Навършват се 140 години от освобождението на София. В статия от декември 1927 г. вестник „Отечество“, орган на Съюза на запасните офицери, разказва за това важно събитие от нашата история. Поводът тогава е 50-годишнината от този акт.

Руски офицер пред църквата “Света София” след освобождението на столицата, София, 1878 г.


„Освобождението на София от нашите братя руси е страница, свързана с кървавата епопея при Плевен. Осман паша, упоритият и героичен защитник на Плевенските висоти и редути, с право смятал, че докато е свързан със София, той ще може не само да брани Плевен, но и да премине в настъпление при удобен случай.

 

Действително, докато Плевен бил в непосредствена връзка със София, Османпашовите войски имали в изобилие и хранителни, и бойни припаси. Почти до началото на октомври 1877 г. турците редовно внасяли в Плевен храни и бойни материали по шосето Плевен – Орхание – Арабаконак – София. По това шосе турците до пълната обсада на Плевен били устроили дори няколко укрепени пункта, заети с достатъчно артилерия и пехота. Задачата на тия пунктове била – бранене на съобщенията със София, от която през Орхание (дн. град Ботевград) постоянно сновяли коли с различни и изобилни припаси. Освен това, още при започването на Руско-турската война, в София бил съсредоточен близо 20-хиляден гарнизон под началството на Фарик-Осман паша. По-късно, когато Плевен бил напълно обложен от русите, Осман паша смятал, при един ненадеен излаз, да поеме към Орхание и София. Ако беше сполучил, Осман паша щеше да причини нови и грамадни жертви на русите – първом при Орхание, тоя „втори Плевен“, както тогава го наричали, и после в околностите на София.

 

Между това, докато се разигравали кървавите боеве около Плевен, турците започнали и укрепяването на София: ежедневно турските войници заедно със заставените да работят по редутите софиянци, усилено укрепявали Лозенец (Курубаглар), Коньовица и Слатинската висота. Осман паша от Плевен не само настоявал за издигането на нови укрепления, но искал и групирането в Софийско на една 150-хилядна армия. За щастие, Високата Порта отблъснала тоя Османов план, бъдещата българска столица през цялото време на войната останала като военен склад.

 

София преди Освобождението, български турци жители на града

 

На 4/16 ноември 1877 г. се туря началото на оня победоносен руски марш, който донесе и свободата на София, след като на тоя ден генерал Скобелев зае при Плевен Зелените гори, генерал Гурко, който бе вече превзел Горни Дъбник и Телиш, излязъл от състава на обсадната армия. Назначен за командващ Западния отряд, генерал Гурко насочва войските си по шосето Плевен – Орхание – София. На 11/23 ноември русите завладели важната позиция при с. Правец, ключ на заемането на Орхание: „Правец наш, Орхание тоже наш“ – казвали радостно освободителите. И наистина, една седмица по-късно победоносните отряди на генералите Елис и Дандевил вече нахлували в тесния и страшен Арабаконак.

 

Докато ставали тия събития на стотина километра от София, турските власти в града станали неспокойни. Още от септември започнали арести на подозрени граждани и селяни, а на 15/27 ноември, за да всели ужас у софиянци, в няколко софийски пазарища и махали били въздигнати бесилки – на Куручешме, на Говеждия и Конски пазари, па и на други площади, се залюляли няколко трупа на обесени българи. А на 7 декември, оковани в железа, били подкарани по Цариградското шосе мнозина видни софиянци, пазени от усилена военна стража. Арестите и подир това продължили: нови 50 видни граждани, между които и неколцина учители, турците също тъкмели да интернират, но чуждестранните консули се намесили и осуетили тая мярка.

 

А краят на турското господство в София наближавал…

 

Подир невероятно труден зимен марш през тесния, зиме дори недостъпен Арабаконак, войските на генерал Гурко завзели с. Саранци. От тук вече пред изнурените ратници се откривало хубавото Софийско поле.

 

На 19/31 декември руски части били вече заели позиция при селото Горни Богров, както се казва – под носа на София.

 

Едва на 20 декември 1877 г. (1 януари 1878 г. н. ст.) откъм София настъпили 15 турски табора (бел. ред. - табор е турска войкова част, в състава на която влизат между 500 и 800 войника) с десетина топа. В сражението турците, след като оставили близо 1000 души убити и откарали в София двойно повече ранени, оттеглили се в околностите на с. Враждебна.

 

На 21 декември/ 2 януари пламнало ново сражение при Враждебна. Тук турците смятали, че пълноводният по това време Искър ще спре по-нататъшния марш на русите към София. Ето защо те се залостили главно около Враждебския мост; но когато забелязали, че русите вече прецапват през ледено студените Искърски води, подпалили моста и отстъпили. Запалено било от турците и село Враждебна. Явно ставало вече, че борбата, може би, упорита и кървава, ще се води на Софийските редути.

 

Но дотам работата не стигнала.

 

Разнебитени и морално сразени, турците намерили за по-добре да напуснат и София.

 

23 декември/4 януари бил последният ден на турското господство в София. През тоя ден в града настъпила страшна бъркотия: заскрибуцали коли, проточили се конски кервани, на тълпи на тълпи угрижени низами бързали… Страшен глъч и хаос настанал по Княжевското шосе: в пълно безредие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тая паплач от войници и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, но заслужена съдба на един тираничен петвековен завоевател, живял в леност и лекомислие, в паразитизъм. Сега тоя ленив господар бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите на хиляди руски синове по Софийското поле.

 

На 24 декември/5 януари с тържествен марш при развяни бойни знамена и при гърма на барабани и музики братята освободители влезли в София. Велик момент! Бъдещата българска столица била честита след 450-годишен живот на тъги и неволи да срещне православна християнска войска, невиждана от времената на Иван Шишман.

 

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др.

 

Народът, безпаметен от радост, масово се юрнал към Орханийското шосе за среща на самия генерал Гурко. Изпроводили го чак до къщата, отредена за негова квартира (бел. ред. – на ъгъла на бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“). Победният военен парад бил пред съборната черква „Св. Крал“ (дн. „Св. Неделя“), в която бил отслужен тържествен молебен.

 

След заемането на града, генерал Гурко назначил за военен комендант княз Оболенский. Скоро след това обаче дошъл генерал Пьотър Владимирович Алабин, който се заел с уредбата на гражданското управление.

 

Така от 24 декември 1877 г./5 януари 1978 г. София заживяла свободно.

 

Благодарение на Алабин, замрелият турски град София се съживил: явила се българска стража, съставил се български градски съвет – полъхът на гражданската свобода се почувствал. Неуморимият Алабин поставил основите на библиотека, дарил 25 хил. рубли за паметника на Васил Левски, дарил и за много други културни нужди. Благодарна София има улица, кръстена с името на тоя деятел.

 

След седемдневен отдих, генерал Гурко потеглил с героите си към Пазарджик и Пловдив. Нека прибавим, че в София русите намерили 6 турски военни знамена и големи запаси от жито, брашно и бойни припаси. Само в една от софийските джамии били натрупани 20 хил. сандъка с разни материали и с надпис „За Плевен“.

 

 

Спомняйки си горните велики дати в своя живот преди 50 години, столицата трябва с благоговение и възторг да възвеличи великия подвиг на освободителите, принос към най-великата на света идея – за свобода!“

Цветан Стоянов, в. „Отечество“, декември 1927 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

На извора

На извора

Има нещо магическо в това място. Когато вечер иззад смълчаните борове...

43 коментар/a

Непро Копс на 05.01.2015 в 04:29
Сега е моментът българските русофоби да заплюят София, загдето е освободена от Гурко, загдето Алабин се е бил захванал да прави от турското село европейски град и загдето баш на най-високия хълм в близост до града малко по-късно е съграден храм. И то не какъв да е храм, а Източно-Православен, по проект на руския архитект Померанцев и даже наречен на името на Великия княз Александър Невски, който поставил началото на реставрацията на християнската държавност по руските поля и гори, тъпкани до тогава от татари-мюсюлмани. Хайде сега да видим как ще зеленеят от яд българските \"татари\"-русофоби!
Апостола на 05.01.2015 в 09:58
Българите и Руснаците са два братски народа!
Уточнител на 05.01.2015 в 16:59
На 19 ноември 1881 г. Управляващият Руското дипломатическо агентство в Княжество България Михаил Александрович Хитрово изпраща нота до правителството, с която се иска изплащането на разноските от времето на руската окупация на страната, за което в Петербург вече били приготвили документите. Към нотата е приложен протокол от работата на комисия, съставена в Петербург за определяне на „сумите, похарчени по „обдържанието” в продължение на 9 месеца на окупационния корпус“, една обща сметка за разноските и няколко екземпляра ведомости за разноските като продоволствие, заплати, разноски за болните и др. Изпълняващият функциите и на министър-председател княз Александър І отказва да изплати разноските и оставя нотата без последствие. Дипломатът Хитрово обаче „не е вчерашен“ и на 14 януари 1882 г. изпраща втора нота до княза, като настоява „българското правителство да му съобщи възгледите и намеренията си по въпроса“, за да ги съобщи на руското императорско правителство. На 16 януари българският кабинет му отговаря, че тъй като сумата е голяма и ще утежни много бюджета на Княжеството, то само Народното събрание е компетентно да се занимава с въпроси от финансов характер. За изчисление на разноските по дълга руското императорско правителство създава специален съвет, в който влизат представители на Военното министерство, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Контролната палата. Те изчислили дълга на базата на следните показатели: колко струва на правителството издръжката във военно време издръжката на един войник и един кон какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време; какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците; какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца; и каква е издръжката на разните руски учреждения. Както се вижда, нито един разход не е пропуснат. След изчисленията са достигнати следните резултати: „за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия са се иждивили 21 236 500 рубли и 87 копейки“. Тази сума е разделена на две части – по равно между Княжество България и Източна Румелия, т. е по 10 618 250 рубли и 43 и ½ копейки (т.е. за издръжката на по 25 000 души от окупационния корпус). Управляващият Министерството на външните работи Кирияк Цанков е повикан от министър-председателя Леонид Соболев в Петербург и на 16 юли 1883 г подписва конвенцията. От руска страна тя е подписана от положение министърът на външните работи и държавен секретар на Русия Н. Гирс. А сега да разгледаме по-подробно въпросната „Конвенция“. В нея се признава, че българското правителство „припознава да дължи на руското императорско правителство за разходите по окупацията от императорските руски войски“ сумата от 10 618 250 рубли и 40 копейки. Някои изследователи изчислиха, че ТАЗИ СУМА, ИЗЧИСЛЕНА ПО ТОГАВАЩНИЯ КУРС НА РУБЛАТА СПРЯМО ЗЛАТОТО, СЕ РАВНЯВА НА 32 тона злато. Предвидено е сумата да се изплаща на части: първата вноска от 400 000 рубли – на 13 септември 1883 г.; след това в разстояние на 12 години (от 1884 до 1895 г.) – всяка година по 800 000 рубли, плащани два пъти годишно – на 13 януари и на 13 юли всяка година; на 13 януари 1896 г. – 400 000 рубли и на 13 юли 1896 г. – остатъка от 218 250 рубли и 40 копейки. Важен момент фиксиран в конвенцията е, че Русия се отказва от изплащането на лихви по дълга. Предвидено е парите да се изплащат в левове (или франка). По тогавашния курс това е било равно на 89 640 000 златни лева, така че въпросното управление е струвало доста скъпо на страната. Само личната заплата на комисаря е била 600 хил. фр./зл. лв. – почти толкова, колкото е издръжката (цивилната листа) на българския княз, определена на 599 999 зл. лв. В отсъствието на княз Александър І, на 26 септември 1883 г. генерал Соболев внася за разглеждане в парламента „Доклад на комисията по конвенцията на императорското руско правителство с България“. От името на комисията е посочено, че „този дълг, ако и да не беше предвиден в Берлинския договор, пак требуваше да се изплати, защото разноските са станали за запазване на безопасността и порядъка в страната подир освобождението ни... и тъй като разноските се намериха справедливи и условията за изплащане твърде вигодни и удобоприемливи, защото конвенцията не задължава България да плаща лихвите на дължимите суми, а ѝ дава един срок от 12 години за изплащане на дълга“.
До Уточнител на 05.01.2015 в 17:05
Това, което си написал, е потресаващо!!! Безкористното ни освобождение от *братушките* разорява България! Но какво се учудвам - не праят ли същото и сега Путинушките с разните си потоци, АЕЦи, Атаки и вся остальная агентура?!
Спиноза на 05.01.2015 в 23:09
Уточнотелят само едено не е уточнил, този дълг не е изплатен!
Безкористно сме освободени..........и оттогава не можем да се Освободим от Освободителите на 05.01.2015 в 23:53
.
ХАДЖИ на 06.01.2015 в 02:08
Дългът е ПОГАСЕН ИЗЦЯЛО. Обществото на народите е задължило българската държава да поеме издръжката на руските бежанци, пристигнали в България след 1921 г. Българското правителство заплаща разходите и ги осчетоводява за сметка на неизплатения ОСТАТЪК от окупационния дълг към Русия. За издръжката на руските бежанци България заплаща 343 797 189 лв. Тази внушителна сума е няколко пъти по-голяма от ОСТАТЪКА от окупационния дълг на България към Русия, чиято по-голяма част е изплатена В БРОЙ от нас.
До спинозно болния на 06.01.2015 в 15:59
Две неща: 1. Не лъжи. 2. Дори да не е изплатен (а той е), самото наличие на ДЪЛГ показва, че руското *освобождение* е било всичко друго, но не и безкористно. Другата дума за користна защита е РЕКЕТ.
Барбароний на 06.01.2015 в 21:02
На колене пред майка Русия, неблагодарни същества !
И С ИЗКОННИ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ ПЛАЩАМЕ СВОБОДАТА СИ на 06.01.2015 в 21:03
По силата на утвърдения на Берлинския конгрес чл.19 от Санстефанския договор Русия ПРИДОБИВА ЗА СЕБЕ СИ и Северна Добруджа в замяна 900 милиона рубли военни разходи. Веднага след това окупира с войска Бесарабия и дава на Румъния Северна Добруджа. Румънците се опъват, но накрая кандисват. Несъмнено Добруджа е изконна българска земя, поради което международни актове я включват в българските граници: 1/ султански ферман от 28 февруари 1870г. за учредяване Българската екзархия и 2/ Цариградската конференция на Великите сили през декември 1876г. за бъдещето на България. Ако окупационният дълг от 10 618 250 рубли и 43 и ½ копейки СЕ РАВНЯВАТ НА 32 тона злато ( ИЗЧИСЛЕНИ ПО ТОГАВАЩНИЯ КУРС НА РУБЛАТА СПРЯМО ЗЛАТОТО ), на колко тона злато се равнява цената на Северна Добруджа от 900 милиона рубли? Не мога да по вярвам на сметките си!
HARI на 06.01.2015 в 21:03
\"\"не задължава България да плаща лихвите на дължимите суми, а ѝ дава един срок от 12 години за изплащане на дълга“. --------12 год без лихва? Коментарът е излишен !
Nikolina на 06.01.2015 в 21:13
Априлското възстание показало че Турция е болен човек, а българите сме можели да се освободим и сами. Затова рускияt цар е побързал да обяви войната с цел да сложи ръка на земите ни и да стъпи на брега на Босфора. Така че това /освобождение/ е било замислено като ново присъствие-робство.
До т.н. Апостола, 02:58:30 на 06.01.2015 в 21:16
Най-великият българин Васил Левски ни е завещал своето гениално прозрение: „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!”
да,в 1878 завършва епохата на Османското Робство и започва епохата на Руското Робство, на 06.01.2015 в 21:44
.
ХАРИ на 06.01.2015 в 21:46
„Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!”------Прав е бил бачо Васил. Такова робство ни навлякоха москалите че и досега не можем да се оправим.

Напиши коментар