Маня Цачева, която покори Берлин

Списание „Кинопреглед” нееднократно обръща внимание на талантливата българка, която едва ли някой познава в нашата съвременна действителност. Не са малко обаче публикациите за Маня Цачева в родната преса от епохата на Великия Ням. Много от ревютата са свързани и с представянето на немските филми с нейно участие, които са били прожектирани на родния ни екран.

Ето какво откриваме през 1919 г. във вестник „Камбана”:

Театър Одеон. Започва от днес дългоочакваната сензация „Мистер Ву”. Великолепната японска драма в пет големи части е с главното участие на г-ца Маня Цачева единствената българска кинозвезда. Извънредно хубава снимка, разкошни костюми, блестящо сценарио и изящна игра.

Оригинален афиш на филма "Мистер Ву" на Лупу Пик

В следващия брой откриваме пост-фактум отразяване на събитието и сюжетна експликация на филма:

 Въпреки крайно неблагоприятното време, този великолепен филм бе масово посетен от столичното общество. Рядко любовта е била изнасяна на сцената с по-голяма жар и по-дълбоко чувство от колкото в играта на младия син на небесната империя, млад китаец студент в Лондон, влюбен в племеницата на Лорд Шилтерн. Нанг Пинг е дъщеря на Мистер Ву и главната женска роля се застъпя с голям успех от Маня Цачева, единствената досега българка, която е вземала участие на западноевропейските сцени и която в тоя филм е могла с играта си да държи инсамбъл с знаменитите европейски артисти. Пиесата е поставена от прочутия режисьор Майнхард, а е инсценирана от Луау Пик. На тия последните се дължи великолепната декоративност и съвършенна сценировка.

     /В цитатите са запазени оригиналният правопис и допуснатите грешки./

Българска кинозвезда играе китайка, и то в 1919 година (!) – най-малкото заради това ще си позволим и едно по-подробно представяне на този филм.

Цялата статия от вестник „Камбана” тъне в неясноти и грешки. Първо режисьор (и продуцент) на филма не е „Луау Пик”, а небезизвестният автор от немския камершпил Лупу Пик (1886–1931 г.). Изключително важна фигура в световната история на киното! Доскоро се смяташе, че зад името Майнхард се крие големият Макс Райнхард, който през 1915 г. ангажира Лупу Пик в берлинския Дойче Театер. Само че става въпрос за Карл Майнхард – известен австрийски актьор и режисьор. Годината на производство на „Мистер Ву” (всъщност правилно би било „Мистър У”) също е спорна – в различните енциклопедични издания и в интернет варират дати от 1917 г. според Жан Митри; през 1918 г. – според Кристофър Лайън, Сюзън Дол и Томас Щадели; до 1920 г. – според киноенциклопедията на „Бианко е Неро”, което е съвсем под съмнение, след като филмът вече е прожектиран в България. Най-странната посочена година е 1925 според един испански интернет сайт, който все пак присъжда режисурата на Лупу Пик. Може би най-сигурно е да се доверим на Германската база данни за ранно кино, която посочва 1918 г.

Разтвор на българското списание "Кинопреглед", където е помесетен един от многобройните материали за актрисата Маня Цачева

Иначе е абсолютно вярно, че първоосновата на „Мистер Ву” е пиеса, написана от Харолд Оуен и Морис Вернон. За времето си наистина е била много популярна. Има няколко екранизации по нея – едната е от 1927 и на Уилям Найт, с Лон Чаней, Рене Адоре и Анна Мей Уон в ролите. Основната тема е сблъсъкът на традиционната китайска култура, конфуцианско възпитание, източна чест и мироглед със съвременния (за тогава) западен и твърде различен свят. Сблъсък на емоционални различия.

Ако се върнем към посочения текст в „Камбана”, ще разберем, че Мистър Ву се влюбва в англичанка, но по-нататък в детайли сюжетът, уви, не се цитира. Всъщност българската статия малко пообърква фабулата… Китайката Нанг Пинг (Маня Цачева) се влюбва в англичанина Базил Грегъри (в ролята е Паул Билд). Любовният роман се развихря до такава степен, че младата китайка забременява, а бракът, уви, не е възможен. Скандалът в семействата на Запада и Изтока е повече от необратим. Развръзката е трагично-мелодраматична, типична за филмовите сюжети от епохата. А в центъра на събитията стои поруганата чест на възрастния мистър Ву (в ролята е именно Карл Майнхард) и жаждата му мъст. Затова и пиесата, както и множеството филмови екранизации носят това заглавие. Филмът „Мистер Ву” на Лупу Пик е производство на „Рекс Филм”. Неговата дължина е 1345 м (приблизително час времетраене) и е разделен на 5 части. Интересно е, че полицията на Берлин му слага цензурно ограничение No. 41843: забранен за малолетни и непълнолетни.

Филмът се смята за едно от ключовите европейски произведения, артикулиращи проблематиката за „жълтата заплаха”. Неслучайно преди няколко години лентата с Маня Цачева бе показана в специализирана тематична програма на Белгийската филмотека. Докато надали някой в България скоро е гледал кинотворба с Маня Цачева...

 Пощенска картичка - портерт на Маня Цачева

Маня Цачева наистина е сред първите българки, пробили в немската киноиндустрия. Уви, за актрисата се знае много малко в днешна България. Според немските източници е родена в Украйна на 27 януари 1893 г. Нейната по-малка сестра, Цвета Цачева, която също е актриса, обаче е родена в Пещера. Цачеви са артистичен род – техен брат е Иван Цачев – тенор в Дрезденската опера, известен под името Марио Парио. Любопитно е да споменем, че той е първият съпруг на оперетната прима Мими Балканска.

Цвета Цачева (р.27.12.1900) в кадър от филм на Мурнау. Тя също прави кариера в киното, но не е толкова популярна като по-голямата си сестра. Омъжена е за режисьора Георг Александър. До края на дните си (1975 г.) живее в Франция. 

Малко повече сведения за биографията на Маня Цачева откриваме именно в статията в „Кинопреглед”:

Още като ученичка в гимназията тя взима присърце театра, бива изключвана за тази си любов, обстоятелство, което й помага обаче още твърде млада да вкуси западната култура. Заминава за Швейцария, а по късно за Париж, дето изключително се занимава с театър и литература. Настъпват обаче лоши дни за човечеството – война – и Маня трябва да се върне в София, преди още да се прояви в Париж, задето след като се вижда, че пътят е задълго затворен, заминава за Берлин. Тук младата българка се посвещава изключително на кинематографа и наскоро нейните качества биват оценени, и ние я виждаме в първите роли на „Eiko” (Айко) – филм под режисурата на младия художник режисьор Manfred Noa, да крачи от успехи към успехи.

Друго каре, от друг брой на сп. "Кинопреглед"

Всъщност Манфред Ноа оценява българската актриса не само заради професионалните й качества. Двамата сключват брак и Маня участва в над 30 негови филма.

Но преди това - през 1916 година актрисата отива в престижната школа на Макс Райнхард и оттам тръгва шеметната й кариера в киното. Дебютира през 1917 г. във филма Die sterbenden Perlen („Мъртвите перли”) на Рудолф Майнертс. По-късно играе във филми на Лупу Пик, Рихард Освалд и Андре Дюпон. Първата й главна роля е в Die Perle des Orients („Перлата на Ориента”) на Карл Хайнц Мартин. Взима участие в 120 филма и има множество главни роли. Сравняват я с величини като Аста Нилсен, Пола Негри и Мия Мей. Намират я за особено темпераментна и твърде подходяща (и като физика) за ролята на ориенталски, индийски, японски, китайски и въобще източни момичета. Казват, че е била приятелка с Димчо Дебелянов и между тях дори е имало флирт. Умира във Франция през 1966 г.

Една рядка находка - оригинален плакат на филма "Японците" на Дюпон (1918/1919) г. и още по-трудно откриваем...

...кадър от филма, на който ясно се вижда маня Цачева в центъра, облечена с кимоно на фигури

В изданията често бъркат двете сестри Цвета и Маня. Да, наистина си приличат – и по талант, по физически дадености и ангажименти на екрана. В старата ни кинопреса Маня категорично е по-популярна…

Дълго време не бе съвсем ясно коя от двете точно играе в запазения 13-минутен откъс от филма на Фридрих Мурнау: „Марица, наричана още Мадоната на контрабандата” (1920/1921).

Кадър от "Марица"

В много от немските бази данни и досега е отбелязана Маня Цачева. Но през последните години задълбочените изследвания и идентификациите на архивния материал, обвързани и с документацията на Мурнау, доказват, че във филма играе Цвета.

Проектът КИНОЗВЕЗДА

се осъществява с подкрепата

на програма „Критическа литература” 

към Национален фонд „Култура”.