7 мита, които парализират полската политика в отношенията й c Русия

Такъв модел на отношения с Русия създава усещане за комфорт, бидейки удобно обяснение за отказа от предприемане на сложни и рисковани действия.

Обаче в резултат на митологизирането на отношенията с руснаците полската политика се оказва безсилна пред лицето на главното за независима Полша в областта на сигурността: войната между Русия и Украйна, която се отразява върху елементите на конфронтация между Москва и Запада.

Мит 1

Русия е лоша (агресивна, лъжлива, недемократична) и затова с нея не бива да се води диалог. Това е основополагащ мит, който определя в значителна степен полската политика (по-точно липсата й) по отношение на тази страна.

Ако другите държави решат да се придържат към този принцип в контактите си с всички „лоши“ държави в света, едва ли ще остане много от международните контакти. На самите нас ще ни се наложи да престанем да общуваме например с Китай (заради анексирането на Тибет и имперската политика, нарушаваща международното законодателство в Южнокитайско море). Междувременно отношенията между Варшава и Пекин (и прочее „лоши“) се развиват отлично, а с Русия вече две десетилетия де факто са замразени. Това се случва, защото руската политика, за разлика от китайската, директно заплашва нашата сигурност, пораждайки екзистенциално разминаване на интересите ни. Искаме да вярваме, че се ръководим от благородни принципи, но всъщност не разговаряме с Русия, защото сме в непрекъснат конфликт с нея.

Владимир Путин на военния парад в чест на Деня на победата в Севастопол

Приятелският диалог между държавите, разбира се, има своето значение, но истинската проверка на тяхната зрялост е разговорът по теми, по които мненията не съвпадат. Такива контакти изискват дипломатическо майсторство, отговорност, готовност да се рискува.

Мит 2

Всеки диалог с Русия е обречен на провал, доколкото всички предишни опити за нормализиране на отношенията не са спирали Москва да се конфронтира със Запада.

Съгласно тази логика би трябвало всички постигнати взаимодействия между Запада и Русия след разпадането на СССР да бъдат зачеркнати, понеже те не попречиха на Кремъл да погази международното право и да нападне Украйна. Този мит гласи, че всяко „размразяване“ в руско-полските отношения е било проява на наивността на Варшава, която е позволявала да бъде лъгана от Москва: след всяко сближаване отново е настъпвала ескалация.

Този подход разкрива абсолютното неразбиране на динамиката в отношенията с трудно предсказуеми партньори като Русия. Контактите с такива страни са пълни с неочаквани обрати, а периодите на относителна нормализация са последвани от кризи. По-тясното сътрудничество в благоприятните моменти не е наивност, а използване на така наречения „прозорец на възможностите“ за осъществяване на макар и част от собствените си интереси.

Без това, в частност, не би се появил и мемориалният комплекс в Катин, би било невъзможно в Русия да се каже истината за катинското клане (включително да се позволи показването на филма на Вайда „Катин“), рязкото увеличаване на обема на полския износ или развитието на туризма в годините, предшестващи руско-украинския конфликт. Всичко това донесе на Полша кратко- и дългосрочна, но осезаема полза.

Мит 3

Диалогът с Русия означава предаване на полските интереси.

Разминаването на ефектите от диалога с интересите на полската държава говори не за това, че е безсмислен, а за непрофесионализма на тези, които го водят.

Разбира се, при лошо подготвени и некомпетентни контакти с Москва, цената (на първо място вътрешнополитическа) може да се окаже по-висока от тази в контактите с други страни. Затова високопарните лозунги в защитата на полските интереси често служат просто за камуфлаж, зад който се крие страх да се рискува.

Между другото професионално водените преговори позволяват постигането на добри резултати дори в кризисни периоди. Между такива важни държави като Русия и Полша винаги остават неща от техническо естество, които следва да се разглеждат независимо от температурата на политическите отношения.

Военни на откриването на Международния военнотехнически форум „Армия 2015“

Сега като пример могат да се посочат проблеми като състоянието на дипломатическата собственост, дейността на полските превозвачи на руска територия, инфраструктурата и транспортните средства, пограничните въпроси.

Разумен диалог, воден на няколко равнища, би позволил налагането на нашата гледна точка, както и запазването на доброжелателното отношение на „островчета“ в руското общество и поддържането на каналите за комуникация.

Контактите с Русия са изгодни за Полша по още една важна причина: те ще ни позволят да се превърнем в отговорен играч в очите на западните партньори – играч, който се стреми да реши проблема, а не да го задълбочава.

Мит 4

Замразяването на контактите по линията „Варшава – Москва“ не позволява на Запада да води политика на „размразяване“.

Този подход произтича от погрешното предположение, че западните държави ще отчетат принципната позиция на Полша и няма да водят диалог с Москва.

Между другото фактът, че Варшава не е възстановила практически никакви механизми на двустранно сътрудничество, не попречи на останалите крупни (и не само) страни от ЕС да го сторят.

Впрочем, не поглеждайки към Полша, миналата година Москва посетиха премиерът на Италия, вицеканцлерът на Германия, председателят на Европейската комисия.

Във Франция и Германия, да не говорим за Италия или Испания, не обръщат внимание на това, че Варшава не бърза да размразява отношенията си с руснаците. Някои с руски уклони наричат това поредната проява на „неконструктивната русофобия на поляците“, при това никой не счита полската политика за пречка за собствените си контакти с Русия.

Мит 5

В рамките на ЕС сме длъжни да заемаме крайна позиция по руските въпроси, за да може мнението на Европа по отношение на Русия да стане още по-твърдо.

Предположението, че по който и да било въпрос (особено в областта на международните отношения) европейската политика се формира на базата на статистически изчисления на усреднената позиция на 28 страни, няма нищо общо с действителността.

Повечето решения се изработват в тесния кръг на няколко от тези държави. За да попаднеш в тази група, е необходимо не само да се интересуваш от проблемите, но и да притежаваш съответния потенциал, тоест инструменти за въздействие върху ситуацията.

При нашите скромни възможности полската радикална позиция за останалите страни, членки на ЕС, представлява допълнителен проблем и не ни дава нито един плюс. В крайна сметка с Полша ще се случи това, което става с всеки проблемен и не твърде силен играч: просто ще ни изключат от информационните потоци и процеса на взимане на решения.

Млади хора носят знамето на Европейския съюз по време на Парада на Шуман във Варшава

Мит 6

Безкомпромисната политика на Полша по отношение на Москва е в полза на интересите на Украйна и Беларус.

Нито Украйна, а още по-малко Беларус ще извлекат някаква изгода от това, че Полша къса контактите си с руснаците. От гледна точка на Минск конфронтацията на Русия със Запада (включително ескалацията в отношенията между Варшава и Москва) е опасна и неизгодна. Лукашенко се нуждае от контакти със Запада, за да нормализира икономическата обстановка в страната. Само че границата на тези контакти се определя от Кремъл, който е главен спонсор и политически патрон на Беларус.

Колкото повече се изостря конфликтът на руснаците със Запада, толкова повече се стеснява полето за маневриране на Минск. На свой ред Украйна очаква от Полша не благородни изявления, а конкретна двустранна помощ (от финанси до обучение). Варшава би могла да помогне на Киев, свеждайки мнението му за ситуацията около Донбас до Брюксел или Берлин. Замразяването на отношенията и ескалацията на конфликтите с Русия ни най-малко няма да повишат ефективността на Полша в тази област.

Шестте изредени по-горе митове дотолкова парализират полската политика по отношение на Русия, че седмият се превръща в самоизпълняващо се пророчество.

Мит 7

Полша е твърде слаба, за да получи някакъв успех в отношенията си с Русия.

Западът и Москва, все едно, ще се договорят зад гърба ни. Разбира се, след като не притежава собствени канали за комуникация, Варшава къса контактите си не само с руската власт, но и с обществото.

Заемайки толкова радикална позиция в ЕС, Полша ще бъде изолирана от приемането на решения, ще отслабне и просто ще се оплаква, че всичко се решава, без да бъде отчетено нейното мнение.

***

Редно е да отхвърлим тези митове и да рискуваме да поведем активна политика в отношенията си с Русия.

Правилно е разумно и внимателно да се заемем с възстановяването на каналите си за комуникация (не на висше ниво, а на ниво министри, чиновници, влиятелни персони, културни кръгове). В рамките на ЕС Полша е длъжна да излезе със собствени предложения, а не само да приема и оценява тези, които вече са внесени.

Представяйки позицията си, трябва да сме готови да поемем своята, а в частност и финансова отговорност. Логично е най-накрая честно да си кажем, че интересите на Украйна и Беларус за нас не са причина за спор с Русия, а силна опозиция на нашата страна с ЕС и НАТО, както и двустранното ни сътрудничество.

Има още едно предупреждение. Полша се нуждае от активна и действена политика в отношенията си с Русия, но следва да се разбере, че сега Кремъл е заинтересован от разкол в ЕС. Усещайки напрежението между Вашингтон и Брюксел, Кремъл днес е заинтересован ЕС да се разпадне.

Москва ще се опита да постигне целите си, предупреждавайки за знаците за появило си напрежение между Брюксел и Варшава. Москва ще се постарае да използва всичко за постигане на всички свои цели в дипломатическата игра с Полша.

Няма нужда политиката ни в отношенията с Русия да бъде романтична. Но в никакъв случай не бива да бъде цинична. Водейки диалог с Москва, не бива да се допускат каквито и да било договорености, които да навредят на единството на Евросъюза или да се използват отношенията ни с руснаците за вътрешнополитически спорове с Русия.

Превод: Елена Дюлгерова