Още през 1896 г. големият финансист, търговец и банкер Евлогий Георгиев, изпълнявайки и волята на своя брат Христо, завещава и дарява място от 10 200 кв. м и 6,8 млн. златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София.
Изкопът за бъдещата сграда на Софийския университет, вляво - Художествената академия
През 1906 г. се провежда международен конкурс за сграда на Университета, спечелен от френския арх. Анри Бреансон. По редица причини обаче строежът не е осъществен и Ефорията по завещанието на братя Георгиеви възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта. Заради всички тези пречки полагането на основния камък се забавя с години и е осъществено едва на 30 юни 1924 г. Събитието е описано от вестник „Пряпорец“:
„Днес в 11 ч. преди обед се положи основният камък на централното здание на Софийския университет.
Отслужи се молебен от софийския митрополит Стефан.
Аналоят, където е отслужен молебенът от митрополит Стефан
На молебена присъстваха Царят с гражданската и военната си свита, министър-председателят Александър Цанков и министрите Христо Калфов, Иван Русев, генерал Иван Вълков, Рашко Маджаров, Янаки Моллов и Цвятко Бобошевски, ректорът на Университета проф. д.р Васил Моллов с професорското тяло, директорът на Свободния университет, студенти от двата университета и много граждани.
Н.В. Цар Борис III със свитата си, министри, професори и граждани
След молебена при мястото, определено за полагане основния камък, министър-председателят Цанков прочете акта за полагане основния камък, който се подписа от Царя и министрите, ректора на Университета, представител на Академията на науките и на Ефорията „Евлогий Георгиев“. Актът е съставен в 3 екземпляра, от които единият, поставен в херметически затворена стъкленица, се положи при основния камък, вторият се предаде за съхранение в Археологическия музей, а третият – на Ефорията.
Моментът, когато Царят подписва пергамента с акта за построяване на университетската сграда
Българският монарх по стара традиция зачуква камъка, покриващ мястото, където е поставена стъкленицата с акта
При полагане на основния камък Царят произнесе кратка реч. Говориха така също министър-председателят, ректорът и др.“
Строителството на Ректората продължава близо 10 години и е тържествено осветена на 16 декември 1934 г. Междувременно, през юни 1930 г., започва изграждането на Университетската библиотека. Тя е дело на арх. Иван Васильов и Димитър Цолов, и е завършена през октомври 1934 г.
Момент от строежа на Софийския университет, края на 20-те години на ХХ век
Завършената сграда на Ректората, 1934г.
Университетската библиотека, 1934 г.
Студенти при несъществуващия сега южен вход на СУ “Св. Климент Охридски” преди разширяването на сградата към булевард “Цар Освободител”, 30-те години на ХХ век
Въздушна фотография на централната част на София, бул. "Васил Левски" и бул. "Цар Освободител", вдясно Ректоратът и Университетската библиотека, 30-те години на ХХ век
През 1935 г. Висшето училище получава името на патрона си Св. Климент Охридски.
Между 1941 и 1952 г. по проект на арх. Любен Константинов са построени двете странични крила, Северното и Южното, с което централната университетска сграда придобива завършен вид, познат ни и днес.
Строежът на новите крила на Софийския университет по време на поклонението пред Георги Димитров в Народното събрание, юли 1949 г.
Университетът през 1960 г.