Първите резултати от парламентарните избори в Турция са известни. Ако има промени, те едва ли ще са съществени. Окончателните резултати се очакват след 10–12 дни.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52418_B7lHaqnACG1aOhRy0IQKqHqEiHVTOv.jpg" style="height:500px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>На този етап данните показват, че управляващата ПСР (Партия на справедливостта и развитието) е получила 40,86% от гласовете на избирателите, първата опозиционна НРП (Народнорепубликанска партия) – 24,96%, дясната опозиционна ПНД (Партия на националистическото движение) – 16,29%, и нашумялата през последната година лявоориентирана HDP, т.нар. кюрдска – 13,12%.</p>
<p>„Краят на възхода на Ердоган” или „Уроците от 7 юни”? Факт е, че тези парламентарни избори бяха следени с подчертан интерес не само в страната, но и навън. Защото на карта бе поставено политическото бъдеще на Турция, сериозен регионален играч, а дори и политическото бъдеще на президента Ердоган. Факт е, че един продължил 13 години политически процес достигна до момент, за който на 7 юни „ПСР и Ердоган платиха скъпа фактура”.</p>
<p>Резултатите показват, че управляващата ПСР губи голяма част от гласовете си, независимо че остава първа политическа сила. Докато при изборите през 2011 г. с 50% от гласовете ПСР е имала 326 депутати в Меджлиса, сега с тези 40% има под 260 народни представители, т.е. губи абсолютното си мнозинство. Президентът Ердоган ще трябва да търси други начини да реализира амбицията си за промяна на конституцията с цел установяване на президентска република и получаване на повече правомощия с пряко участие в изпълнителната власт.</p>
<p>При тези резултати пред Турция стои въпросът за принудителна коалиция или правителство на малцинството. Няма как, като си загубил всеки един от 5 гласа, или общо около 20% от досегашните, което изчислено прави около 10% общо за територията на Турция. Другият важен резултат при тези избори е предвиждания от всички сериозни наблюдатели успех на HDP (кюрди). След преминалата в доста напрегната за тях предизборна кампания с нелицеприятни обвинения от страна на управляващата ПСР, с бомбени атентати като онези в Диарбекир на 5 юни, където загинаха 4 и повече от 200 бяха ранени, HDP не само мина „баража” от 10% за влизане в Меджлиса, но с тези близо 13% ще има към 80 депутати. През 201 г.тя участваше в политическия живот в Турция чрез 35 независими депутати, непрекъснато подлагани на натиск и задкулисни действия. В източните и югоизточните райони, територията на кюрдите, HDP има смазващо предимство, но по-интересното е, че е успяла и в големи градове в Западна Турция. Тя ще има депутати от Бурса, Анталия, Анкара. Независимо че е лидер на кюрдското политическо движение, HDP е получила подкрепата и на левите социалисти и други алтернативни политически организации, в т.ч., казват, и на протестиращите от „Гези”. Това поражда нова политическа обстановка в Турция както в посока търсене на решение на кюрдския въпрос по нов начин, така и като ключов фактор в коалиционните сценарии, които предстоят.</p>
<p>Една от партиите, която не получи очакваните по-високи резултати, е НРП, светска, „кемалистка”, социалдемократическа, с лидер Калъчдароолу, и то защото 2–3% от традиционните й избиратели в големите градове дадоха гласа си за HDP. Причината е, че са повярвали на лидера на тази партия Демирташ, че няма да позволи на Ердоган да стане всевластен президент, но и защото считат, че т.нар. кюрдска политика е необходима на модерна Турция. Съществува обаче възможност точно Калъчдароолу, НРП, след Давутоглу да бъде втори кандидат за премиер в едно коалиционно правителство. Зависи как ще се завърти задкулисната рулетка при преговорите за съставяне на правителство при тези изборни резултати. Друг печеливш от тези избори е дясната националистическа ПНД с лидер Бахчели. С 16,4% тя ще има 81 депутати, докато през 2011г. с 13% е имала 53-ма народни представители. Счита се, че повечето гласове за ПНД са дошли от гласували преди за управляващата ПСР.</p>
<p>Следва въпросът „А сега накъде”, който ние добре познаваме. Несъмнено повече натиск разваля играта. Точно това се получи и по време на предизборната кампания на управляващата ПСР. Пък и не само в този период. В Турция просто мащабите и емоциите са различни, залозите – като на живот и смърт, децибелите по стотиците митинги из цялата страна – крещящо високи, често с фалцет като при премиера Давутоглу, а за излетите от управляващите средства – по-добре да не ги знаем колко са. Разликата от предишни предизборни периоди е, че тази година нямаше разлепени афиши по стълбове, огради и дървета, което прави градовете и селищата да изглеждат по-приветливи и сигурно местните власти няма да се затруднят много при почистването след изборите.</p>
<p>Затова пък по улици, площади, булеварди се вееха милиони гирлянди от знамена, най-вече огромни с лика на Давутоглу, лидер на управляващата ПСР и премиер, както и с името на неговата партия. Срещаха се знамена и с емблемите на основните опозиционни партии НРП с лидер Калъчдароолу, на ПНД начело с Бахчели и далеч по-малко на сензацията на тези избори HDP с фотоси на Демирташ, млад, приветлив и с дар слово. По облекло (и не само) той се родее с Ципрас, не носи вратовръзка и сравнително рядко споменава името на легендарния водач на ПКК Йоджелан, който все още е в Имралъ, затвора. Там от година с него преговарят представители на МИТ, турските специални служби, с цел уговаряне на условия за решаване на т.нар. кюрдски въпрос. Именно решаването на този въпрос е на 2-ро място в оповестяваните на всеки предизборен митинг 10 основни задачи на управляващата ПСР. Първото място е за промяна на конституцията, което премиерът Давутоглу още на първата среща след изборите с привържениците на ПСР отново е поставил на вниманието им. Независимо от получените незадоволителни резултати. Това, че е първа политическа сила, е друг въпрос. Явно не са помогнали много милионите лозунги като „Започва второто полувреме по пътя на нова Турция”, „Решението на Турция е продължаване на просперитета”, „Постоянна справедливост, постоянен растеж”, „С нас ли си? Борим се за щастливо бъдеще”, „Те говорят, ние го правим” или „Направихме летища, мостове, тунели, наши хеликоптери, танкове, пушки. Направихме Турция по-силна”. В разгара на предизборната кампания турският евреин Сами и Джейлан, с които се запознаваме на маса в едно от европейските на вид заведения в азиатската част на Истанбул, ни смайват с изявления, че не могат да познаят „нашата Турция”, защото на Бодрум „жените се къпят с дрехи и забрадени”, което „никога преди не е било”, „всеки ден се увеличава броят на забрадените” и „ако имаме пари, веднага бихме напуснали страната”. Помълчават, оглеждат се и после идва втрещяващото ни: „Турция не само се ислямизира, тя се радикализира и ако така продължава, границата ни със Сирия ще се пренесе на вашата граница”. Сега ние забравяме ума и дума, защото знаем какво е с онези близо 2 млн. бежанци, предимно сирийци, на онази граница. Клатят глави, казват, че „това не е моята Турция”, споменават колко страх има у хората, как Ердоган уж се „гневи на Ню Йорк Таймс”, „Гардиън” или „Ройтерс“, но всъщност „САЩ си го крепят”, а той „умее да лавира”. Това за лавирането наистина си е майсторлък в настоящата геополитическа ситуация. Ердоган и неговата ПСР имат достатъчно управленчески и политически опит от 13-годишно властване, така че нищо чудно защо успяват да овладяват кризисни ситуации. А Ердоган да оцелява след грандиозни скандали. Спомнете си „Гези” и огласените корупционни практики сред семейството и приближените му миналата година. Опозицията не престана на всеослушание да казва, че „освен фалшификации и провокации няма друга магия, която да спре спада на ПСР”. За нас думи като „какъвто и резултат да има на изборите, ясно е едно – Ердоган за по-малко от една година от избирането за президент е ликвидирал уважението към себе си и президентската институция, в известен смисъл се е изчерпал”, звучат изненадващо и в непознат доскоро тон. Резултатите го доказват или по-скоро може би верни ще се окажат думи на турски журналисти, че „всяко издигане има и слизане, а и най-ярките звезди един ден избледняват” . Дали? Сигурно е обаче, че нито един сценарий след изборите няма да донесе стабилност на страната. ПСР излиза по-слаба при тези резултати и едва ли ще е в състояние да осигури така търсената политическа стабилност, а може да се стигне и до нови извънредни избори. Дали ПСР ще остане единна след 7 юни, особено като са известни разногласията по ред въпроси между водещи политици там?</p>
<p>И на фона на спадащия курс на турската лира, галопиращата инфлация, нарастващата безработица и признаван под сурдинка застой на турската икономика. Да не говорим за растящите цени на основните стоки. Всички задават въпроса какво след „ерата на Ердоган” и ще има ли нова Турция, ама без негово всевластие? На този етап спекулациите са в ход, а опитните политици запазват самообладание, като търсят компромиси в договорки „зад кадър”. Тези, които смятат, че на 7 юни е свършила предизборната възбуда, грешат. Наистина политическите игри в Турция едва сега започват.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>