- Автор: Лоран Сагалович, slate.fr
- 10 Sep 2020
- 8466
- 13
Кевин Спейси Снимка: АФП
Времената са бурни: от доста дълго време ровят в кофите за боклук на миналите години, изравят истории с лош дъх на сексуално посегателство, сочат с пръст виновника за тези злодеяния и междувременно, без най-малкото съждение, без да си направят труда да изяснят обстоятелствата на инцидента, изискват от него да се извини тук, сега, веднага, без което ще бъде отлъчен.
Това, което току-що се случи с Кевин Спейси, е идеалният пример за онова, което може да се случи, ако случайно позволим връщането към определен морален ред, в който може да се общува само с хора, чието поведение е оценено за безукорно от общественото мнение.
Кевин Спейси, предполагаемо виновен преди 31 години за това, че се е опитал да спечели благоволението на един млад, 14-годишен актьор по време на алкохолна вечер, опит, който се състоял в неговия апартамент и завършил с бягството на тийнейджъра, Антъни Рап, който, в името на необходимата солидарност с актрисите, изпитали с плътта си сексуалните крайности на Харви Уайнстийн, отива да довери историята за неуспешното посегателство на американски вестник.
Кевин Спейси, който вследствие на това откровение, публикува посред нощ в профила си в Туитър следното изявление:
Ужасен съм от този разказ. Честно казано, не си спомням тази среща. Но ако наистина съм се държал така, му се извинявам за това неподходящо и под влиянието на алкохол поведение. Съжалявам за това, което е трябвало да понася през всичките тези години.
Преди да се възползва от случая, ужилен неизвестно от каква муха, да разкрие, в едно най-малкото непохватно изявление, своята хомосексуалност.
Кевин Спейси, за когото вчера следобед научихме, че сериалът “Къща от карти”, в който изпълняваше главната роля, ще спре със следващия си шести сезон, решение, което според “Нетфликс” било взето доста преди гореспоменатото откровение.
Ето докъде стигнахме.
Един актьор, обсебен от опит за сексуално посегателство, случил се в юношеството му, който решава три десетилетия след случката, под влияние на заразяване, да разкрие пред широката публика своята травма, друг актьор, удобно или не с амнезия, принуден да дърдори извинения за евентуално неправомерното си поведение, едно телевизионно студио, което се възползва от събитието, за да обяви решението си да спре парите, и, черешката на тортата, първата, която изобличи отвратителното поведение на Харви Уайнстийн, Роуз МакГоуан, която побърза да заяви в Туитър:
Довиждане, Спейси, довиждане, твой ред е да плачеш.
Дори по време на сталинските чистки са си правели труда да устроят подобие на съдебен процес, подобие на истината. В наши дни, благодарение на социалните мрежи, вече няма нужда да си правим този труд: за време, по-малко отколкото е нужно да напишете един туит, можете да съдите един човек, да го осъдите и ако случайно той не отговаря на вашите нареждания, да го прокудите завинаги.
Тук не става въпрос да поемам защитата на Кевин Спейси.
Не знам какво може да се е случило в онази нощ, в която се бил опитал да нападне сексуално един тийнейджър, което очевидно, ако фактите бяха проверени - но ще бъдат ли някога? - би представлявало високо осъдително деяние, което прекомерната употреба на алкохол не може да оправдае.
И после, след като сме казали всичко това, какво ще направим? Всеки път ли ще искаме сметка, извинения, угризения? Ще крещим негодуванието си, погнусата си, отвращението си? Ще приковем на позорния стълб на обществото мнение неудобния и ще го приканим да си остане у дома?
И в кой момент ще спрем? Ще ровим ли в живота на всеки един и след старателен преглед на миналото му ще издаваме декрет кой трябва да се оттегли от състезанието и кой може да продължи да ни забавлява? Ще станем ли всички ние усърдни прокурори, които ще съдят безчувствено, ще осъждат безпричинно, ще налагат санкции без предпазни мерки? Преди всичко, ще преразгледаме ли с нашия днешен морал далечното минало и изправени пред поведение, което ни се струва неморално и противоречащо на принципите на нашата епоха, ще хвърлим ли позора върху мъртви и погребани хора, които могат да ни противопоставят само своето мълчание?
Наистина ли искаме да играем тази игра с всички произтичащи последствия?
Или пък, накрая, ще си спомним за Рембо, за вечния младеж, скандалния любовник на Верлен, който пише в едно от най-известните си стихотворения:
О, сезони, О, замъци
Коя душа е без недостатъци?
Превод от френски: Галя Дачкова
