„А сега накъде” и за Турция

„А сега накъде” и за Турция
Първите резултати от парламентарните избори в Турция са известни. Ако има промени, те едва ли ще са съществени. Окончателните резултати се очакват след 10–12 дни.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52418_B7lHaqnACG1aOhRy0IQKqHqEiHVTOv.jpg" style="height:500px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>На този етап данните показват, че управляващата ПСР (Партия на справедливостта и развитието) е получила 40,86% от гласовете на избирателите, първата опозиционна НРП (Народнорепубликанска партия) &ndash; 24,96%, дясната опозиционна ПНД (Партия на националистическото движение) &ndash; 16,29%, и нашумялата през последната година лявоориентирана HDP, т.нар. кюрдска &ndash; 13,12%.</p> <p>&bdquo;Краят на възхода на Ердоган&rdquo; или &bdquo;Уроците от 7 юни&rdquo;? Факт е, че тези парламентарни избори бяха следени с подчертан интерес не само в страната, но и навън. Защото на карта бе поставено политическото бъдеще на Турция, сериозен регионален играч, а дори и политическото бъдеще на президента Ердоган. Факт е, че един продължил 13 години политически процес достигна до момент, за който на 7 юни &bdquo;ПСР и Ердоган платиха скъпа фактура&rdquo;.</p> <p>Резултатите показват, че управляващата ПСР губи голяма част от гласовете си, независимо че остава първа политическа сила. Докато при изборите през 2011 г. с 50% от гласовете ПСР е имала 326 депутати в Меджлиса, сега с тези 40% има под 260 народни представители, т.е. губи абсолютното си мнозинство. Президентът Ердоган ще трябва да търси други начини да реализира амбицията си за промяна на конституцията с цел установяване на президентска република и получаване на повече правомощия с пряко участие в изпълнителната власт.</p> <p>При тези резултати пред Турция стои въпросът за принудителна коалиция или правителство на малцинството. Няма как, като си загубил всеки един от 5 гласа, или общо около 20% от досегашните, което изчислено прави около 10% общо за територията на Турция. Другият важен резултат при тези избори е предвиждания от всички сериозни наблюдатели успех на HDP (кюрди). След преминалата в доста напрегната за тях предизборна кампания с нелицеприятни обвинения от страна на управляващата ПСР, с бомбени атентати като онези в Диарбекир на 5 юни, където загинаха 4 и повече от 200 бяха ранени, HDP не само мина &bdquo;баража&rdquo; от 10% за влизане в Меджлиса, но с тези близо 13% ще има към 80 депутати. През 201 г.тя участваше в политическия живот в Турция чрез 35 независими депутати, непрекъснато подлагани на натиск и задкулисни действия. В източните и югоизточните райони, територията на кюрдите, HDP има смазващо предимство, но по-интересното е, че е успяла и в големи градове в Западна Турция. Тя ще има депутати от Бурса, Анталия, Анкара. Независимо че е лидер на кюрдското политическо движение, HDP е получила подкрепата и на левите социалисти и други алтернативни политически организации, в т.ч., казват, и на протестиращите от &bdquo;Гези&rdquo;. Това поражда нова политическа обстановка в Турция както в посока търсене на решение на кюрдския въпрос по нов начин, така и като ключов фактор в коалиционните сценарии, които предстоят.</p> <p>Една от партиите, която не получи очакваните по-високи резултати, е НРП, светска, &bdquo;кемалистка&rdquo;, социалдемократическа, с лидер Калъчдароолу, и то защото 2&ndash;3% от традиционните й избиратели в големите градове дадоха гласа си за HDP. Причината е, че са повярвали на лидера на тази партия Демирташ, че няма да позволи на Ердоган да стане всевластен президент, но и защото считат, че т.нар. кюрдска политика е необходима на модерна Турция. Съществува обаче възможност точно Калъчдароолу, НРП, след Давутоглу да бъде втори кандидат за премиер в едно коалиционно правителство. Зависи как ще се завърти задкулисната рулетка при преговорите за съставяне на правителство при тези изборни резултати. Друг печеливш от тези избори е дясната националистическа ПНД с лидер Бахчели. С 16,4% тя ще има 81 депутати, докато през 2011г. с 13% е имала 53-ма народни представители. Счита се, че повечето гласове за ПНД са дошли от гласували преди за управляващата ПСР.</p> <p>Следва въпросът &bdquo;А сега накъде&rdquo;, който ние добре познаваме. Несъмнено повече натиск разваля играта. Точно това се получи и по време на предизборната кампания на управляващата ПСР. Пък и не само в този период. В Турция просто мащабите и емоциите са различни, залозите &ndash; като на живот и смърт, децибелите по стотиците митинги из цялата страна &ndash; крещящо високи, често с фалцет като при премиера Давутоглу, а за излетите от управляващите средства &ndash; по-добре да не ги знаем колко са. Разликата от предишни предизборни периоди е, че тази година нямаше разлепени афиши по стълбове, огради и дървета, което прави градовете и селищата да изглеждат по-приветливи и сигурно местните власти няма да се затруднят много при почистването след изборите.</p> <p>Затова пък по улици, площади, булеварди се вееха милиони гирлянди от знамена, най-вече огромни с лика на Давутоглу, лидер на управляващата ПСР и премиер, както и с името на неговата партия. Срещаха се знамена и с емблемите на основните опозиционни партии НРП с лидер Калъчдароолу, на ПНД начело с Бахчели и далеч по-малко на сензацията на тези избори HDP с фотоси на Демирташ, млад, приветлив и с дар слово. По облекло (и не само) той се родее с Ципрас, не носи вратовръзка и сравнително рядко споменава името на легендарния водач на ПКК Йоджелан, който все още е в Имралъ, затвора. Там от година с него преговарят представители на МИТ, турските специални служби, с цел уговаряне на условия за решаване на т.нар. кюрдски въпрос. Именно решаването на този въпрос е на 2-ро място в оповестяваните на всеки предизборен митинг 10 основни задачи на управляващата ПСР. Първото място е за промяна на конституцията, което премиерът Давутоглу още на първата среща след изборите с привържениците на ПСР отново е поставил на вниманието им. Независимо от получените незадоволителни резултати. Това, че е първа политическа сила, е друг въпрос. Явно не са помогнали много милионите лозунги като &bdquo;Започва второто полувреме по пътя на нова Турция&rdquo;, &bdquo;Решението на Турция е продължаване на просперитета&rdquo;, &bdquo;Постоянна справедливост, постоянен растеж&rdquo;, &bdquo;С нас ли си? Борим се за щастливо бъдеще&rdquo;, &bdquo;Те говорят, ние го правим&rdquo; или &bdquo;Направихме летища, мостове, тунели, наши хеликоптери, танкове, пушки. Направихме Турция по-силна&rdquo;. В разгара на предизборната кампания турският евреин Сами и Джейлан, с които се запознаваме на маса в едно от европейските на вид заведения в азиатската част на Истанбул, ни смайват с изявления, че не могат да познаят &bdquo;нашата Турция&rdquo;, защото на Бодрум &bdquo;жените се къпят с дрехи и забрадени&rdquo;, което &bdquo;никога преди не е било&rdquo;, &bdquo;всеки ден се увеличава броят на забрадените&rdquo; и &bdquo;ако имаме пари, веднага бихме напуснали страната&rdquo;. Помълчават, оглеждат се и после идва втрещяващото ни: &bdquo;Турция не само се ислямизира, тя се радикализира и ако така продължава, границата ни със Сирия ще се пренесе на вашата граница&rdquo;. Сега ние забравяме ума и дума, защото знаем какво е с онези близо 2 млн. бежанци, предимно сирийци, на онази граница. Клатят глави, казват, че &bdquo;това не е моята Турция&rdquo;, споменават колко страх има у хората, как Ердоган уж се &bdquo;гневи на Ню Йорк Таймс&rdquo;, &bdquo;Гардиън&rdquo; или &bdquo;Ройтерс&ldquo;, но всъщност &bdquo;САЩ си го крепят&rdquo;, а той &bdquo;умее да лавира&rdquo;. Това за лавирането наистина си е майсторлък в настоящата геополитическа ситуация. Ердоган и неговата ПСР имат достатъчно управленчески и политически опит от 13-годишно властване, така че нищо чудно защо успяват да овладяват кризисни ситуации. А Ердоган да оцелява след грандиозни скандали. Спомнете си &bdquo;Гези&rdquo; и огласените корупционни практики сред семейството и приближените му миналата година. Опозицията не престана на всеослушание да казва, че &bdquo;освен фалшификации и провокации няма друга магия, която да спре спада на ПСР&rdquo;. За нас думи като &bdquo;какъвто и резултат да има на изборите, ясно е едно &ndash; Ердоган за по-малко от една година от избирането за президент е ликвидирал уважението към себе си и президентската институция, в известен смисъл се е изчерпал&rdquo;, звучат изненадващо и в непознат доскоро тон. Резултатите го доказват или по-скоро може би верни ще се окажат думи на турски журналисти, че &bdquo;всяко издигане има и слизане, а и най-ярките звезди един ден избледняват&rdquo; . Дали? Сигурно е обаче, че нито един сценарий след изборите няма да донесе стабилност на страната. ПСР излиза по-слаба при тези резултати и едва ли ще е в състояние да осигури така търсената политическа стабилност, а може да се стигне и до нови извънредни избори. Дали ПСР ще остане единна след 7 юни, особено като са известни разногласията по ред въпроси между водещи политици там?</p> <p>И на фона на спадащия курс на турската лира, галопиращата инфлация, нарастващата безработица и признаван под сурдинка застой на турската икономика. Да не говорим за растящите цени на основните стоки. Всички задават въпроса какво след &bdquo;ерата на Ердоган&rdquo; и ще има ли нова Турция, ама без негово всевластие? На този етап спекулациите са в ход, а опитните политици запазват самообладание, като търсят компромиси в договорки &bdquo;зад кадър&rdquo;. Тези, които смятат, че на 7 юни е свършила предизборната възбуда, грешат. Наистина политическите игри в Турция едва сега започват.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Sveti

    09 Юни 2015 20:32ч.

    Много добър анализ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Т.Петров

    10 Юни 2015 16:52ч.

    Интересен анализ,може би трябваше да има и някоя снимка към него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи