В зората на футбола

<p>&quot;Кога точно се е зародил футболът - не се знае. Във всеки случай той датира от твърде отдавна. Не по-малко от преди четири столетия англичанинът Сър Томас Елиът се счел за задължен да предупреди всички млади господа за злините на тоя груб спорт, който според него не бил нищо друго освен &bdquo;<em>животинска лудост и изключителна жестокост</em>&ldquo;. Тежки думи, но за това си мнение Сър Томас е имал своето основание. И наистина печалните факти са очевидни. Петдесет години след това, когато Шекспир бил още младеж в Стратфорд , Филип Стъбс , в своето ярко описание на тази игра, писал:</p> <p><em>&bdquo;Що се отнася до футболната игра, аз протестирам пред обществото, защото това не е приятелска игра или забавление, а кървава и убийствена практика на обезумели хора. Нима малко нещо е тованякой да падне на земята и да чака своя противник, който го е съборил и онесвестил, да го хване за носа и вдигне? И този, който може да бъде най-груб, откъде накъде би следвало да е най-добър играч? А нима малко е това, че тия хора свободно, пред очите на хиляди зрители, да си чупят шиите, гърбовете, нозете, ръцете или разбиват носовете, потънали в кръв, с очи понякога изхвръкнали от орбитите си в ужас и болка?</em></p> <p><em>Малко ли са случаите на страшни удари, когато млади хора се осакатяват един друг или просто убиват безнаказано? Пък само това ли е? През време на тая игра се развива ненавист към противника, озлобление, жестокост, враждебност и какво ли не още. Значи, обществото съвсем явно допуска да се подхранват инстинктите на грубост, бруталност, жестокост и дори другаро-убийство, само за да се възбуждат духовете на толкова пристрастени към подобни зрелища хора!&ldquo;</em></p> <p>От това описание се вижда, че някогашната футболна игра е била жестока. И все пак много гимназисти ревностно играели тази игра, макар че са съществували груби епитети към известни лоши играчи. Няколко столетия играта се е считала за долна и лошите ученици намирали развлечение в нея, подражаващи на &bdquo;благородните безделници&ldquo;.</p> <p>А този спорт е имал още по-жестоки страници в началото на своето развитие в Англия. Разказва се за едни организирани игри в Честър, по случай някакви празненства, когато главата на един неприятелски футболист е послужила за футболна топка. Това трябва да е било около деветото столетие и вероятно от това време играта бързо се популяризира, за да стане през XIV век национален проблем и се забрани с кралски указ. Крал Едуард II изхождал не толкова от фактите, че футболистите се наранявали и убивали, а виждал как с разпространението на тази игра намалявало желанието на публиката към практикуване стрелбата с лък, а това ставало причина да се лишава войската от изкусни стрелци. Футболът обаче така се разпространил, че се сметнал за народна опасност!</p> <p>Но хората предпочитали да играят футбол и новите последователни укази оставали безполезни за спиране на това &bdquo;зло&ldquo;. Когато кампанията срещу футбола била към своя край, решило се по съдебен ред да се преследват всички груби игри и в това число най-вече футбола.</p> <p>Благодарение обаче на няколко англичани, които се завърнали от Италия, на футбола се придала друга насока и той бива &bdquo;облагороден&ldquo;. В Италия футболът бил елегантна игра, което се вижда от илюстрациите на първата книга, написана за футбола и неговите правила &ndash; &bdquo;Discorso sopra il giuoco del calcio fiorentino&ldquo; с автор граф Джовани Барди, публикувана през 1580 г.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38179_kSgBjrOmDXaIAVBGq9U9aDOZb3LmSM.jpg" /><em>Илюстрация от 1688 г. - площад &quot;Санта Кроче&quot; във Флоренция, на който са се провеждали игрите по т.нар. флорентинско калчо</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Играчите са разположени в отлична симетрия, наредени на един от главните площади на Флоренция, готови за ритане. В предния план се намират &bdquo;форвуардите&ldquo; (антигвардията) в три групи от по две редици от пет души; след тях следват &bdquo;хавбеговете&ldquo; (галиарди), и охраняващи топката; и най-накрая, задните охранители (ретрогвардията). Целите са павилионите в краищата на игрището. В тях топката (15 см в диаметър и 3 кг тежка) се рита и направлява към входа на павилиона, без да се хвърля. Публиката заема място зад дървените огради. Вратарите, тръбачите от всяка страна на павилионите, с оригиналните игрални костюми и играчите с техните шапки с пера &ndash; всички са любезни и учтиви един към друг, внимателни и не така бързи. При такива благородни и артистични условия правилата на футбола във Флоренция го развиват в една нова насока. В Италия футболът става истинска джентълменска игра.</p> <p>Липсата на тая коректност при английския футбол го задържа на едно ниско ниво в Англия. Там нямало правила, а играта се изпълнявала свободно с див ентусиазъм за победа. Игран в тесните улици на градовете, ние можем да си представим оня ужасен крясък и хаос на публичните градски изисквания за ред. В малките населени центрове обаче борбата приела по-благодушен характер. Шотландските градове и села се разделяли на противоположни тимове от ергени и женени. Футболът от това време е бил описан от един зрител така:</p> <p><em>&bdquo;Оня, който сполучи да вземе топката в своите ръце, бяга с нея дотогава, докато му я отнеме противникът от другата страна. Ако ли пък се види свободен от своите противници, той бяга напред към целта; ако не може, той хвърля топката, която се стремят да сграбчат други от противната страна. На играчите не е позволено да я ритат. Целта на женените е да я вкарат до три пъти в една дупка на една стена, по-широка или по-тясна, но задължително само с една ръка. Целта на ергените е да я потопят три пъти в едно дълбоко място на реката, незасегнати от другите. Отборът, който сполучи да извърши безпрепятствено това, печели победата. Ако не спечели нито едната, нито другата страна, топката се разкъсва на две равни части при захождане на слънцето. По време на играта има едно известно ожесточение между тимовете, но правилата се спазват строго.&ldquo;</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38179_783C27t4gRQFFrxgy1jRAI2aCpuoTM.jpg" /><em>Билет от първия официален международен футболен мач</em><em>, състоял се на 30 ноември 1872 г. в Шотландия между отборите на Шотландия и Англия</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Футболът, покрай атаките срещу него, като спорт, получил през XVI век одобрение само от Ричард Мълкастър, който му предрекъл бляскаво бъдеще. Освен това той, като директор и създател на прочутото търговско шивашко училище &bdquo;Св. Павел&ldquo;, изтъкнал, че за неговите седящи ученици, заети с една неподвижна работа, футболът принася огромна полза за физическото им развитие, сила и здраве.</p> <p>Истинско одобрение обаче, футболът намерил през времето на крал Чарлз II и става модерен спорт в Кеймбридж. Тук той приема установените вече форми и университетските професори по гимнастика през 1679 г. издават за него истинска диплома за правосъществуване, препоръка и свободно игране за в бъдеще.</p> <p>От това време нататък футболът се отърсва от примитивните си форми, получава своите смислени правила и става любима игра дори и за по-възрастните мъже. Много английски поети възпяват футбола, а добрите играчи се радват на симпатиите на публиката. През XVIII век дори е имало пословица: <em>&bdquo;Ерген, който не е достоен играч, не е способен за женитба.&quot;</em></p> <p>Професионалният футбол се появи едва преди столетие. Отделните футболни организации наложиха футболните междуградски състезания, а след това се достигна и до международните мачове, които имат голямо значение. В олимпийските игри футболът е най-важната игра и неговите състезания предизвикват най-голям интерес.&quot;</p> <p><em><strong>сп. &quot;Нива&quot;, април 1929 г.</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>