Световната история в петнадесет подписа. Графоложки опит върху живота на Наполеон

<p>&quot;Генерал Бонапарт е на 25 години, когато преминава Алпите със своята войска. Една войска в дрипи. Всичко ѝ липсва &ndash; провизии, облекло, военен материал. Но тя има въодушевление и един гениален пълководец.</p> <p>Той е 52-годишен, когато умира на остров Св. Елена &ndash; пленен титан.</p> <p>От едното до другото се простират 27 години световна история. И между тия 27 години &ndash; гробовете на милиони мъртви и коренно променена европейска карта. В тия 27 години падат престоли и нови се издигат. Неговите войски се сражават на германска земя, в Испания, в Италия, в Русия. Англия бива предизвикана.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_ZQ6AHvZKKWZ3LuKxZcETEMIehE2kDm.jpg" /><em>Наполеоновият подпис след като е спечелил 6 победи за две седмици</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Именно от тези 27 години са няколкото подписа на Наполеон. Те са донякъде режисури, на графоложки език, за една световна драма.</p> <p>Наполеоновото перо тегли една черта през цяла Италия. Това е младият, дързък завоевател, който показно носи орела в главата си.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_YL5GNuoZpfu4BdW7H8sAZcMZafLVnZ.jpg" /><em>След покоряването на цяла Италия. Буквите са смели и жестоки</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Наполеоновото перо става меч, защото за няколко дена спечелва шест победи. Неговият подпис е като стомана &ndash; твърда, бляскава, светкавична стомана. И ето в неговия подпис трепва несигурнат съдба на египетската авантюра.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_hgvVGcH9L28xTaCWBYIsfV3DAM7w7z.jpg" /><em>1798 г. Бонапарт като върховен пълководец в Египет, когато успехът му е далеч зад дръзките му очаквания</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Но скоро след това внезапно става съвсем друг &ndash; страховит в своята власт, сила и величие. Това е името на императора, комуто папата ще сложи короната на главата.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_MvuZidNganAtpEAP3RbKmLsmNodhBQ.jpg" /><em>Наполеон коронован </em><em>император на французите, декември 1804 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>И тогава перото му профучава през цяла Германия и разтърсва ръждивите стълбове на &bdquo;свещената Римска империя на германската нация&ldquo;. Блестящи брони, барутен дим и тичат коне&hellip;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_jLFjGtabLYZ1F0BnGOwubjWrUvrvY0.jpg" /><em>1805 г., след победата при Аустерлиц</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_MifDgh2UvRjDw5QtLuHeG2l8BX8NbK.jpg" /><em>1806 г., когато той напредва бързо и пруските крепости му се предават една след друга</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>И като перипетия в някоя драма действа Наполеоновият подпис, когато той изведнъж става само едно главно N.</p> <p>Не е ли това въплъщение на надменността, на самовъзвеличаването, което ни говори от замаха на перото?</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_qEcjv7zFViG0I5e9KUllgHhERcN3s0.jpg" /><em>След победата над Фридрих Велики в Потсдам</em>.<em> Подписът е лаконичен</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_rXjZfTgKKBwSuSrbLIuHjDAq1jH7lc.jpg" /><em>1806 г. в Берлин. Самодоволен от извоюваните успехи, подписът му е заплашително копие</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_5x1RUUqQ46j7QThWh00Z5qbmKEQ9mM.jpg" /><em>1809 г. при Донауворт. Крайно възбуден заповядва на маршал Масена: &quot;Бързо! Бързо! Разчитам на Вас!&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_iK85LzajKzH9G2wvtBeGxQbgFgr38S.jpg" /><em>1809 г. Превзел е Виена и разполага главната си квартира в любимата резиденция на Мария-Терезия</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Като страхотен пламък е неговият подпис в Москва, която - в пламъци и дим &ndash; вещае гибелта на &bdquo;Великата армия&ldquo;.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_dJmUBVQdsjy0GHu6XSrbrE3gtaly2l.jpg" /><em>Москва гори. Подписът му е в пламъци</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>А от подписа на Бонапарт по време на битката при Лайпциг световната история прави и от най-непосветения човек графолог: целият свят се сгромолясва. Една сияйна звезда, като стрела пада от небето и се разпръсва на земята. Наполеоновата физическа мощ е покрусена &ndash; той е улучен в сърцето.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_Iu5rsCS1VxC0Siw9LhEDbSCLGUmjWa.jpg" style="height:236px; width:326px" /><em>След загубената битка при Лайпциг. Особено интересен е дъждът от падащи звезди</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>А от документа за абдикацията му говори вече само умора, отпадане. Изтощението на една гигантска душа се вижда.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_Em5I6JgzQEZccMWhH91MbnoYompL4D.jpg" style="height:143px; width:283px" /><em>1814 г. Наполеоновият подпис на абдикационния документ. Сломен, гневен, без сила</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Това е буботенето на отдалечилата се най-сетне буря. Европа започва да диша с облекчение.</p> <p>Последното действие: Наполеоновият подпис става странно дребен и гиздав. &bdquo;Аз свърших политическата си кариера!&ldquo;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_t5svNNpO9ZusogxneMbaXreGzB2rBD.jpg" /><em>&quot;Аз свърших политическата си кариера!&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>На остров Св. Елена той вече рисува една мъничка, гиздава, барокова завъртулка под своя живот&hellip;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36344_XpbnA7JAarzr47jRK1v8vYcZJQMNVY.jpg" /><em>Наполеон на остров Света Елена, пленник и самотен</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>На остров Св. Елена той вече рисува една мъничка, гиздава, барокова завъртулка под своя живот&hellip;&quot;</p> <p><em>В-к &quot;Развигор&quot;, 1937 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Наполеон Бонапарт е роден на 15. 08. 1869 г. в град Аячо на о. Корсика. Той е второто от 13-те деца на Карло Буонапарте и Мария Летиция Рамолино, пет от които умират в ранна възраст. Семейството му е от дребната корсиканска аристокрация. Завършва военно училище в Париж (1785 г.) и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на град Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот далеч от френските брегове. На 14. 01. 1794 г. е произведен в чин бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 битки и сражения. По време на похода в Италия (1796 &ndash; 1797 г.) се проявява не само като способен генерал, но и като особено добър дипломат.</strong></p> <p><strong>На 9 март 1796 г. Бонапарт се жени за Жозефина Бокарне &ndash; от този брак няма деца.</strong></p> <p><strong>През 1798 &ndash; 1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия и завладява Египет и Сирия. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Става император благодарение на своите гениални способности на военачалник. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) &ndash; политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.); през 1806 г. в битките при Йена и Ауерштад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция. Наполеон отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на две зони на влияние &ndash; френска и руска. Предприема поход за завоюване и окупиране на Испания (1808 &ndash; 1811 г.), побеждава Австрия (1809 г.) без да я обезвреди напълно. </strong></p> <p><strong>През 1809 г. се развежда и се жени за Мария-Луиза, дъщеря на австрийския император Франц I. От този брак се ражда син (1811 г.) &ndash; Франсоа Шарл Жозеф Бонапарт, наречен по-късно Райхщадски херцог.</strong></p> <p><strong>През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия; принуден е да отстъпи и потегля обратно към Франция. През 1813 г. на Парижкия конгрес може да сключи почетен и изгоден мир, но отхвърля поставените условия. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират Франция, Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло и е заточен на о. Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска острова и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т.нар. &bdquo;100 дни&ldquo;. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерлоо (1815 г.) Наполеон е заточен на о. Света Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английски войски. Умира след шест години, на 5 май 1821 г.</strong> <strong>Погребан е на острова, но няколко години по-късно тленните му останки са пренесени във Франция, каквато е била последната му воля, и са положени в Дома на инвалидите, където са и днес.</strong></p>