От ляво надясно: Катя Ангелова, Рада Букова, Лазар Лютаков (артистите, представящи страната ни във Венеция), Вера Млечевска (куратор на проекта). Снимка: http://binar.bg
Става въпрос за Катя Ангелова (назначена за главен уредник в Направление „Чуждестранно изкуство“ на НГ) и Зорница Миткова (назначена като експерт по връзки с обществеността).
Ангелова е куратор, който от години живее и работи в Милано, а опитът ѝ с българските музеи и галерии е само косвен. Това е отразено и в трудовия ѝ договор с НГ, в който се вижда, че тя има 0 години, 0 месеци и 0 работни дни трудов стаж. Не е ясно дали това е техническа грешка при изготвянето на документа (тъй като тя все пак има реализирани над 100 кураторски проекта), но що се отнася до трудовия ѝ стаж в родна галерия – със сигурност е вярно.
Въпреки това тя е назначена направо като главен уредник в Направление „Чуждестранно изкуство“ на Националната галерия. Без конкурс и без предишен досег до галерията, с едноличното решение на временно изпълняващата длъжността директор на НГ Яра Бубнова. Това се случва на 10 април 2019 г., по-малко от месец преди откриването на Венецианското биенале (ВБ).
Датата също не е случайна – Катя Ангелова веднага е назначена като директор на българския павилион във Венеция. Нещо, което не е можело да стане, ако тя не е била служител към галерията. Според официалния Статут на ВБ, както и според одобрения статут от министъра на културата Боил Банов, работата по организацията на участието ни във Венеция може да бъде извършена само и единствено от държавна институция и нейните служители.
Катя Ангелова обаче не е била такава. Вътрешни източници на споделят, че и.д. директорът Яра Бубнова е наредила да бъде "измислена някаква длъжност" в Националната галерия, на която да бъде назначена Ангелова (както и Зорница Миткова, но за нея след малко).
Така тя е поставена на поста главен уредник в Направление „Чуждестранно изкуство“, за който обаче не е ясно дали има нужната подготовка. Ето какво пишат в отговор от МК относно назначението ѝ:
"Г-жа Ангелова е независим куратор с дългогодишен стаж на работа в Италия и множество реализирани проекти в различни страни; от значение са знанията и богатия ѝ експертен опит в областта на българското съвременно изкуство, както и свободното владеене на италиански, английски и френски езици. Г-жа Ангелова е дипломиран културолог от СУ, има докторат във Висшата школа за социални науки в Париж, завършила е Кураторската програма на „Льо магазен“ в Гренобъл. Има над 100 самостоятелно реализирани кураторски проекта, в това число и в България."
Макар образованието и опитът ѝ да са достойни за уважение, не става ясно с какво те се отнасят към длъжността, на която е назначена. След бърз поглед върху длъжностната ѝ характеристика обаче се разбира, че това няма никакво значение, тъй като Ангелова явно почти няма да се занимава с НГ, ами ще работи по Венецианското биенале, където е назначена от Бубнова на поста директор.
Прави впечатление също така, че длъжностната характеристика е написана така, че да пасне по мярка на Ангелова. В нея като опит не се изисква предишна работа към галерия, ами просто реализацията на "минимум 5 проекта" с международно участие, а нужното образование е магистърска степен или по "Културология" (каквато тя има), или по "История на изкуството".
Най-силно впечатление обаче прави изискването кандидатът да е запознат със "законодателството в областта на изкуството и културното наследство на Република Италия". Нещо, което работещата и живееща в Милано от години кураторка без съмнение е. Съмнение обаче буди до колко тя е запозната с основните нормативни актове в България: Закон за културното наследство; Закон за защита и развитие на културата; Закон за меценатството; Нормативни документи, свързани с движимите паметници на културата; Международните конвенции за защита на паметниците на културата; Основни документи на ИКОМ, ИКОМОС; Правилника за устройството и дейността на галерията; Правилника за вътрешния трудов ред. Все изисквания от длъжностната характеристика, които е доста трудно да бъдат научени, ако човек не е работил години наред в български музей или галерия.
Всичкото това доказва твърдението на източника ни, че Ангелова е назначена на поста главен уредник само проформа, за да има възможност да работи по ВБ. Отново по наша информация, тя не е ходила да работи нито ден в галерията, макар че се води на 5-дневна работна седмица и със заплата от 900 лева, плащани от нашия джоб.
Измислена длъжност
Ситуацията става още по-проблемна, тъй като се оказва, че тя всъщност няма право да работи по Биеналето на позицията, на която е назначена, тъй като такава просто не съществува, а и на всичкото отгоре - е забранена. Според официалния статут на ВБ, всяка държава избира свой комисар (държавен служител), който да се заеме с цялостната организация на националния си павилион, да отговаря за неговите прозрачност и изпълнение, и да е основна личност за контакт.
"Като представител на директното изражение на правителствената власт на страната комисарят гарантира прозрачност на организационния процес, наглежда проекта на националното участие и е отговорен за изложбата на павилиона на държавата си [...]. Не се приемат никакви заместник-комисари и съкомисари", изрично гласи статутът на Биеналето, където са описани ясно всички основни и позволени длъжности, които да работят по проекта.
Никъде не се споменава позицията "директор". Такава липсва и в националния статут за участието ни в Италия, подписан от Банов, където за задълженията на комисаря пише:
- оперативно ръководи организационния процес, подготовката и осъществяването на националното участие;
2. отговаря за българската експозиция, в съответствие с изискванията на организаторите на Биеналето и експозиционните му стандарти;
3. следи и отговаря за прозрачността на възложените му за организиране процедури, свързани с българското участие;
4. контролира изпълнението на проекта и при необходимост съгласува проекта с организаторите на Биеналето и го представя пред съответните представители на местната власт за получаване на необходимите разрешения;
5. организира своевременното изпращане за одобрение от Пресофиса и Департамента за визуални изкуства на Биеналето на всички материали и информация, необходими за прессъобщението за българското участие;
6. организира рекламата, отговаря за архивирането на проекта и при необходимост ръководи процеса по набиране на средства.
Въпреки това Катя Ангелова моментално след назначаването си официално на работа в НГ е направена директор на българския павилион - като на практика изпълнява работата на комисаря и се явява негов заместник. Това ясно може да бъде видяно при сравнение между функциите на комисаря и длъжностната характеристика на "директора".
Нещо, което е изрично забранено от организаторите на най-престижното събитие за изкуство в света. Свързахме се с Венецианското биенале, откъдето потвърдиха пред нас, че те изобщо не са били уведомени за назначаването на директор.
Само можем да гадаем причините, поради които се е получило това дублиране на роли, за което заплащаме с пари от нашия джоб и с държавен авторитет. Защо Бубнова сама не е вършила работата си на комисар, ами я е делегирала на някой друг в пряк разрез с правилата? Или ако е била възпрепятствана да я върши качествено, защо друг човек не е бил обявен за национален комисар? Запознати твърдят, че е заради престижа да напишеш в автобиографията си, че си работил по едно толкова важно и световнопризнато събитие, и затова повече хора са потърсили начин да се "закачат".
Няколко души вършат една работа
Сериозни недоумения буди и назначаването на г-жа Зорница Миткова на поста експерт по връзките с обществеността към НГ (отново без конкурс). Тя е подписала своя трудов договор на 15.03.2019 г. за срок до 15.12.2019 г. Тоест, работата ѝ съвпада с времето на провеждане на Биеналето (за разлика от Ангелова, чийто договор е безсрочен).
Миткова получава за работата си по 900 лева на месец за 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Източниците ни отново твърдят, че тя изобщо не се е появявала на работа в Националната галерия от подписването на договора си насам.
Според длъжностната си характеристика, тя трябва да се занимава изключително с ПР-а на Биеналето. В нейните задължения влизат:
- да движи връзките с обществеността и да проучва, анализира и обобщава обществените нагласи, очаквания и мнения към участието ни на ВБ;
- да подготвя прессъобщения;
- да организира пресконференции;
- да организира подготвянето на материалите за Фейсбук публикации;
- да подготвя информация за публикации в пресата във връзка с ВБ;
- да взаимодейства с пресата у нас и в чужбина.
Всичкото това звучи логично и в реда на нещата, но не става ясно защо тази работа не може да се върши от ПР-ите, които по принцип работят към НГ, ами е необходимо назначаването на отделно лице? Още повече, обемът на работата в никакъв случай не изисква постоянна заетост на пълен работен ден, камо ли в месеците след откриването на Биеналето, където активностите и необходимостта от тяхното комуникиране рязко спадат.
Ситуацията става още по-объркваща, когато разберем, че вр.изп.дл.дир. Яра Бубнова е сключила договор за реклама в размер на 9000 евро с италианската фирма "Casadorofungher Comunicazione". Той е за времето между 18 април и 30 ноември, приблизително за същия период, в който и Зорница Миткова е назначена да движи ПР-а. Сериозно припокриване има и във функциите, които италианската компания трябва да осигури на българския павилион, с тези на новоназначената "експертка по връзки с обществеността":
- организация и координация на пресофис;
- разработване на стратегия за прескомуникация на италиански и английски;
- планиране и организиране на срещи и интервюта с медиите на авторите;
- разпространяване на информация и снимков материал за изложбения проект;
- отговаряне на въпроси на медиите;
- подготовка на не по-малко от 3 прессъобщения от май до ноември относно ВБ;
- в дните на откриването на ВБ (7-10 май) осигурява един специалист да стои на павилиона и да комуникира с пресата на български и английски език;
- създава пресдосие на събитията и посетителите / събира информация за всички медийни публикации;
- поддържа и актуализира профила в социалните мрежи на българския павилион.
Докато необходимостта от италианска рекламна компания с международен опит и медийни контакти е разбираема, то отново е редно да се запитаме защо една и съща работа трябва да се върши от щатните ПР-и на НГ, от частна компания и от специално назначен за това човек (в случая Зорница Миткова)?