Константин Величков Петков е български писател и политик, общественик. Роден е в Татар Пазарджик през 1855 г. в занаятчийско семейство. Започва общественото си служение като учител по български, френски, история и география. По-късно става член на Революционния комитет и участва в подготовката на Априлското въстание, за което е арестуван и осъден на смърт - освободен е след намесата на Европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието. По време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски като преводач. След Съединението се премества в София и става един от водачите на Народната партия. При управлението на Константин Стоилов поема последователно няколко министерски поста. През 1907 г. заминава за Франция и на 16 ноември същата година умира в Гренобъл. Константин Величков развива не малка литературна дейност, имайки предвид активната му политическа ангажираност. Превежда, пише драми, повести и разкази, статии, стихове, създава дори живописни творби. По негова инициатива с Иван Вазов съставят двутомна „Българска христоматия“ (1884), която за пръв път запознава читателите в България с редица от шедьоврите на европейската литература.

 

 

 
 
Текстът чете: Явор Дачков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

До Алеко и назад

До Алеко и назад

11 май 1897 г. – денят на св. св Кирил и Методий, е черен ден за бълга...

2 коментар/a

georgieff/vienna на 19.10.2015 в 21:19
above all:THANKS! how nice to remember and refresh our memory that way! Konstantin Velitchkov is a long forgotten genius(helaas!). his translation of Dante is the best and unsurpassed (!) in he Bulgarian literature. his life,art and actions- a real miracle and a good example for Imitation and following by each Bulgarian! thanks to Glasove!
българин на 22.10.2015 в 03:39
За съжаление, този велик българин е в основата на решението, което той прокарва в Народното събрание в края на 19 век като негов председател - да се промени завещанието на братята Евлоги и Христо Георгиеви в посока към основаването не на висше училище, в което да се преподават "преимуществено точни науки, насочени към индустрията", както те са искали, а в създаването на хуманитарен университет, който подготвя дърдорковци и днес не може да си плати дълговете към държавата.

Напиши коментар