- 10 Sep 2020
- 60
- 21
Епистоларното изясняване на отношенията между довчерашните възлюблени Мадам В. и професора кфн, доктора на водородните науки Ахмед Доган засенчи в медиите един далеч по-голям скандал, който за съжаление ще си остане неразбран от широката публика, въпреки че последствията от него ще усетим всички. Двайсет години след началото на прехода чрез промени в законодателството България направи първата си голяма крачка... назад към тоталитарното си минало. Отказът от свобода за сметка на сигурността е тема, която влезе в западния свят след атентатите от 11 септември, но там тя се дискутира вече десет години и няма съгласие по този въпрос. Слава Богу, засега надделяват гласовете в защита на свободата.
<p><strong>В България управляващите от ГЕРБ, подкрепяни от Синята коалиция и "Атака" направиха промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с което на практика върнаха методите на бившата Държавна сигурност,</strong> която преди 10 ноември 1989 г. решаваше кой е виновен и кой не и казваше на съда кой да бъде осъден и каква присъда му се полага. Тогава е имало съдии и прокурори, които са работили тясно със службите, а един от тях, бивш премиер на България, бе осъдил едно момче на смърт, защото се изгаврило с гроба на Людмила Живкова.</p>
<p>Уморени от десетилетия на безнаказаност, мнозина българи може би ще приветстват начина, по който ГЕРБ си представя борбата с престъпността – кадри по телевизията на маскирани мъже в черно, които крещят на диалект: "Полиция! Лягайти на зимята!", и присъди, издавани направо от вътрешния министър от екрана на телевизора. Истината е, че полицейските кадри издават безсилие. Когато държавата е силна и службите са си свършили работата, арестът може да се извърши и от двама цивилни полицаи. Освен, разбира се, когато не става дума за терористичен акт или барикадирала се въоръжена групировка, за която със сигурност се знае, че ще окаже съпротива. Важна подробност е и вътрешният министър да прилича на средностатистически обитател на панелка в "Люлин" или "Дружба", по образование да е учител по физкултура и да развие няколко лумпенски идеи, имитирайки изострено чувство към несправедливостите и гняв от нередностите в нашия живот, както и да употребява инфантилни изрази като "Да си изчистим къщичката" и прочие.</p>
<p>Цветан Цветанов притежава всичките тези качества, както и силен комплекс за малоценност, и вече е твърдо решен (никой от политическите наблюдатели вече не се съмнява в това) да направи сериозна политическа кариера. Дори ако се наложи да мине през политическия труп на своя благодетел Бойко Борисов. Цветанов е особено опасен, защото е невзрачен на пръв поглед и посредствен в публичните си изяви, преди да добие ореола на борец срещу престъпността, който медиите му създадоха, като въртяха едни и същи кадри от МВР с различни заглавия: "Наглите", "Октопод", "Лапачите" и пр.</p>
<p>Популярността на Цветанов е свършен факт, което го прави основен конкурент на Борисов в борбата за власт, независимо дали двамата го признават или не. Такива са законите на българската политика, а амбициите на Цветан Цветанов не са тайна за никого. По-лошото е друго. Заради тези амбиции страда не само борбата с престъпността, но чрез последните промени в законодателството е застрашена и свободата на всички граждани. <strong>Достатъчно е някой съсед или колега в службата да ви мрази и да има приятели или връзки в съответните институции и по анонимен донос да ви спретнат дело, в което да се окажете накрая и осъден. Това става възможно, след като Народното събрание прие, че подслушаните телефонни разговори и показанията на анонимни свидетели са достатъчни доказателства, за да има присъда.</strong></p>
<p>Впрочем тези мерки са най-крещящото доказателство за безсилието на ГЕРБ в борбата срещу престъпността. Те трябва постфактум да облекат в юридическа форма провалите на Цветанов, наречени "Наглите", "Крокодилите", "Октопод" и "Лапачите". Съдебният процес е сложна процедура, в която виновността или невинността би трябвало да бъдат доказани по неоспорим начин със солидни доказателства. Това е така, за да се избегне субективността и произволът на човешката природа с присъщите й страсти, която винаги е склонна да съди единствено и само в своя полза и в ущърб на другите. Съдът е безпристрастен арбитър, който събира спорещи страни и на базата на представените доказателства отсъжда кой е прав и кой не. Няма идеален съд и правораздавателна система, както впрочем няма и здравни такива, но така или иначе, демократичните общества са достигнали до едно ниво, което преди всичко гарантира свободен и справедлив процес.</p>
<p><strong>И ако е много лесно, когато си пред телевизора на две салати и три ракии да се "кефиш" на показните акции на Цветанов, нещата стават далеч по-сложни, ако внезапно се превърнеш в невинна жертва на тази система. </strong>Повтарям, че с приетите законодателни поправки това може да се случи много лесно. На любителите на телевизионното реалити само ще кажа, че нито една от акциите на Цветан Цветанов дотук не е насочена срещу същинската българска мафия и срещу големите играчи от престъпния свят, независимо дали става дума за контрабанда, проституция, търговия с наркотици и политическа корупция във висшите етажи на властта. <br />Давам си сметка, че читателите и телевизионните зрители ще разберат тези неща с доста голямо закъснение, може би дори когато е твърде късно, но си мисля, че все пак е добре да бъдат казани и написани, за да останат във времето. В България съдебната власт е в очевидна криза, но когато това се каже, е добре да се добави, че на практика след тоталната диктутатура от страна на комунистическата партия преди 1989 г. тази власт така и не бе реформирана, за да стане истински свободна и еманципирана от политическо влияние. Основната вина за това носят политиците и някои от магистратите, които съучастваха в този процес.</p>
<p><strong>Нахално е от страна на Цветанов да казва, че съдебната власт е корумпирана, при положение че 99% от неговите служители по пътищата вземат рушвети от шофьори нарушители.</strong> Дори бих казал, че със сигурност цифровото изражение на корумпираните служители съответно в МВР и съда определено ще бъде в полза на полицията. Вместо да се меси в работата на съда, Цветанов трябваше да извърши реформа в МВР и да предложи така необходимото и липсващо законодателство в сектора за сигурност, уреждащо и работата на няколко действащи служби, които работят без закон.</p>
<p>Цветанов трябваше да фокусира усилията си към специализираното и компетентно събиране на доказателства и солидното разследване, които нямат нищо общо с клюкарските доноси, произвеждани по маниера на ДС през последните 20 години. Най-накрая, Цветанов трябваше да приеме някои лични удари по-хладнокръвно, защото като публична личност той по презумпция е подложен на такива.</p>
<p><strong>Дълбокото ми подозрение е, че цялата голяма дандания около Алексей Петров и "Октопод" се дължи не на последно място и на мъжката ревност на вътрешния министър</strong>, но прибавям този детайл, за да ви опиша по какъв глупав и нелеп начин понякога стават големите скандали у нас. А и за да дам обяснение откъде тръгна измислената история за "Октопода”.</p>
<p>Вече имах възможност да го напиша. "Октопод" няма, или ако има, той въобще не е този, който Цветанов ни сочи от сутрин до вечер с пръст. Арестът на Алексей Петров и неговата фигура сами по себе си изискват далеч по-сложни интерпретации и разяснения, отколкото версията на вътрешното министерство – "Хванахме бандит № 1 и оттук нататък в България няма политическа корупция и престъпност".</p>
<p>Но това е малко отклонение от по-голямата тема, темата за доброволния отказ от права и свободи, който днешното управление направи, и то с подкрепата на Иван Костов и Мартин Димитров, лидерите на онова, което остана от СДС – уж по-европейските, по-продемократичните, "антикомунистическите" политически лидери. <strong>И ако от Цветанов и неговото милиционерско възпитание в дух на преклонение пред ДС и от лумпенския състав на голяма част от ГЕРБ това може да се очаква, срам е за Костов, Мартин Димитров и т.нар. десни, които на 20-ата година от началото на прехода направиха опит да ни върнат в тоталитаризма. </strong></p>
<p>Впрочем т.нар. десни носят огромна отговорност за състоянието на съдебната власт, защото те през годините я манипулираха най-продължително и безогледно, а когато имаха абсолютно мнозинство във всички институции, не само че не започнаха истинските реформи в нея, ами окончателно я компрометираха, назначавайки фигури като Никола Филчев.</p>
<p>Убеден съм, че това до голяма степен им струваше и политическото пропадане, защото те не изпълниха основната си мисия през тези 20 години – да донесат свобода и демокрация, базирани на ценности и справедливост, които обаче не са празни приказки от предизбори речи, а конкретни процедури и правила на живот, създавани чрез законодателство, прилагани чрез различните власти и ако щете, демонстрирани чрез личния пример на политическия елит. Подкрепата за Цветанов тук е най-голямото изобличение за "фалшивата" десница, която чрез Бойко Борисов по един красноречив начин се прибра там, откъдето е тръгнала – БКП и диктатора Живков.</p>
<p><em><strong>Анализът е публикуван във в. Галерия</strong></em></p>
