Архиви, филмови списания и памет

Архиви, филмови списания и памет
Сайтът „Гласове” през следващите няколко месеца ще реализира проект, който спечели субсидия в сесия на Национален фонд „Култура” (НФК) в Конкурса за критическа литература и категория „Рубрики”. Решихме да го наречем „Кинозвезда”, отдавайки почит на едно от популярните и безспорно интересни списания за седмото изкуство в България, излизало е през 20-те години на ХХ век. Всяка седмица ще редуваме двата вектора на проекта: Историческото направление „Кинозвезда – спомени” ще предостави атрактивни днешни (пре)прочити през страниците на старите филмови издания и архивни документи. Ще се (ре)интерпретират мнения, факти, фигури, заглавия, звезди, кинематографии, фотоси, тенденции, които са намерили място върху някогашната ни кинокултура. С този модул бихме искали и да почетем по един различен начин юбилейната 100-годишнина на българското игрално кино, разширявайки обаче фокуса в пространството на цялостното присъствие на кинематографа у нас. Съвременното направление „Кинозвезда – днес” ще анализира кинопроцесите на българския и световния екран, както сме го правили досега. Или накратко – оперативната критика на сайта „Гласове” ще продължи да съществува такава, каквато я познавате. Може би тук трябва да изкажем и нашата благодарност към хората, които подкрепиха със своите препоръки проекта за рубрики пред НФК – доц. д-р Петя Александрова от НБУ и доц. Росица Илиева от НАТФИЗ; както и на уважаемата комисия на Фонда, която одобри „Кинозвезда”
<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Киното не е само артефакт, центриран около игралния филм, нито е само техническо постижение. Дискурсивната история на киното ни показва, че Седмото изкуство е нещо много повече от движещи се на екрана картини, слава и съдби на бляскави актьори звезди, ярки режисьорски почерци, школи и стилове. В киното влизат и разнообразните и разнопосочни аспекти на разпространението, кинопоказа, репертоара, производството, обмена, специализираната филмова (и не само такава) преса, срещата на публиката с останалите кинематографии, авторите (критици или не) които обговарят киното. В различните епохи и десетилетия &ndash; от появата на кинематографа до наши дни &ndash; общуването със света на киното е белязано от различни фактори, които се оказват съществени за променливите на интензитета, насочеността и прочита.&nbsp;</span></span><br /> &nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Ако трябва да сме болезнено точни, ще кажем, че съвременният български зрител изобщо не познава историята на родното кино в множеството му аспекти. Да, ще цитира заглавия от последните &ndash; да речем 10-15, по-рядко 30&ndash;40 и може би повече години (в най-добрия случай). Но това е май всичко. А нищо не започва от днес, тук и сега.&nbsp;</span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_g9NYj5MSwihzpKP2iZ4XMmqUsBWSDy.jpg" style="height:577px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Вълнуващо е да се изследва проблемът за историческия диалог между България и филмовата култура, защото чрез екран се реконструира както битието на филма, така и отминалата епоха, зрителският портрет, изменчивата менталност на филмовия фен и въобще българската култура на ходене на кино. Не се ли запитвате понякога какво е гледал българинът преди 1944 г.? Как е възприемал например скитника на Чарли Чаплин или други емблематични звезди и съответни персонажи от първите десетилетия на кинематографа? Естествено, ние, киноведите професионалисти, си задаваме и други, по-специфични въпроси. Например: Какво е внасял българският киноразпространител и откъде? Как е рекламирал продукцията си? Какво научава българинът за света чрез кинематографичните артефакти? Как световното кино в България влияе върху българското кино (създаване на родна индустрия) и интелектуалния ни елит? Кои практики и модели от чуждите филмови индустрии са обговаряни и заимствани у нас? И т.н. Много ленти са изгубени, но пък бихме могли да отговорим на част от тези въпроси, потапяйки се в бездната на архивите: специализираните списания за кино от миналото, документите от Министерството на просвещението, цензурните комисии, статиите от периодичния печат, запазените персонални фондове на видни личности, които са имали силен интерес към филма, спомените&hellip;<br /> &nbsp;</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">В &bdquo;<em>Болестта на архивите</em>&rdquo; Жак Дерида разглежда архива преди всичко като институция, в чиято основа седи паметта, застрашена от изтриване на информацията, но и място за практическо (ре)възпроизвеждане на знанието. Друг важен ерудит, но в областта на кинознанието &ndash; Юрий Цивиян, много точно отбелязва, че осмислянето на ролята на архива в съвременните общества придобива нов смисъл, защото изразява не проблема на миналото, не проблемите на &bdquo;какво е (не)достъпно от миналото&rdquo;, а нещо съвсем различно и много по-важно. Именно: проблемът за бъдещето и отговорността към бъдещето. Защото според него <em>архивът е неизчерпаем източник за самоактуализация на себе си.</em></span></span><br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_vUbsahQb4jW8lQBuh13e60KNTPPewt.jpg" style="height:722px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">В България ситуацията с филмовите (май и с всички) архиви е сложна по ред причини. Работата със старата преса и документация у нас понякога е уравнение с много неизвестни. Ако например попаднем на статия за конкретен филм и дай боже към нея да има и снимка, можем да се натъкнем и на изненади. Не винаги изписаното заглавие отговаря на реалното. Много често с цел реклама имената на филмите у нас са сменяни с по-удачни (може би) български варианти, които нямат общо с оригинала. Друг път са превод от прокатното (търговско) заглавие, особено ако са закупени от други европейски страни като Германия, Италия, Франция и пр. </span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_pobUbgsTjoLx8fr4Q8nmmMWKIa7cYA.jpg" style="height:683px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif; font-size:14px">Също така &ndash; имена на актьори и режисьори или не присъстват в текста, или са с трудна за отгатване транскрипция, или сгрешени. Понякога не е ясна и националната принадлежност на филма &ndash; кой го е правил, как се отзовал в България. Киноведът изследовател се чувства като нещо средно между детектив, археолог, Индиана Джоунс&hellip; и надава екзалтиран писък на радост при откриването и потвърждаването на дадена информация. Честно да призная, ендорфинът на находките е несравним! Реално погледнато &ndash; този тип работа е тежка, трудоемка, времева. Луксозно дори занимание, предвид презрителното, обезценяващо отношение към миналото и изкуствоведската наука, което се насажда, манифестира и прилага в последните години.&nbsp;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">В контекста на любопитството към историческата кинокомуникация и филмовата памет могат да се дадат много положителни примери от международния опит. Ето няколко интересни примера. През 2010 г. бе реставрирано и дигитализирано най-ранното намерено копие на филм, заснет от китайската диаспора в САЩ. Засега филмът се води като първия китайско-американски филм, създаден през 1916&ndash;17 г. &bdquo;<em>Проклятието на Куон Гуон</em>&rdquo; (&bdquo;T<em>he Curse of Quon Gwon</em>&rdquo;) с режисьор &ndash; забележете, жена &ndash; Марион Уон, продукция на &bdquo;<em>Мандарин Филм Къмпани</em>&rdquo; (Mandarin Film Company) &ndash; изцяло китайска. </span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_6HWYoKn5j4lkH3AL43vuv8LqtJMciR.jpg" style="height:348px; width:460px" /></p> <p><em>Кадър от &quot;Проклятието на Куон Гуон&quot;&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Всъщност филмът е намерен през 2004 г. в мазе в Оукланд, Калифорния, от режисьора Артър Дон. Запазени са части от филма на нитратна лента, чиято обща продължителност е 35 мин. Творбата е прекрасен ранен пример и за т.нар от Хамид Нафиси акцентно кино (accented cinema) &ndash; маркиращо филмопроизводството в диаспорите и работата на кинематографистите в изгнание. (Я си представете българин в началото на ХХ в. да е заснел филм в САЩ и да намерим лентата &ndash; би било уникално, но и също така трябва мрачно да добавя &ndash; едва ли тук някой щеше да се развълнува всеобщо и да знае нещо повече.)</span></span><br /> &nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Същевременно Колумбийският университет разработва изключително интересен проект с интернет платформа, наречен &bdquo;Жени пионери на киното&rdquo; (<a href="https://wfpp.cdrs.columbia.edu/">Women Film Pioneers Project</a>), където допълнителна информация за Марион Уон вече присъства. Тоест документално е издирена персоналия, излезли са публикации и&hellip; светът научава за тази творческа фигура, част от световното кино. А и не само за нея. Целта на проекта е да събере информация от цял свят за жените, които са дръзнали да станат пионери в Седмото изкуство &ndash; това не са само актрисите, а режисьорки, продуцентки, сценаристки, операторки, монтажистки, сценографки и костюмографки, кинопоказчици, разпространители. Би било чудесно, ако България присъства с фигура като Жана Гендова. Или поне с библиографско допълнение към портретите.<br /> Още един изключителен пример за дигитализация на архивите (световна тенденция, която в международен план е много актуална) е глобалният проект на <a href="http://mediahistoryproject.org/">Media History Digital Library</a>, който предоставя свободен достъп до множество киносписания &ndash; американски, европейски, азиатски дори. Дали някога ще видим там и българските &ndash; е, това един доста комплициран въпрос. А определено има какво да предоставим на Media History Digital Library!</span></span></p> <p><br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_uGX3zgT21ADgQ6WKrCgQqTwXiUZqCl.jpg" style="height:696px; width:500px" /></p> <p><em>Първото българско специализирано филмово списание: &quot;Киножурнал&quot; от 1913 година</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Изумителен и абсурден е парадоксът, че в наши дни има само едно специализирано списание &bdquo;Кино&rdquo; на Съюза на българските филмови дейци. Често се питам &ndash; как е възможно това?! Нали всички ходят на кино? По света има толкова &ndash; къде популярни, къде жълти, къде академични и строго професионални издания за филмова култура, защо българинът не иска да издава и чете такъв тип преса? През годините след 1989 се появяваха и изчезваха никак нелоши издания &ndash; да си спомним за &bdquo;Екран&rdquo;, &bdquo;Кинохит&rdquo;, &bdquo;Филм&rdquo;&hellip; Аргументът, че всичко преминава онлайн през интернет, никога не ми звучи достатъчно убедителен. Особено пък в гъмжилото от модни, женски, жълти или от сорта издания. Тъжно е. Още по-тъжно става, когато погледнем назад, ама много назад във времето и видим, че България е започнала да издава първото си специализирано списание &bdquo;Киножурнал&rdquo; през 1913 година, което категорично е на достойно ниво. Вълнуващо е да отвориш страниците му и да прочетеш сериозни статии за мястото на киното в образованието, да се вгледаш в рекламите на предлаганите операторски камери, да научиш за киношколите... Година след него излиза &bdquo;Седмица Пат&eacute;&rdquo; &ndash; прекрасно запазено издание с 30 налични броя, издавано от представителите на френската фирма &bdquo;Пат&eacute; Фрер&rdquo; в България.&nbsp;</span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_rdPp4fn2mwXmzJeNa1sHJ4rRbmnuR8.jpg" style="height:682px; width:500px" /></p> <p><br /> &nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Огромният бум на професионални филмови списания е през 20-те, 30-те и донякъде 40-те години на ХХ в. Любопитно е да отбележим, че еднакво звучащи заглавия на списания се роят не само в големите градове като София, Пловдив, Бургас. Ето например &bdquo;Кинопреглед&rdquo; има в Борисовград (днес &ndash; Първомай), но и в Шумен, Враца, Търново. Габрово издава &bdquo;Кинопреглед &bdquo;Бузлуджа&rdquo;, Ямбол &ndash; &bdquo;Кино Светлина&rdquo;. &bdquo;Киноизвестия&rdquo; срещаме в Нови пазар. </span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="height:663px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">&bdquo;Кино-вести&rdquo; &ndash; се популяризира от Сухиндолския кинотеатър. В Лом, Русе, Чирпан, Севлиево, Ески Джумая (днес &ndash; Търговище) пък си имат своите &bdquo;Кино-вести&rdquo;. Прочутото &bdquo;Кинозвезда&rdquo; е емблема на Пловдив и е орган на Съюза на кинопритежателите в България, по-късно и кооперация &bdquo;Кинофилм&rdquo;. Но със същото заглави излиза и в Русе. &bdquo;Модерен театър&rdquo; в Дупница&rdquo; &ndash; тяхната &bdquo;Кинозведа&rdquo; се открива в каталозите на българския печат до 1944. &bdquo;Кино&rdquo; от София пък застъпва интересите на притежателите на кинотеатри и представителите на чужди фирми. Главен редактор е небезизвестният Антон Маринович. &bdquo;Екран&rdquo;, &bdquo;Звук&rdquo; &bdquo;Кино Ек&rdquo; (Варна), &bdquo;Кинематографически преглед (орган на Съюза на българските филмодавци), &bdquo;Нашето кино&rdquo;, &bdquo;Бяло и черно &ndash; списание за киноизкуство и култура&rdquo;, &bdquo;Българско кино&rdquo;, &bdquo;Български театър &ndash; периодично издание за театър, музика, балет и кино&rdquo; (Плевен), &bdquo;Кино-глас&rdquo; (Нова Загора), &bdquo;Филм и театър&rdquo;, &bdquo;Театър и кино&rdquo;, &bdquo;Филмов преглед&rdquo;&hellip; </span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_5WCqdee1lYqoStfv1OxzBvxPAgMeH6.jpg" style="height:683px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Никак не е малко. Някои от тези издания преживяват един-единствен брой и угасват. Други излизат години наред. Има течения, чиято последователност не може да се проследи напълно, защото частични липси на изгубените броеве са факт. Безкрайно интересно е обаче да се разлистят, дори и от полиграфическа и дизайнерска гледна точка. Да се вникне в статиите, да се види къде една и съща информация на днешния copy-paste принцип е мултиплицирана, защото е превод от големите международни списания. Можем обаче днес да проследим чуждия оригинал заради дигитализацията, предоставена от цивилизованите страни, които имат отношение към архивите и паметта. </span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_w2nHuyZlJ3FFb0wNuNOy2VzNJtDyI9.jpg" style="height:672px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">В киносписанията ни от първата половина на ХХ в. има и авторски, родни, български аналитични текстове, които без съмнение са ценни за културното ни наследство. Как се приема възторгът от киното в епохата на Великия Ням? Как се обсъжда навлизането на звука? Дали се коментират други технически постижения &ndash; като например телевизията, кои са българските звезди на киното и театъра, чиито портрети и интервюта красят страниците на списанията &ndash; тези и още много други обекти са прелюбопитни за препрочит, най-малкото защото става въпрос за история на киното в България и кинематографичната ни култура. А хората (доста от тях напълно незаслужено забравени), които са работили в разнообразните полета и аспекти на Седмото изкуство, най-малкото заслужават да бъдат почетени и помнени. Без значение дали бележим юбилей, или не.&nbsp;</span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><br /> <span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53402_RLpdy0QFrrIkqtqi0WF8q2DmBlWlak.jpg" style="float:left; height:367px; width:306px" /></span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><span style="color:#0099ff"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:tahoma,geneva,sans-serif">Проект <em>КИНОЗВЕЗДА</em>&nbsp;се осъществява с подкрепата на програма &bdquo;Критическа литература&rdquo; към Национален фонд &bdquo;Култура&rdquo;.&nbsp;</span></span></span></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи