велик. Уникален и безалтернативен !?!? И в какво ? И той като ББ и ГЕРБ превива гръб пред Кремъл. И той като тях е невидим при срещите на ЕС и НАТО. И той като тях няма думата пред Доган, Пеевски, Златев, ТИМ и пр. С нещо да е предизвикал безспорно вредни за страната институции и титулярите им като Цацаров примерно ? Точно както ГЕРБ и БСП, или ? Да не говорим за интелигентността му, неговата и на "Първата дама". Не много далеч от Банкянския църволан. Или Многоапартаментчика, или пък Зорка и другарят и, първо поколение с обувки и тоалетна на двора. Фигури, пионки, авсолютно неадекватни Примати, това са те.
Sin на 15.01.2019 в 01:29
Нека поне един, който вярва, че той е написал сам текста, който е прочел на Коледа ( или Нова Година ), да се обади и аргументирано да ни покаже като как е възможно това. Аз не го видях целия, но именно това беше главната му особеност - твърде ясно пролича, че не може да е негов. Просто никак не съответства. Какво като говори срещу корупцията примерно, когато жена му многократно скандализира обществото с покупките си с държавната луксозна кола ? И пр., примери безчет.
диди дайсон на 15.01.2019 в 06:00
Г-н Маринов статията ви е много точна и обективна за поведението и качествата на Президента!Само преди 3-4 дни обаче, една млада /журналистка/ или по точно стажантка Кръстева се опита да смъкне рейтинга му.Тази госпожица/ или г-жа/има много ,много да учи! Сигорно и е платено!!!Същото се отнася и за Цв,Цветанов,отвори ли си устата,това ще е само критики и хули срещу Радев!Само му вдигат рейтинга,защото подценяват всичките тези 65-70% които го Одобряват!!!

Напиши коментар