„Най-съвършеният филм за Буда, 6000 индуси фигуранти, оригинална процесия, героят и героинята индийци.” Ето така в брой на „Илюстрована седмица” от 1925 г. се рекламира „Светлината на Азия”, направен по поемата на Арнолд Едвин, адаптирана от Ниранджан Пал. Самата поема е известна на България благодарение на публикуването й в сп. „Летописи” през 1904 г. и 1905 г. Само заглавието е малко по-различно – „Светилото на Азия”. Лентата проследява живота на принц Сидхарта Гаутама. Главната роля се изпълнява от индиеца Химансу Рай. А кой е той всъщност?
„Проклятието на небесата” триумфира на българския екран през 1929

 

Няма да е пресилено да кажем, че Рай е една от най-важните фигури от историята на нямото кино и индийския кинематограф. Още повече че е първият, който осъществява копродукционен модел с Европа.

Благодарение на пионера Химансу Рай (1892 – 1940) Индия се легализира на екрана в Европа и достига дори до Балканите. Заради сътрудничеството с немския режисьор Франц Остен и умението да продуцира, режисира и играе като актьор Рай прави първата копродукция между Индия и Германия и така манифестира по автентичен и същевременно четивен за европееца начин образа на индийската културна традиция.

 

Химансу Рай

 

До Милениума Рай и Остен са забравени. Едва в началото на 2000 години техните съвместни филми биват реставрирани, дигитализирани, издадени на DVD и отново показани на света в един съвсем друг прочит. От съвременна гледна точка киноизразността на Рай (който е основният мотор в творческия тандем с Остен) е на високо ниво според естетическите изисквания на нямото кино. Филмите му боравят умело с киноезика, монтажната фраза, крупностите на плана. Визията му е напълно сравнима с постиженията на Дейвид Уорк Грифит. Особено впечатляващ е усетът към човешкото лице, изобразяването на детайлната емоция без прекалена театрална експресивност. В тандема Рай-Остен има размах, щедрост и ясна целенасоченост на посланието.

 

Тийзър към филм-концерт - съвременна прожекция на реставрирано и допълнително колорирано копие на "Светлината на Азия"

 

По време на продължително пребиваване в Европа Химансу Рай (който учи икономически науки в Лондон и е от богат бенгалски род) заинтригува мюнхенската филмова къща Emelka Film и Франц Остен. Всъщност Рай е търсил екип и техника, за да направи поредици от филми за световните религии. „Светлината на Азия” е реставриран и колориран от АРТЕ.

 

Прочутият портрет на Сеета Деви от "Светлината на Азия"

 

В значително рекламно каре във вестник „Мир” от 1929 г. кино „Одеон” (е представител на УФА – „Универсум филм акциенгезелшафт” и притежава изключителни монополни права) оповестява на своите зрители/читатели, че от петнадесето число на месеца започват прожекциите на „Великолепна ориенталска феерия”. Следва пояснение, което рядко се среща из българската преса в подобен тип анонси, още повече що се касае до азиатски филм. (В цитата е запазен правописът от епохата, преди езиковата реформа през 1945 г.)

 

Главната роля се изпълнява от Химанзю-Рай от индийски княжески род. Снимките са правени в големи части в приказните дворци на Индия, по бреговете на Свещения Ганг.”

  

 

След два броя можем да прочетем и следното:

 „Великолепен филм. Грандиозни масови сцени с участието на 40,000 индийци. Махараджата на Жайпур, който се счита за един от най-богатите хора на света, специално за изготвянето на тоз филм, е дал на режисьора най-скъпите си антични килими, охранявани през цялото време, докато траели снимките, от 50 полицейски агенти. Във филма са взели участие над 70,000 хора, които са говорили на разни 17 езици с 143 индийски диалекта”.

 

Филмът, който така атрактивно е рекламиран на първите страници на родния ежедневник, е „Гробницата на една велика любов”. Годината на производство е 1928, когато се приема и законът за кинопроизводството в Индия. Сценарият е на Уилям Бъртън, по пиеса отново на споменатия по-горе автор Ниранджан Пал.

Сюжетът се базира върху историята за голямата любов на младия Шираз (в ролята е пак е Химансу Рай), чиято любима сестра Селима става съпруга на моголския владетел Шах Джахан. От ревност към привързаността между брата и сестрата Шираз е осъден на смърт чрез прегазване от слон. Селима с хитрост успява да спаси брат си.

Минават години. Императрицата, вече носеща името не Селима, а Мумтаз Махал, умира. Шах Джахан нарежда построяването на Тадж Махал. А Шираз – вече стар и сляп – благородно изработва плановете за гробницата-мавзолей.

 

Българската реклама на германо-индийския филм

 

Оригиналното заглавие на творбата е „Шираз” („Shiraz”). Българското наименование на филма „Гробницата на една велика любов” е директен превод от немски – Das Grabmal einer großen Liebe, което не е случайно, защото творбата на Химансу Рай пристига в страната ни през Германия и по-точно, чрез дистрибуцията на германския киноконцерн УФА. В реализирането на филма се включва с капитал и една английска фирма – Instructional Films of England.

 

Шираз” или „Гробницата на една велика любов”, по мненията на индийските киноисторици, е впечатлявал европейските зрители, в това число и българските с демонстрирането на непознатата пищна екзотика: слонове, камили, търговия с роби, вòини, пребогата декорация и костюми, изключително отношение към орнамента. Освен това е изобилствал с множество страстни и продължителни целувки! Рекламното каре на кино „Одеон”, публикувано в български вестник, не лъже сензационно (както често се е случвало) зрителите си – наистина махараджата на Джайпур е съдействал при снимките на „Гробница на една велика любов”.

 

С Франц Остен Химансу Рай прави следващ филм през 1929 г., също многократно рекламиран и показван на българския екран. „Проклятие на небесата”.

 

Ранджит (в ролята е самият Рай) целува страстно красивата Сунита (Сеета Деви)

 

" Една ориенталска легенда за любов и умраза, в една чудна страна на тайните и мистериите. Касае се за едно царство, изгубено в играта за притежание на една жена, желана еднакво силно от двама индийски князе: Ранит и Сохат, символи на доброто и злото в човека. От понеделник, 2 декемврий, в Театър Одеон."

                                                                              [в. Мир, 1929]

 

Оригиналното име на лентата на Рай и Остен е Prapancha Pash, в немското копие – и Schicksalswürfel, а на английски – A Trow of Dice. Може би по-удачен би бил преводът на български като „Повелята на зара” или „Проклятието на зара”, но в историята на родните ни киноразпространение и преса от епохата е останало „Проклятие на небесата”. Както често се случва у нас в началото на века, заглавията често биват променяни с цел по-атрактивна реклама и предизвикването на висок зрителски интерес.

 

 

В „История на киното” на Тодор Андрейков обаче филмът се открива като „Хвърляне на зарове”, което ни насочва към хипотезата, че е възможно да е бил прожектиран и под това наименование. Сюжетът е вдъхновен от епизод на „Махабхарата” и разказва историята на двама владетели, чиито имена в българския анонс са изписани по малко по-различен начин: Ранджит (в ролята е самият Рай) и Сохан играят на зарове. Облогът е любовта на красивата Сунита. Ранджит загубва кралството си, както и любимата си, и става роб на Сохан.

 

Ден след горецитираната статия се появява още едно рекламно каре на киносалона, което гласи:

Една вълшебна приказка из страната на белия лотус, една жестока драма за заровете на съдбата... Като рамки на този великолепен филм са поставени изгледи от страната на Хинду и на Махараджите, пресечена от свещената река Ганг... Лов на тигри в непристъпните джунгли; каравани на грамадни слонове; отровни змии и стрели – това са сензации, които възбуждат у всекиго жив интерес, понеже оставят неизличими следи на един верен културен документ. В главните роли: Чудно красивата Сеета Деви и до нея Химанзу Рай [както се вижда, името на Химансу Рай е изписвано по различен начин в различните статии], произходящ от стар индийски княжески род, познат на нашата публика от филма „Гробницата на една велика любов”.

 

Проклятието на зара” на Химансу Рай е изцяло запазен и дори преиздаден във Великобритания на DVD с ново музикално озвучаване, специално написано от Нитин Сауней (Nitin Sawhney).

 

Концерт с прожекция на "A Throw of Dice"

 

Възможност да се изгледа целият (1 час и 15 мни.) великолепно реставриран филм с музиката на Нитин Сауней.

 

Неминуемо, когато гледаш произведенията на индийски режисьор, достигнали в България през 1925–1928 г., артикулиращи основно индийската традиция, литература, култура пр., си задаваш въпроса: бил ли е подготвен българският зрител да поеме и разбере показващото му се на екрана? Като че ли да.

 

 Страница от сп. Летописи

   

Разбира се, много е трудно да намерим екранната рецепция днес посредством свидетелства на зрители. Рекламите за филми са повече или по-малко хиперболи, защото имат основна цел – да продават. От друга страна обаче, извън киното – пътешествениците и сказчиците, които изнасят лектории, предизвикват реакции, останали завинаги в архивите. Същевременно будни представители на българската интелигенция и академичния елит, както и реномирани просветителски издания дори от времето на Възраждането показват интерес, любопитство, вникване в културното наследство на Индия.

 

 

Проектът КИНОЗВЕЗДА

се осъществява с подкрепата

на програма „Критическа литература” 

към Национален фонд „Култура”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

знаещ и можещ на 07.10.2015 в 04:23
Редно е най-сетне колегите от "културното" министерство да обявят конкурс за ново лого на Фонд "Култура", защото с това наивно и любителски изпълнено лого се излагаме пред публиката и особено сред разбиращата част от нея. Срамота е да се показва това лого на студентите по графичен дизайн.
до знаещия на 14.10.2015 в 21:56
А не е ли по-добре тези няколко хиляди за ново лого да се дадат за някой смислен проект, каквито има не малко?

Напиши коментар