2016: Възмездието на презрените (2 част)

Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент в HEC в Монреал. Трудовете му засягат мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и квебекския национален въпрос. Матю Бок-Коте е също колумнист в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада. Последната му книга Le multiculturalisme comme religion politique (“Мултикултурализмът като политическа религия”) беше издадена във Франция от издателство Cerf.

Презрение

В медиите или в университета винаги се намираше някой, който да извини или да разбере терористите.

Основното обяснение винаги беше едно и също: в основата на насилието срещу Запада е насилието на Запада. Ислямизмът се обяснявал с ислямофобията.

Терористът най-напред бил изключен от западния свят и след това се бунтувал срещу него. В този дух искаха да деконструират света, на който западният човек държеше.

Първо, националната държава. Представиха я като символ на затварянето на света и на расизма.

С мултикултурализма му обясниха, че вече не е у дома си. Дори вътре в собствената му страна му казаха, че неговата идентичност е само една култура сред другите.

Имигрантите вече на трябвало да се интегрират към неговата култура. А той трябвало да се промени, за да запазат имигрантите своята.

Но разрушиха нещо повече от нацията.

Деконструираха и училището. Понеже нашето общество не вярваше вече в своето културно наследство, в своето цивилизационно наследство, го ликвидираха. Сбогом, история, сбогом, география, сбогом, литература!

Училището се покръсти във флегматичната психология и започна да произвежда хора без култура.

Още по-голямо безумие: поискаха да премахнат половете, казвайки, че мъжът и жената са просто изкуствени идеологически конструкции.

Този свят е луд, тревожен и безпътен. Той поражда огромно отчаяние. Странно се опитват да ни го представят като рай.

Явно през 2016 г. на западния човек му дойде до гуша. 

Той реши да го покаже, като гласува за онези, които обявиха, че искат да сложат край на тази голям делириум, въпреки че говорителите на народния гняв не бяха особено достойни за одобрение. 

Бунтът

2016 г. беляза завръщането на един голям презрян: народът.

Няма да разберем Брекзит или избирането на Доналд Тръмп, ако откажем да видим в тях израз на народния бунт, смесващ гняв и дълбоко отчание срещу доминиращия от няколко десетилетия медийен дискурс.

Дълбоко в себе си обикновеният човек така и не повярва, че трябва да бълва срещу родината си, да отрича бащите си, да потъпче идентичността си.

Изключително наелектризирания политически контекст през 2016 г. му позволи да се измъкне от идеологическата рамка и да признае, че не се срамува да бъде консервативен и да иска да спаси онова, което нашите елити искаха да изхвърлят в кошчето.

Остава да видим дали този гняв е бил напразен вик или ще има политически последствия.

Първа част на коментара на Матю Бок-Коте е публикувана тук: http://glasove.com/categories/komentari/news/2016-ot-koln-do-berlin

Превод от френски: Галя Дачкова