Актуализацията на бюджета е доказателство за провала на Дянков

В изказването си пред Нова телевизия Дянков за пореден път се похвали, че не е допуснал грешки в икономическата и финансовата сфера, че знае какво иска и как да го направи. Два дни след изявата си обаче той се скри от медиите и остави на работодателските и синдикалните организации да обясняват направената от него актуализацията на бюджета. <p>Всъщност самата актуализация е първото директно признание на правителството, че&nbsp; финансовият министър не просто е допуснал грешка в икономическата и финансовата сфера, но се е провалил при изготвянето на Бюджет 2010. А това е една от най-непростимите грешки, които може да допусне един финансов министър.</p> <p>Добре е да си припомним, че в бюджета за тази година Дянков заложи бюджетен дефицит от 0,7 процента от БВП, който беше драстично надхвърлен още през първото тримесечие на годината.&nbsp; Заради тези заветни 0,7 процента финансовият министър отказа да се разплати с бизнеса и по този начин увеличи пораженията от икономическата криза. В продължение на няколко месеца Дянков алармираше, че основната цел на ниския бюджетен дефицит е влизането на България в чакалнята на еврозоната (ERM II), че тази ключова цел на икономическата ни политика трябва да оправдае лишенията, увеличаващата се безработица и забавените плащания на държавата. И както през януари бяхме "единствената страна, която покрива всички критерии за еврозоната", така в началото на април стана ясно, че отлагаме подаването на заявка за влизане в ERM II, защото тази цел е "трудно постижима през следващите две-три години".</p> <p>Вината за провала на афиширания преди това национален приоритет естествено беше стоварена върху гърба на бившия премиер Станишев, а фактът, че в края на 2009 г. Дянков излъга за бюджетния дефицит, заявявайки, че той е 0,5, а не 3,9 %, остана незабелязан от медиите. С предвидения бюджетен дефицит от 4,8 процента&nbsp; за тази година обещанието на експерта от Световната банка, че България ще кандидатства за чакалнята на еврозоната през 2011 г., също ще остане неизпълнено.</p> <p>Пропадането на усилията за влизане в чакалнята на еврозоната обаче не беше първата пропусната цел от Симеон Дянков. През октомври миналата година финансовият министър обяви антикризисен план, който трябваше да приключи своето действие и да даде резултати в края на април. Вместо това през април правителство, синдикати и работодатели започнаха да обсъждат нови антикризисни мерки, а финансовият министър беше забравил как обясняваше, че България ще излезе от кризата през пролетта. Сега той заяви с присъщата си увереност, че ще излезем от кризата през лятото и есента и че всичко върви по план. В същото време бяха регистрирани срив на приходите в бюджета и рязко увеличаване на контрабандата заради наложеното от Дянков драстично повишаване на акциза на цигарите, бяха спрени реформите в почти всички сфери на държавното управление, а чуждестранните инвестиции отбелязаха сериозен отлив. За първото тримесечие на годината българската икономика се сви с 4%, което надхвърли дори песимистичните прогнози на експертите. Същевременно инфлацията отбеляза ръст и показа, че България върви към един от най-лошите сценарии за развитие на кризата. Тревожните данни и липсата на конкретни мерки от страна на правителството разкриват не просто, че дългоочакваното излизане от кризата няма да е през лятото и есента на тази година, както ни уверяваше Симеон Дянков, а че вероятно точно тогава България ще удари икономическото дъно.</p> <p>След като бюджетът му се издъни на шестия месец, Дянков загърби принципите си за удържане на нисък дефицит и съкращаване на разходите и предложи актуализация, която предвижда точно обратното - свръхдефицит, увеличаване на разходите и мощно харчене на пари от държавния резерв. Революцията в мисленето на финансовия министър настъпи за броени дни и разкри тоталната липса на визия за управлението на публичните финанси.</p> <p>С поведението си през последната близо една година Симеон Дянков показа, че връщането му в България е било случайно, а биографията му на експерт от Световната банка не го прави нито добър политик, нито качествен министър на финансите. Дянков е първият финансов министър, след Димитър Костов от правителството на Жан Виденов, който актуализира бюджета си на шестия месец от влизането му в сила. И виновник за това не е Станишев, а изначално сбърканата стратегия и липсата на компетентност от страна на вицепремиера. На предложената днес актуализация, както и на внесения в Народното събрание преди половин година бюджет липсват ясна визия за излизане от кризата и конкретна икономическа цел. Печалното е, че предвидените за изхарчване 2 млрд. лева от фискалния резерв няма да отидат за осъществяване на и без това закъснелите реформи, а за запушване на дупки в бюджета и за спасяване на положението до края на годината. Те ще бъдат изразходвани по начина, по който за последните четири месеца бяха изхарчени повече от 1 млрд. лева от същия този резерв, защото едва ли с актуализацията на бюджета правителството ще промени маниера си на мислене и начина си на работа.</p> <p>Една година след като дойде на власт, ГЕРБ се доведе до положение да преосмисля цялостно управленската си философия, а в условията на икономическа криза това е тежък провал и доказателство за липсата на каквито и да били стратегия и посока. Преоценката на този провал неизбежно минава през оставката на един от виновниците за хаоса в икономическата политика - Симеон Дянков. Друг е въпросът дали ГЕРБ е в състояние да предложи нов и по-компетентен министър на финансите.</p> <p>Заради неадекватното поведение на Дянков българското правителство пропусна възможността да овладее икономическата криза и се постави в положението да бъде управлявано от нея. Оттук нататък кризата е тази, която ще води кабинета, а първата актуализация на злополучния бюджет на Симеон Дянков може и да не е последна. След броени месеци премиерът и неговите министри ще трябва да изготвят бюджета за следващата година. Тогава фискалният резерв ще е достигнал критичния си минимум, а нереформираните структури на държавата ще продължават да поглъщат публични финанси.</p> <p>Дали Борисов ще потърси политическа отговорност от финансовия си министър, или упорито ще стои зад настоящата политическа линия на управленски хаос и неадекватно поведение, предстои да видим. Лошото е, че и в двата случая българската икономика ще продължи да лети към дъното, защото вече е късно да се предприемат ефективни действия за овладяване на икономическия срив. Цената за този полет в крайна сметка ще бъде платена отново от българските граждани.</p>