- Автор: Илиана Иванова, Изгубената България
- 10 Sep 2020
- 715
- 5
Въпреки че основите на геоложката наука в България са положени от чужденци, като Ами Буе, Огюст Викенел, Франц Тула и др., за родоначалник на българската геология и палеонтология се счита проф. Георги Златарски. Той си спечелва това признание не само защото е първият българин геолог, но и заради ентусиазма и постоянството, с които работи, заради солидната си научна подготовка. Той е човекът, поставил родната геоложка наука на завидна висота. На 9 август се навършиха 106 години от смъртта му.
<p>Георги Златарски е роден на 25 януари (6 февруари) 1854 г. в Търново. Баща му Никола Златарски, родом от с. Златарица (Горнооряховско), е заслужил деец на духовното ни възраждане, учител в Търново и един от най-близките сътрудници на Неофит Рилски. След учителстването си бащата става секретар на Търновската община. След изгонването на гръцкия владика от Търново, за което старият Златарски има основна заслуга, именно на него е поверено да води делата на митрополията до идването на първия български митрополит. Скоро след това обаче, през септември 1875 г., Никола Златарски умира на 52 години.</p>
<p>Майката на Георги Златарски, Анастасия, родом от Търново, от стар търговски род, е решителна и остроумна жена. Дълги години тя живее със синовете си, но любовта към родния край я връща там. Тя напуска този свят през 1906 г.</p>
<p>Георги, второто от петте деца в семейството, получава първоначалното си образование в родния си град. Бащата Никола полага големи старания да даде на синовете си по-високо образование. Чрез кръстника на децата си хаджи Никола Минчоглу, представител на търновци по църковния въпрос и член на държавния съвет в Цариград, той успява да изпрати най-големия си син Александър в медицинското училище в Цариград. В крайна сметка този брат вместо лекар става финансист и е сред основателите на Сметната палата на България.</p>
<p>По препоръка и настояване на влиятелния кръстник и Георги е приет безплатно в императорския лицей в Цариград. В това средно училище, в което са учили мнозина наши видни мъже, Георги постъпва в началото на учебната 1868/69 г. и завършва в него II, III и IV клас.</p>
<p>Училището се управлява и ръководи от наставници французи, които поддържат много строга дисциплина, а тя не е по сърце на буйния българин. Освен това, той не е доволен и от учебната програма, затова пожелава да напусне лицея и да продължи образованието си в някое средно училище на запад. Баща му удовлетворява неговото желание и в края на учебната 1870/71 г., Георги напуска учебното заведение.</p>
<p>От началото на 60-те години на XIX в. няколко български младежи вече били следвали в хърватското средно училище в Загреб, вследствие на което градът е познат у нас като културно средище. Животът там е евтин, хората се отнасят добре към българите и това са едни от причините Георги Златарски да се запише да учи там. Той завършва средното си образование през 1876 г. с отличие.</p>
<p>По това време броят на българските младежи в Загреб вече е значителен. Златарски е най-близък с Михаил Сарафов, търновец (бъдещ министър в няколко български правителства), Христо Белчев (поет, икономист и също бъдещ министър на финансите), Спас Вацов (основоположник на българската метеорология и сеизмология). Златарски, Сарафов и Вацов са първите българи, следвали в Загребския университет, като постъпват в него в началото на октомври 1876 г. И тримата се записват във философския факултет, Златарски в отдел природни науки. В този отдел тогава се откриват катедрите по ботаника и зоология и може да се каже, че Златарски, заедно с тримата хървати, записали се в същия отдел, са първите студенти по естествена история в Загребския университет. След общата подготовка, Георги се отдава на любимата си наука – геологията. През 1880 г. той завършва успешно университета и с получената диплома за гимназиален учител по естествена история се връща в новоосвободената си родина.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/40508_jwDu5ph5mtD8MTOBnTcbWM1GOO7VDO.jpg" /><em>Като студент в Загреб, 1879 г.</em></p>
<p> </p>
<p>Веднага е назначен на длъжността геолог-минералог при тогавашното Министерство на финансите. Задачата му е „<em>да проучва минералните богатства на страната и да изучи нейния геоложки строеж“. </em>Златарски не е типичният чиновник, не се затваря в кабинета си, а предприема редица служебни обиколки до по-значителните находища на минерални богатства у нас. Само за няколко години той успява да обходи почти всички краища на тогавашното Княжество България. Като резултат от това, през 1882 г. Златарски публикува първия си научен труд – <em>„Рудите в България“. </em>Това всъщност е и първата геоложка публикация, написана от българин.</p>
<p>През 1881 г. е избран за дописен, а 3 години по-късно и за редовен член на Българското книжовно дружество, бъдещата Българска академия на науките. Благодарение на научните си работи и личните си срещи с геолози от цяла Европа, Златарски става почетен член и на редица европейски научни дружества и академии.</p>
<p>През 1885 г. се включва като доброволец в Сръбско-българската война и след края ѝ се връща на старата си служба.</p>
<p>През 1890 г. към Министерството на финансите се създава Минно отделение и Георги Златарски е назначен за негов началник. Но не изоставя и работата си на терен – придружава известния виенски професор Франц Тула при научните му обиколки из България. От него усвоява методи за геоложко проучване и картиране. Взима участие и при трасиране на ж.п. линии, прокарване на тунели и пр.</p>
<p>През 1895 г. приема поканата за хоноруван доцент в новооснованото Висше училище в София, а през 1897 г. е назначен за редовен професор по геология и палеонтология там. Така след 17 години работа във финансовото министерство, Златарски окончателно се разделя с чиновническия си пост.</p>
<p>В качеството си на първи професор по геология у нас, ученият създава Геоложки институт към Университета. На два пъти е избиран за ректор на Алма матер.</p>
<p>Докъм 1904 г. заради интензивната си преподавателска и организаторска дейност, проф. Златарски се въздържа да публикува. Той обаче непрекъснато пътува из страната, за да събира материали за своята геоложка карта – неговата мечта, която не доживява да види завършена. Тази цветна карта, съставена от 24 листа и довършена от колегата му проф. Георги Бончев, остава най-подробната карта на България чак до 60-те години на ХХ век.</p>
<p>Последният му труд <em>„Геологията на България“ </em>е публикуван цели 18 години след смъртта на създателя си – през 1927 г.</p>
<p>Като чиновник, а и като професор, Георги Златарски е натоварван и със странични служби и често е бил правителствен делегат в странство по различни държавни въпроси. Така например, в началото на 1881 г. той е командирован в Лондон по сеченето на първите български монети, през 1888 г. пък е изпратен в Брюксел – за отпечатване на гербови марки. През 1894 г. е правителствен делегат и уредник на българския отдел на световното изложение в Антверпен, където престоява 9 месеца. Златарски е един от уредниците и на Пловдивското изложение. Няколко пъти е делегат и в международни геоложки конгреси.</p>
<p>Професорът е основател на Природоизпитателното дружество и председател на Земеделското дружество в България. Той е и първият български палеонтолог, събрал и определил няколко стотин вида вкаменелости. Полага основите и на националната наука за полезните изкопаеми, а също и на българската минералогия.</p>
<p>Както се вижда, дейността на проф. Георги Златарски е всеобхватна, той е не само първокласен учен, но и виден общественик. Високообразован, говорещ няколко езика, той е енергична и колоритна личност с широка култура, ползващ се с огромен авторитет както сред студентите си, така и сред широки кръгове на обществото. Не е имал афинитет към политиката и никога не се е включвал активно в нея.</p>
<p>Професорът е щастлив в личния си живот. След връщането си от Загреб се жени за търновката Венка Серафидиева, с която имат три дъщери – Анастасия, Вена (Венка) и Веса (Веселина), и един син – Никола. Съпругата на професора го надживява с почти 50 години – тя умира през 1958 г. на 89 години.</p>
<p>Братята на известния учен също стават видни личности – за най-големия, Александър, вече споменах. Другият брат – проф. Васил Златарски, е сред най-големите български историци и археолози. Стефан Златарски пък е офицер. Той участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг и след провала на този акт емигрира в Русия, където след години е произведен в чин генерал-майор. Единствената сестра на четиримата братя, Виктория, се омъжва за търновски търговец.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/40508_uGPUUcebvpFbo6RmEEcH14rMmqqmVD.jpg" /><em>Братята Георги (прав), Васил (седнал долу) и Александър Златарски с майка си Анастасия, 1886 г.</em></p>
<p> </p>
<p>През зимата на 1906 г. се проявяват първите признаци на заболяване у проф. Георги Златарски. Лекарите установяват напредваща склероза, засягаща бъбреците и сърцето. Препоръчват му лечение в чужбина. В началото на юли 1909 г. той заминава за родния си град Търново, на почивка. Умира внезапно вечерта на <strong>9 август</strong>. Тялото му е пренесено в София, където е погребано с почести.</p>
<p>През 1901 г. в специално международно издание са публикувани портретите, биографиите и списък с научните трудове на 60-те най видни представители от всички области на науката по това време. Единственият българин сред тях е професор Георги Златарски.</p>
<p> </p>
<p> </p>
